Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,24.03.2021г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско
отделение, 23 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря Ива Иванова като
разгледа докладваното съдията гр.д. №5770/ 2020г., за да постанови решение, взе
предвид следното:
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл.288, ал.12 от КЗ(отм.) с искане за
присъждане на сумата от 29 760.00 лв., представляваща
изплатеното от Г. фонд обезщетение по щета № 210263/03.08.2016г., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
ИЩЕЦЪТ – Г. ФОНД, твърди, че е изплатил по заведена пред него щета № 210263/03.08.2016г. обезщетение за
неимуществени вреди в общ размер на 29 760.00лв. на Н.С..Ч., пострадала при
ПТП, настъпило на 07.10.2013г. в гр. Видин. Излага,
че ПТП е настъпило при следния механизъм: на 07.10.2013 г. около 7,00 ч. в гр.
Видин, на
ул.’’Широка”, пред заведение „Лъки”, пешеходката Ч.предприела пресичане на платното за
движение на около 13 м. вляво от очертана пешеходна пътека, без да съобрази
разстоянието и скоростта на приближаващи и от двете и страни МПС, след което
приближаващият от дясно л.а. „Алфа Ромео 156” с ДК № ********,
управляван от Т. със скорост от 78 км/ч ударил в дясната страна пешеходката,
навлязла в неговата лента. При удара тялото и се възкачило на предния капак,
достигнало и счупило предното стъкло, след което било отхвърлено по посоката на
движение на автомобила и паднало на асфалта. В нарушение на чл. 249 във вр. с
чл. 259 от КЗ (отм.) сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ ответникът управлява
увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Твърди, че съгласно влязло в
сила решение по НОХД № 1147/14г. по
описа на Районен съд Видин, виновен за настъпването на ПТП
е К.С.Т., който управлявал л.а.
„Алфа Ромео 156” с ДК № ********, собственост на „Н.Б.” ЕООД - гр.София, без
сключена задължителна застраховка „ГО” съгласно служебна справка от ИЦ. Навежда, че Н.С.Ч.се е обърнала към ГФ за определяне и изплащане на
обезщетение, тъй като виновният за настъпването на ПТП водач не е имал валиден
договор за застраховка за риска „Гражданска отговорност“ и фондът и определил
обезщетение в общ размер на 59 520 лв., като е редуцирал същото поради
наличието на съпричиняване в размер на 50%, предвид което на 04.10.2016 г. й е
изплатил сумата от 29 760 лв. Излага, че след това е поканил ответника да
му заплати сумата, но той и до настоящия момент не е погасил задължението си.
Претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИКЪТ- К.С.Т., ЕГН *********, не оспорва наличието на влязло в сила решение по НОХД № 1147/14г. по описа на Районен съд Видин, с което
е признат за виновен за това, че е предизвикал процесното ПТП, както и че към
момента на осъществяването му за управляваното от него МПС не е бил налице
валиден застрахователен договор за риска „Гражданска отговорност“. Не оспорва и
че ищецът е изплатил на 04.10.2016 г. сумата от 29 760 лв. като
обезщетение за причинените на Н.С.Ч.вреди от ПТП. Оспорва
обаче да е виновен за настъпването на ПТП като излага, че същото е причинено
единствено и само по вина на пострадалата, като в тази връзка твърди и че ГФ неправилно
е приел, че е налице само съпричиняване от нейна страна, както и че неправилно
е определил размера на съпричиняването. Оспорва и приетите от ГФ вреди да са в
пряка причинно-следствена връзка с ПТП, като в тази връзка излага подробно
становище, опровергаващо изводите на ищеца. Претендира разноски за
производството.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Представени са с исковата молба
решение и мотиви по НОХД №
1147/14г. по описа на Районен съд Видин, справка ИЦ ГФ; уведомление, медицински
документи; протокол от ЗМК, мед. експертиза ВЛ ГФ, протокол УС ГФ; писмо; платежно
нареждане; регресна покана.
По делото не се спори относно настъпилото ПТП и това, че при процесното ПТП е пострадала Н.С..Ч., както и че водачът К.С.Т. не е разполагал със ЗГО за лек автомобил „Алфа Ромео 156” с ДК № ********.
Оспорват се механизмът
на процесното ПТП и съответно наличието на виновно и противоправно поведение на
водача на лекия автомобил и в тази връзка наличие на съпричиняване; характерът,
видът и размерът на причинените травматични увреждания, както и наличието на
причинно –следствена връзка между тях и процесното ПТП; размерът на обезщетението.
В тази
връзка е прието заключението
на АТЕ, неоспорена от страните, според което механизмът на процесното ПТП е
следният:на 07.10.2013г., около 07:00 ч.,
пострадалата Ч.предприела пресичане на платното на ул. „Широка в гр. Видин
срещу заведение „Лъки" на място,
непредназначено за движение на пешеходци. Водачът на движещият се в посока към ОД на МВР гр. Видин автомобил
предприел аварийно спиране и успял да предотврати удар на пешеходката, като
последната продължила движението си към лентата за насрещно движение. По същото
време водачът на движещият се в обратна посока лек автомобил Алфа Роме,156 с
рег.№ ******** със скорост 78 км/ч (от Мотивите към Решение № 591/25.11.2014г.
на PC гр. Видин) не
успял да спре и да предотврати удара, като с предната част на автомобила ударил
пешеходката. Тялото се качило на предния капак и главата достигнала челното
стъкло, като следствие на отрицателното ускорение тялото на пострадалата е
паднала на пътното платно. Причините
за настъпване на процесното ПТП е движението на лек автомобил Алфа Ромео, per. № ******** със скорост по висока от
разрешената за населено място скорост, както и предприетото пресичане на
пешеходката на място, непредназначено за
движение на пешеходци (в близост се е намирала пешеходна пътека).
Във връзка с възражението в отговора на исковата молба,
че приетите от ГФ вреди не са в пряка
причинно-следствена връзка с ПТП, е допусната и прието заключение на СМЕ.
От заключението на
съдебно-медицинската експертиза от вещо-ортопед, ценено от съда изцяло като
неоспорено от страните, компетентно и обосновано, се установява, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила следните травматични
увреждания: травматичен шок; контузия на главата; мозъчно сътресение; контузия на гръдния
кош; счупване на IV-то дясно ребро; счупване
на дясната лопатка;
паралитично кривогледство; остатъчно намаление на периферното зрение Вещото лице посочва, че описаните по-горе травматични и други
увреждания се намират в причинна връзка с механизма на ПТП, описан в Исковата
молба.
Други относими доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ(отм.) след
изплащането на обезщетението по ал. 1 и ал. 2 фондът встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал. 8. За да бъде
уважена исковата претенция, е необходимо да
са налице кумулативно следните предпоставки: настъпване
на ПТП, при което виновният водач няма
сключен договор за застраховка"ГО" и ГФ да е изплатил обезщетения на
увредените лица.
От
представените съдебни актове-решения по влезли в сила наказателно
дело се установява, че К. С.Т.., като водач на МПС е извършил виновно
и противоправно деяние по смисъла на чл. 45 ЗЗД, като е допуснал по
непредпазливост при ПТП на 07.10.2013г. да
причини телесни увреждания на Н.С.Ч.. Решението на наказателния съд е
задължително за настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл. 300 от ГПК.
Видно от представения с исковата молба протокол УС ГФ; писмо; платежно нареждане платената
сума от ГФ като обезщетение и разходи възлиза на 29 760.00 лв. и същата е платена на основание
попадащо в приложното поле на чл. 288, ал. 12 от КЗ(отм.) т.е. налице са предпоставките
за суброгиране в правата на увредения спрямо причинителя на вредата.
Неоснователни са възраженията, депозирани в отговора на
исковата молба, с оглед заключенията на двете
експертизи- СМЕ и АТЕ
При
тези данни по делото следва да бъде уважен регресния субрагационен иск по чл.
218, ал. 12 КЗ (отм.) който предоставя правото на ГФ при условие, че е заплатил
дължимото обезщетение на увредените лица да се суброгира изцяло в техните права
до размера на заплатената сума и да предяви иск против делинквента.
От
ответника не се ангажираха да е изплатил посочената сума,
поради което
на основание чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.) следва да бъде осъден да заплати на ГФ
сумата 29 760.00 лв.,
ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на исковата молба в съда
– 24.06.2020г., до
окончателното изплащане на сумата.
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната страна следва да бъде осъдена да заплати
на направени разноски в размер на 2 390.40лв.
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените
съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА К.С.Т., ЕГН *********, с адрес: ***, да заплати на Г. ф., ***, по иск с
правно основание чл.288, ал.12 от КЗ (отм.) регресно вземане от ПТП в размер на 29
760.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от
24.06.2020г. до окончателното
й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2 390.40лв. -
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в
двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: