№ 1545
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20241110205142 по описа за 2024
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. В. М. ЕГН -**********, жив. в гр. София,
ж.к. „Дружба“, бл.211, вх.Б, ет.3, ап.38 чрез адв.Я. Н. срещу Наказателно
постановление № 23 - 4332 – 002644 от 23.02.2023 г., издадено от Началник
група в СДВР, отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя, на
основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложена глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 104а от
ЗДвП, и на основание чл. 179, ал.6, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на
50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно
постановление, поради което моли за неговата отмяна. Същият твърди, че
наказателното постановление не му е било връчено, а е разбрал за него от
писмо на НАП, което е получил във връзка с образувано изпълнително
производство срещу него. Оспорва фактическите констатации в акта и
наказателното постановление, като сочи, че не отговарят на действителността.
1
Жалбоподателят -редовно призован за съдебно заседание, не се явява и
не изпраща представител.
Въззиваемата страна Началник група към СДВР, Отдел „Пътна
полиция” при СДВР - редовно призована, не изпраща представител. В
постъпили по делото писмени бележки от процесуален представител на
въззиваемата страна се застъпва становище, че жалбата е неоснователна,
поради което процесното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
направените от страните доводи и възражения, намира за установено
следното от фактическа страна:
С акт за установяване на административно нарушение Серия GА, бл.№
854438 от 04.01.2023 г., съставен от ст. полицай при 08 РУ -СДВР е
установено, че на същата дата, около 22.09 часа в гр. София, по
бул.”Проф.Цветан Лазаров“ с посока на движение от бул.”Копенхаген“ към
ул.”Обиколна“ жалб. Т. В. М. ЕГН -********** управлявал личния си лек
автомобил марка „Киа“ модел „Соренто“ с рег. №СВ 0258 РС, като по време
на управление на моторното превозно средство, използвал мобилен телефон
без устройство, позволяващо му използването на мобилния телефон без
участието на ръцете му. При извършената му проверка било констатирано, че
се движи с незначителна техническа неизправност на моторното превозно
средство. В акта е отразено, че с горното жалбоподателят е нарушил
разпоредите на чл. 104а и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП № 23 - 4332
– 002644 от 23.02.2023 г. на Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.183, ал.4, т.6 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на 50,00
/петдесет/ лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП, и на основание чл. 179,
ал.6, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева за
нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП. В наказателното постановление
допълнително било посочено, че незначителната техническа неизправност на
МПС, управлявано от жалбоподателя, се изразявала в изгорял преден ляв фар
/къса светлина/.
2
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите Р. В. Д. и Д. Е. Г., както и от приобщените по реда на чл.283 от
НПК писмени доказателства.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, спрямо което са наложени
административни наказания, т.е от субект с надлежна процесуална
легитимация, като съдът намира, че същата е подадена в срок, поради което е
процесуално допустима.
Разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН предвижда, че препис от
наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на
поискалия обезщетение. Съгласно ал.2, когато нарушителят или поискалият
обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е
неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Видно от
приложена докладна записка от 22.11.2023 г. на Мл.ПИ Д.Г. до Началника на
08 РУ-СДВР процесното наказателно постановление не е връчено на
жалбоподателя. Съгласно посоченото в докладната записка адресът на
жалбоподателя е бил посетен на 22.11.2023 г. в 10.35 часа и в 16.10 часа, но
същият не е намерен. По сведение на Росица Иванова Щъркова – Мандова,
живуща в ап.33, жалбоподателят живеел на адреса си, но същата не го е
виждала от няколко месеца.
При така развилата се процедура по уведомяване на жалбоподателя за
издаденото наказателно постановление съдът намира, че не е спазена
процедурата за връчване на НП, поради което следва да се приеме, че жалбата
срещу него се явява процесуално допустима, като депозирана в срок.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, по следните
съображения:
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на наказателното постановление досежно нарушението по чл.104а от
ЗДвП, съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения,
водещи до отмяна на постановлението. По отношение на това нарушение са
съобразени всички изисквания на разпоредбите на чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 от
ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение и в издаденото
3
въз основа на него наказателно постановление в достатъчна степен е описано
нарушението по чл.104а от ЗДвП и обстоятелствата, при които е било
извършено и то по начин, позволяващ на жалбоподателя да разбере конкретно
вмененото му нарушение и съответно да организира защитата си. Не така
стои въпросът с вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от
ЗДвП. В акта за установяване на административно нарушение липсва
описание на деянието, като единствено е посочена цитираната разпоредба,
както и че водачът се движи с незначителна техническа неизправност. За
първи път в докладна записка до Началника на 08 РУ-СДВР от 03.02.2023 г. е
направена „корекция“ на АУАН, като е посочено, че незначителната
техническа неизправност следва да се счита неработещ преден ляв фар /къса
светлина/. Посочено е също така, че е извършена корекция и в системата на
АИС – АНД. Съдът намира избрания от актосъставителя начин на „корекция“
на акта за лишен от правни последици, доколкото обективираната в
докладната му записка промяна не е доведена по никакъв начин до знанието
на нарушителя, поради което процесуалното нарушение на чл. 42, ал.1, т. 4 от
ЗАНН не може да бъде прието за отстранено. Същото не може да бъде
отстранено и по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН от АНО, доколкото допуснатата
нередовност е съществена по своя характер и засяга правото на защита на
санкционираното лице да разбере какво нарушение му се вменява. Действията
на АНО в НП не санират и нарушеното право на възражение на лицето по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН. Ето защо съдът намира, че горепосочените допуснати
процесуални нарушения при издаване на АУАН по отношение на предявеното
по т. 2 от НП нарушение по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП са съществени по своя
характер, сериозно нарушаващи правото на защита, което е достатъчно
основание за отмяна на НП в тази му част.
Относно вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.104а от ЗДвП
съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл.104а от ЗДвП съдържа забраната за водача на
моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на
управление на превозното средство, освен при наличие на устройство,
позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Съдът
намира, че извършеното от жалб. М. нарушение по този текст е безспорно
установено от събраните по делото доказателства и в частност показанията на
4
свидетелите Р. Д. и Д. Г., от които се установява, че по време на управление на
автомобила жалбоподателят е използвал мобилния си телефон, като не е бил
снабден със съответно устройство, позволяващо използването на телефона без
участие на ръцете. Посочените свидетели лично са възприели извършеното
нарушение и възпроизвеждат пред съда непосредствените си възприятия по
един логичен, последователен и категоричен начин. Общото твърдение,
изложено в жалбата, че фактическите констатации в акта и наказателното
постановление не отговарят на действителността, досежно това нарушение не
само не са подкрепени с доказателства, но се противопоставят на събраните
такива в хода на съдебното следствие. Санкционната норма на чл.183, ал.4 т.6
от ЗДвП предвижда глоба в размер на 50 лева за водач, който използва
мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при
наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участието
на ръцете му. В този смисъл административно - наказващият орган
законосъобразно е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 50 лева.
Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление в т.1 досежно нарушението по чл.104а от ЗДвП е
законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено в тази
му част.
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл.63д е предвидено, че в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Според
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.С оглед гореизложеното, съдът
намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на
ОПП -СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева за
осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция,
определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и
5
в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна
сложност.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23 - 4332 – 002644 от
23.02.2023 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция” при
СДВР, в частта, в която на жалбоподателя Т. В. М. ЕГН -**********, жив. в гр.
София, ж.к. „Дружба“, бл.211, вх.Б, ет.3, ап.38, на основание чл.183, ал.4, т.6
от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложена глоба в размер на
50,00 /петдесет/ лева за нарушение на чл. 104а от ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23 - 4332 – 002644 от
23.02.2023 г., издадено от Началник група в СДВР, отдел „Пътна полиция”
при СДВР, в частта, в която на жалбоподателя Т. В. М. ЕГН -**********, жив.
в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл.211, вх.Б, ет.3, ап.38 на основание чл. 179, ал.6,
т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50,00 /петдесет/ лева за нарушение
на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя Т. В. М. ЕГН -**********, жив. в гр. София,
ж.к. „Дружба“, бл.211, вх.Б, ет.3, ап.38 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Столична
дирекция на вътрешните работи – отдел Пътна полиция /СДВР- ОПП/ сумата
от 80 лева /осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение
за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София
град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6