№ 324
гр.
Хасково, 07.10.2019 г.
Окръжен съд - Хасково, НО, въззивен
наказателен състав, в закрито съдебно заседание на седми октомври, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ПЕТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АННА ПЕТКОВА
2.
МИЛУШ ЦВЕТАНОВ,
като
разгледа докладваното от мл. съдия Милуш Цветанов в. ч. н. д. № 520 по описа за
2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243,
ал. 8 от НПК.
Образувано е по частна въззивна жалба,
подадена от Г.И.И., против
Определение № 234 от 01.08.2019г., постановено по ЧНД №776 по описа за 2019г.
на РС – Хасково, с което по реда на чл.243, ал.5 от НПК е оставена без
разглеждане жалба на Г.И.И. срещу постановление от 03.06.2019г. на прокурор от
Районна прокуратура – Хасково за прекратяване на наказателното производство по
ДП №129/2018г. по описа на ОСлО при ОП – Хасково, образувано за престъпление по
чл. 286, ал.1 от НПК.
В жалбата се твърди, че определението е
неправилно и незаконосъобразно. Изтъкват се доводи за несъобразено с нормата на
чл.243, ал.4 НПК и в този смисъл - нередовно връчване на прокурорското
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
В законоустановения срок срещу
постъпилата жалба не са направени писмени възражения от представител на РП – Хасково.
Съдът, като се запозна със събраните на
досъдебното производство доказателства и провери обжалваното определение,
установи следното:
Досъдебно производство № 129/2018г. по
описа на ОСлО при ОП – Хасково е било образувано на 21.11.2018 г. за това, че през месец март
2017г., в гр. *****, пред надлежен орган на властта – Окръжна
прокуратура – гр. Хасково, е набеден Г.И. ***, в извършването на престъпления
по чл.282 и по чл. 220 от НК, като набедяващият е знаел, че И. е невинен –
престъпление по чл.286, ал. 1 от НК.
В хода на
досъдебното производство не е привлечен обвиняем.
След проведено
разследване, с постановление от 03.06.2019 г. на прокурор при РП – Хасково,
досъдебно производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1 във вр.
чл.24, ал.1, т. 1, предл. второ от НПК.
От протокола за
разпит на Г.И.И. в качеството на свидетел по досъдебното производство се
установява, че лицето е посочило адрес за призоваване – гр. ******, ул.“**** *********“ № ** „или чрез адвокат М.
Г.“.
Прокурорското постановление
е било изпратено на адреса, където, видно от приложеното известие за доставяне,
е получено от „адв. Д. Г.“ на дата 20.06.2019г.
Срещу
прокурорския акт е подадена жалба с №1268/18 по описа на РП – Хасково, от дата
01.07.2019г.
В производството
по чл. 243, ал. 5 от НПК, приемайки връчването на постановлението за редовно и
позовавайки се на обстоятелството, че жалбата е подадена след изтичане на седемдневния
срок, определен в разпоредбата на чл. 243, ал.4 НПК, РС- Хасково я е приел за
недопустима и я е оставил без разглеждане. В допълнение е посочил, че я счита за
такава и поради становището му, че не може да има пострадало лице по смисъла на
НПК от престъплението по чл. 286, ал.1 НК, заради формалния характер и родовия
обект на последното.
Срещу определението на
първоинстанционния съд, в законоустановения седемдневен срок, е подадена частна
жалба от лице, което, предвид наличието на правен интерес от обжалване на
подлежащия на това акт, е активно процесуално легитимирано.
Настоящият съдебен състав намира
подадената частна жалба за допустима и основателна.
Във връзка с изтъкнатата в атакуваното
определение просроченост на жалбата, като основание за оставянето и без
разглеждане, следва да се посочи, че връчването на призовки, съобщения и книжа
по реда на НПК е регламентирано в Глава петнадесета, Раздел I на кодекса и за разлика от реда по ГПК - не
предвижда фигурата на съдебен адресат. Тъй като от материалите по наказателното
производство не се установява надлежно упълномощаване от страна на И. на
получилия съобщението за прекратяване на наказателното производство - адв. Д. Г., то последният няма качеството на повереник и е неприложима
разпоредбата на чл. 180, ал.3 НПК. Приложеното по делото известие за доставяне
не съдържа и отбелязване на адв. Д. Г. в някое от
предвидените в разпоредбата на чл. 180, ал.1 НПК качества, за да се приеме
връчването за редовно на това основание. От некоректното попълване на
известието за доставяне възниква практическа невъзможност да се установи датата
на фактическото му получаване от страна на И., а от там – и дали частната му
въззивна жалба е подадена в срока по чл. 243, ал.4 НПК. Недопустимо е обаче
жалбоподателят да търпи негативи от незаконосъобразното връчване, затова
жалбата му следва да се приеме за подадена в срок.
Защитаваното от първоинстанционния съд
становище относно фигурата на пострадалия в контекста на съставомерността на
настъпилите от престъплението вредни последици, не се споделя от настоящия
състав. Действително с престъплението по чл. 286, ал.1 НК се защитава
правилното функциониране на правосъдната система и това е неговият основен
обект. Вярно е също, че това престъпление е формално и неговият състав не
визира като обективен признак настъпването на вреди за частноправен субект.
Това обаче не означава, че противоправното поведение на обвиняемия в
престъплнеие по чл. 286 от НК не рефлектира негативно върху определено лице
чрез засягане на негови интереси, защитата на които не може да бъде отречена
само защото са останали извън рамката на наказателната норма. Не може да бъде
отречена и възможността на претърпелият такива вреди да претендира обезвреда на
същите в рамките на наказателния процес чрез граждански иск, доколкото
основанието на последния е противоправното поведение, т.е. деянието, а не
неговия престъпен характер. Ето защо стеснителното тълкуване на понятието
„вреди от престъплението“, използвано в процесуалната норма на чл. 74 от НПК,
следва да се счита за изоставено и да бъде възприето виждането, че пострадал е
това лице, на което е причинено увреждане, стоящо в пряка причинно-следствена
връзка с деянието, предмет на разследването. В този смисъл за наличието на
пострадал следва да се изхожда не само от обекта на престъплението, а от
действителното настъпване на вреди, предпоставящи както материалната
легитимация на претенцията за обезвреда, така и процесуалната правоспособност в
наказателния процес.
По тези съображения обжалваното
определение е неправилно и следва да бъде отменено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 234 от 01.08.2019г.,
постановено по ЧНД №776 по описа за 2019г. на РС – Хасково, с което е оставена
без разглеждане жалбата на Г.И. *** против Постановление от 03.06.2019г. на
прокурор от РП – Хасково по ДП 129/2018г. по описа на ОСлО при ОП- Хасково, а производството
по чл.243, ал.3-5 от НПК е прекратено.
ВРЪЩА делото на РС – Хасково за произнасяне
по същество по жалба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.