Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 15.06.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав,
в публично заседание на осми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР Г.
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 644/2019
г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба против Наказателно постановление № 268/29.10.2019г.
на началника на РУ- Ихтиман, с което на В.Г.А., ЕГН **********, за
нарушение на чл. 28 от ЗНССПЕЕН 112 на основание чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112
е наложена глоба в размер на 5000 лв..
Жалбоподателят твърди, че НП е
незаконосъобразно, нарушението не е извършено и не му е предявен и връчен АУАН.
В съпроводителното писмо по чл. 60,
ал. 2 от ЗАНН административнонаказващият орган изразява становище за
законосъобразност на НП и прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско
възнаграждение.
Жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от адвокат, който поддържа жалбата и допълва, че нарушението не
е доказано, че не е посочено коя алинея на чл. 28 от ЗНССПЕЕН 112 е нарушено,
че е налице маловажен случай, както и че неправилно санкцията е наложена в
максимален размер.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши
цялостна служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, намери за
установено от фактическа страна следното:
На 21.10.2019г. от жалбоподателя
чрез мобилен телефон бил подаден сигнал на ЕЕН 112 за това, че служител на ФСМП
Ихтиман- шофьор на линейка, му е нанесъл побой, в резултат на който
жалбоподателят е получил аркада на дясното око. Във връзка с подадения сигнал
на същия ден около 21,27 ч. жалбоподателят бил посетен от служителите на РУ-
Ихтиман Д., А. и К., които установили, че същият е в нетрезво състояние, без
видими следи по себе си от насилие или отоци, като жалбоподателят заявил, че
под влияние на алкохола подава тези сигнали и не му е нанасян побой.
В резултат на горепосоченото бил
съставен и връчен на нарушителя АУАН на 23.10.2019г., в който било отразено
извършеното нарушение. Въз основа на така съставения акт било издадено
обжалваното наказателно постановление. Посочено е, че е нарушена разпоредбата
на чл. 28 от ЗНССПЕЕН 112, поради което на основание чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН
112 е наложена глоба в размер на 5000лв..
Така описаната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и гласни доказателствени средства – заповеди на ОДМВР София,
справка, медицинска документация и журнал от ЦСМП София,; показанията на свидетелите
Д., А., Кьсев и С., на които съдът се доверява изцяло, тъй като същите взаимно
се допълват, подкрепят се и си съответстват.
При така установената фактическа
обстановка, въз основа на посочените по-горе доказателствени източници, от
правна страна се установява следното:
Процесното НП е връчено на 02.11.2019 г. (видно от отбелязване в разписката към същото), а жалбата е подадена на 05.11.2019г. (видно от отбелязване върху същата). Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Актът и наказателното постановление
са издадени от съответни органи в кръга на тяхната компетентност, при спазване
на законовите изисквания за техните реквизити, поради което не са налице
формални основания за отмяна на НП.
При издаване на АУАН и НП са
спазени процесуалните правила установени от ЗАНН - същите са издадени от
компетентни органи и отговарят на законовите изисквания.
Съдържащото се в АУАН и НП
идентично описание на фактическите обстоятелства по извършване на нарушението
съставлява изискуемото описание на нарушението по смисъла на чл. 42, т.4,
съответно чл.57, т.5, предл. първо от ЗАНН. За да е спазена разпоредбата на чл.
42, т.4 от ЗАНН, съответно разпоредбата на чл. 57. т.5,предл.1 от ЗАНН и да не
е налице разминаване между описаното по тези пунктове в АУАН и в НП, което да
съставлява съществено нарушение на административно производствените правила, е
достатъчно фактическото описание на нарушението в АУАН и в НП да съвпада.
След като това съвпадение безспорно е налице и при положение, че както в АУАН,
така и в НП е посочена като нарушена в резултат на еднакво установените и в
двата документа факти една и съща правна норма, обстоятелството, че в АУАН тази
фактическа обстановка е посочена като подаване на „невярно съобщение", а в
НП същата фактическа обстановка е посочена като подаване на "неверен
сигнал" / още повече, че законът не предвижда дефиниции за „съобщение“ и
„сигнал“ и същевременно двете понятия са близки/, то не може да се приеме, че е
нарушено правото на защита на нарушителя, съответно не е налице формално
основание за отмяна на НП, тъй като и в двата случая фактите по установяване на
нарушението и начина на описание на обстоятелствата, при които същото е
извършено, съвпадат. Поради това съдът приема, че не е допуснато в
административнонаказателното производство нарушение, изразяващо се в такова
описание на нарушението и такава липса на задължителни реквизити на АУАН и НП,
които да водят до невъзможност за наказаното лице да разбере какво точно
нарушение му се вменява, а още по-малко до процесуално нарушение, ограничаващо
правото на защита на санкционираното лице. Нарушението е индивидуализирано
пълно и точно както словесно като фактическо описание на деянието, така и с
посочване на правилната правна квалификация. В горния смисъл е Решение № 339 от
29.05.2009 г. по адм.д. № 290/2009 г. на Административен съд София-област,
касаещо посочване в АУАН на „държане“, а в НП на „пренасяне“ по отношение на
нарушение на чл. 123, ал. 1 от ЗАДС.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН
112 се забранява ползването на ЕЕН 112 не по предназначение автоматичното му
избиране от електронни устройства, с изключение на „eCall" повикванията и
пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и
заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ. Съгласно алинея 2 на същата
разпоредба при нарушаване на забраната по ал. 1 гражданите носят
административнонаказателна отговорност по вид и в размери, определени в закона.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 който предава чрез ЕЕН 112
неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от
2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.
Неоснователно е възражението, че
непосочването на конкретна алинея на чл. 28 от ЗНССПЕЕН 112 следва да доведе до
отмяна на НП, тъй като непосочването на конкретна алинея в случая не нарушава
правото на защита на санкционираното лице. Видно от разпоредбата на чл. 28
от ЗНССПЕЕН 112 в ал. 1 е описано какво
поведение се забранява, а ал. 2 посочва, че при нарушаване на предходната
алинея се носи административнонаказателна отговорност. Действително за
прецизност АНО е следвало да посочи конкретна алинея, но същевременно
непосочването на конкретна алинея не нарушава правото на защита, тъй като ал. 2
не въвежда различни форми на изпълнително деяние, привилегирован или квалифициращ
състав на нарушението, за да се приеме, че е налице неяснота относно волята на
АНО, водеща до затрудняване на нарушителя да разбере в какво се изразява
вмененото му нарушение. Наред с това словесното описание на нарушението дава
достатъчна яснота относно състава на нарушението, поради което правото на
защита на лицето, което е защита против фактите, не е било ограничено.
В конкретния случай жалбоподателят
е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото нарушение.
Същият е подал неверен сигнал на ЕЕН 112, като е заявил, че му е нанесен побой
от шофьор на автомобил за спешна медицинска помощ, в резултат на което е
получил аркада на дясното око. По делото е установено, че сигналът е неверен,
тъй като по жалбоподателя не е имало видими следи от наранявания (показанията
на св. Д., А., К.), както и че самият той е заявил на полицейските органи, че
под влияние на алкохола подава тези сигнали и не му е нанасян побой (показанията
на св. Д.). Този извод се потвърждава и от показанията на св. С.- шофьорът на
линейката, който, макар и потенциално заинтересован, заявява, че познава
жалбоподателя, но никога не е влизал в сблъсък с него, като последното се
потвърждава от останалия доказателствен материал по делото, поради което съдът
кредитира показанията на този свидетел. Следователно жалбоподателят при
подаване на сигнала на ЕЕН 112 е бил наясно, че в действителност не му е
нанасян побой от шофьор на линейка, в резултат на който да е получил аркада на
дясното око.
С това си поведение жалбоподателят
е нарушил чл. 28, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112. Случаят не е толкова тежък, че да
осъществява състав на престъпление по чл.326, ал.1 от НК, но се явява
административно нарушение по чл.38, ал.1 от ЗНССПЕЕН 112.
Извършеното нарушение не представлява
маловажен случай. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при
който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от
този вид. В случая извършеното нарушение не е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Подаденият
от жалбоподателя неверен сигнал на ЕЕН 112 е съдържал данни за застрашаване на
неговото здраве чрез нанасяне на побой от страна на шофьор на линейка, поради
което се е наложило посещение от страна на органите на реда. Предвид изложеното
съдът счита, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН и правилно
наказващият орган не е приложил тази разпоредба.
Правилно и законосъобразно
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана по чл. 38,
ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112, съгласно която разпоредба който предава чрез ЕЕН 112
неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от
2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Следва да се отбележи
обаче, че наказващият орган е определил размер на имуществената санкция от 5000
лв., т. е. в максимален размер. Съдът приема, че така наложеното наказание е
несъответно на допуснатото нарушение и е неправилно определено, като следва да
бъде намален размерът му. При определяне на размера на санкцията съдът взе
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите
смекчаващи вината обстоятелства. Наказанието следва да бъде определено в
минималния размер, а именно 2 000 лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление № 268/29.10.2019г. на началника на РУ- Ихтиман, с което
на В.Г.А., ЕГН **********, за нарушение на чл. 28 от ЗНССПЕЕН 112 на основание
чл. 38, ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112 е наложена глоба в размер на 5000 лв. В ЧАСТТА
относно наложеното наказание, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 5000
лв. на 2000 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София
област, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: