РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Силистра, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на тридесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Търговско дело №
20223400900022 по описа за 2022 година
Ииск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Ищецът – „Братя Николови“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Силистра, ул. “Янко Тодоров“ №31, ет.2, ап.4, тел.за контакт: *********,
представлявано от Я. П. Н. и М. П.Н. - управители на дружеството, желае съда да признае за
установено в отношенията между страните, че дружеството ищец „Братя Николови“ ООД,
ЕИК *********, не дължи на ответника Община Силистра, ЕИК *********, сумата от 49
075, 77 лв. (от които 35 506, 63 лв. - главници и 13 569,14 лв. - лихви) по Акт за установяване
на задължение по декларация № АУ000471/ 16.07.2015г., издаден от В. Я.Г. - старши
инспектор - публичен изпълнител в отдел „Местни данъци и такси“ при Община Силистра,
в качеството му на орган по приходите, определен със Заповед № ЗК- 1164/13.07.2015г. на
кмета на Община Силистра, представляваща публични задължения по Закона за местните
данъци и такси за: данък върху превозните средства, дължим за годините: 2007, 2008, 2009,
2010,2011, 2012, 2013,2014 и 2015; данък върху недвижимите имоти, дължим за годините:
2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015; такса битови отпадъци, дължима за годините:
2009, 2010, 20 И,2012, 2013, 2014и 2015; глоби, санкции, неустойки и лихви, дължими за
2011г. поради изтекла погасителна давност. Претендира сторените деловодни разноски.
Ответникът – Община Силистра, ЕИК *********, представлявана от кмета на
Община Силистра, с адрес: гр. Силистра, ул. “Симеон Велики“ № 33, в срок представя
отговор на исковата молба, който изразява становище за неоснователност на исковите
претенции. Излага подробни аргументи в подкрепа на тезата си.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното от
фактическа страна:
На 15.03.2022г. ответникът Община Силистра възложила на държавен съдебен
изпълнител при РС – Силистра принудително изпълнение срещу „Братя Николови“ ООД, на
публични вземания, установени с 3 бр. актове за установяване на задължения по декларация
(АУЗД), издадени по реда на чл.107, ал. 1 и ал. З от ДОПК, и чл. 9б от ЗМДТ. Така сезиран с
1
разпореждане от 15.03.2022г. държавен съдебен изпълнител Грета Ялъмова при PC -
Силистра образувала изпълнително дело № 20223420400130.
След, като ищеца получил покана за доброволно изпълнение по посоченото по-горе
изпълнително дело и след направена справка установил, че срещу него са били съставени 3
бр. актове за установяване на задължения по декларация, включително процесния АУЗД №
АУ000471/ 16.07.2015.
От съдържанието на акта приложен като писмено доказателство по делото е видно, че
представител на общинската администрация установил декларирани от „Братя Николови“
ООД, публични задължения по ЗМДТ, в общ размер на 49 075, 77 лева, от които 35 506, 63
лв. - главници и 13 569,14 лв. - лихви, за: данък върху превозните средства, дължим за
годините: 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015; данък върху недвижимите
имоти, дължим за годините: 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015; такса битови
отпадъци, дължима за годините: 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015; глоби, санкции,
неустойки и лихви, дължими за 2011г.
Ищецът приел, че всички публични задължения в общ размер на 49 075, 77 лв.,
посочени в АУЗД № АУ000471/ 16.07.2015 г. са недължими към датата на образуване на
изпълнително дело № 20223420400130, поради изтекла давност, като в тази връзка и
предвид хипотезата на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. З от ДОПК, с молба от 28.03.2022г. отправил
искане до компетентния орган за погасяване на задължението му поради изтекла
погасителна давност.
В молбата вх. № 2596/28.03.2022г. по описа на Община Силистра, представител на
дружеството е обективирал искане да бъдат преразгледани всички задължения на „Братя
Николови“ ООД, и да отпаднат тези, които са извън срока по давност.
С писмен отговор с изх. № 2590#1/ 12.04.2022г. от началника на отдел „МДТ“,
дружеството е било уведомено, че вземанията вече са предадени за принудително събиране
от държавен съдебен изпълнител - по изп. дело № 130/ 2022 г., поради което следва да
реализира правата си по исков ред.
По тези причини ищецът инициирал настоящото исково производство, реализирайки
правата си на длъжник срещу, когото е образувано принудително изпълнение по ГПК, и да
предявил настоящия отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК, позовавайки се и на
съдебна практиката на Върховния административен съд и Върховния касационен съд
(Определение № 130 от 24.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 756/2017 г., II г. о., ГК,
докладчик съдията Гергана Никова).
От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда, неоспорена от
страните и приета, като доказателствено средство по делото ССЕ, може да се установи
следното:
След съпоставка на данните извлечени от представените копия на декларации и тези
вписани в съответната колона на коментирания АУЗД № АУ000471/16.07.2015г. експертът е
установил, че от представените 59 броя декларации само за 6 броя МПС имат пълната
документация за придобиване и 6 броя декларации за продажби на МПС, от които може да
се извлече информация за датата на завеждането на МПС в данъчната служба и датата на
отписване /продажба или бракуване/ от където пък да се установи началото и края на
съответното данъчно задължение, а от там да се пресметне кога изтича периода на
погасителната давност.
За останалите задължения по акта, за които документацията не е пълна вещото лице е
изчислило давността по следния метод.
Експертът е съобразил разпоредбите на ЗМДТ, данъкът върху недвижимите имоти и
данъкът върху превозните средства се заплаща на няколко равни вноски, всички дължими в
пълен размер в рамките на годината, за която се отнасят. От колона 2 „Период“ на АУЗД №
2
АУ000471/16.07.2015г. вещото лице е установило, за коя година се отнася съответното
данъчно задължение. За задълженията, за които ответника не е представил данъчни
декларации изчислението на давността е направено на база данни за възникване на
задължението, посочени от административния орган в колона „Период“ на АУЗД, като на
основание чл.171, ал. 1 от ДОПК, вещото лице е пресметнало давността от първи януари на
годината следващ годината, на която е следвало да се изплати задължението., посочено в
колона № 2.
В табличен вид вещото лице е изчислило началния и крайният момент на кратката
пет годишна и на дългата десет годишна давност на всяко едно от отделните задължения на
дружеството ответник представляващи предмет на АУЗД № АУ000471/16.07.2015г. Както е
видно от материалите, към заключението и бе потвърдено от експерта в проведеното на
30.11.2022г. открито съдебно заседание давностния период на най - късно възникналите
задължения следва да се брои от 01.01.2016г. поради, което петгодишната давност по чл. 171
от ДОПК, за всички задължения на ищеца по коментирания акт е изтекла на 01.01.2021г.
Спор по фактите с изключение на датата на връчване на АУЗД №
АУ000471/16.07.2015г. няма.
Ищецът оспорва валидното връчване на АУЗД № АУ000471/ 16.07.2015г., като
твърди, че същия не бил връчен на адресата по надлежния процесуален ред оспорвайки
посочената в акта дата на връчване.
От представеното известие за доставка /лист № 33 от делото/ е видно, че
коменитрания АУЗД № АУ000471/ 16.07.2015. е връчен на представител на дружеството
ищец на 03.11.2016г., което мотивира съда да приеме, че акта е влязъл в сила на 16.11.2016г.
От правна страна
Съдът намира исковите претенции за допустими предвид на това, че исковата молба е
подадена от лице с нужната процесуална легитимация имащо правен интерес от
производството.
Разгледани по същество съдът намира исковите претенции на основателни по
следните съображения:
Предмет на настоящото производство е дължимостта на публични задължения на
ищеца възникнали по силата на Закона за местните данъци и такси за: данък върху
превозните средства, дължим за годините: 2007, 2008, 2009, 2010,2011, 2012, 2013,2014 и
2015; данък върху недвижимите имоти, дължим за годините: 2009, 2010, 2011, 2012, 2013,
2014 и 2015; такса битови отпадъци, дължима за годините: 2009, 2010, 20 И,2012, 2013,
2014и 2015; глоби, санкции, неустойки и лихви, дължими за 2011г. за тези задължения
ищеца твърди, че са погасени по давност.
Оспорвайки исковите претенции ответника сочи, че давността не се прилага
служебно, а за приложението й е необходимо изрично волеизявление на длъжника, с което
да се позове на изтеклата давност. Коментира, че изявлението обективирано в подадената от
ищеца молба с вх. № 2590/28.03.2022 г. е неясно и неточно, което според представителя на
ответника прави изявлението некоректно, което мотивирало административният
ръководител на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Силистра, да го остави без
разглеждане.
Сочи също, че процесното изпълнително дело е образувано по молба на Община -
Силистра, входирана в СИС при PC - Силистра на 15.03.2022г. за задълженията на ищеца по
АУЗ № 000471/16.07.2015г. който не е бил обжалван и е влязъл в сила на 17.11.2016г.
Ответникът прави подробен правен анализ на разпоредбите на чл. 171- чл. 173 от ДОПК,
коментирайки приложението им спрямо настоящия казус. Приема, че погасителната давност
за процесните задължения на ищеца е започнала да тече при влизането в сила на АУЗ №
000471/16.07.2015г., като същата е прекъсната на 15.03.2022г. с предприемането на действия
3
по принудително изпълнение с образуването на изпълнителното дело № 130/2022 при ДСИ в
PC гр. Силистра, от който момент според представителя на ответника е започнала да тече
нова давност. Ответникът сочи също, че към настоящия момент не е изтекла абсолютната
давност по чл. 171, ал. 2 от ДОПК, което според него обуславя неоснователността на
ищцовите претенции.
Съдът не кредитира ответниковите възражения поради следното:
Обществените отношения свързани с погасяването по давност на публични
задължения са регулирани от законодателя в текстовете на чл. 171 – 173 от ДОПК. Съгласно
хипотезата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК „Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-
годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок“.
Както бе установено от неоспореното и прието заключение на вещото лице изготвило
назначената от съда ССЕ „давностния период на най - късно възникналите задължения на
ищеца, към ответника следва да се брои от 01.01.2016г. поради, което петгодишната давност
по чл. 171 от ДОПК, за всички задължения на ищеца по е изтекла на 01.01.2021г.“.
Съдът приема, че щом, като процесния АУЗ № 000471/16.07.2015г. не е издаден в
резултат на ревизия или проверка то с него не се установяват за пръв път неизвестни до
датата на издаването му данни и съответстващи им по размер задължения, което обуславя
констативния характер на акта, а не конститутивен такъв. С акта не се извършват корекции
в декларираното от задълженото лице, нито се променя размера на данъчната основа, а само
се начисляват допълнително лихви върху съществуващи, към него момент и установени
вече задължения на лицето. Тези задължения са били изискуеми преди издаването на АУЗ №
000471/16.07.2015г. В този смисъл съдът приема, че би следвало срокът на погасителната
давност на всяко едно от задълженията да се брои отделно съобразно първоначалния момент
на изискуемостта му. Вещото лице е посочило, че изискуемостта на най - късно
възникналите изследвани при изготвяне на експертизата задължения на ищеца е настъпила
на 01.01.2016г., което обуславя изтичането на давността по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, на
01.01.2021г. за всяко едно от процесните задължения.
Дори да се приеме, че с издаването на АУЗ № 000471/16.07.2015г. давността на
всички обективирани в него ищцови задължения да е прекъсната по смисъла на чл. 172, ал. 2
от ДОПК, то новата давност следва да започне да тече именно от датата на издаването, както
е дословния текст на правната норма. В този случай давността по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, за
всички задължения следва да изтече отново на 16.07.2020г.
Дори да се приеме, че давността в този случай се прекъсва и нова давност следва да се
брои не както е определил законодателя от издаването на акта, а от деня, в който акта е
влязъл в сила, като приема ответника и то от първи януари на следващата година, то в такъв
случай давността по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, за всички задължения следва да изтече на
01.01.2022г., тъй като АУЗ № 000471/16.07.2015г. е връчен на 03.11.2016г. и е влязъл в сила
на 16.11.2016г. Тогава давността следва да се брои от 01.01.2017г. и да изтече на
01.01.2022г.
Имайки предвид изложеното и обстоятелството, че ответника е инициирал
производство по принудително изпълнение едва на 15.03.2022г. съдът приема, че
изпълнително дело № 20223420400130 на ДСИ при РС – Силистра е образувано след, като
задълженията представляващи негов предмет вече са били погасени по давност, тъй като е
бил изтекъл погасителния давностен срок по чл. 171, ал. 1 от ДОПК.
ОС не споделя ответниковото възражение според, което погасителната давност за
коментираните ищцови задължения не е изтекла, тъй като взискателят е инициирал
образуване на принудително изпълнение на 15.03.2022г. преди изтичането на давността
4
предвидена в чл. 171, ал. 2 от ДПОК, според който текст „С изтичането на 10-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от
спирането или прекъсването на давността“. Представителят на ответника обвързва
коментирания законов текст с разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от ДОПК, според който
„Вземанията се отписват служебно с изтичането на срока по чл. 171, ал. 2“, приемайки, че
само изтичането на предвидения в тези законови текстове десет годишен срок е
предпоставка за погасяване на ищцовото задължение по давност.
Съгласно правната доктрина след изтичане на законово определения давностен срок
се погасява само правната възможност на кредитора да събере принудително вземането си
срещу длъжника, без всъщност да се погасява самото субективно, потестатвно право на
вземане. Това в настоящия случай означава, че на 17.11.2021г., евентуално на 01.01.2022г. е
изтекъл срока, в който кредитора – Община Силистра, е можел да събере вземането си
срещу „Братя Николови“ ООД – предмет на АУЗ № 000471/16.07.2015г. със способите на
принудителното изпълнение. От този момент нататък за кредитора е налице единствено
възможността да получи доброволно изпълнение от страна на длъжника, но не и право на
иск, с който да поиска от съда защита срещу нарушено материално право. Действително
съгласно чл. 120 от ЗЗД, института на погасителната давност не се прилага служебно, а само
по възражение на длъжника, каквото възражение ищеца е направил с молбата вх. №
2596/28.03.2022г. по описа на Община Силистра. Съдът не споделя ответниковия довод, че
искането в молбата е неясно и неконкретизирано, същото е отправено до кредитор от
длъжник и съдържа волеизявление всички погасени по давност задължения на дружеството
да отпаднат от дължимите такива. Волеизявлението обективирано в молбата по своята
правна същност представлява възражение за изтекла погасителна давност и може да се
направи само тогава, когато титулярят на вземането, за което е изтекла давността, иска да
получи изпълнение. Такова искане е било налице и е демонстрирано от ответника именно
чрез инициирането на производство по принудително изпълнение срещу длъжника от
15.03.2022г.
В този смисъл текста на чл. 173, ал. 3 от ДОПК, на който се позовава представителя
на ответника е неотносим спрямо казуса, тъй като се отнася до регламентираната от закона
възможност вземането да бъде отписано служебно /без подадено възражение от длъжника/
само, когато е изтекла абсолютната десетгодишна давност. Тази хипотеза действително не е
на лице и десетгодишният срок действително не е изтекъл, но това не изключва
възможността да са налице предпоставките по чл. 171, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 120 от
ЗДД, наличието, на които обуславя невъзможността на кредитора да събере принудително
вземането си. Тези предпоставки, както бе отбелязано по – горе включват изтичане на пет
годишен давностен срок, който в случая е изтекъл възможно най – късно на 01.01.2022г. и
направено от длъжника с молбата от 28.03.2022г. възражение основано на изтекла давност,
при това направено по повод опит на кредитора да събере вземането си принудително.
По изложените съображения съдът намира иска за основателен.
Предвид изхода от спора, направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответника следва да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 5592 /пет хиляди
петстотин деветдесет и два/ лева съобразно представен и неоспорен от ответната страна
списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в отношенията между – „Братя Николови“ ООД, ЕИК
5
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. “Янко Тодоров“ № 31, ет.
2, ап. 4, и Община Силистра, ЕИК *********, с адрес: гр. Силистра, ул. “Симеон Велики“ №
33, че „Братя Николови“ ООД, ЕИК *********, не дължи на Община Силистра, ЕИК
*********, сумата от 49 075, 77 лв. (от които 35 506, 63 лв. - главници и 13 569,14 лв. -
лихви) по Акт за установяване на задължение по декларация № АУ000471/ 16.07.2015г.,
издаден от В.Я. Г. - старши инспектор - публичен изпълнител в отдел „Местни данъци и
такси“ при Община Силистра, в качеството му на орган по приходите, определен със
Заповед № ЗК- 1164/13.07.2015г. на кмета на Община Силистра, представляваща публични
задължения по Закона за местните данъци и такси за: данък върху превозните средства,
дължим за годините: 2007, 2008, 2009, 2010,2011, 2012, 2013,2014 и 2015; данък върху
недвижимите имоти, дължим за годините: 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015; такса
битови отпадъци, дължима за годините: 2009, 2010, 20 И,2012, 2013, 2014и 2015; глоби,
санкции, неустойки и лихви, дължими за 2011г. поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА Община Силистра, ЕИК *********, с адрес: гр. Силистра, ул. “Симеон
Велики“ № 33, да заплати на „Братя Николови“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Силистра, ул. “Янко Тодоров“ № 31, ет. 2, ап. 4, сумата от 5592 /пет
хиляди петстотин деветдесет и два/ лева деловодни разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Силистра: _______________________
6