РEШЕНИЕ
Номер 1275
, 26 Октомври Година 2017 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд
ІV граждански състав
На 26.09.2017 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
Секретар: Eлена Калончева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
гражданско дело номер 2318 по описа за 2015 година
намери за установено следното:
Иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Ищецът –
Д.Н.К., поч. на ***и заместен при условията на чл. 227 ГПК от своя *** Т.Н.К. ЕГН **********
с адрес *** твърди, че по силата на влязло в сила на
16.01.2008 г. съдебно решение, постановено по гр.д. № 815 / 2003 г. на
Пловдивски районен съд, XII гр. състав, с което е обявен за окончателен по реда
на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД предварителен договор от 26.01.2001 г. за
покупко-продажба е собственик на ¼
идеална част от следния недвижим имот, а именно:
Поземлен имот с идентификатор 56784.518.847 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на ***, одобрени със заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК – бивш поземлен имот пл. № 1116 от кв. 23-нов, 212-стар по плана на ***– ***, с площ от
1 010 кв.м., а по скица на поземлен имот
от 1 119 кв.м., находящ се в *** на ***, западно от ***, с лице на *** и ***
Сочи, че процесният имот е бил реституиран в полза на праводателите
му – Б.Д.Т., П.Н.Т., В.Н.Т., В. А.Т.и Е. А.Т.по реда на ЗВСНВОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБПМ, ЗДИ и ЗС с влязло в сила на 17.02.1999 г. решение на Пловдивски окръжен
съд, постановено по адм.д. № 1984 / 1998 г. и
Заповед № ОА-1588
/ 14.10.1999 г. на
Кмета на Община ***. Твърди, че със Заповед № РД-09-509 /
01.10.1999 г. на Кмета на Район Централен – Община *** е попълнена кадастралната
основа на кв. 23-нов, 212-стар по плана на ***на *** с нов имот пл. 1116, от
който именно имот ищецът е легитимиран собственик на ¼ идеална част. Сочи,
че след реституирането на процесния имот, както и през периода 01.10.2011 г. – 31.07.2015 г. същият се ползва
без основание от ответника Община Пловдив за обществени нужди – ***между *** и ***включваща
тротоарите на *** и ***в него е разположена градинка с алеи и зелени площи с
храсти и дървета и е изградено *** - *** с метална пластика в средата. Въпреки
че имотът е отписан като общински със Заповед № ОА-379 / 06.04.2000
г. на Кмета на Община Пловдив ищецът
твърди, че и по настоящем същия се ползва от ответника без правно
основание за обществени нужди, което го лишава от възможността да ползва
собствения си имот и да реализира приходи от него. Счита, че задължение на Общината е да урегулира имота, а
не да постановява отказ на искането на собствениците да бъде сторено това, по аргументи
за целесъобразност. Сочи, че ответникът не е спазил процедурата за разрешаване
на строеж „***“ на ***“, както и че не била спазена процедурата по издаване на
Разрешение за строеж за обект „****** в участъка от бул. „***“ до бул. „***“,
тъй като не е взел съгласието на собствениците на имота. Твърди, че към момента
на предявяване на иска Общината изгражда велоалея, която преминава през част от
имота му. Твърди, че с решение по гр. дело № 2858/ 2014 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК Община
Пловдив е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за периода 16.01.2008 г. – 20.09.2011 г. за ползите, от които го е лишила
като е ползвала без основание собствената му ¼ идеална част от процесния недвижим имот, които ползи
са определени от решаващия съд като
„наемоподобни доходи“. Като счита, че ответната Община си е спестила разходи по заплащане на наем,
като е ползвала процесния имот без основание, с което неоснователно се е обогатила,
настоява съдът да постанови решение, с което да му присъди обезщетение,
размерът на което следва да се съизмерява
с наемната цена при съобразяване на местонахождението, размера, статута,
предназначението на имота, а не с цената на правото на преминаване или в размер
на сумата 110 000 лв. за лишаване от ползването на
припадащата му
се ¼ идеална част от процесния недвижим имот за
периода от 01.10.2011 г. до 31.07.2015 г. ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира
и направените по делото разноски.
Ответникът – Община Пловдив, ЕИК ********* с адрес ***, представляван от гл.
