№ 80
гр. Монтана, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20211600500237 по описа за 2021 година
Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на
С.Л. чрез процесуалния представител против решение от 11.06.21 Г. по гр.дело № 2282/20г.
на МРС . В жалбата се твърди,че атакуваното решение е изцяло неправилно поради
нарушение на процесуалния и материалния закон,като в тази насока се излагат подробни
съображения . Жалбоподателят поддържа,че първоинстанционният съд е постановил
атакуваното решение,като не е допуснал поисканите от него доказателства и съответно не е
и изяснил спорните моменти по делото. Предвид гореизложеното моли съда да отмени
решението в частта ,с която е уважил претенцията на ищеца за дължими лихви над сумата
10406 лв., като съответно отхвърли предявения иск в тази част и в частта, с която е приел за
основателна исковата претенция за дължимото обезщетение за забава .
В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна М.Ц.,в
който се твърди,че жалбата е неоснователна,като са изложени съображения в тази насока.
Предвид гореизложеното моли съда да потвърди атакуваното решение и присъди
направените в производството разноски.
Пред настоящата инстанция са събрани нови гласни доказателства.
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
имащо правен интерес от отмяна на съдебния акт,като по същество е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел ,че в
настоящата хипотеза е безспорно установено заемно отношение ,по силата на което ищецът
е предоставил на ответника сумата 13 000 лева,както и обстоятелството,че последният не е
изпълнил задължението си по него изцяло/заплатени са 1824 лв./ .Приел е също така,че
1
ответникът дължи и лихва върху просрочените суми,считано от получаване на сумата 13 000
лв.а именно 1840,94 лв.
Настоящата инстанция не споделя напълно доводите и съображенията на
първоинстанционният съд по следните съображения :
Безспорно е установено от доказателствата по делото ,че между страните е налице
заемно правоотношение,по силата на което ищцата е предоставила на ответника сумата
13 000 лв.
Този факт не се оспорва от ответника. Неговите основни възражения са следните:
На първо място се твърди,че остатъкът по заема е в размер на 10406 лв.,а не 12 156
лв.
Всъщност първоинстанционният съд в решението си е посочил,че размерът на
остатъка на задължението е в размер на 11 176 лв.,като е изключил сумите, преведени от
майката на ответника на ищцата.
Настоящата инстанция намира,че размерът на погасеното задължение е в размер на
2594лв. Действително, сумите по част от представените вносни бележки са внесени от
св.И.К.,майка на ответника.Разпитана в съдебно заседание тя дава показания в насока,че
част от сумите са заплатени от нея ,но са били предназначени за погасяване на заема на
нейния син .Съдът кредитира показанията на свидетелката в тази част,тъй като са логични и
кореспондират с останалите писмени доказателства. Нещо повече, липсват каквито и да е
доказателства в насока,че К. е погасявала някакво друго задължение към ищцата, а не това
на сина си.Ето защо и съдът намира,че размерът на остатъка на задължението за главница е
в размер на 10406 лв.А щом това е така, то решението е неправилно в частта, с която съдът е
осъдил ответника да заплати на ищеца сумата над 10406 лв. до сумата 11 176лв.,поради
което и следва да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен в тази част.
Второто основно възражение на ответника е свързано с недължимост на лихва за
забава,като се излагат доводи,че по силата на уговорка с ищцата е следвало да връща по 192
лв. за целия срок от договора ,т.е не е налице забавено плащане, за да се претендира такава
лихва.
Настоящата инстанция не възприема това твърдение поради следните съображения:
По отношение на постигнатите договорки между страните единственото
доказателство са показанията на св.К..Същата твърди,че срокът,за който е следвало
ответникът да върне парите, е крайния срок по договора за кредит,сключен между ищцата и
банката,като съответно същият е следвало да внася всеки месец по 192 лева .Съдът не
кредитира показанията в тази част ,тъй като същите се опровергават от събраните по делото
доказателства,включително и от представените от ответника. Видно от приложените към
делото вносни бележки и извлечения от банкови преводи,сумите, заплащани от ответника,не
са регулярни,т.е.не са заплащани всеки месец/ заплатените за периода април 2019г.-
октомври 2020 г. са в размер на 2594лв.,докато съобразно тези твърдения е следвало да се
заплати сумата 3648лв./.Освен това платените суми са в различен размер-от 80 лв. до 960
лв.Ето защо съдът намира тезата на ответника за недоказана.
В случая обаче ищецът също не е доказал твърдението си,че уговорката между
страните е била да се върне сумата до края на 2019 г.Липсват каквито и да е
доказателства,установяващи това твърдение.Ето защо и настоящата инстанция намира,че
договорът за заем е сключен без определен срок,поради което и приложимата разпоредба е
2
чл.240 ,ал.4 ЗЗД,т.е. ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или
вещи в течение на един месец от поканата.
Видно от доказателствата по делото ,ищецът е изпратил покана до ответника ,която
на 20.07.20г.същият е отказал да получи ,но се е запознал със съдържанието.Съгласно
цитираната по-горе правна норма, от 20.08.20г. същият е изпаднал в забава,поради което и
дължи обезщетение за забавено плащане.Процесуалният представител на ответника
твърди,че такава не се дължи, тъй като не е уговорена,но в случая разпоредбата на
чл.240,ал.2 ЗЗД визира възнаградителната лихва, а не лихва за забава .Дължимата лихва на
основание чл.86 ЗЗД за периода 20.08.20г. до 21.10.20 г. е в размер на 182.11лв./
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/.Ето защо и решението в частта, с която
искът е уважен над размера 182,11 лв. до 1840,94лв. следва да бъде отменено, като искът
следва да се отхвърли в тази част.
Предвид приетото по –горе неправилно се явява и решението в частта за
разноските.С оглед прецизност същото следва да се отмени в тази част, като съответно
страните си дължат съобразно уважените и отхвърлени искове следните разноски за двете
инстанции: ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 1883,03 лв. , а
ищецът дължи наответника сумата 412 лв.разноски .
Водим от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решението на Районен съд Монтана от 11.06.21 Г. ,постановено гр.дело
№ 2282/20г. в ЧАСТТА, с която съдът е осъдил С.Л. да заплати на М.Ц. сумата над размера
10406лв. до размера 11 176 лв.,вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Ц. против С.Л. иск над размера на сумата 10406 лв.
/представляваща дължима главница по договор за заем/ до размера 11 176 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯВА решението на Районен съд Монтана от 11.06.21 Г. ,постановено гр.дело
№ 2282/20г. в ЧАСТТА, с която съдът е осъдил С.Л. да заплати на М.Ц. сумата над размера
182,11 до размера 1 840,94лв. ,вместо което ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Ц. против С.Л. иск с правно основание чл.86 ЗЗД над
размера на сумата 182,11 до размера 1 840,94лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯВА решението на Районен съд Монтана от 11.06.21 Г. ,постановено гр.дело
№ 2282/20г. в ЧАСТТА досежно присъдените разноски на страните, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.Л. да заплати на М.Ц. деловодни разноски за двете инстанции в
размер на 1883,03 лв.
ОСЪЖДА М.Ц. да заплати на С.Л. деловодни разноски за двете инстанции в размер
на 412 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните .
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4