РЕШЕНИЕ
№…..
гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ІV „а” въззивен състав, в
публичното заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. ТАШЕВА
Мл.
съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретаря Антоанета
Луканова, като разгледа докладваното от мл. съдия Киримов в. гр. дело № 4124 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 563504 от
17.12.2018 г., постановено по гр.д. № 86617/2017 г. по описа на СРС, 169 с-в, е
признато за установено по отношение на „О.Ф.Б.“ ЕАД, че Г.С.С., М.П.С. и С.П.С.
не му дължат сумата от по 22 750,26 лева, от която 9 304 лева –
главница по догоеор за кредит от 30.05.2008 г., 6 983,93 лева – законна
лихва за забава за периода от 18.10.2013 г. до 94.04.2016 г., за които е
издаден изпълнителен лист от 05.11.2013 г. по ч.гр.д. № 43647/2013 г. ма СРС,
25 състав, въз основа на който е образувано изп. д. № 224/2014 г. по описа на
ЧСИ У.Д., както и сумата от от по 8 787,07 лева, от която 3 175,6я
лева – главница по договор за кредит от 05.06.2008 г., 794,40 лева – законна
лихва за забава за периода от 18.10.2013 г. до 05.04.2016 г., за които е
издаден изпълнителен лист от 25.10.2013 г. по ч.гр.д. $ 43643/2013 г. на СРС,
28 състав, въз основа на който е образувано изп. д. № 150/2015 г. по описа на
ЧСИ У.Д.. С обжалваното решение е осъден „О.Ф.Б.“ ЕАД да заплати на СРС сумата
от 2485,68,40 лева – разноски по делото, а на адвокат А.Т. да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 4428,36 лева.
Срещу така постановеното
решение, с което са уважени предявените отрицателни установителни искове и са
присъдени разноски в тази връзка е подадена въззивна жалба от ответника „О.Ф.Б.“
ЕАД, в която са развити съображения за неправилност на първоинстанционното
решение. Жалбоподателят поддържа неправилност на извода на първоинтанционния
съд, че не били налице ясни и недвусмислени действия на ищците, които да
обуславят мълчаливо приемане на наследството на наследодателя им
/кредитополучател/ чрез конклудентни действия преди вписване на отказа от
наследство, а оттам, че не е налице недействителност на твърдяния от тях отказ
от наследство. Сочи, че от представените пред първата инстанция писмени
доказателства категорино се установява приемане на наследството на
кредитополучателя от ищците чрез конклудентни действия преди вписване на
отказите им от наследство през 2015 г.. Поддържа, че неподаването на възражение
по чл. 414 от ГПК от страна на ищците и влизането в сила спрамо тях на
заповедите за изпълнение за задълженията на наследодателя им, също представлява
мълчаливо приемане на наследството. Моли съдът отмени първоинстанционното
решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. А.Т., процесуален
представител на въззиваемите Г.С., М.С. и С.С., в който са развити съображения
за неоснователност на същата. Моли съдът да потвърди първоинстанционното
решение. Претендирани са разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Производството по делото е
образувано пред Софийски градски съд, по подадена от Г.С., М.С. и С.С. искова
молба от 26.10.2016 г. срещу „Банка ДСК” ЕАД за признаване за установено, че не
дължат вземания, в полза на банката, по образувани пред ЧСИ У.Д. изпълнителни
дела № 224/2014 г. и № 150/2015 г., в общ размер на 94 612, 01 лева,
поради отказ от наследство на починалия кредитополучател, техен наследодател.
С срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от „О.Ф.Б.” ЕАД, съгласно който ответникът е
придобил процесните вземания на „Банка ДСК” ЕАД по договор за кредит за текущо
потребление от 05.06.2008 г. и договор за кредит за текущо потребление от
30.05.2008 г. срещу кредитополучателя П.С., като посоченото обстоятелство не се
оспорва от ищците. Сочи, че поради необслужване кредитите са станали предсрочно
изискуеми, за което М.С. е получила уведомително писмо на 16.08.2013 г.. Въз
основа на подадено от „Банка ДСК” ЕАД заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК е образувано ч.гр.д. № 43 643/2013 г.
и ч. гр.д. № 43 647/2013 г. по описа на СРС. Излага съображения, че
представените удостоверения за отказ от наследство от ищците се предхождат от
момента на влизане в сила на заповедите за незабавно изпълнение.
С определение от 13.11.2017
г. на СГС, производството по делото е прекратено и същото е изпратено по
компетентност на СРС, като съдът е намерил, че цената на всеки един от
съединените искове не надхвърля 25 000 лева, т.е. под посочената в чл.
104, т. 4 ГПК цена, поради което родово компетентен да разгледа делото се явява
Софийски районен съд.
След изпращане на делото по
компетентност на СРС е образувано гр.д. № 86617/2017 г. по описа на СРС, 169
състав, чието решение се обжалва понастоящем. След образуване на делото е
предоставена нова възможност на ответника за отговор на исковата молба по реда
на чл. 131 от ГПК, като такъв е постъпил на 03.07.2018 г.. В него за първи път
са изложени възражения за недействителност за извършените от ищците откази от
наследство на наследодателя и кредитополучател П.С., поради приемане на
наследството с конклудентни действия, преди вписването на отказите.
По делото е предствен
договор за кредит за текущо потребление
от 30.05.2008 г., между „Банка ДСК” ЕАД /кредитодател/ и П.С. С.
/кредитополучател/, съгласно който кредиторът отпукса на кредитополучателя
кредит в размер на 15 000 евро, със срок за издължаване на кредита 120
месеца. Представен е и договор за кредит за текущо потребление от 05.06.2008 г.
между „Банка ДСК” ЕАД /кредитодател/ и П.С. С. /кредитополучател/, съгласно
който кредиторът отпукса на кредитополучателя кредит в размер на 10 000 лева,
със срок за издължаване на кредита 120 месеца.
Представен е препис –
извлечение от акт за смърт № 340 от 30.03.2009 г. на П.С. С., както и
удостоверение за наследници на починалия № 001508 от 11.06.2010 г., съгласно
което наследици по закон се явяват ищците Г.С. – съпруга, както и М.С. и С.С. –
деца.
Предствени са удостоверение
от ЧСИ У.Д. изх. № 8202/21.03.2016 г., съгласно което размерът на дълга на
ищците по изпълнително дело № 224/2014 г. образувано по молба на „Банка ДСК”
ЕАД е в размер на 68 250,80 лева, към 04.04.2016 г., както и удостоверения
от ЧСИ У.Д., изх. № 8336, 8337 и 8338 от 22.03.2016 г., съгласно което размерък
на дълга на всеки един от ищците по изпълнително дело № 150/2015 г., образувано
по молба на „Банка ДСК” ЕАД е в размер на 8 787,07 лева към 05.04.2016 г..
Представени са съдебни
удостоверения с вх. № 13517/23.07.2015 г. по гр.д. № 42646/2015 г. по описа на
СРС, 84 състав, вх. № 13518/23.07.2015 г. по гр.д. № 42647/2015 г. по описа на
СРС – 84 състав, вх. № 13519/24.07.2015 г. по гр. д. № 42648/2015 г. по описа
на СРС – 80 състав, в уверение на това, че ищците се отказват от наследството
на П.С. С., като отказите от наследство са вписани в специалната книга на съда
по № 654/23.07.2015 г.;653/23.07.2015 г. и 679/24.07.2015 г..
Представен е препис от
молба за образуване на изпълнително дело № 224/2014 г., изходяща от „Банка ДСК”
ЕАД срещу Г.С., М.С. и С.С., въз основа на изпълнителен лист издаден на
05.11.2013 г. от СРС на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 43 647/2013 г. на СРС, както и покани за доброволно
изпълнение по образуваното изпълнително дело, връчени на М.П.С. на 28.03.2014
г..
Представен е препис от
молба за образуване на изпълнително дело № 150/2015 г., изходяща от „Банка ДСК”
ЕАД срещу Г.С., М.С. и С.С., въз основа на изпълнителен лист издаден на
19.02.2014 г. от СРС на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 43 643/2013 г. на СРС, както и покани за доброволно изпълнение
по образуваното изпълнително дело, връчени, съответно на Г.С. – 01.04.2015 г.,
на С.С. – 25.03.2015 г.и на М.С. – 27.02.2015 г..
Представен е и договор за
покупко-продажба на вземания, от 21.04.2015 г., между „Банка ДСК” ЕАД и „О.Ф.Б.”
ЕАД, като според приложените към договора приемо-предавателни протоколи, двата
процесни кредита са прехвърлени на дружеството ответник.
При така
установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните от СРС доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
Предявен е отрицателен
установителен иск за признаване за установено, че ищците не дължат на ответника
вземане по изпълнителен лист, издаден издаден на 05.11.2013 г. от СРС на основание
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 43 647/2013
г. по описа на СРС и вземане по изпълнителен лист издаден на 19.02.2014 г. от
СРС на основание Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 43 643/2013
г. на СРС.
Страните не спорят, че
починалият П.С. С. е сключил процесните договори за кредит с „Банка ДСК” ЕАД,
че са негови наследници, че след смъртта му банката- кредитор е предприела
принудително изпълнение спрямо ищците, като се е снабдила със заповеди за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителни листи, въз основа на тях.
Не е спорно между страните и че са образувани изпълнителни дела 150/2015 г. и
224/2014 г. по описа на ЧСИ У.Д. с предмет вземания на банката-кредитор
посочени в издадените изпълнителни листи от 05.11.2013 г. и 19.02.2014 г., че
вземанията на „Банка ДСК” ЕАД са прехвърление на „ОТПФ.” ЕАД, както и че ищците
се отказват от наследството на П.С. С., като отказите от наследство са вписани
в специалната книга на съда по № 654/23.07.2015 г.;653/23.07.2015 г. и
679/24.07.2015 г..
Спорен се явява въпросът
дали вписаните откази са валидни и са произвели своето правно действие,
доколкото не са предшествани от действия на ищците представляващи приемане на
наследството на П.С. С..
В тази връзка ответникът
„ОТПФ.” ЕАД излага възражения за недействителност на извършения отказ от
наследство, тъй като ищците са приели същото с конклудентни действия – такива
по разпореждане с недвижим имот, собственост на П.С. на 13.07.2010 г., тоест
преди вписване на отказа от наследство.
Настоящата инстанция намира
така направеното възражения за преклудирано, поради което и същото не следва да
бъде разглеждано. Изложеното следва, при съобразяване съдържанието на
първоначално подадения отговор от ответника „ОТПФ.” ЕАД с вх. № 35093 от
16.03.2017 г. където такова възражение не е заявено. Същото е въведено за първи
тъп с отговор на искова молба от 03.07.2018 г., който няма характер на такъв по
чл. 131 от ГПК, тъй като не е налице изменение на иска по основание, а е налице
единствено уточнение по отношение на размера във връзка с родовата подсъдност
на делото. По съществото си подобно възражение е матриалноправно и
правопогасяващо и се преклудира с отговора на исковата молба. Действително
първоначално делото е било образува срещу „Банка ДСК” ЕАД и съобщение, с
възможноста за отговор на подадената искова молба е връчен на представител на
банката, но изричен отговор и то в едномесечния преклузивен срок е постъпил от
„ОТПФ.” ЕАД, в който дружеството сочи, че е надлежен ответник, доколкото
процесните задължения са му прехвърлени от „Банка ДСК” ЕАД и впоследствие е
конституиран като такъв. При така изложеното, настоящата инстанция намира, че
на ответника е била предоставена възможност да вземе отношение по предявените
искове, същият се е възползвал от нея, като е изложил своите аргументи и
възражения и пропускат на някои правопогасяващи, правоизключващи, правоотлагащи
възражения не може да бъде саниран с последваща възможност за подаване на отвор
на исковата молба по чл. 131 от ГПК.
Неоснователно е възражението
на ответника, че с неподаване на възражение по чл. 414 от ГПК срещу издадените
заповеди за незабавно изпълнение, ищците са приели мълчаливо наследството на П.С.,
преди вписването на съответните откази от наследство. Съгласно разпоредбата на
чл. 49, ал. 2 от ЗН приемане на наследство има и когато наследникът извърши
действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството.
Настоящата инстанция намира, че неподаването на възражение по чл. 414 от ГПК
срещу издадена заповед за незабавно изпълнение не представлява такова действие
визиразно в разпоредбата на чл. 49, ал. 2 от ЗН, доколкото същото не изявява
воля от страна на ищците да поемат изплащане на задълженията визирани в
заповедта, а единствено процесуално действие или пропуск за извършване на
такова. Още повече, че от представените по делото покани за доброволно
изпълнение се установява, че такива са връчени лично единствено на М.С..
Приемане на наследството би било налице при извършено плащане по процесните
кредити, но такова не се установява по делото.
Както бе посочено по-горе въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. В случая, доколкото не са налице
други оплаквания, въззивният съд се позовава на предоставената му от законодателя правна
възможност, регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК.
Тъй като крайните правни изводи
на въззивния съд съвпадат с правните изводи на първоинстанционния съд, то
обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а
въззивата жалба да бъде оставена без
уважение.
По разноските.
Предвид
изхода на спора, право на разноски в настоящото производство имат единствено
въззиваемите. Същите не са сторили разноски в производството, но техният
процесуален представител адв. А.Т. е претендирала плащане на адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, тъй като е представлявала
въззиваемите безплатно поради материалното им затруднение. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено, че
услугата е предоставена безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, поради
което са налице всички предпоставки за присъждане на адвокатското
възнаграждение. Съобразно цената на предявените искове и съгласно правилата на чл.
7, ал. 2, т. 3 НМРАВ, дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 1.476,12
лева за всеки от въззиваемите.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 563504 от 17.12.2018 г., постановено по гр.д. № 86617/2017 г. по описа на
СРС, 169 с-в.
ОСЪЖДА „О.Ф.Б.“
ЕАД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на
адвокат А.Т.,***, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, сумата от 4.428,36 лева,
представляваща адвокатски хонорар за предоставена безплатно правна защита и
съдействие на ищците във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.