РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 535
гр. Пловдив, 28 март 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на девети март през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 144 по описа за 2022 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ).
2. Образувано е по жалба предявена от Председателя на Медицинската
комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към Териториално поделение на Националния
осигурителен институт гр. Пловдив д-р Д.Й.И., против Експертно решение
(ЕР) № 2176 от зас. № 233/20.12.2021 г. на Специализиран състав по хирургични,
ортопедични и ССЗ на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) – София, в частта му относно срока на определения процент трайно намалена
работоспособност - пожизнен.
В жалбата са
изложени съображения за неправилност на ЕР в оспорената му част, като
жалбоподателят счита, че в настоящия случай не е изпълнено съдържанието на
определението за "дефинитивни състояния" (тези, които не търпят позитивна или негативна еволюция във времето) дефинирано в параграф 1, т. 5 от ДР на НМЕ/2017 за определяне на срок —
пожизнен, съобразно чл. 69, ал. 4 от НМЕ/2017 (според която при
дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване се
определя пожизнен срок на инвалидността). Сочи се, че при
онкологичните заболявания след петата година не може да се очаква позитивна
промяна, но рецидив и далечна дисеминация са възможни по всяко време, т.е.
възможна е негативна еволюция във времето. В този смисъл се иска отмяна на
оспорения акт.
3. Ответникът – Национална
експертна лекарска комисия, чрез процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен
акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване. Подробни съображения са изложени в приложено по делото становище.
Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
4. Заинтересованата страна – И.З.А., счита жалбата за неоснователна.
5. Останалите
заинтересовани страни – Агенция за хора с увреждания, Регионална дирекция
„Социално подпомагане“, Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД, „ИНТРАМА
ПРОЕКТ“ ЕООД не вземат конкретно становище по спора.
ІІ. За
допустимостта:
6. Жалбата е подадена
в рамките на предвидения за това процесуален срок и от лице имащо правен интерес
от оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
7.
С ЕР № 3348, зас. № 118/09.09.2021 г. на трети
състав на ТЕЛК към МБАЛ „Пловдив” ЕООД е извършено освидетелстване на лицето И.З.А.
като му е определен 50 % трайно
намалена работоспособност (ТНР), със срок – пожизнен, за състояние след понесена радикална
простатектомия по повод ектодермом с давност - 08.12.2015 г., без данни за
рецидив и далечна дисеминация по Част VIII, Раздел Х, т. 6.1.4 от НМЕ/2017 и
Постановление на МС № 241 от 12.07.2021 г., обн. в ДВ бр. 59 от 16.07.2021 г.
8. Цитираното ЕР на ТЕЛК е обжалвано от
МК при ТП на НОИ - Пловдив пред НЕЛК по отношение срока на определения процент ТНР
– пожизнен.
9. След преглед на приложените в
медицинското досие на освидетелстваното лице И.З.А. медицински документи, НЕЛК се е произнесла с ЕР
№ 2176 от зас. № 233/20.12.2021 г. като е потвърдила
ЕР на ТЕЛК в оспорената му част. За да постанови този резултата, НЕЛК е приела
следното от фактическа и правна страна:
Освидетелстваното
лице е мъж на 60-годишна възраст, на който по повод на доказан карцином на
простатната жлеза с иглена биопсия в КУ на УМБАЛ „Каспела" гр. Пловдив (ИЗ № 24151/2708 от 14.12.2015 г.) е извършена
Радикална простатектомия (Оперативен Протокол № 939/08.12.2015 г.). Хистологичен рез. № К-15-19319-19324/15.12.2015 г. Умерено диференциран
Ацинарен карцином на простатна жлеза - Глисън 4+3=7, с инфилтрация във
фиброзната капсула. Семенни мехурчета и дуктуси - без туморна инфилтрация.
Лимфен възел ляво - 1 брой и л. възел дясно 1 брой, без туморни метастази.
T3NoMo G2.
Удостоверение от
КОЦ - „Пловдив“ ЕООД (Изх. № 2574/08.09.2016 г.). В
следоперативния период на МАБ + Хормонотерапия и активно наблюдение.
В Удостоверение
от КОЦ - „Пловдив“ ЕООД (Изх. № 1500/17.08.2021 г.) е отбелязано: На
МАБ и активно диспансерно наблюдение. Не се палпират увеличени регионални
лимфни възли. ОДА - б.о.
Посочено е, че в
обжалваното ЕР на ТЕЛК е дадена неправилно оценка за заболяване с давност
08.12.2015 г. по т. 6.1.4., Раздел Х, Чест 8 на НМЕ, която се отнася за петата
година след операцията.
Според НЕЛК, С61
Злокачествено новообразувание на простатата, състояние след Радикална
простатектомия (08.12.2015 г.), без данни за рецидив и дисеминация, при
давност, надвишаваща пет години, от хистологичната верификация, следва оценка
съгласно Забележка от Раздел XII, Част 8 на НМЕ - 50 % ТНР с пожизнен срок.
Относно
обжалвания срок на определения %, НЕЛК е приела, че съгласно разписаното в
Параграф 1, т. 5 от ДР на Наредба за медицинска експертиза (изм. и доп. ДВ бр.
№ 59 от 16 юли 2021 г.), дефинитивни състояния са състояния, които не търпят
позитивна или негативна еволюция във времето. по смисъла на параграф 1, т. 5,
състоянията след проведено лечение, по повод на злокачествени новообразувания,
без данни за рецидив и дисеминация, след петата година на активно наблюдение,
са дефинитивни. На основание чл. 69, ал. 4 от НМЕ по забележка от Раздел XII, Част
8 на НМЕ - 50 % следва да се определят за пожизнен срок, с което се
постановяват по-благоприятни условия за оценка на увреждането.
С тези
съображения, специализираният състав по хирургични, ортопедични и
сърдечно-съдови болести на НЕЛК потвърждава ЕР на ТЕЛК по срока на определения
% - пожизнен.
ІV. За правото:
10. Обжалваният
административен акт е постановен от компетентен по смисъла на чл. 103, ал. 4 от
Закона за здравето във връзка с чл. 3 от Наредбата за медицинската експертиза
(НМЕ) орган, в установената от чл. 59, ал. 2 от АПК форма и при спазване на
административнопроизводствените правила. Решението е взето от специализиран
състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови болести, определен
съобразно водещата диагноза, в изпълнение на чл. 49, ал. 1 от Правилника за
устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и
на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Не е
нарушено и изискването в специализирания състав да бъдат включени не по-малко
от трима лекари заедно с неговия председател (чл. 18, ал. 3 от правилника).
Експертното решение е постановено в състав от председател и двама специалисти.
11. Спор по установените факти не се формира между страните. Спорът по делото е
правен и се свежда до правилното приложение на забележката към Част осма,
Раздел XII от НМЕ/2017 г. досежно
срока на инвалидност за предвидените в нея 50% ТНР и по-конкретно следва ли
този % ТНР да бъде с пожизнен срок.
Отговорът на този
въпрос несъмнено следва да бъде положителен. Съображенията за този извод ще
бъдат конкретизирани в следващото изложение.
12. За разрешаването на настоящия
административноправен спор е необходимо да бъде съобразено следното:
Според Забележката
към Част осма, Раздел XII от Приложение № 1 на НМЕ, всички онкологични заболявания с код
"С" по МКБ, без данни за рецидив и дисеминация, при давност,
надвишаваща пет години от хистологичната верификация, се оценяват с 50 % (не
включва карциноми "ин ситу" – код "D" по МКБ).
Безспорно в
случая се касае за онкологично заболяване с код „С“, а именно С61 Злокачествено
новообразувание на простатата, след Радикална простатектомия (08.12.2015 г.),
без данни за рецидив и дисеминация при давност надвишаваща пет години от хистологичната
верификация (15.12.2015 г.), което обуславя приложение именно на цитираната
забележка, както правилно е приел ответният административен орган.
