Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София , ………………...

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен наказателен състав, в  публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ  АНГЕЛОВ                                                         ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ

                                                        МАРИНА ГЮРОВА

 

при секретаря Даниела Генчева и в присъствието на прокурора Антоанета Панчева  като изслуша докладваното от с-я Ангелов  в.н.о.х.д.№ 438 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 29.11.2018г., постановена по НОХД № 1 000/2018г. по описа на СРС, НО, 7 състав съдът е признал подсъдимия К.Р.Ш. за невиновен в това, че на 21.09.2017г., 16:00ч., в гр. София, пред търговски обект „КД Т.-**“, находящ се на бул. „Симеоновско шосе“, Гара Пионер, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - ритал две бездомни кучета, ритнал в корема и заплашвал св. В.А.С.с думите, че „няма да си тръгне жив от магазина“,  и го оправдавал по обвинението за извършено престъпление по чл.325, ал. 1от НК.

Със същата присъда подсъдимия К.Р.Ш. е признат за  виновен в това, че на 21.09.2017г., около 16:00ч. в гр. София, пред търговски обект „КД Т.-**“, находящ се на бул. „Симеоновско шосе“, Гара Пионер, нанесъл удар с ръка в главата на Г.Ю.Н.и с това й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в пълна загуба на съзнание (комоционна кома), като със състоянието комоционна кома е реализиран медико - биологичният признак „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“, явяващо се престъпление по чл.129 ал.2, вр.ал.1 от НК, поради което при условията на чл.54 от НК го му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 (шест) месеца, изпълнението на което, на основание чл.66 ал. 1 от НК отложил с изпитателен срок от 3 ( три) години, като подсъдимият бил признат за невиновен в това да е причинил на Г.Ю.Н.разкъсно - контузна рана в дясната тилна област на главата, оток в същата област, оток и кръвонасядане на горния клепач на дясното око.

           

На следващо място съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото, постановявайки  един брой хартиен плик за биологични следи с кодов номер 224813 и СП 103 НЕКД - НЕКД- СДВР да остане  по  делото.

На последно място  тежест на подс.  Ш. са възложени направените разноски в общ размер на 844.80 лева, от които 634.80 лева по сметка на СДВР и 210.00 лева по сметка на СРС, както и 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

От така постановената присъда – в нейната осъдителна част - е останал недоволен подсъдимия Ш.. В жалбата на упълномощения му защитник -  адв. Л. в общ вид се изразява недоволство срещу първоинстанционната присъда в частта й, с която подзащитният й е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК и се прави искане за отмяна на присъдата в тази й част и постановяване на нова, с което подс. Ш. да бъде признат за невиновен и оправдан. 

В съдебно заседание преупълномощеният защитник на подс. Ш. – адв. Д.поддържа оплакването за нарушение на материалния закон  в обжалваната осъдителна част на присъдата. Намира, че при установените по делото факти се касае до хипотезата на чл. 12 от НК – неизбежна отбрана, тъй като е считал, че пострадалата е нападнала бременната му съпруга, като дори да се приеме, че е бил заблуден от последваната – е действал при условията на грешка. Защитникът сочи, че  мотивите на присъдата   противоречат с диспозитива  й, като първоинстанционния съд  е търсил да намери множество смекчаващи отговорността обстоятелства и в същото време не ги е отразил в диспозитива, поради което счита, че присъдата подлежи на отмяна. Моли въззивния съд да даде указание на първоинстанционния да се занимае с въпроса за приложимия материален закон. В този смисъл адв. Д.пледира за отмяна на присъдата.

В хода на съдебните прения прокурорът намира, че обвинението по чл. 129 от НК е доказано, но счита, че поради наличните различия между диспозитива и мотивите на присъдата по отношение на наложеното наказание, делото следва да бъде върнато на първата инстанция.

Подс. Ш.в предоставената му последна дума моли за справедлива присъда.

Пред настоящата инстанция никоя от страните не сочи доказателства и не представя писмени такива.

            Въззивният съд също не счете служебно за необходимо да допуска провеждането на  съдебно следствие и събирането на доказателства.

            Софийски градски съд, Наказателно отделение, ХІV въззивен състав, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на решението, намира за установено следното:

Обжалваната присъда на СРС, НО, 7 с-в е постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, тъй като е налице противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата относно наложеното на подс. Ш. наказание по обвинението по чл. 129, ал.2 , вр. ал.1 от НК, поради което и не става ясно  как е формирано вътрешното убеждение на решаващия съд относно това съществено обстоятелство  и което не може да бъде отстранено от въззивната инстанция по реда на въззивната проверка.

Съгласно разпоредбата на чл. 305 НПК, присъдата представлява единство между диспозитив (ал. 4) и мотиви (ал. 3), в които се обективира вътрешното убеждение на решаващия съд по въпросите по чл. 301 НПК. Само наличието и логическото единство на двете части на съдебния акт, дават възможност да се установи и провери действителната воля на постановилия я съдебен орган.

В конкретния случай, обаче, е налице противоречие между диспозива и мотивите на присъдата в частта й, относно волята на съда за индивидуализиране на наказанието наложено на подсъдимия. Така, в диспозитива ясно е посочено, че на подс. Ш. се налага наказание „лишаване от свобода” в размер на 6 ( шест) месеца.

В мотивите към присъдата (л. 4 от мотивите) съдът обаче изрично е посочил, че „…следва да наложи на подс.Ш. наказание, което да е ориентирано към законодателно определения минимум, с приложение и на чл.66 ал.1 от НК, за което са налице всички предпоставки, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА….“

Посоченото несъответствие не дава възможност на контролиращата съдебна инстанция и на страните по делото да установят действителната воля на първостепенния съдебен състав досежно конкретния срок  и начина на определяне на наложеното на подсъдимия наказание и основанието за тази индивидуализация, като допълнително - косвено се засяга и възможността на подсъдимия да упражни защитата си в пълен обем.

Константна е съдебната практика, а и възприетите в теорията схващания, че присъдата като единство от мотиви и диспозитив, предполага възможността на контролиращите инстанции да извършат проверка на етапите от формирането на вътрешното съдийско убеждение. Констатации за съществуващо несъответствие в тях и помежду им, индициращи на сериозни противоречия при очертаване на фактологията, правната квалификация, включително и санкционните последици, предпоставят особено съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като изключват възможността да се установи каква е била действителната воля на решаващия орган. За да действа като „втора първа инстанция” въззивният съд трябва да има за основа годен първоинстанционен съдебен акт, какъвто в случая липсва. В този смисъл е безпредметно да бъдат обсъждани правилността или не  на съдебния акт, като искането на адв. Д.за даване на „ указания“ по приложение на материалния закон към следващия първоинстанционен състав не може да бъде уважено, тъй като съдът следва да има свободата по вътрешно убеждение основано на пълно, всестранно и обективно изследване на доказателствата по делото, да отговори на въпросите по чл. 301, ал. 1 НПК. Несъмнено е  обаче, е при постановяване на акта си съдът следва да отчете правилото reformacio in pejus.

 С оглед изложените съображения въззивният съд намира, че за да бъде преодоляно допуснатото съществено процесуално нарушение, присъдата следва да бъде отменена, а делото да се върне за ново разглеждане в първоинстанционния съд от друг съдебен състав - от стадия предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

Воден от горните съображения и на основание чл. 335, ал. 2. вр. чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК, Софийският градски съд

                        Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ   изцяло присъда   на   Софийския   районен   съд,   НО,  7   състав от 29.11.2018г., постановена по НОХД № 1 000/2018г. по описа на СРС.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС от стадия предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:               ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.