РЕШЕНИЕ
№ 4090
гр. Варна, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Моника Жекова
при участието на секретаря Христина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233***0108800 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по жалба от: Г. С. С., ЕГН **********, с
поС.ен адрес ***; Й. С. Й., ЕГН ********** с поС.ен адрес *** и С. Й. С., ЕГН **********,
с поС.ен адрес: ***, тримата със съдебен адрес този на процесуалния йм представител -
адвокат А. А. Г. -*** срещу Заповед № Г-ПР-91/20.06.2023г. на Кмета на район „*** „ на
община Варна, с която е одобрена експертната оценка за подобрения и насаждения,
изготвена през м.май 2023 г.от Т. О. - независим оценител на земеделски земи и трайни
насаждения и на недвижими имоти съгласно сертификат рег. № *** г. и сертификат № ***
г. издадени от Камара на независимите оценители в България, с която е констатирано, че
са налице подобрения и насаждения подлежащи на оценяване в част от поземлен имот
*** по ПКП, попадащ в поземлен имот *** по плана на новообразуваните имоти на
местност ***, землище кв. „***“, гр. Варна, Община Варна, одобрен със Заповед № РД -12 -
7706¬313/19.10.2012 г. на Областен управител на Област с административен център Варна,
собствеността върху който е възстановена на наследници на А. Н. С. със Заповед № Г-
ПР -175/05.10.2022 г. на Кмета на Район „***“ Община Варна.
Жалбоподателите твърдят, че:
Заповедта йм била връчена по пощата на 21.6.2023 г., поради което и Жалбата йм се
явявала в срок.
Молят съдът да обяви за нищожен индивидуалния административен акт / т.е.
оспорената Заповед / или в условията на евентуалност - акта да бъде отменен като
1
незаконосъобразен - постановен от некомпетентен орган, в противоречие с
административно - процесуалните правила, материалния закон и несъответстващ на целта
на закона. Жалбоподателите желаят съдът да прекрати административната преписка и да йм
присъди сторените за настоящия процес разноски.
По същество, жалбоподателите са навели следните твърдения и оспорвания:
На 13.06.2023 г. със Заявление от Г. С., получено от Кмета на Район „***“, на
15.06.2023 г. било отправено искане за прекратяване на административното производството
по преписка № АУ126599АС/23.12.2022 г. за извършване на оценка на подобрения, т.к.
настоящите жалбоподатели били собственици на имоти, ползвали се от подобренията и не
подлежали на обезщетение от трети лица. Приложен бил нотариален акт № *** ,том *** ,
дело *** от *** г. на СВ Варна, с който били признати за собственици по предвидения в
закона ред на ПИ с идентификатор № ***.***. Според жалбоподателите следвало първо
административния орган да се произнесе по това искане, т.к. очевидно била налице колизия
на права, в който административния орган нямал правото да се намесва, защото не бил
компетентен да се произнася по въпроси за правото на собственост. Видно било от текста на
Заповед № 91 от 20.06.2023 г., че административният орган счита за собственик С. П. Л..
Продължаването на административното производството за оценка на подобренията,
които са извършени от собственик - настоящите жалбоподатели , твърдят същите , че
превръща административния акт - атакуваната Заповед № 91 от 20.06.2023 г. в
нищожен административен акт.
Заповедта, според жалбоподателите е и незаконосъобразна, като се сочи следното:
Й. С. Й. и С. Й. С. изобщо не били уведомени за административното производство.
Получили едва финалния акт - обжалваната заповед.
Заявителят не притежавал право на собственост.Нямало как за имот, за който правото
на собственост било признато едва на 5.10.2022г., когато била издадена Заповед по §4 К , ал.
7 ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост да бъде „завещано“ през 2021 г., при цялата
спорност на „завещанието“. Завещавало се това, което било налично към момента на
смъртта, а оценяваният имот не съществувал тогава.
Евентуално, твърдят жалбоподателите, че заявителят загубил правото на собственост,
защото то било придобито от жалбоподателите вследствие на изтекла придобивна давност.
В имота жалбоподателите били от 1979 г. и до сега, като присъединяват владението
на П. А. С. от 15.08.1989 г. до смъртта й на ***г./Г. и Й. били нейни деца, а С. - нейн съпруг
/.
Не било законно оценките да се извършват от частни оценители. Това внасяло
съмнение в дейността на оценителя, който директно бил заплатен и избран от „заявителя“,
твърдят жалбоподателите. Незаконно било още в оценката да се впише , че е възлагана от Г.
С..Г. С. никога не била възлагала оценка на в.л. О., а напротив - тя през цялото време се
противопоставяла, твърдейки, че е собственик по силата на изтекла придобивна давност.
Нещо повече: § 4 Л от ПЗР на ЗСПЗЗ подчертават жалбоподателите, че изисквал
2
оценката да се извършва със Заповед на Кмета на Общината или на упълномощено от него
длъжностно лице в 3 месечен срок от влизане в сила на ПНИ / плана на новообразуваните
имоти / при условия и ред, определени с Правилника за прилагане на закона. Очевидно било
за жалбоподателите, че законовият ред и срокове не били спазени.
ПНИ бил одобрен със Заповед на Областния управител на 19.10.2012 г. и влязъл
в сила 14 дни след обнародване на заповедта , която не била обжалвана за процесния имот
***.***.***. Срокът за извършване на оценката изтекъл към м.01.2023 г., което
означавало, че Кмет назначава оценителя, а не той да се избира, плаща, респ. влияе директно
от заинтересованото лице - заявителя.
Заповедта по § 4 К от ПЗР на ЗСПЗЗ сочат жалбоподателите, че може да се издаде
едва след влизане в сила на оценка на сградата /чл. 28а ПП ЗСПЗЗ/, което показвало, че и
Заповедта по § 4 К, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ била издадена при неспазване на закона.
Неправилно според жалбоподателите в оценката имотът не бил идентифициран с
актуалното му съС.ие по КК и КР, а именно с идентификатор номер ***.***.
Вписаното в оценката жалбоподателите намират за невярно и неправилно, че за
съществуващите в имота сгради с ид. № ***.***.1, ***.***.2 и ***.***.3 не съществували
строителни книжа. Невярно било посочено, че Г. Сарохошева поръчала оценката. Оценката
била поръчана от С. Л.. За сграда с ид. № ***.***.1 било издадено разрешение за строеж от
1979 г., а надвишеното строителство било узаконено с Констативен акт от 1.3.1989 г. и
заснимане на имота.За сграда с ид.№ ***.***.2 и постройката от допълващо застрояване
***.***.3 - разрешение за строеж не се изисквало към 1979г.
Твърди се от жалбоподателите, че сградите са на много по-висока стойност от
оценката на 1500 лв. от в.л. О. както и че са законни, изобщо не били включени в оценката.
Имотът, сочат още жалбоподателите, че е електрифициран и водоснабден, но
липсвало оценка на тези подобрения.
На последно място жалбоподателите са посочили, че не са съгласни и с оценката на
всички други посочени в оценката подобрения в размер само на 1279 лв., която намират за
занижена.
В подкрепа на изложеното по-горе жалбоподателите прилагат описаните копия на
документи на стр. последна от Жалбата си.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 17.***.2023 г. , обектИ.о в
протокол № 5814 /17.***.2023 г.,жалбоподателите Г. С. С., Й. С. Й. и С. Й. С., редовно
призовани, не се явяват, представляват се от адвокат А. Г., редовно упълномощена и приета
от съда .
Жалбоподателите, чрез адв.А.Г. са навели на първо място възражение по хода на
делото, сочейки, че в удостоверението за наследници има и втори наследник, различен от
този, на когото те ( ответника и заинтересованата страна )твърдят, че е единственият
наследник на баща си М. А. Н., спрямо когото те твърдят, че е техен праводател, респ. не
бил единственият наследник на А. Н. С.. Жалбоподателите, сочат, че на второ място в
3
удостоверението за наследници ( на А. Н. С. ) е вписана неговата съпруга М. С. Н. и това
намират , че не е вярно, но считат , че не всички страни по делото са конституирани
.Възражението по хода на делото съдът е оставил без уважение, излагайки мотиви затова.
По същество : жалбоподателят молят съда да уважи жалбата и да прогласи атакувания
административен акт като нищожен или незаконосъобразен. По отношение на С. и Й.,
подчертава още веднъж адв.А.Г., че не са били надлежно уведомени за административното
производство, съобразно чл. 18а от АПК, не били използвани възможностите, дадени в чл. 9
и 10 от същия закон - когато лицето не е намерено, да му се залепи уведомление или
съответно да се уведоми чрез залепване на информационното табло в Общината. Поддържат
и другите аргументи. Молят и това, което е изразено в откритото съдебно заседание от
адв.Г. , като становище по отговора на заинтересованото лице С. П. Л. , да бъде съобразено.
По доказателствата , адв.Г. счита, че съдът следва да изключи тези документи -
нотариалното завещание, което е оспорила и спрямо което насрещната страна не заявила, че
ще се ползва от него. Всички представени от жалбоподателите писмени доказателства,
включително и тези, относно които адв. К. задал въпроси на вещото лице, а именно
разрешението за строеж на типова бланка, положено върху проекта , носело името на
майката на двама от ищците и съпругата на третия - П. А. С., и трите документа - и това
разрешение, действително поставено с ръкописен текст, и заснимането, и констативният акт
носели печати, заверени от Район „***“, който е страна в процеса и не били оспорени,
съответно не се налагало, съответно опровергавали соченото от Общината, че не
съществувало такова разрешение за строеж, макар и в по-малка от посочената квадратура.
Както се установило по делото, узаконено било строителството на сградата 1. По това
съображение и всичко друго, което адв.Г. е посочила, включително и това, че
жалбоподателите са собственици, обобщава процесуалният представител на ищците , че
Общината няма право да предрешава спор за собственост и трябвало да прекрати
производството и да препрати страните.Дори и юрисконсулт В. излагал това нещо в своята
писмена защита.
Обкетивирано е изрично искане за присъждане в полза на жалбоподателите на
разноските за процеса.Установило се според адв.Г. от експертизата, че в най-
неблагоприятния за жалбоподателите случай, ако съдът реши да гледа по същество жалбата ,
че дори и оценката, незаконосъобразно според адв.Г. събрана от частни съдебни оценители,
макар и от уважавания и познат г-н О., но не по надлежния ред, защото нямало как
публичноправен орган, какъвто е Общината, да използва диспозитивното си право на
държавната власт и донякъде да правораздава въз основа на оценки на частни оценители. В
закона било посочено, такива следва да се назначават от административния орган, но и дори
и да се разгледа неговото заключение, размерът , бил опроверган с изслушаната пред
районния съд експертиза.
Под формата на реплика, относно становището на юриск. В., адв.Г. подчертава ,че за
двете сгради с идентификатор 2 и 3, сгради от допълващото застрояване, едната от 6 кв.м,
другата от 22, към датата на изграждането им - 79-та година, разрешение за строеж не се
4
изисквало. Допълнително, дори и да не са надлежно и да са построени без надлежни
строителни книжа, сградите според адв.Г. са търпими и такъв отговор има в експертиза на
вещото лице.
Ответникът по делото Кмета на район „***“ на Община Варна, редовно призован,
представляван от юрисконсулт И. В., редовно упълномощен и приет от съда - оспорва
жалбата.Юрисконсулт В. е навел възраженията , че при издаването на Заповедта за оценка
на подобрения - административният орган - Кмета на Район „***", съобразил изцяло
законовите норми и изисквания по издаването на Заповедта. Госпожа Г. С. -
жалбоподателката, била уведомена за издаването на Заповедта, въз основа на което тя
депозирала възражение и Кметът на Район „***“ насрочил нов оглед, повторен, на имота в
присъствието на двете страни и комисия от служители в районната администрация. За този
оглед бил направен протокол, приложен към преписката по делото. Във връзка със
законността на сградите, юриск.В. потвърждава , че за сградата има издаден типов проект,
но впоследствие има констативен протокол за надвишено строителство. По смисъла на
закона, след като не били спазени параметрите на застрояване, сградата била незаконна по
смисъла на §16 и §127 от ЗУТ. (допълвайки, че би следвало след издаването на акта за
установено надвишаване на строителството да бъде издаден акт за узаконовяване, по
смисъла на което сградата вече да бъде законна.) .За другите сгради в имота, категорично
счита юриск.В. , че са незаконни. При направата на повторния оглед служителите от
районна администрация били успоредно до експерт-оценителя Т. О., оглеждали заедно и
преброявали дръвчетата, във връзка с което моли съда да постанови, че Заповедта за оценка
на подобрения на Кмета на Район „***“, а именно Заповед № Г-ПР-91/20.06.2023 г. е
правилна и законосъобразна, издадена от надлежен орган, съгласно изискванията на закона.
Моли съда и да присъди юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна С. П. Л., редовно призована, не се явява, представлява се
от адвокат К. К., редовно упълномощен и приет от съда.
По същество адв.К. в качество на процесуален представител на заинтересовната
страна С. Л. се придържа към изразеното писмено становище за неоснователност на жалбата
, моли за писмена защита и за присъждане на разноски .В срока за писмена защита адв.К. е
развил правни доводи по същество в подкрепа на поддържаната теза за неоснователност на
жалбата, спирайки се на основните оспорвания сторени от жалбоподателите.
СЪДЪТ, преценявайки събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Със заявление от 23.12.2022 г. С. П. Л. като наследник на А. Н. С. е поискал от Р-н „
*** „ при Община Варна да бъде издадена Заповед за одобряване на оценка на подобрения,
на основание § 4в и § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ , извършени в поземлен имот № *** по ПНИ на
С.О. „***’ , Землище „***“ , гр. Варна .
Към Заявлението на Ст.Л. са приложени приобщените по делото на листи от 5 до 13
вкл. заверени за вярност с оригинала копия на следните документи :
5
Със Заповед Г- ПР - 175/5.10.2022г. ,влязла в законна сила на 21.10.2022 г. , издадена
от Кмета на район *** на осн. § 4 к , ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, е било наредено да бъде
възстановено правото на собственост , при условията на §4 б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ на
наследник на А. Н. С. : С. П. Л. , за поземлен имот представляващ новообразуван имот в
урбанизирана територия - местност „*** „- селищно образувание по § 4 , ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ
с местно значение , землище квартал „***“ , Община Варна с идентификатор № ***,
кадастрален район *** по ПНИ на местност „*** „ , идентичен на поземлен имот ***.*** по
кадастралната карта , землище квартал „*** „ с площ от 925 квадратни метра , при граници
имоти с идентификационни номера : *** , *** , *** и 31. (л.5 ).
С Решение № 879 / 08.05.2002 г. на ПК Варна , влязло в законна сила на 27.05.2002 г.
по силата на което по заявление № 20128А от 29.05.19…г.и представени писмени
доказателства от М. А. Н. за възстановяване правото на собственост на наследниците на А.
Н. С. , б.ж. на гр. Варна по удостоверение за наследници № I - 1012/92 и на осн. чл. 14 ,ал.1 ,
т.3 ЗСПЗЗ , чл.18ж , ал.1 , 18з ал.1от ПП на ЗСПЗЗ е признато правото на собственост на
наследниците на А. Н. С. в съществуващи възстановими стари реални граници на имотите
описани в раздел първи от т.1 до т.6 и в раздел втори от т.1 до т. 3 - всички в терен по § 4
кв.***, землището на гр.Варна. Изрично е посочено в Решението на ПК , че
възстановяването на правото на собственост върху имотите разположени в територии по
параграф 4 на ПЗР на ЗСПЗЗ , ще се извърши при условията на чл. 28 от ПП на ЗСПЗЗ като
имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразувани
имоти по чл.28 , ал. 9 ПП на ЗСПЗЗ ( л. 6, 7 )
От приобщената по делото на л. 9 - ти скица на поземлен имот , издадена от СГКК
Варна на 15.9.2022 г. е видно, че имотът с идентификатор ***. *** има площ от 935 кв. м ,
съгласно КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед № РД - 18 - 73 / 23.06.2008г. на ИД на
АГКК , с последно изменение засягащо имота със Заповед № КД 14 - 03 - 1897/23.07.2013 г.
на Началник на СГКК Варна , с адм.адрес на имота : гр.Варна, район „***“ , с.о. „***“
,трайно предназначение на територията урбанизирана и начин на трайно ползване ниско
застрояване до 10 м. В същата скица се съдържат и дА.те : предишен идентификатор
***.***.*** , номер по предходен план ****** , собственици по дА. на КРНИ: 1.А. Н. С. ,
съгл. Решение на ПК № 879/ 08.05.2002г.
Приобщено по делото и нотариално завещание от дата 29.03.20*** г. , вписано в
СВ вх. № *** под номер 21 от 31.3.20*** г. по силата на което М. А. Н. ЕГН **********
завещава на С. П. Л. ЕГН ********** своите недвижими имоти 1.апартамент № *** в
жилищна страда в гр.София р-н *** със застроена площ от 88.97 кв.м. ведно с мазе 1 заедно
със съответните ид.ч. от правото на строеж, подробно описан в т. 1; т.2 гараж 13 с площ от
22.86 кв.м., също подробно описан в т.2 , както и цялото си движимо и недвижимо
имущество което притежава към момента на неговата смърт (л. 10) .Завещанието е оспорено
от жалбоподателите като нищожно в първото открито съдебно заседание във връзка с което
са представени и писмени доказателства от жалбоподателите, подробно описани в
протокола от о.с.з. от 17.***.2023 г.
6
Приобщено по делото е удостоверение за наследници на А. Н. С. от което се
установява , че датата на открИ.е на наследството му е 28.02.1945 г., както и призованите
наследници по закон към наследяване (л.*** - 12 ) .
Видно от приложените по делото копия на Експертна оценка , удостоверение и
сертификат Е. Б. - експерт оценител, на дата 14.12.2022 г. е изготвила оценка на
подобренията в ноовообразувания имот *** / дървена постройка полуразрушена без
разрешително за строеж 48 кв.м., дървен навес и постройка за животни -30 кв.м. , ограда с
черна мрежа разкъсана и със счупени колове (всички за демонтаж ), лозарски бетонни
колове 58 броя със 60 % амортизация - ***1.***лв. , лозарски счупени бетонни колове 18бр.
за демонтаж, еднокрила метална врата със 60 % амортизация 80 лв. , дървена тоалетна 1.5
кв.м - за демонтаж и асмалък от метална конструкция 12 кв.м. със 60 % амортизация - 57.60
лв., или общата стойност която е била определена на подобренията в експертната оценка
носеща дата 19.12.2022 г.изготвена от Ел.Бешковска възлиза на 687 лв.
Установено е по делото , че на осн. чл.26, във вр. с чл.18 , ал. 8 АПК Кмета на Район
„***“ е предприел действия по уведомяване на : ползвателите на ПИ *** - наследници на П.
А. С. : С. Й. С., Й. С. Й. и Г. С. С. , всички с адрес *** че е започнала процедура по издаване
на Заповед по одобряване на оценка за извършени подобрения в ПИ № *** по ПКП ,
попадащ в ПИ *** по ПНИ на местност „***“ , кадастрален район *** , целия с площ от 925
кв.м , собствеността върху който е възстановена на наследници на А. Н. С. , с бивш
ползвател П. А. С. , по реда на § 4 в и 4 л ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31 ПЗР на ПП на ЗСПЗЗ, като е
посочен 7 дневен срок от поучаване на съобщението за заинтересованите лица да се явят в
Районната администрация и да се запознаят с представената оценка на извършените
подобрения , приложена към административната преписка и да изразят становище (л.19) .
Приложените на л. 20 - 22 обратни разписки доказват факта, че само Г.С. е получила
на 28.01.2023 г. уведомлението , а на 30.01.2023 г. получила оценката и оспорила правото на
собственост ,отправяйки искане процедурата да бъде спряна (л.19 ) .
На 02.02.2023 г. в Район *** е заведено и писмено Възражение от Г.С. чрез адв.А. Г.
по повод инициираната процедура по преписка № АУ126599АС /23.12.2022 г. ( л.23,24).По
повод цитираното възражение от Г.С. не е спорно и по делото от приложеното на л. 25 - 26
Становище на кмета на Район „*** „ е видно , че по преписка № АУ 126599АС _003АС
административният орган е уведомил Г.С. затова, че поземлен имот № *** по КП и ПКП
бил предоставен за ползване на нейния наследодател П. С. съгласно удостоверение за право
на ползване № 251/15.08.1989 г. с Решение на ИК № 23 / 409- 5-7 от 25.07.1989 г. Планът за
новообразуваните имоти на м -ст „***“ бил приет и влязъл в сила съгласно Заповед № РД -
12 - 7706 - 313 /19.10.2012 г. на Областен управител на област с адм.център Варна , а ПИ ***
по КП попадал изцяло в ПИ *** по ПНИ на м-ст „***“ с площ 925 кв.м. Пояснена е
процедурата по трансформиране на правото на ползване в право на собственост по реда на §
4, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ и изрично посочено , че съгласно Заповедта на областен управител на
обл.с адм. адрес Варна за одобряване на ПНИ и Регистър собственост към ПНИ за м-ст
„***“ , А. Н. С. е вписан като собственик на ПИ *** по ПНИ на м-ст „***“ с площ 925 кв.м.
7
За С. П. Л. се сочи в същото становище , че е собственик на новообразуван ПИ *** по ПНИ
на м-ст „ *** „ , „ тъй като има нотариално завещание , приложено към заявлението , от
единствен пряк наследник на А. Н. С. - неговия син М. А. Н. „. Посочено е още, че на осн.
Заповед № 12 - 7706 - 313 /19.10.2012 г. на Областен управител на област с адм.център
Варна , Решение № 879/08.05.2002 г. на ПК Варна и нотариално завещание № 21 , том 1 /
31.03.20*** г. , вписан в СВ София, е била издадена Заповед № Г - ПР -175/5.10.2022 г. на
Кмета на р-н „*** „ Община Варна по реда на § 4 к , ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ при условията на §
4б ,ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване на правото на собственост на ПИ *** с площ от
925кв.м на наследника на А. Н. С. - С. П. Л. . На последно място, по същество, с цитираното
уведомително писмо жалбоподателката е била информирана и затова, че в архива и в
електронната база дА. на район „***“ Община Варна няма дА. за издадено разрешение за
строеж , както и за заплащане на предоставяния за ползване имот *** по КП , идентичен на
ПИ *** , а и „ няма как имота да е придобит по наследство от наследодателя П. А. С.,
т.к. тя не е притежавала правото на собственост по отношение на предоставения за
ползване имот „ .. правото на П.С. за ползване предоставено по ПМС на НРБ било
прекратено на 1.3.1991 г. с влизане в сила на ЗСПЗЗ .
В цитираното вече уведомително писмо - становище, кмета на район „***“ е приел
възражението на Г.С. по отношение на размера на извършените подобрения в имот *** по
КП , идентичен на ПИ *** по ПНИ на м-ст „***“ , като С. е била уведомена, че кмета на
район „***“ спира административната преписка с вх. № АУ126599 АС / 23.12.2022 г. за
издаване на заповед за одобряване на оценка за подобрения на основание § 4 в и 4 л ПЗР на
ЗСПЗЗ , назначава нов оглед за извършване на нова оценка на подобренията за сметка на
заявителя , както и че отгледа ще се извърши в присъствието на заявителя , ползвателя и
служители на районната администрация , както страните бъдат своевременно уведомени от
заявителя за датата и часът на огледа .
Видно от л. 27 - ми уведомлението е получено от Г.С. на 08.03.2023 г. чрез надлежно
упълномощен по административната преписка процесуален представител - адв.А. Г. от АК
Варна . На гърба на л. 28 -ми е приложена невръчена обратна разписка адресирана до Й. Й. .
Установено е по делото , че на 31 март 2023 г. със писмено Заявление С. Л. - сам
посочил качеството си на заявител, чрез надлежно упълномощения от него в
административното производство адвокат К. К. от АК Варна по преписка № АУ126599 АС /
23.12.2022 г. , предвид възражението на Г.С. относно изготвената оценка на подобренията,
направени от бившата ползвателка П. А. С. в бивш имот с пл. № *** от КП , ега
представляващ ПИ *** по ПНИ на С.О. “ ***“, идентичен с ПИ с ид. № ***.*** от КККР на
гр.Варна, е отправил искането до Кмета на р-н „***“ да бъде насрочен за 24.04.2023 г. от
14:00ч. нов оглед на поземления имот, с цел изготвяне от лицензирано вещо лице на
повторна оценителна експертиза за подобренията в него. Изрично Ст.Л., чрез адв.К. е
помолил да бъдат уведомени всички заинтересовани страни - наследниците по закон на
бившата ползвателка П. А. С. за определената дата и час , с цел личното им присъствие ,
както и да бъде осигурено присъствие и на представител на общинската администрация при
8
район *** ( л.28).
Видно от л. 29 - ти с изходяща дата 5.4.2023 г. по цитираната вече преписка е
съставено уведомление до Г.С., чрез адв.А.Г. за насрочен от кмета на район „***“ нов оглед
на 24.04.23 г. от 14.00 ч. на поземления имот за изготвяне на повторна оценка от лицензиран
експерт оценител за извършените подобрения от бивш ползвател П. А. С., в присъствието на
всички заинтересовани страни и служители на районната администрация . Това
уведомление е адресирано само до Г.С. , получено от нея на 10.04.2023 г.
Видно от л. 30 -ти, на 24.4.2023 г. е съставен Протокол по подадено Заявление с вх.№
АУ126599АС / 23.12.2022 г. от наследника на А. Н. С. - С. П. Л., чрез адв.К. И. К. за
издаване на Заповед за одобряване на оценка на подобрения извършени от ползвател на осн.
§ 4 в и § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ и Възражение с вх. № 126599АС_002АС/02.02.2023г. от Г. С.
С. чрез адв.А. А. С. - наследник на П. А. С. - ползвател на ПИ *** по ПКП на м-ст „***“ ,
попадащ в новообразуван имот ПИ *** по ПНИ на м-ст *** гр.Варна, обективиращ
извършването на повторен оглед на имота от лицензиран оценител инж. Т. О., с цел
извършване на нова / коректна / оценка на подобренията в ПИ *** ,попадащ в
новообразуван ПИ *** по ПНИ на м-ст „***“.
В протокола е вписано , че на огледа са присъствали и комисия от служители на Р-н
„***“ Варна , в посочения числен състав и длъжности в т.1 -3 , адв.К.К. - пълномощник на
Ст.Л. и наследник на ползвателя П. С. . (л.31 )
Установено е също по делото,че на 19 май 2023 г. С. Л., чрез адв.К.К. е подал
писмено заявление до административния орган и по посочената преписка в което изрично е
заявил , че не желае в неговия поземлен имот „ незаконно построеното от бившия
ползвател, а именно : - едноетажна паянтова жилищна сграда със ЗП от 52 кв.м ; паянтов
навес пред жилищната сграда със ЗП 10.60 кв.м , паянтова тоалетна ; полумасивна
стопанска сграда с навес със ЗП от общо 26 кв. м.“ Изрично е отправено искането при
издаване на Заповедта за оценка на подобренията да не се включва стойността на
построеното в имота , оцененото от независимия оценител на 1500 лв. , т.к. разходите по
премахване на незаконно построеното в имота ще превишат оценката, дадена от оценителя
инж.О. за построеното в имота .
Приложената по делото на л.33 експертна оценка и на л. 34- 37 оценка на недвижим
имот е изготвена от инж. Т. О. , лицензиран експерт - оценител с приложени към оценката
надлежни сертификати .
Видно от титулната част на експертна оценка , за възложител на оценката експерта О.
е посочил Г. С. С. - наследник на П. С. , вписана е дата на оценката май 2023 г. и стойност
на оценката на имота 1279 лв. Под забележка е посочено , че стойността на сградите от 1500
лв. не е включена в стойността на подобренията , т.к. за тях на оценителя не били
представени строителни книжа. Трайните насаждения /описани в табличен вид/ Т.О. е
оценил на 606 лв. ; оградата на имота 218 лв. , конструкцията на лозето 132 лв. ,
конструкцията на лозовите асми 173 лв. , а на бетонните пътеки 150 лв. , като е пресметнат и
9
сбора 1 279 лв.
Процесната Заповед Г - ПР - 91 / 20.06.2023 г. е приобщена по делото на л. 41,42,
издадена от Кмета на Район „***“ при Община Варна на основание§ 4в и §4 л от ПЗР на
ЗСПЗЗ във вр. с § 31 , ал.3 ПЗР на Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ , въз основа на влязъл
в сила ПНИ на СО по § 4 , ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ на местност „*** „ , землище квартал „*** „
Варна , одобрен със Заповед № РД -12 - 7706-313/19.10.2012г. на Областен управител на
област с административен център Варна и Заповед № 50***/2.12.2019 г. на Кмета на Община
Варна за предоставяне на правомощия на кметовете на райони по § 31 , ал.3 ПЗР на ЗСПЗЗ
за одобряване на оценки на подобрения .
Заповедта е издадена от ответника - Кмета на Район“ ***“при Община Варна в
писмена форма, като изрично е посочено, че е изготвена след като административния орган
е разгледал Заявление от С. П. Л. - приравнен наследник на А. Н. С. , чрез пълномощник
адвокат К. И. К. за одобряване на експертна оценка на подобрения съгласно приложените
доказателства /изброени в заповедта и вече цитирани / .
Със същата Заповед на осн. § 4 л ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрена оценка за подобрения и
насаждения , изготвена през м.май от Т. О. - независим оценител на земеделски земи и
трайни насаждения и на недвижими имоти съгласно Сертификат № **********/17.***.2014
г. и Сертификат № ***г. издадени от Камара на независимите оценители в България , с
която е констатирано , че са налице подобрения и насаждения подлежащи на оценяване в
част от поземлен имот *** по ПКП, попадащ в поземлен имот *** по плана на
новообразуваните имоти на местност „***“, землище „***“ , гр.Варна, община Варна ,
одобрен със Заповед № РД - 12- 7706-313–19.10.2012 г. на областен управител на област с
адм.център Варна, собствеността върху който е възстановена на наследници на А. Н. С. със
Заповед № Г - ПР - 175/ 5.10.2022 г. на кмета на район *** , община Варна .
Общият размер на подобренията и насажденията в оспорената Заповед е посочен като
1279 лв., като е вписано, че цената на оценката следва да бъде заплатена в 3 месечен срок от
влизане в сила на Заповедта по сметка на Район „*** „ от наследниците на А. Н. С. в полза
на ползвател , доказал права по § 63 от ПЗР на ЗСППЗЗ .
В оспорената заповед е посочен и срока и реда за обжалване - 14 дневен срок от
получаването й , чрез Кмета на район *** по реда на АПК пред Районен съд Варна .
На последно място в заповедта са вписани изрично и лицата, на които следва да се
връчи заповедта.
Видно от лист 42 -ри от делото Заповедта е връчена по надлежния ред на 22.06.2023
г. на Ст.С., Й. Й. и Г. С., а на 26.06.2023 г. на С. Л..
Установено е по делото още, че действително Г.С. на дата 15.06.2023 г. е депозирала
чрез адв.А. Г. писмено заявление по преписка № АУ126599АС_007АС по повод инциирана
процедура по преписката за изготвяне на оценка на подобренията в имот № ***.***, като е
отправила искането до Кмета на Район „***“при Община Варна да прекрати преписката, т.к.
е твърдяла , че е собственик (вписано в множествено число) на имота , за което е
10
представила нотариален акт № *** , т. *** , д. № *** от 12.06.2023 г. на СВ Варна,
респективно ползвала се от извършените подобрения и не подлежала на обезщетяване от
трети лица за тях ( л.43 ) .
Видно от л. 44 - ти от делото, към заявлението от 15.06.2023 г. жалбоподателката е
представила заверено копие от цитирания нотариален акт, който е съставен на 12 юни 2023
г. от нотариус О. Ш. - нот. с рег. № *** и район на действие РС Варна.КНА е съставен въз
основа на обстоятелствена проверка и съгласно чл. 587 , ал.2 ГПК лицата : С. Й. С. , Г. С. С.
и Й. С. Й. са признати за собственици при равни квоти по давностно владение на поземлен
имот с ид. № ***.*** с площ 925 кв.м в гр.Варна, р-н *** , СО „*** „, сграда с ид. №
***.***.1 със застроена площ 27 кв.м. ; сграда с ид.№ ***.***.2 със застроена площ 22 кв.м
и сграда с ид. № ***.***.3 със застроена площ от 6 кв. м, трите построени в същия имот, с
посочена данъчна оценка на имотите 21724.50 лв.
На 26.06.2023 г. ,в срока за обжалване на оспорената заповед , в Район *** при
Община Варна под номер на преписка АУ126599АС_008АС е заведена писмената жалба на
Г. С.,Й. Й. и С. С. против оспорената заповед ведно със заверени за вярност с оригинала
копия на : детайл на стрехата; Констативен акт от 01.08.1989 г.; заснемане на имота на П. А.
С. в м-ст „***“; удостоверение № 251/15.08.1989 г.; разписка №
0400017876872029/09.02.2023 г.; пълномощни - 2 бр.; удостоверение за наследници изх. №
6458/04.07.2022 г.на П. А. С. . (л.47 - 56) .
Жалбата, по която е образувано настоящето производство е подадена на 23.06.2023 г.
- в законоустановения 14-дневен срок за обжалване на заповедта, видно от клеймото на
пощенския плик , приложено на л. 57 -ми по делото.
По делото, за пълното изясняване на фактическата страна на спора е допусната
съдебно-техническа експертиза, възложена на вещото лице Н. А..
Заключението на в.л.А. е приобщено по делото на листи от 90 до 96 вкл., придружено
и със снимков материал.
Според заключението на в.л.А. оценката на трайните насаждения (смокиня, кайсия ,
кайсия , праскова, дюля, ябълка, череша , слива , джанка , лози -приземни винени и асми
винени - всички на възраст от 5 до 30 години ) по Наредбата за базисните цени на трайни
насаждания възлиза на общо 780.87 лв.
Вещото лице е дало оценка на подобрения от строителен характер, както следва :
конструкция на лозето 32 лв., конструкция на лозовите асми 173 лв., ограда на парцела 256
лв. , и бетонна пътека 150 лв.
В т.2 от СТЕ вещото лице е дало и оценка на сградите използвайки разходния метод
,Еталон 10 на списание „ Строителен обзор „ при едноетажна постройка лек тип - 400 лв. на
кв.м, като на база площта на сгради 1 , 2 и 3 е определило стойност на сградите от общо
4200 лв.
Така депозираното заключение е частично оспорено от адв.К. в качеството на
процесуален представител на заинтересованата страна С. Л. в частта по отношение на
11
дейностите от строителен характер и оценката на сгради, без да е направено искане за
провеждане на допълнителна или повторна СТЕ .
Съдът след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателите Г. С. С. , Й. С. Й. и С. Й. Й. са адресати на обжалвания
индивидуалния административен акт, доколкото същите имат качество на наследници по
закон на ползвател на имота П. А. С. , на която с Удостоверение № 251/15.08.1989 г. на ИК
на ОНС Варна,съгл.Постановление № 26 на МС и НС на ОФ от 1987г. и Решение № 23 /
404- 5-7 от 25.07.1989 г. на ИК на ОНС Варна .По силата на последното е било предоставено
право на ползване на П. С. върху място от 1000 кв.м , в гр.Варна, местност „*** „, *** по
парцеларния план при граници : ползуватели Д. И.ов Д., Т. Д., К. В. , гора и път . П. С. е
починала на *** г., като след смъртта й призовани към наследяване са С. Й. С. /преживял
съпруг /, Й. С. Й. / син / и Г. С. С. / дъщеря / (л.50,56 ).
Липсва спор по делото , че имотът предоставен през 1989 г.за ползване на П. С. към
момента по КП от 1996 г. и ПКП към ПНИ на СО „*** „ е имал пл. № *** и площ 949 кв.м
и част от него при влезлия в сила ПНИ е включен в имот *** .
Съгласно дА.те по административната преписка имот с ид. № *** е възстановен на
наследниците на А. С. с Решение № 897/8.5.2002 г на ПК Варна , като единствения
приравнен на наследник на А. С. е заинтересованата страна С. Л., приравнен на наследник,
удостоверил правата си на основание нотариално завещание.
Жалбата съдът намира , че е подадена от надлежна страна, с правен интерес от
обжалване на индивидуалния административен акт, засягащ права и законни интереси, в
законоустановения срок по чл. 149 от пред компетентен орган, поради което същата е
процесуално допустима.
Постановеният административен акт , въпреки всички релевирани в жалбата и в
откритото съдебно заседание възражения на жалбоподателите, съдът намира че е издаден от
компетентен административен орган предвид правната норма на пар. 31 ал. 2 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и заповед № 50***/2.12.2019 г.на Кмета на Община Варна (л. ***7 )
Кметът на община Варна по силата на допусната от закона правна възможност за
делегация на правомощията си по пар. 31 ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е делегирал правомощията
си за издаване на заповеди за оценки на кметовете на райони.
Заповедта е в изискуемата от закона форма.
С обжалваната заповед се одобрява оценката на извършени подобрения в поземлен
имот № 2135 по ПКП попадащ в поземлен имот № ***. по ПНИ на м. „***”, землище
„***“, попадащ в новообразуван имот № *** по ПНИ на местност „ ***“, землище кв.***,
гр.Варна, община Варна .
Съгласно експертната оценка на лицензирания оценител Т. О. изготвена в
административното производство през месец май 2023 г., на оценка подлежат следните
трайни насаждения: 2 бр. смокини на възраст 25 г., 1 бр.праскова на 10 г., 1 бр. кайсия на 27
г., 6 бр.сливи на 30 г., 1 бр.череша на 25 г., 1 бр.кайсия на 27 г., 3 бр. джанки на 25 г. , 2
12
бр.ябълка средност. На 27 г. , 2 бр.дюля на 25 г., 0,35 лозе приземно винено на 30 г. и 7
бр.винени асми на възраст 29 г. -оценени общо на 606 лв.
Извършена е оценка на полумасивна ограда с бетонни колове и мрежа и врата - общо
218 лв., конструкцията на лозето е оценена на 132 лв., конструкцията на лозовите асми на
173 лв.
В т.5 вещото лице е посочило , че в КК са отразени следните сгради в имота:жилищна
едноетажна със ЗП по КК 27м2, сграда на допълващо застрояване със ЗП по КП 6м2 ,
селскостопанска сграда със ЗП по КК 22м2 .
В т.5.1 - 5.4 вещото лице е описало съС.ието на установените в имота: 5.1.едноетажна
паянтова сграда със ЗП 52м ; 5.2.паянтов навес пред жилищната сграда с площ 10.60м2 ;
5.3.паянтова външна тоалетна с площ 2м2 и 5.4 полумасивна стопанска сграда с площ 10 м2
. Под забележка в оценката Т.О. сочи , че стойността на сградите от 1500 лв. не е включена в
подобренията , т.к. за тях не са му представени строителни книжа.
На последно място в т. 6 Т.О. е дал оценка на бетонната пътека и външно стълбище
пред жилищната страда от общо 150 лв.
Или общата стойност на подобренията определена по административната преписка
от лицензирания експерт оценител е 1279 лв.
В настоящото производство от изготвената по делото СТЕ в имота са установени
насаждения, установени и при оценката на Т.О., като в.л. Н. А. ги е оценило на общо 780.87
лв., при разлики в броя на ябълките и джанките, и възрастта на едното дърво кайсия : 2 бр.
смокини на възраст 25 г., 1 бр. кайсия на 27 г., 1 бр.кайсия на 5 г.(а не на 27 г), 1 бр.праскова
на 10 г., 2 бр.дюля на 25 г., 4 ( а не 2) бр.ябълка средност. на 27 г. , 1 бр.череша на 25 г., 6
бр.сливи на 30 г., 1 (а не 3 ) бр. джанки на 25 г. , 0,35 лозе приземно винено на 30 г. 7
бр.винени асми на възраст 29 г. -оценени общо 780.87 лв.
Оценени са още следните подобрения : конструкция на лозето 132 лв., конструкция
на лозовите асми 173 лв., оградата на парцела 256 лв., бетонната пътека и външно стълбище
пред жилищната страда 150 лв.
Изготвена е и оценка на сградите в имота - 4200 лева.
По основателността на жалбата:
Съгласно чл.28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ след влизане в сила на плана на новообразуваните
имоти всяка от двете категории заинтересовани лица – реституиран собственик или
ползвател може да поиска от кмета да извърши оценка на имота и подобренията върху него
по реда на § 31, ал.1 от ПМС № 234/1999г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ.
Цитираната разпоредба предвижда, че правоимащите по § 4а, 4б, 4в и 4з от
преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, в 30-дневен срок от влизането в сила
на плана на новообразуваните имоти, могат да подадат молба за оценка до кмета на
общината.
Определянето на нейния размер е предоставен на оперативната му самостоятелност,
но са очертани границите на същата в § 31, ал.2, т.3 от ПМС № 234/1999г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ, а именно оценката да се извърши по пазарни цени.
Съгласно трайната практика на ВКС обаче, по отношение подобренията в чужд
недвижим имот, в т.ч. относно субекта на правото да получи тяхната стойност, следва да се
съобразят разясненията, дадени в т.1 ППВС № 6/1974г. на НРБ, съгласно които
13
разпоредбата на чл.72 ЗС регулира правоотношения, породени от неоснователното
обогатяване на собственика с подобренията, извършени само от владелеца на вещта.
Тези разпоредби не се отнасят до лица, които не упражняват владение.
Съгласно разпоредбата на §4в ЗСПЗЗ лицата, извършили подобрения в
подлежащите на връщане земи имат правата по чл.72 ЗС. С оглед така установената от
закона фикция - че лицата, направили подобрения в подлежащите на връщане имоти, имат
правата на добросъвестни владелци, то на заплащане подлежат само подобренията в
имота, които са направени до влизане в сила на ЗСПЗЗ, т.е. до момента до който се счита, че
са били добросъвестни владелци.
Относно извършените след влизане в сила на закона подобрения, лицата не могат да
се считат за добросъвестни владелци, или приравнени на тях подобрители, защото са знаели,
че имотите подлежат на възстановяване, или изкупуване. /така Решение № 238/13.01. 2012 г.
по гр. дело № 999/2010г, на ВКС, Второ гражданско отделение/.
Следователно в тежест на жалбоподателите, оспорващи заповедта, е да докажат, че
извършените в имота строежи и засаждане на трайни насаждения са извършени преди
влизане в сила на ЗСППЗ, за да могат да бъдат квалифицирани като подобрения и
ползвателя да бъде обезщетен като добросъвестен владелец по посочения ред. Едва след
това следва да бъде доказан размера на увеличената стойност на имота в следствие на
подобренията или същите следва да бъдат оценени по пазарни цени.
По делото не е проведено доказване на времето на изграждане на сградите и
направата на сочените в жалбата други подобрения.
От влизане в сила на ЗСПЗЗ на 04.03.1991г. до момента на СОЕ е изминал период от
32 години. Всички трайни насаждения с възраст са на възраст от 10 до 30 години не
подлежат на обезщетяване като подобрения по реда на §4л от ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. с чл. 72
от ЗС. Видно от СОЕ това са всички оценени от трайни насаждения.
Само на това основание жалбата подлежи на отхвърляне като неоснователна.
За пълнота следва да се отбележи и следното: Що се отнася до стойността на
строителството, реализирано от жалбоподателите в процесния имот, съдът счита, че
административният орган законосъобразно не е взел предвид този факт при определяне
цената на подобренията. Незаконният строеж не може да увеличи стойността на имота, тъй
като подлежи на премахване, поради което не е следвало да бъде оценяван от
административния орган като подобрение.
Освен това съдът намира, че част от претендираните подобрения /Ограда - изградена
от железни колове и мрежа/, не са трайно прикрепени към терена, т.е. те могат да бъдат
демонтирани без съществено увреждане и загуба на стойност.
Поради това съдът намира, че те не представляват подобрения и тяхната стойност не
подлежи на обезщетяване.
Релевираните от жалбоподателите съществени нарушения при издаване на
оспорената заповед по делото са останали напълно недоказани .
Всички доказателства по делото водят до извод, че заповедта е издадена от
компетентен орган, в писмена форма при спазване на изискванията и на процесуалния и на
материалния закон, доведена е до знанието на лицата, чиито права засяга.
Действително в началото на производството всички наследници на П. С. не са били
уведомени по реда на чл.26 АПК, а само Г. С., но това нарушение не е съществено, в който
смисъл е създадена и съдебна практика на Варненския административен съд . Ето защо ,
макар и на нищожност жалбоподателите да могат да се позоват без срок, в конкретния
случай не е налице нито един доказан съществен порок на оспорената заповед, който да
налага и обуславя законосъобразен извод за най -тежката форма на недействителност на
оспорената заповед - нищожност.
По правната си същност всички твърдения на жалбоподателите , макар и
14
взаимоизключващи се, обуславят извода за допустимост на оспорването на Заповедта, т.к. за
жалбоподателите е налице правен интерес да получат евентуално по - голяма стойност на
оценените подобрения в процесния имот , ако не установят нищожността на акта. Видно е
също от представените по делото на л.***4 - ***6 Регистър на имот , Таблица за
изчисляване на обезщетение и регистър на имот и представения от жалбоподателите КНА,
че в административното производство жалбоподателите са конституирани правилно от
административния орган като заинтресовани лица - наследници на бившата ползвателка П.
С., без в регистъра към ПНИ да е имало записи, които да налагат евентуално спиране на
аминистративното производство.Именно с издаването на оспорената Заповед и евентуално
след плащане на подобренията от страна на С. Л., за последния би могла да приключи
цялата реституционна процедура , в което се състои и правния интерес от оспорването от
страна на жалбоподателите на заповедта и искането на заинтересованата страна заповедта
да не бъде отменяна . Друг , различен е реда и правния способ по който жалбоподателите
могат да защитят заявените в хода на административното производство права на
собственост върху недвижимия имот и сгради, т.к. определено спор за материално право не
може да се разреши от административния орган.Ето защо и по същество всички възражения
които жалбоподателите са направили във връзка с оспорване на правата на С. Л. върху
имота и свързаните с тях оспорвания на действителността на нотариалното завещание
следва и могат да бъдат разгледани само по исков път от гражданския съд и по правилата на
ГПК.
Въз основа на изложеното съдът оставя без уважение оспорването .
Съгласно чл. 143 ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод
за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно
чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 143 ал. 4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е
благоприятен.
Въз основа на разпоредбата на чл. 143, ал.4 АПК, съдът намира, че в полза на
заинтересованата С. Л. следва да се присъдят разноски. Видно от списъка по чл. 80 ГПК
представен от адв.К.К. заинтересованата страна Ст.Л. е сторила само един разход - сумата от
500 лв. адвокатско възнаграждение.Този единствен разход е доказан и по основание и
размер на база приложения на л.133 договор за правна защита и съдействие, имащ характер
на разписка. Разноските съдът присъжда в пълен размер на Ст.Л. като намира, че
адвокатския хонорар не е прекомерен, а и списъка с разноски е представен своевременно,
въпреки възраженията на процесуалния представител на жалбодателите за несвоевременно
отправено искане.
В полза на ответника на осн. чл.143,ал.3 АПК също се дължат разноски, които съдът
следва да определи в минимален размер за юрисконсултско възнаграждение.При спазване на
правилата на чл.37 от ЗПрПом и чл.24 НЗПрПом съдът определя минимално
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. в полза на ответника за осъществено
процесуално представителство пред настоящата инстанция .
Посочените по -горе размери на разноски съдът присъжда в полза на ответника и на
заинтресованата страна, т.к. изрично е отправено искане.
15
Мотивиран от изложеното, и на осн. чл. 172 ал. 1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от: Г. С. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес ***; Й. С. Й.,
ЕГН ********** с поС.ен адрес *** и С. Й. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес: ***,
тримата със съдебен адрес този на процесуалния йм представител - адвокат А. А. Г. - ***
срещу Заповед № Г-ПР-91/20.06.2023г. на Кмета на район „*** „ на община Варна, с
която е одобрена експертната оценка за подобрения и насаждения, изготвена през м.май
2023 г.от Т. О. - независим оценител на земеделски земи и трайни насаждения и на
недвижими имоти съгласно сертификат рег. № *** г. и сертификат № *** г. издадени от
Камара на независимите оценители в България, с която е констатирано, че са налице
подобрения и насаждения подлежащи на оценяване в част от поземлен имот *** по
ПКП, попадащ в поземлен имот *** по плана на новообразуваните имоти на местност
***, землище кв. „***“, гр. Варна, Община Варна, одобрен със Заповед № РД -12 -
7706¬313/19.10.2012 г. на Областен управител на Област с административен център Варна,
собствеността върху който е възстановена на наследници на А. Н. С. със Заповед № Г-ПР -
175/05.10.2022 г. на Кмета на Район „***“ Община Варна и одобрен общият размер на
подобренията и насажденията от 1279.00 лв.
ОСЪЖДА Г. С. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес ***; Й. С. Й., ЕГН **********
с поС.ен адрес *** и С. Й. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес: ***ДА ЗАПЛАТЯТ на
ответника Кмета на Район „ *** „ при Община Варна СУМАТА от общо 100 лв. (сто лева )
- юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, пред настоящата
инстанция, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 24 НЗПП.
ОСЪЖДА Г. С. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес ***; Й. С. Й., ЕГН **********
с поС.ен адрес *** и С. Й. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на
заинтересованата страна С. П. Л., ЕГН ****с поС.ен адрес : *** СУМАТА от общо 500.00
лв. (петстотин лева), представляваща разноски за производството за заплатен адвокатски
хонорар,пред настоящата инстанция, на основание чл. 143, ал.4 от АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Административен съд - Варна.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16