Обсъжданата забележка
обаче, не може да бъде прилагана изолирано от останалите отправни точки относими
за конкретното заболяване, каквато в случая се явява т. 6.1.4. на Раздел Х
„Мъжки полови органи“, Част осма от Приложение № 1 на НМЕ. Според тази отправна
точка, след премахване на малигнен тумор на простатната жлеза в ранен стадий
за петата година след операцията се определя 50 % ТНР, с
пожизнен срок. Това само е достатъчно да се
приеме, че след като за петата година след операция се определя 50% ТНР с
пожизнен срок, то при преосвидетелстване на лицето през всяка следваща година
след петата, срокът на инвалидност също следва да е пожизнен. Противното би
означавало всяко лице със същото заболяване и здравословно състояние, но с над
пет години от хистологичната верификация към датата на приемане на Постановление
№ 225 от 12 юли 2021 г. за изменение и допълнение на НМЕ, да бъде
дискриминирано при преосвидетелстването чрез
определяне на срок на инвалидност за конкретен период от време, така както предвижда чл. 69, ал. 1 от НМЕ, а не пожизнено при
условията на чл. 69, ал. 4 от НМЕ във връзка с т. 6.1.4. на Раздел Х „Мъжки
полови органи“, Част осма от Приложение № 1 на НМЕ.
Все в тази насока
следва да се добави, че в чл. 69, ал. 4 от НМЕ е предвидено при дефинитивни
състояния без възможност за пълно или частично възстановяване да се определя
пожизнен срок на инвалидността. От своя страна легална дефиниция на понятието „дефинитивни
състояния“ се съдържа в нормата на § 1, т. 5 от ДР на НМЕ, съгласно която това
са състоянията, които не търпят позитивна или негативна еволюция във времето.
Тълкуването на двете норми в тяхната взаимосвързаност сочи, че чл. 69, ал. 4 от
НМЕ очевидно има предвид единствено дефинитивните състояния, които не търпят
позитивна еволюция във времето и именно за тях е предвидено определяне на
пожизнен срок на инвалидността. Ясна е също така и волята и целта на
законодателя - да преустанови периодичното преосвидетелстване на определени
групи лица и за конкретни заболявания, посочени в отправните точки, за които
периодично освидетелстване е безпредметно, при положение че не може да настъпи
позитивна еволюция във времето.
Действително в настоящия
случай, в състоянието на освидетелстваното лице може да настъпи негативна
еволюция във времето (в каквато насока са твърденията на жалбоподателя), доколкото дефинитивното състояние не е константна величина, нетърпяща
промяна. Евентуалното настъпване обаче на рецидив и далечна дисеминация (т.е. възможността от негативна еволюция във времето), би могло да доведе единствено до преосвидетелстване на лицето по негово
желание, но не и до промяна на срока на инвалидност от пожизнен до такъв с
конкретно определен срок.
Отделно от
изложеното е необходимо да се добави, че след като в отправна точка 6.1.4. на Раздел Х „Мъжки полови органи“, Част осма от Приложение № 1 на
НМЕ, състоянието на освидетелстването лице е определено от законодателя като
дефинитивно, предвиждайки определяне на „50 % ТНР, с пожизнен срок“,
то при липса на промяна през следващите години в здравословното му състояние, последното
отново следва да се определи като дефинитивно.
13. Тези съображения обосновават крайния извод за
законосъобразност на Експертно решение № 2176 от зас. № 233/20.12.2021 г. на
Специализиран състав по хирургични, ортопедични и ССЗ на Националната експертна
лекарска комисия – София, в частта му относно срока на определения процент
трайно намалена работоспособност - пожизнен. Това има за последица
неоснователност на жалбата, с която е сезиран съда. Тя ще следва да бъде
отхвърлена.
V. За разноските:
14.
При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на Национална
експертна лекарска комисия, се дължат извършените разноски по осъществената
юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 100 лв., изчислени
съгласно правилото на чл. 27в от Наредбата за заплащането на правната помощ,
издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при
съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.
Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2
от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Председателя на Медицинската
комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към Териториално поделение на Националния
осигурителен институт гр. Пловдив д-р Д.Й.И., против Експертно решение № 2176 от зас. № 233/20.12.2021 г. на Специализиран
състав по хирургични, ортопедични и ССЗ на Националната
експертна лекарска комисия гр. София, в
частта му, относно срока на определения процент трайно намалена
работоспособност - пожизнен.
ОСЪЖДА Националния
осигурителен институт гр. София да заплати на
Национална експертна лекарска комисия гр. София, сумата от 100 лева, представляваща
възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на
страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: