№ 595
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20211100510667 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Д. СТ. Д. и КР. Д. Д., действаща чрез нейния
баща и законен представител Д. СТ. Д., срещу Решение № 20112341/11.05.2021 г.,
-ти
постановено по гр.д. № 4426/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 117 състав, с
която се обжалва изцяло решението.
Подробно в жалбата са изложени съображенията.
Въззивниците молят да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с
което се уважи молбата за защита по ЗЗДН.
Претендират разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна С. Т. Д. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без
уважение. Претендира разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителите в
първоинстанционното производство, имащи правен интерес от обжалването, и е срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и
допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Д. СТ. Д. и КР. Д. Д.,
1
действащ чрез нейния баща и законен представител Д. СТ. Д., срещу С. Т. Д. – за защита от
домашно насилие, извършено на 08.01.2021 г.и на 09.01.2021 г., подробно описано в
сезиращата съда молба от 26.01.2021 г.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за извършено от него насилие.
С Решение № *********/11.05.2021 г., постановено по гр.д. № 4426/2021 г. по описа
-ти
на СРС, 117 състав, е отхвърлена молбата на Д. СТ. Д. за защита на него и детето му КР.
Д. Д. срещу С. Т. Д. за нейни действия на 08.01.2021 г. и на 09.01.2021 г.; осъден е Д. СТ. Д.
да заплати на С. Т. Д. 1300 лв. разноски.
Доводите в жалбата са свързани с неправилност на решението поради допусни
съществени нарушения на процесуалните правила, а също и касаят неправилна преценка на
събраните доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа
на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие за
установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.
Неоснователно се явява оплакването, че съдът не е допуснал разпит на свидетел по т.
3, на лист 4 по делото, доколкото не е посочено за какви точно обстоятелства се иска да
бъде разпитан този свидетел.
В случая следва да се отбележи, че пред въззивната инстанция се отхвърли, като
неотносимо към спора по делото, доказателственото искане на въззивниците за разпит на
свидетеля К.С. за случай от септември 2020 г., тъй като съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН,
молбата се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие.
В случая сезиращата молба е подадена на 26.01.2021 г., и следователно твърденият
акт на домашно насилие от 13.09.2020 г., досежно който се иска събиране на гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля К.С., се явява извън посочения срок по чл. 10, ал. 1
ЗЗДН.
От приетото пред въззивната инстанция като доказателство писмо от МВР, Дирекция
„Национална система 112“, се установява, че на 09.01.2021 г. действително е поискано
полицейско съдействие от посочен в писмото телефон, от лице, представило се за Д.Д., но по
този начин се установяват само оплаквания и твърдения за насилие, които обаче не се
подкрепят от останалите събрани по делото доказателства.
Настоящият съд се солидализира със становището на първоинстанционния съд, че
воденият от ищцовата страна свидетел /съсед и очевидец – Х.У./ не е потвърдил твърденията
в молбата за алкохолно опиянение на ответницата. Свидетелят У. е посочил, че чул караница
и детски плач от долния етаж, където живее Д., С. била пред входа на жилището, а отвътре
бил Д., и детето някъде вътре. Двамата се карали /Д. и С./, говорели на висок тон, като С.
била до прага, вратата била отворена. С. треперела, по някое време влязла в жилището и
прегърнала детето, свидетелят също влязъл вътре и погалил детето по главата. Д. казал, че
ще извика полиция. Свидетелят е посочил, че не е усетил дъх на алкохол, не е видял белези
2
по някой от тях. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че ответницата е отишла
в дома на бащата за да види детето след отказа на ищеца да ги свърже по телефона и е
излязла от сградата с наранявания /св. Х./, което се потвърждава и от издаденото на
09.01.2021 г. /на същата дата, на която се твърди да е извършен акт на насилие/ в 12 ч. СМУ
№ 02.01/2021 г., а СРС, 80 с-в по гр.д. 2016/21 г. е издал ЗНЗ в нейна полза срещу ищеца.
Първоинстанционното решение е правилно. Неоснователни са наведените доводи в
жалбата. Въззивниците не са доказали по безспорен начин твърденията си за извършени
актове на домашно насилие от страна на въззиваемата на процесните дати. Постановеното
решение е съобразено с всички ангажирани и относими към спора доказателства.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е правилно и
законосъобразно и следва да се остави в сила. Въззивният съд постанови въззивницата Д.
СТ. Д.да заплати по сметка на СГС държавна такса за жалбата й в размер на 12.50 лв.
С оглед изхода на делото, въззивниците нямат право на разноски, но такива се
следват на въззиваемата, като съдът осъжда Д. СТ. Д. да заплати сторените разноски на С.
Т. Д. в размер на 900 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
-ви
производството по в. гр. дело № 10667/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I
въззивен брачен състав.
Въпреки изхода на въззивното дело, въззивникът КР. Д. Д. не дължи на СГС
държавна такса за въззивната си жалба – тази въззивница не е навършила 18-годишна
възраст, поради което държавната такса за жалбата й трябва да остане в тежест на бюджета
на съда (арг. от чл. 11, ал. 3 in fine ЗЗДН).
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20112341/11.05.2021 г., постановено по гр.д. №
-ти
4426/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 117 състав.
ОСЪЖДА Д. СТ. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 12.50 лева.
ОСЪЖДА Д. СТ. Д., ЕГН **********, да заплати на С. Т. Д., ЕГН **********,
разноски в размер на 900 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в
-ви
производството по в. гр. д. № 10667/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I
въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на Д. СТ. Д. и КР. Д. Д., действаща чрез
нейния баща и законен представител Д. СТ. Д., за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4