Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 621 09.05.2022 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XXVІ-ти административен състав,
на двадесет и осми април две хиляди и двадесет и втора
година,
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. КОНСТАНТИН
ГРИГОРОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г. С.
с участието на прокурора Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдията
Колева касационно наказателно административен характер дело № 602 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Л.Д.Д., ЕГН **********, чрез адвокат М.Н. с адрес ***,
срещу решение № 7 от
24.02.2022г., постановено по НАХД № 653/2021 по описа на Районен съд – Царево, с
което е потвърдено наказателно постановление № 21-4635-000489/02.12. на
Началник РУ Приморско, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на
200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В
касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, постановено в
противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се, че не става ясно за какво нарушение е наказан
жалбоподателя – за това, че управлява МПС, което не е регистрирано или
управлява МПС, което е регистрирано, но е без рег. табели. С аргумент от
разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП посочва, че задължението за регистриране
на придобитото МПС е за собственика и тя не е знаела и не е била длъжна да
знае, че това задължение не е изпълнено. В тази връзка счита, че от субективна
страна не е осъществен състава на нарушението. Иска отмяна на оспорвания
съдебен акт и отмяна на наказателното постановление. Не се сочат нови
доказателства.
В съдебно
заседание, жалбоподателят не се явява и не се представлява. Депозирана е
писмена молба от процесуалния представител на жалбоподателя, с която иска да се
даде ход на делото и да се отмени първоинстанционното решение.
Ответникът по касация – Началник
РУ Приморско, ОД на МВР – Бургас, не се явява, не изпраща представител. В
писмено становище счита, първоинстанционното решение за правилно и
законосъобразно и иска да бъде оставено в сила. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не ангажира доказателства.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на
оспорването.
След като
прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен
срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за
форма и реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд –Царево е потвърдил наказателно постановление № 21-4635-000489/02.12. на
Началник РУ Приморско, с което на Л.Д.Д. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
на основание чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на
200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
За да постанови решението, съдът е приел, че АУАН е съставен
от надлежно оправомощено лице, а НП е издадено от
компетентен орган. В хода на административнонаказателното производство не били
допуснати съществени процесуални нарушения. Първоинстанционният съд приема, че
жалбоподателката е в близки отношения със собственика на автомобила, поради
което е била длъжна преди пътуването да се увери, че автомобилът е годен да се
движи по пътищата-има талон за регистрация, необходимата застраховка,
технически преглед и винетка. Изложени са съображения за осъществено нарушение
при форма на вината непредпазливост, поради което е прието, че от обективна и
субективна страна е осъществен състава на нарушение и правилно е наложено
наказанието в законовоопределения размер.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в
жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
От фактическа страна по делото се
установява, че на 30.09.2021г. в гр.Приморско, ул.“Трети март“, жалбоподателката,
при управление на лек автомобил „Мерцедес МЛ 370“ с рег.№ В 7453 ВК,
собственост на Н.И.А. била спряна за полицейска проверка. В хода на проверката
било установено, че жалбоподателката управлява автомобил със служебно
прекратена регистрация от 07.09.2021г., поради непререгистриране на автомобила
в срока по чл.43, ал.15 от ЗДвП. Предвид установеното отговорността й била
ангажирана за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.
1 от ЗДвП.
По делото не са събрани доказателства относно
датата на придобиване на собствеността върху процесния автомобил, но не се
спори, че е собственост на Н.И.А.-лице различно от жалбоподателката, както е и
че автомобилът е бил с регистрационни номера.
Съгласно
чл.145, ал.2 от ЗДвП, приобретателят на
регистрирано пътно превозно средство е длъжен в срок до един месец да
регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни
превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика,
освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
На основание чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно, с
отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява
регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира
превозното средство.
Според чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП,
наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред.
Анализът на цитираните разпоредби сочат
извод, че при придобиване собствеността върху регистрирано МПС, приобретателят
е задължен в срока по чл.145, ал.2 от ЗДвП да го регистрира по съответния ред, в
противен случай на основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП регистрацията се прекратява служебно, а при установено управление
на МПС с прекратена регистрация водачът се наказва по чл.175,
ал.3, предл. първо от ЗДвП.
От изложеното се налага изводът, че
задължението е за приобритателят, т.е. за собственика на автомобила на него му
е известна датата на придобиване на автомобила и задължението да го регистрира
в КАТ в едномесечен срок. В постановлението за отказ да се образува досъдебно
производство е посочено, че за автомобила е сключен договор за лизинг през
2016г., който е изтекъл на през месец юли 2021г., след което е прехвърлен на
Атанасов. В същия смисъл са и показанията на актосъставителя, дадени при първоинстационното
разглеждане на делото. При тези данни за жалбоподателката съществува знание, че
по време на проверката е управлявала автомобил с регистрационни номера, което
означава, че автомобилът е регистриран, същият е във владение на А. от 2016г. в
същия вид, поради което за нея не са налице външни белези, въз основа на които
да се приеме, че тя е знаела, че автомобилът е прехвърлен на Атанасов през
месец юли 2021г., още повече, че не е изпълнено задължението за пререгистриране,
чиято последица е прекратяване на регистрацията и в резултат на тези
обстоятелства, тя управлява автомобил с прекратена регистрация. Ангажирането на
доказателства, от които би могло да се изведе знанието й, би довело и до
различни изводи, но такива не са представени.
Безспорно деянието не е осъществено от субективна
страна. Не се установява и форма на вината „непредпазливост“, както е приел
районният съд, тъй като при липсата на знание за фактическите
обстоятелства-прехвърляне собствеността на автомобила, поради приключил лизинг,
не може да се приеме, че жалбоподателката
не е предвиждала настъпването на общественоопасните
последици, но е била длъжна или е могла да ги предвиди. Решение № 967 от
30.06.2021г. по адм.д. №1100/2021г., което посочва първоинстанционният съд, е
постановено при различна фактическа обстановка, поради което са различни и направените
правни изводи.
С оглед изложеното, касационният състав
приема, че решението на
първоинстанционният съд е валидно, допустимо, но
неправилно, поради което следва да бъде отменено, както следва да бъде отменено
и наказателното постановление, поради субективна несъставомерност на деянието.
По разноските не са направени искания.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд
– гр. Бургас, ХXVІ състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 7 от
24.02.2022г., постановено по НАХД № 653/2021 по описа на Районен съд – Царево,
като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление
№ 21-4635-000489/02.12. на Началник РУ Приморско, с което на Л.Д.Д., за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр. 1 от ЗДвП е
наложено наказание глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.