юрисконсулт Е.К. оспорва предявения иск
както по основание, така и по размер като отрича за процесния период да е
ползвал коментирания недвижим имот. Оспорва твърденията, че не са спазени
процедурите по разрешаване и извършване на строеж „***“ на ***“ и строеж „******
в участъка от бул. „***“ до бул. „***“, както и че през процесния имот преминава
*. Твърди, че трасето на топлопровода изцяло попада в имот – публична общинска
собственост. Излага твърдения, че Община Пловдив е оказвала необходимото
съдействие на собствениците на реституирания имот за уреждане статута на същия
като сочи, че причината за все още неприключилата процедурата е бездействието
от страна на собствениците на имота. Не оспорва правото на собственост на
ищеца, а обстоятелството, че до процесния имот има свободен достъп на пешеходци,
поради липсата на изградена ограда не означава, че ответната община се ползва
от него. Затова и според ответникът не може да се приеме, че същия си е спестил
разходи по заплащане на възнаграждение за ползването му. Сочи се, че процесният
имот се ползва не за задоволяване на обществени нужди от Община Пловдив, а е
обременен със сервитутно право по силата на Закона за енергетиката в полза на
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като сочи, че съгласно чл. 17, ал. 1 от
Наредба № 16 / 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти не се допуска
всякакъв вид застрояване в реституирани имоти, обременени със сервитутни права
по ЗЕ, а собствениците, респ. приобретателите са длъжни да търпят тези
ограничения. Изрично подчертава, че единствен обективен критерий за определяне
размера на паричното обедняване на собственика с конкретния казус би бил
пазарът, т.е. търсенето и предлагането под наем на недвижим имот с
характеристиките на процесния, но твърди, че обременените със сервитутни права
по ЗЕ имоти са изключени от гражданския оборот. Настоява предявения иск да бъде
отхвърлен, а в полза на ответника да се присъдят разноски, съобразно представен
списък по чл. 80 ГПК.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Д.Н.К. е придобил
собствеността върху ¼ ид.ч. от правно дворно място, находящо се в ***, ***/
с площ от 1010 кв.м., съставляващо имот пл. № 116, кв. 23 – нов, 212 – стар по
плана на ***на ***, при граници: от юг – ***, от север – ***, от изток –
общински парцел ***, от запада – общински парцел „Жилищно строителство“ по
силата на влязло в законна сила на 16.01.2008г. съдебно решение, постановено по
гр.д. № 815/2003г. по описа на ПРС – ХII
гр.с., с което е обявен за окончателен сключения от него предварителен договор
за покупко – продажба за процесния имот.
След смъртта на Д.К.
на ***неговите права, вкл. собственически и имуществени, са се преобретили от
наследника му по закон – негов * Т.Н.К., след като * му Н.К. се е отказал от
наследството на починалия си **, видно от представеното удостоверение за
наследници № ***/л.449/.
С влязло в
законна сила на 23.01.2015г. съдебно решение, постановено по гр.д. № 2858/2014г.
по описа на ВКС – III гр.отд.,
постановено в производство по реда на чл. 290 ГПК Община Пловдив е осъдена да
заплати на Д.Н.К. на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 125 856 лв. –
обезщетение за лишаване от ползване на писпадащите му се ¼ ид.ч. от
процесния имот, представляващ ПИ с идентификатор 56784.518.847 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18-48 от 03.06.2009г.
на ИД на АГКК с площ от 1010 кв.м. – бивш ПИ № 1116, квартал 212 по плана на ***–
***, находящ се западно от *** с лице на *** и *** за периода от 16.01.2008г.
до 20.09.2011г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до
окончателното й заплащане.
От приетата от
съда и без резерви от страните СТЕ на арх. Н.К. се установява, че имот пл. №
1116 от кв. 212 е бил с площ от 1370, като със Заповед № 1605 от 15.06.1965 г.
е одобрен ПУП – II гр.
част на ***, съгласно който имот пл. № 116 е отреден за „***“, като 360 кв.м.
са били взети за разширението на ***, а останалата площ от 1010 кв.м. е
останала незаета, поради нереализирано мероприятие. Експертът сочи, че със
Заповед № 312 от 14.04.1983г. е одобрен градоустройствения план на ***, който е
действащ и понастоящем, съгласно който процесния имот тангира по западната
страна на ***и е с лице 21 м. към *** и 18 м. лице към ***. При огледа на място
вещото лице е установило, че имота представлява пространство покрито изцяло с
тротоарни бетонови плочки, част от недействащ *** с бетонови орнаменти,
затревена площ около 120 кв.м., обособени като 5 островчета по 20-25 кв.м. и се
използва за пешеходна зона. Според предвижданията на Общият устройствен план на
***, * процесния имот попада в зона за смесено многофункционално застрояване,
което предназначение и отреждане е актуално и към настоящия момент. Експерта е
констатирал, че по повод искания на собствениците – частни лица са предприети
действия по изменение на ПУП, първоначално през 2000г. – 2003г., а в
последствие и през 2009г., но искането им е оставено без уважение, по
съображения касаещи целесъобразността на същото. Според в.л. арх. К., след като
имот пл. № 1116, кв. 23 – нов, 212 – стар по плана на ***е с попълнена
кадастрална основа като имот с площ от 1010 кв.м. и след като има отреждане за ***за
целия имот пл. № 1116 не би могло да се
говори за тротоари като самостоятелно понятие в рамките на този имот.
От събраните по
делото гласни доказателствени средства – показанията на св. К.В., които съдът
кредитира като преки, непосредствени и без данни за заинтерисованост се
установява, че процесния имот е разположен на *** между бившето ***и * етажен
жилищен блок и представлява празно пространство, върху което е разположен *** с
модернистична склуптура, достъпно за гражданите като градинка. Свидетелката твърди,
че е изградена велоалея, която преминава до имота на ищеца, но уточнява, че
макар и немаркирана през същия имот, велосипедистите преминават през него. Св.
В. сочи, че интензивността на движението е голяма, тъй като имота се използва
като ***– обществено пространство и заявява, че през септември 2012г. при
редовните й посещения в имота е констатирала, че същия е бил разкопан с цел
полагане на тръби, както и че след като строителните работи приключили, същия
бил възстановен в предишния си вид – тротоар и „нещо като градинка“.
Формираният
спор е за присъждане на обезщетение, основанието за дължимост на което е
доказания факт на неоснователното обогатяване: ответника ползува чужда вещ без
да възмезди нейния собственик за това ползуване и следователно се обогатява до
размер на пазарния наем, който иначе би платил ако ползуването би било
договорено. И обратно собственика се обеднява със същия размер на този
среднопазарен наем за периода на ползуването, който би получил ако можеше да
упражнява правото си на собственост. Следва да се има предвид, че обогатяването може да се
изрази не само в реализиран доход – имуществена облага, но и в спестени
разходи. В този смисъл е и приетото в
постановеното по реда на чл. 290 ГПК между страните, на същото основание, но за
друг период решение № 252 от 23.01.2015г. по гр.д. № 2858/2014г. по описа на
ВКС – III гр.
отд. Установи се, че процесния имот е общодостъпен, през него преминават
пешеходци, велоалея, която макар и немаркирана, след като липсва предвидено
отклонение – вж. л.95-99, налага преминаването на велосепедистите да става
именно през него, което установено фактическо положение е изцяло в съответствие
с отреденото предназначение на имота за пешеходна зона. Очевидно, че имота
продължава да е ползван за цели на Общината и присъщите на същата такива по
трайно задоволяване на обществените потребности, свързани с осигуряване на
пешеходни зони и велоалеи. За това осъществено ползване ответника е спестил
разход, който иначе би
платил, ако бе договорил същото. Този именно пасив следва да бъде обезщетен с търсеното от
ищеца обезщетение, което отново съобразявайки се с влязлото в законна сила
решение между страните, касаещо предходен период, следва да бъде определено
като пропуснатата полза – наемоподобни доходи, които собственика би получил в
случай, че би го отдал под наем, съобразно актуалните за периода наемни цени за
конкретния имот. Няма нормативно или логическо основание да бъде възприето
предложеното от ответника, евентуално дължимо обезщетение на ищеца да бъде
определено при съобразяване цената на правото на преминаване през собствения му
имот.
По
делото са допуснати две еднолични – първоначална на в.л. И.В. и повторна на
в.л. И.Г. СТЕ, заключенията по които са оспорени от ответника и разширена СТЕ
на в.л. А.З., Б.Д. и Б.Н., по отношение на която резерви са изразени от
представляващия ищеца. Съдът счита, че не следва да се кредитира заключението
на разширената СТЕ, тъй като вещите лице при определяне „препоръчителна“
пазарна наемна стойност на процесния имот са използвали само един метод
„Приходен“, а не както в.л. В. съпоставка на трите метода, което сочи на
необоснованост на изводите направени от същите. Следва да се има предвид също и
обстоятелството, че в.л. В. при изготвяне на своето заключение се е съобразил и
с местонахождението на имота, неговите размери, статут, предназначение и
обичайно ползване на такива имоти за търговски цели и при съобразяване на
действащата нормативна уредба и общия устройствен план е определил като 75 % допустимо
по обем поставяне на едноетажни временни търговски обекти, което е възприето и
като най – справедливия начин за определяне обезщетение на ищеца и с влязлото в
сила съдебно решение на ВКС – III гр.отд. от 23.01.2015г., постановено по гр.д. № 2858/2014г.
Приетата разширена СТЕ съдът счита, че не следва да се кредитира и
съобразявайки факта, че предложеното от експертите обезщетение е в размер,
значително различаващ се от този, посочен както от в.л. В., така и от в.л. И.Г.,
който размер експертите така и не успяха да обосноват при разпита им, проведен
в съдебно заседание на 16.05.2017г., а като смущаващи следва да се определят
твърденията на вещите лица от състава на тройната СТЕ и в явно противоречие с
тези, изложени и двете вещи лица изготвили първоначалната и повторна СТЕ, че
липсват данни за отдавани под наем аналогични на процесния имот недвижими
имоти. Най – сетне като основание да не се възприема приетата тройна СТЕ съдът
счита, че следва да се посочи и обстоятелството, че в констативната част на
същата е записано, че са взети предвид данните за съществуваща подземна
инфраструктура, преминаваща през имота – трасе на топлопровод и евентуални
налични сервитутни права, които данни съдът счита за неотносими при определяне
на дължимото се на ищеца обезщетение, а освен това и предвид установения факт
от допълнителното заключение на в.л. инж. В. Г., че коментираният топлопровод е
изграден през 1992г., същите тези данни са преклудирани от силата на пресъдено
нещо, формирана с влязлото в сила решение по чл.59 ЗЗД, макар и за друг период,
тъй като в това производство ответника е следвало да наведе всички свои
възражения, вкл. и тези, които според него са от значение за определяне размера
на евентуално дължимо се на ищеца обезщетение.
Изложеното
до тук мотивира съдът да приеме, че размера на дължимото се на ищеца
обезщетение и за процесния период следва да се съобрази с този, посочен като
средно пазарна наемна стойност на имота от в.л. И.В. или със сумата от
114 025 лв. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес на ищеца
следва да се пресъди претендираната от него сума в размер на 110 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 26.08.2015г. до окончателното й
заплащане.
Останалите
събрани по делото писмени доказателства съдът не обсъжда, като счита същите за
неотносими към спора.
При този изход от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът констатира да са в
размер на 8582 лв.,
представляващи платено възнаграждение на адвокат, държавна такса и депозит за
вещи лица.
Мотивиран от изложеното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК ********* с адрес ***, * да заплати на Т.Н.К. ЕГН **********
с адрес ***, конституиран при условията на чл. 227 ГПК, след смъртта на своя ***
Д.Н.К., починал на ***сума
в размер на 110 000 лв. /сто и десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване на Община Пловдив, ЕИК ********* от ползването на собствения на ищеца недвижим имот, а
именно: ¼ ид.ч. от ПИ с идентификатор 56784.518.847 по КККР, одобрени
със Заповед РД -18-48 от 03.06.2009г. на ИД на АГКК с площ от 1010 кв.-м., бивш
ПИ № 116, кв.23 –нов, кв.212 –стар по плана на ******, находящ се в ***, на ***,
западно от *** с лице на *** и *** за периода от 01.10.2011г. до 31.07.2015г.,
ведно със законната лихва, считано от 26.08.2015г. до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК ********* с адрес ***, * да заплати на Т.Н.К. ЕГН **********
с адрес ***, конституиран при условията на чл. 227 ГПК, след смъртта на своя ***
Д.Н.К., починал на *** сума в размер на 8582 лв. представляваща направени
разноски в производството по заплащане на дължима държавна такса, депозит за
вещо лице и възнаграждение за адвокат.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Пловдивски Апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: