№ 721
гр. Варна, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20223110201081 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на К. П. К. против Наказателно Постановление № 22-0460-000076/
24.02.2022г. на Началника на група в ОД МВР-Варна, РУ 5 Златни пясъци с
което на К. П. К. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 500 лева на основание чл.177 ал.3 т.2 от ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление.
В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, не се представлява
от процесуален представител, изпраща се писмено становище.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява, изпраща
становище.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 02.02.2022г. в гр.Варна по бул. „Княз Борис І“ до автобусна спирка
„Д. Тодоров“ посока КК “Св.св. Константин и Елена“ жалбоподателя
управлява специален автомобил Скания Г.450 с рег № СВ3320СМ като
нарушава пътен знак В-18 забранено влизането на ППС с размери, маса или
натоварване на ос наз означените.
1
Издаден бил АУАН. Въз основа на акта за установяване на
административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно
постановление.
В хода на съдебното следствие бе разпитан свид. Н.Н.. Съдът кредитира
показанията му като дадени обективно и безпристрастно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото гласни доказателства и доказателствата по административно
наказателната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно
наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Началника на група в при ОД МВР-Варна, РУ 5 Златни пясъци, съгласно
заповед № I-8121з -1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. В
хода на административнонаказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било
издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Съдът намира, че АНО е изпълнил задълженията
си по ЗАНН, като в наказателното постановление е дал описание на
нарушението, посочил е доказателствата, на които се позовава, като е обсъдил
и направените.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушение по чл.6 т.1 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. В чл. 47, ал. 3 от Правилника за прилагане на
ЗДвП се регламентирани пътните знаци, с които е въведена забрана за
движение по пътищата. В тази норма е регламентирано, че с пътен знак В18
се въвежда забрана за влизането на пътни превозни средства по съответния
2
път с маса с товар, по-голяма от означената в изображението на знака.
По делото с помощта на събраните доказателства се установи, че за
път бул. „Княз Борис І“ до автобусна спирка „Д. Тодоров“ посока КК “Св.св.
Константин и Елена“, е въведена забрана за влизане на МПС с маса с товар
над 10 тона с пътен знак В18.
На 02.02.2022г безспорно жалбоподателят е управлявал превозното
средство, като е навлязъл на посочения път с автомобил с регистрационен
номер СВ3320СМ, чиято маса без товар е 45000 кг, видно от приложеното
свидетелство за регистрация на автомобила. По този начин жалбоподателят
не е съобразил поведението си на пътя с поставения пътен знак В18, навлязъл
е по пътя въпреки въведеното ограничение и е осъществил състав на
административно нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Законосъобразно на
същия е наложена минимално предвидената глоба в размер на 500 лева,
съгласно чл. 177, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.
В хода на административно-наказателното производство не е
установена точната масата на автомобила с товар, като е очевидно, че същата
е била над посоченото ограничение от 10 тона. Собствената маса на
превозното средство /без товар е 45000кг/ е над 10 тона по данни от
свидетелството му за регистрация, като при това положение е недопустимо
автомобилът да преминава през посочения пътен участък с товар и без товар.
В конкретния случай водачът на автомобила е бил запознат с
въведеният ограничения по пътя с посочения пътен знак. Жалбоподателят
заявил пред контролните органи, че знае за въведеното ограничение, видял
бил знака в последния момент, но посочил, че му е наредено да мине по този
път.
Съдът намира твърденията на жалбоподателя в тази насока за защитна
теза с оглед избягване на административно наказателната отговорност.
Причините за извършване на нарушението са ирелевантни. Съдът намира, че
жалбоподателят не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
3
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение
не може да се квалифицира като маловажно, тъй като по нищо не се отличава
от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото
законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП. Поради
изложеното до тук, съдът намира че извършеното нарушение не следва да се
приема като маловажно.
Съдът намери, че при индивидуализацията на административното
наказание, наложено на жалбоподателя, административнонаказващия орган
се е съобразил с тежеста на извършеното нарушение и личността на
нарушителя, размерите на наказанията са предвидени императивно и няма
процесуална възможност за промяна на техния размер. В тази връзка съдът
намира, че наказанието, е правилно определено, справедливо е и
съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите на чл.12 от
ЗАНН.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на
ОДМВР гр.Варна да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/, съгласно
препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120лева. Производството по делото продължи в три съдебни заседания, но
не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди
възнаграждение на минимума от 80лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22-0460-000076/
24.02.2022г. на Началника на група в ОД МВР-Варна, РУ 5 Златни пясъци с
което на К. П. К. е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер
на 500 лева на основание чл.177 ал.3 т.2 от ЗДП.
ОСЪЖДА К. П. К. да заплати на ОД МВР гр.Варна юрисконсултско
4
възнаграждение в размер на 80 лева, на осн. чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5