Решение по дело №7921/2016 на Софийски градски съд

Номер на акта: 741
Дата: 11 април 2018 г. (в сила от 24 февруари 2019 г.)
Съдия: Николай Енчев Енчев
Дело: 20161100907921
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ ………, 11 април 2018г.,  гр.София

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-10 състав, на двадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в публичното заседание при закрити врата в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Н. ЕНЧЕВ

 

                                                                       

                       

секретар Анелия Груева, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 7921 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид  следното:

 

            Предявен е осъдителен иск по чл.405 от КЗ.

            Ищецът „Е.и.“ ООД твърди, че е собственик на лек автомобил „Мерцедес“ с регистрационен номер *******, който е бил застрахован по застраховка „Каско“ при ответника. Твърди, че в периода на действие на застраховката, на  20.06.2016г. лекият автомобил, управляван от пълномощник на дружество, е бил увреден от пътнотранспортно произшествие, като при взета на мястото на произшествието проба на водача е било установено количество на алкохол в кръвта 0,07 промила. Поддържа, че застрахователят е бил уведомен за произшествието, което представлява застрахователно събитие, съставен е опис.заключение по щетата, проведена е и консултация с оторизирания сервиз, но застрахователят е отказал да заплати дължимото обезщетение, като се е позовал на клауза от общите условия, съгласно която не се покриват щети при пътнотранспортно произшествие, причинено в резултат на употреба на алкохол. Ищецът поддържа, че този отказ е незаконосъобразен и че съгласно правилата на ЗДвП употреба на алкохол е налице, когато е установена концентрация над 0,5 промила. Поддържа също, че споменатата клауза от общите условия не може да се тълкува по начин, дерогиращ законовите норми. Предявява иск за осъждане на ответника да заплати застрахователно обезщетение в размер 38 321,47лв., на колкото възлиза размера на щетите по автомобила, подробно описани в молба-уточнение от 5.12.2016г. Претендира освен това законна лихва и разноски.

            Ответникът ЗАД „А.“ оспорва иска като неоснователен и твърди, че не дължи застрахователно обезщетение, защото пътнотранспортното произшествие е причинено след употреба на алкохол. Не оспорва останалите твърдения в исковата молба относно наличието на валидна застраховка „Каско“ за посочения лек автомобил.

            Софийски градски съд намира за установено от фактическа страна следното:

            Лекият автомобил „Мерцедес“ с регистрационен номер ******* е собственост на ищеца, закупен е през 2014г. и е застрахован по застраховка „Каско“, клауза „пълно покритие“ при ответника за времето от 12.10.2015г. до 11.10.2016г.

            На 20.06.2016г. в гр.Перник, водачът А.Е.при управление на лекия автомобил е причинил пътнотранспортно произшествие поради движение с несъобразена скорост, при което е загубил контрол върху автомобила и е самокатастрофирал в разделителен остров. В съставения констативен протокол на МВР за произшествието е отразена констатация на длъжностното лице, че е установена концентрация на алкохол в кръвта на водача 0,07 промила. На водача е съставен и акт за установяване на административно нарушение за управление на автомобила с несъобразена скорост.

            На 27.06.2016г.  служители на ответника са съставили опис-заключение по щета,  в което са описали вида и степента на повредите по лекия автомобил. Според про-форма фактура, издадена на 5.08.2016г. от официален доставчик, стойността на ремонтните работи за възстановяване на автомобила е 38 321,47лв.

            С писмо от 1.08.2016г. ответникът е уведомил ищеца, че не възниква задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като водачът е управлявал автомобила след употреба на алкохол. На 8.08.2016г. ищецът писмено е поканил ответника  да заплати застрахователно обезщетение, което е отказано с писмо на застрахователя от 25.08.2016г. отново по съображения за употреба на алкохол от страна на водача на автомобила. Съгласно т.14.9 от общите условия на ответника, в сила към датата на сключване на застраховката, сред изключените рискове се включва и управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол или под въздействие на алкохол.

            Според заключението на авто-техническата експертиза действителната стойност за възстановяване на вредите по лекия автомобил е 36 831,07лв. с ДДС.

            Според заключението на съдебно-техническата експертиза максимално допустимата грешка на използвания  уред за измерената стойност от 0,07 промила е  ±0,067 промила, т.е. е възможно действителната стойност да бъде в границите между 0,03 и 0,137 промила.

            Свидетелят А.Е.дава показания, че при настъпване на пътнотранспортното произшествие не е бил употребил алкохол.  След като служителите на КАТ са отчели чрез дрегер употреба на алкохол, са казали на свидетеля, че концентрацията е в рамките на допустимото и не са превишени ограниченията. На искането на свидетеля да му бъде издаден документ за кръвна проба в болница служителите на КАТ са отказали, защото не е било налице превишение на ограничението показанието е било почти нулево. Свидетелят е отишъл в близката болница при дежурен лекар и е поискал да му бъде взета кръвна проба, но му е било отказано, защото не е имал документ от КАТ и му е било обяснено, че нямат право да взимат такава проба без документ.

            При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

            Ищецът и ответникът са били овързани от валиден договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско“, клауза пълно покритие, за лекия автомобил „Мерцедес“ *******. Страните не спорят относно действието на застрахователния договор, относно настъпването на застрахователното събитие, относно вида и размера на увреждането на застрахования автомобил и относно това, че ищецът е собственик на застрахования автомобил и за него са настъпили вредите. Спорът се заключава единствено до това налице ли е било управление на автомобила след употреба на алкохол при настъпване на пътнотранспортното произшествие.

            Съгласно т.14.9 от общите условия на застрахователя в сила към датата на сключване на застрахователния договор, отговорността на застрахователя за вреди по застрахованото имущество не се ангажира, когато превозното средство е управлявано след употреба или под въздействие на алкохол. Доколкото не се установява „употреба на алкохол“ по смисъла на  цитираните общи условия да е дефинирано по начин, различен от действащото към момента на сключване на застрахователния договор законодателство, следва да се приеме, че съдържанието на цитираната клауза от общите условия се тълкува и прилага в съответствие със съдържанието на закона. Според правилата на ЗДвП, в сила към 12.10.2015г., а и към датата на настъпване на произшествието, употреба на алкохол е налице при наличие на алкохол в кръвта над 0,5 промила. Този извод следва от съвместното тълкуване на чл.5, ал.3, т.1 и чл.174 от ЗДвП, съгласно които управление на автомобила при концентрация на алкохол в кръвта под посочената граница не представлява закононарушение и не води до санкция.

            От събраните доказателства се установява, че при настъпване на произшествието е установено, че водачът на застрахования автомобил е имал  минимална концентрация на алкохол в кръвта, многократно по-ниска от установената в закона горна граница. Тази обстоятелство е констатирано в съставения официален удостоверителен документ – протокол на КАТ и е потвърдено и чрез свидетелските показания. В този смисъл направеното от ищеца оспорване по реда на чл.193 от ГПК на съдържащото се в документа удостоверяване е недоказано, защото оспореният документ съдържа констатация на длъжностното лице, извършена в кръга на служебните му функции, че е отчетена минимална концентрация на алкохол в кръвта на водача на автомобила – 0,07  промила, а самият водач също потвърждава, че при извършената проверка е било отчетено такова количество.

            Независимо от горното следва да се приеме, че при настъпване на пътнотранспортното произшествие водачът на автомобила не е бил употребил алкохол и не е бил под въздействие на алкохол по смисъла на ЗДвП. Установената концентрация на алкохол в кръвта е с близка до нулевата стойност и е многократно по-ниска от установения в закона лимит, над който законодателят е приел, че е налице употреба на алкохол, която представлява закононарушение. Допълнително основание за този извод дава и обстоятелството, че при съставяне на акт за административно нарушение на водача е констатирано  движение с несъобразена скорост, но не установено нарушение, изразяващо се в шофиране след употреба на алкохол. Затова съдът намира, че при настъпване на пътнотранспортното произшествие не е осъществена хипотезата на т.14.9 от общите условия на застрахователя – управление на превозно средство след употреба или под въздействие на алкохол. Съответно, не е налице непокрит риск и липсва основание за изключване на отговорността на работодателя.

            Налице са предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя, защото са доказани всички предпоставки за възникване на вземане на ищеца за застрахователно обезщетение. Установява се наличие на валидно застрахователно правоотношение, настъпване на застрахователно събитие, претърпени от ищеца вреди и техния размер. Действителният размер на вредите е 36 831,07лв. и до този размер претенцията на ищеца е основателна.

            В съответствие с изложените мотиви предявеният иск следва да бъде уважен до сумата 36 831,07лв., заедно със законната лихва от  предявяване на иска 28.10.2016г. до окончателното й изплащане. В останалата част до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. В полза на ищеца следва да се присъдят и разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно с уважената част от иска. Ответникът също има право да претендира разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК според отхвърлената част от иска, но извършването на такива разноски не се доказва, защото липсват документи, удостоверяващи плащането на адвокатско възнаграждение. Затова разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.

            Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

            ОСЪЖДА  ЗАД „А.“, ЕИК *******, гр.София, ул. „*******, да заплати на „Е.и.“ ООД, ***, на основание чл.405 от КЗ сумата 36 831,07лв. (тридесет и шест хиляди осемстотин тридесет и един лева и 7 ст.) застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Каско“ за вреди по лек автомобил „Мерцедес“ с регистрационен номер ******* от застрахователно събитие, настъпило на 20.06.2016г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.10.2016г. да окончателното й изплащане, както и 3 712,61лв.(три хиляди седемстотин и дванадесет лева и 61 ст.) разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

            ОТХВЪРЛЯ иска по чл.405 от КЗ предявен от „Е.и.“ ООД, ЕИК *******, срещу ЗАД „А.“, ЕИК *******, гр.София, ул. „*******, в останалата му част до пълния предявен размер от 38 321,47лв.

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.

 

                                                            Съдия: