№ 4
гр. Оряхово, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на десети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В.Л.П.
като разгледа докладваното от В.Л.П. Гражданско дело № 20241460100650 по
описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на ищеца П. Н. С., с ЕГН
********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет.
3, ап. 18, действащ чрез пълномощника си адв. Л. А. от САК против „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София 1324, район Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София 1324, район
Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от
П.Б.Д., с искане за обявяване недействителността на Договор за паричен заем
№ 4021640/04.01.2021 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и осъждане
на дружеството да върне недължимо платената от ищеца сума в размер на
313,67 лв. (лихва по договора), ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба, до изплащане на вземането, както и искане за обявяване
недействителността на Договор за предоставяне на поръчителство №
4021640/04.01.2021 г., сключен с „Файненшъл България“ ЕООД и осъждане на
дружеството да върне недължимо платената от ищеца сума в размер на
1487,33 лв. (възнаграждение по договора), ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба, до изплащане на вземането. Претендират се и
разноски в производството.
С Протоколно определение от 10.12.2024 г. съдът е допуснал намаляване
на размерите на осъдителните искове, които се считат предявени за сумите от
262,19 лв. за осъдителния иск срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД и 1243,23
лв. – за осъдителния иск срещу „Файненшъл България“ ЕООД.
Предявени са обективно и субективно съединени два установителни и
два осъдителни искове, съответно с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр с чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, вкл. с твърдения за неравноправност на
клаузите на процесните договори и с правна квалификация на осъдителни
1
искове по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на недължимо платени към
ответниците суми.
От името на ищеца се твърди, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“
АД е сключен Договор за паричен заем № 4021640/04.01.2021 г. за сумата от
2500 лв., със задължение да го ползва и върне съгласно условията и срока на
сключения договор – за срок от 17 двуседмични вноски. На същия ден е
сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 4021640/04.01.2021 г. с
„Файненшъл България“ ЕООД и по него ищецът се е задължил да заплати
сумата от 1487,33 лв. – възнаграждение за предоставяне на поръчителство,
платимо на вноски, заедно с вноската по заема.
Сочи се, че ищецът е заплатил по посочените по-горе договори сумата
от общо 4301 лв.
Твърди се нищожност на сключения договор за кредит на основание чл.
22 от ЗПК, поради противоречието му с нормите на чл. 10, чл. 10а, чл. 11, т. 9,
т. 10, т. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като са изложени подробни доводи за
неправилно посочване лихвения процент по кредита, неясно посочване на
ГПР по кредита, както и какви разходи за включени в ГПР, тъй като в същите е
следвало да бъде включенo възнаграждението за поръчител по сключения за
обезпечаване на вземането Договор за предоставяне на поръчителство с
втория ответник. Това възнаграждение се явява елемент от общите разходи по
заема, тъй като е пряко свързано с договора за заем, известно е на кредитора и
се дължи плащането му от потребителя. Твърди се, че това е довело до
неправилно посочен ГПР по кредита, който се явява в противоречие с чл. 19,
ал. 4 от ЗПК и води до недействителност на целия договор за кредит съгласно
чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. При тези аргументи за нищожност на
договора за кредит се твърди, че ищецът дължи на основание чл. 23 от ЗПК
само главницата по кредита, без платените от него договорна лихва и
възнаграждение за поръчителство.
Сочи се още, че Договорът за предоставяне на поръчителство №
4021640/04.01.2021 г. също е нищожен, тъй като представлява скрита лихва,
не се цели реално обезпечаване на кредита и допълнително го оскъпява, извън
ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК – т.е. заобикаля закона и е сключен в
противоречие с добрите нрави. Освен това нищожността на основния договор,
води и до нищожност на този акцесорен договор, който го обезпечава.
Изложени са подробни доводи и за нищожност на договорите, поради
нарушаване на добрите нрави, вкл. наличие на неравноправни клаузи в
процесните договори, като се твърди, че ищецът дължи на първия ответник
единствено усвоената от него главница в размер на 2500 лв., а не платената от
него разлика до 4301 лв. към двамата ответници. Изложени са доводи за
свързаност между дружествата ответници, както и доводи за липсата на
индивидуално договаряне в двата договора, наличие на нееквивалентност на
престациите, нарушаване принципите на справедливост, добросъвестност и
наличие на неравноправни клаузи.
По отношение на предявените осъдителни искове и на база исканията за
обявяване на двата процесни договора за недействителни, се иска връщане на
недължимо платените от ищеца договорна лихва към първия ответник в
размер на 313,67 лв. и възнаграждение договора за предоставяне на гаранция
към втория ответник – в размер на 1487,33 лв., ведно със законната лихва от
датата на входиране на исковата молба, до погасяване на сумите.
2
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Изи Асет Мениджмънт“
АД, действащо чрез Ст. юрисконсулт М. К., с който исковете се оспорват като
неоснователни. Признава се фактът, че с ищеца е сключен Договор за паричен
заем № 4021640/04.01.2021 г., със съответните уговорени между страните
условия, както и че в ГПР не е включено възнаграждението за поръчител.
Сочи се също, че ответникът е получил от ищеца плащане на обща стойност
от 2762,19 лв. и поради предсрочното погасяване на заема, платената сума за
договорна лихва възлиза на 262,19 лв.
Изложени са подробни доводи, че не са нарушени разпоредбите на чл.
11, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПК, както и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В ГПР не е включено
възнаграждението за поръчител, тъй като същото не влиза в общия разход по
заема, услугата не е задължителна за сключването на договора за заем и ГПР
се изчислява към момента на сключването му, без задължение на заемодателя
да предвижда и допуска хипотетични разходи при формирането на ГПР в
договора за заем. В последния коректно са посочени размер на усвоената
сума– 2500 лв., брой погасителни вноски – 17 при вноска 165,51 лв., ГПР –
40,53 %, общата дължима сума от потребителя – 2813,67 лв. и фиксирана
възнаградителна лихва.
Твърди се, че клаузите в договора са ясно формулирани, като ищецът е
знаел параметрите на заема, съдържанието на договора и условието за
предоставяне на обезпечение, като сам е направил информиран избор какво
обезпечение по заема да предостави, предвид наличието на три алтернативни
възможности за това. Преди сключване на договора за заем, на ищеца са
изпратени СЕФ и проект на договора, с общи условия към него, съдържащи
всички параметри и уговорки по него, с посочване на дължимите суми по
него, поради което се твърди, че не е въведен в заблуждение относно
съдържанието и дължимите по договора суми, респ. не е налице
неравноправност на оспорените от ищеца клаузи, които са индивидуално
уговорени, посочени по ясен и разбираем начин.
При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на
предявените срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД искове като неоснователни,
като се претендират разноски по делото и е заявено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което претендира ищецът.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Файненшъл България“
ЕООД, действащо чрез юрисконсулт М. З., с който исковете се оспорват като
неоснователни. Не се оспорва фактът, че с ищеца е сключен Договорът за
предоставяне на поръчителство № 4021640/04.01.2021 г. за обезпечаване
вземанията на кредитора „Изи Асет Мениджмънт“ АД по процесния Договор
за паричен заем № 4021640/04.01.2021 г., за което ищецът дължи
възнаграждение на поръчителя срещу предоставената му услуга, като се сочи,
че полученото от ответното дружество възнаграждение по договора за
поръчителство е в размер на 1243,23 лв.
Сочи се, че „Файненшъл България“ ЕООД е дружество, което
предоставя гаранционни сделки по занятие срещу възнаграждение и в този
смисъл се сочи, че Договорът за предоставяне на поръчителство №
4021640/04.01.2021 г. не е за поръчителство, а за предоставяне на възмездна
услуга по поръчителстване, вкл. не е потребителски и спрямо него не се
прилагат разпоредбите на ЗПК.
Ищецът доброволно е избрал да обезпечи кредита си като сключи
3
договор с „Файненшъл България“ ЕООД, като е бил уведомен за своите
задължения по него и е имал няколко възможности за избор на обезпечение.
Също така двете правоотношения с ищеца са независими едно от друго и се
оспорват твърденията на ищеца за недействителност на договора за
предоставяне на поръчителство.
При горните аргументи е отправено искане за отхвърляне на
предявените срещу „Файненшъл България“ ЕООД искове като неоснователни,
като се претендират разноски по делото и е заявено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което претендира ищецът.
След като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на ищеца, съдът прима за установено следното от фактическа
страна:
С определение № 557 от 04.11.2024 г., неоспорено от страните, съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване, на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“
АД е сключен Договор за паричен заем № 4021640/04.01.2021 г., със
съответните уговорени между страните условия, както и че между ищеца и
„Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на
поръчителство № 4021640/04.01.2021 г., обезпечаващ вземанията на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД по сключен Договор за паричен заем №
4021640/04.01.2021 г.
Съгласно чл. 4 от сключения Договор за паричен заем №
4021640/04.01.2021 г., заемът следва да се обезпечи с две физически лица –
поръчители, с банкова гаранция или с поръчител – юридическо лице, одобрено
от кредитора. В случая ищецът е сключил Договор за предоставяне на
поръчителство № 4021640/04.01.2021 г. с „Файненшъл България“ ЕООД за
обезпечаване на вземането на заемодателя ответник и следва да заплати за
това възнаграждение от 1487,33 лв. на крайния падеж на кредита – 02.09.2021
г., тъй като е сключен за срок от 17 седмични вноски. Поради това от
приложените договори и погасителен план към тях се установява, че ищецът
следва да заплати сумата от общо 4301 лв., включваща 2500 лв. главница,
313,67 лв. договорна лихва и 1487,33 лв. такса възнаграждение за
поръчителство. Освен това от договорите се установява, че тази обща вноска
следва да се погасява в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, което е
овластено да получава и възнаграждението по сключения с „Файненшъл
България“ ЕООД Договор за предоставяне на поръчителство №
4021640/04.01.2021 г.
По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно,
пълно и всестранно изготвено по поставените въпроси, съгласно
компетентността и специалните знания на вещото лице в конкретната област.
От заключението безспорно се потвърждава, че ответното дружество
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставило на ищеца заем в размер на 2500
лв., при съответните уговорени параметри съгласно договора за кредит.
Последният е следвало да бъде върнат на дата 02.09.2021 г., като общата сума
за погасяване е била в размер на 4301 лв., включваща 2500 лв. главница,
313,67 лв. договорна лихва и 1487,33 лв. такса за предоставяне на
поръчителство (таблица № 8 от заключението). Вещото лице е установило
още, че ищецът е погасил процесния заем предсрочно и изцяло на дата
4
04.06.2021 г. и общата внесена от него сума е 4005,42 лв. С тази сума са
погасени главница от 2500 лв., договорна лихва от 262,19 лв., и такса по
договора за поръчителство – 1243,23 лв. (таблица № 10 от заключението).
Вещото лице е изчислило ГПР по отпуснатия заем, като е взело предвид,
че заемодателят е включил в него само главницата и договорната лихва, с
обща сума на вноските за периода на кредита – 2813,67 лв., като е получило
ГПР от 32,41 %, а посоченият в договора за заем ГПР е 40,53 %.
Вещото лице е изчислило и какъв би бил ГПР по процесния заем, при
включване в него и на дължимото възнаграждение за поръчителство от
1487,33 лв., като вземайки предвид началния и крайния срок на заема,
дължимите суми за погасителните вноски (които освен главница и лихва,
безспорно включват и начислено възнаграждение за предостявяне на
обезпечение) и платеното от ищеца по заема, то при заместването на тези
стойности в съответната формула за изчисление на ГПР е установено, че
действителният ГПР по процесния договор за заем би бил всъщност 278,57
%., а не посоченият в процесния договор – 40,53 %.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
В конкретния случай се касае за сключване на договор за паричен заем
от разстояние по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на
парични кредити от разстояние. Съгласно чл. 18 ЗПФУР при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на
потребителя, спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2, получил съгласието
на потребителя за сключване на договора и ако е необходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от
сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за доказване на електронни
изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът за електронния
документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Разпоредбата на ал. 3 на чл. 18 от
ЗПФУР предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за
гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Заемодателят е
небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като
дружеството има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани
чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон –
Закон за потребителския кредит (ЗПК), както и разпоредбите на Закона за
защита на потребителите (ЗЗП). Следва да се има предвид също, че
автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора, включително да уговорят възнаграждения, такси,
неустойки и др., е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се
отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест по предявените
5
искове и събраните по делото доказателства, съдът намира същите за
основателни по следните съображения:
В производството не е налице спор между страните, че между ищеца и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен Договор за паричен заем №
4021640/04.01.2021 г., със съответните уговорени между страните условия,
както и че между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен Договор
за предоставяне на поръчителство № 4021640/04.01.2021 г., обезпечаващ
вземанията на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по сключен Договор за паричен
заем № 4021640/04.01.2021 г.
Основен спор между страните в настоящото производство е дали
разходите на ищеца за възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство, с предложеното от заемодателя лице, са част от общите
разходи по кредита за потребителя и следва ли да бъдат взети предвид при
определяне на ГПР по договора за заем.
Видно от съдържанието на процесния договор за заем и представената
от ответното дружество преддоговорна информация в СЕФ,
възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е включено при
изчисляване на ГПР.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и съдържа „годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин“.
От своя страна разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК гласи, че „годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит“.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси“.
Посоченият в конкретния случай ГПР от 40,53 % формално отговаря на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК, но съдът намира, че същият не отразява
действителния такъв по сключения между страните договор за заем, тъй като
не включва част от разходите по заема, а именно – възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, сключен от ищеца с „Файненшъл
България“ ЕООД, което следва да се включи в общите разходи по кредита по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Възнаграждението в полза на поръчителя е
6
разход, свързан с предмета на договора за заем, доколкото касае обезпечение
на вземанията по договора и отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да
се включи в общия разход по заема по следните съображения:
Съгласно чл. 4 от договора за заем може да се направи извод, че не е
осигурена възможност за сключване на договора без предоставяне на
обезпечение, което е видно и от приложения по делото СЕФ – две физически
лица поръчители, банкова гаранция или дружество поръчител, одобрено от
заемодателя - по избор и преценка на заемополучателя. Не е отбелязано, че
заемът може да бъде отпуснат и без обезпечение. Това поставя потребителя,
имащ спешна нужда от парични средства (предвид това, че кандидатства за
т.нар. бързи кредити от небанкова финансова институция), да избере именно
най-бързия вариант за одобрение на заема – да сключи договор за
поръчителство, с посочено и одобрено от заемодателя лице. Предоставянето
на обезпечение по чл. 4 от сключения договор за заем е било задължително
условие за сключване на договора (арг. от чл. 4 от договора за заем и Част II, т.
8 от СЕФ) и следователно сключването на договора за поръчителство се явява
задължително условие за сключване на договора за заем. Договорът за
поръчителство е сключен от ищеца с посочено от ответното дружество лице и
при условия, които ищцецът не може да предоговори и измени. Възможността
да се откаже от предоставянето на обезпечение, би имала за последица
анулиране на заявката за получаване на заем, а следователно и невъзможност
да бъде сключен договора за заем. На практика това превръща сключването на
договора за предоставяне на поръчителство в задължително условие за
получаването на заема. Горното съставлява и неравноправно третиране на
потребителите, с оглед срока на разглеждане на заявлението в полза на тези,
които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на юридическо
лице – поръчител, предложено и одобрено от заемодателя. Анализът на
клаузите относно обезпечението на заема не подкрепят доводите на ответното
дружество за доброволност при избора на обезпечение, а от формулировката
им става ясно, че потребителят, за да ускори разглеждане на заявлението си за
заем на парична сума, от която се нуждае, следва да сключи „договор за
предоставяне на поръчителство“, с посочено от заемодателя юридическо лице
- поръчител. Договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за
вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което
влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика
на финансова услуга.
Поради изложеното съдът намира, че сключването на договор за
поръчителство се явява допълнителна услуга за потребителя, която е пряко
свързана с договора за заем, потребителят дължи възнаграждение за нея
(независимо дали ще се стигне до ангажиране на отговорността на
поръчителя или не) и този разход е известен на заемодателя – т.е съдът
намира, че безспорно таксата по договора за поръчителство следва да бъде
включена в общите разходи по кредита, при изчисляване на ГПР. Между двата
договора е налице безспорна обвързаност, която се установява от редица
обстоятелства - сключване на договора за поръчителство с посочено от
кредитора ЮЛ, сключване на договорите в един и същи ден и не на последно
място - еднакъв период на дължимост на сумите по погасителните планове на
договорите, с едни и същи начален период и краен срок на погасяване,
погасяване на заема и възнаграждението за поръчителя по една и съща
7
банкова сметка с титуляр „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Освен това е служебно
известно на съда, във връзка с други граждански дела, а и от приложените по
делото справки от ТР, че ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
едноличен собственик на капитала на поръчителя, като двете дружества са с
един адрес на управление. В същото време, съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за
предоставяне на поръчителство, „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластено да
приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство. Тази свързаност още веднъж потвърждава извода, че разходът
за възнаграждение в полза на поръчителя е известен на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и при необходимост от ангажиране отговорността на
поръчителя, реално би се стигнало до абсурдната ситуацията заемодателят да
плати сам на себе си. Дължимото възнаграждение по сключения договор за
поръчителство в размер на 1487,33 лв. се явява допълнително възнаграждение
за заемодателя и прикрит разход по заема, който значително го оскъпява и
макар, че е уговорено по „друго“ правоотношение, то целта е била единствено
да се избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК („Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.“).
Изложените по-горе обстоятелства водят до извод за недействителност
на целия договор за заем на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 21 от ЗПК предвижда,
че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата към
момента на сключване на процесния договор редакция на чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – т. 12 и т.
20 и ал. 2, и чл. 12, ал. 1, т. 7 – т. 9, договорът е недействителен. След като в
договора не е посочен действителният ГПР, при съобразяване на всички
участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за
потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Така размерът на ГПР се явява по-голям
от законово допустимия петкратен размер на законната лихва - 50 %,
определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, а именно изчислените от вещото лице 278,57
%. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание, законодателят урежда като
порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето чл.
22 от ЗКП. В този смисъл, като не е оповестило действителен ГПР
в договора за заем, ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД е
нарушило изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената
сделка. Двата оспорени от ищеца договори – за заем и за поръчителство, се
намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения
между страните следва да се има предвид, че последиците от прогласяване
недействителността на договора за заем неминуемо рефлектират и по
отношение на договора за предоставяне на поръчителство, поради естеството
на правоотношенията. С оглед установената по-горе в мотивите пряка
свързаност на възнаграждението за поръчител с договора за заем и
обусловеност на одобряването на заема от представянето на договор за
поръчителство, то предвид недействителността на договора за заем, договорът
за предоставяне на поръчителство се явява лишен от основание, с оглед
8
обезпечителния му характер на задълженията на длъжника по договора за
заем. респ. установителният иск срещу „Файненшъл България“ ЕООД също се
явява основателен и следва да бъде уважен.
Следва да се отбележи също, че свободата на договарянето, предвидена
в чл. 9 от ЗЗД не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване на
едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до
нарушаване на други правни принципи, в т. ч. тези на добрите
нрави. Уговорка за заплащане на възнаграждение по договора за предоставяне
на поръчителство в размер близо 60 % от главницата, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата на страните по договора и до скрито оскъпяване на заема, имайки
предвид, че се дължи от потребителя, независимо дали ще се стигне до
ангажиране на отговорността на поръчителя.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за заем е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по
заема - главницата, без да дължи лихва или други разходи по заема. Предвид
това осъдителните искове на ищеца също се явяват доказани и следва да бъдат
уважени на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за сумите от 262,19 лв.
недължимо платена договорна лихва по нищожен договор за заем и
недължимо платена сума от 1243,23 лв. за възнаграждение за поръчител, за
които суми безспорно се установи, че са постъпили в патримониума на
ответните дружества (съгласно заключението на вещото лице по
поставената първа задача от експертизата),респ. са дължими ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.08.2024
г., до окончателното изплащане на сумите.
По разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответните
дружества следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумите от 269 лв. за
внесена държавна такса (150 лв. дължими по исковете срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и 119 лв. дължими по исковете срещу „Файненшъл
България“ ЕООД), 400 лв. депозит за ССчЕ (200 лв. дължими от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и 200 лв. - от „Файненшъл България“ ЕООД), както и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. (480 лв. дължими
от „Изи Асет Мениджмънт“ АД и 480 лв. - от „Файненшъл България“
ЕООД).
Неоснователни се явяват възраженията на ответните дружества за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в конкретния случай, тъй като
въпреки, че искове се основават на един и същ правопораждащ факт –
недействителност на договор за заем и установителните искове имат
обуславящ характер по отношение на осъдителните такива, то предвид цената
на исковете, фактическата и правна сложност на делото и предприетите
процесуални действия на ищеца във връзка със защитата на съответното право
(т.е положеният от пълномощника труд) за доказване на претенциите си по
всеки от исковете, същото не се явява прекомерно в претендирания общ
размер от 960 лв. (заплатено по банкова сметка на адв. А. от САК), вкл.
съобразно разпоредбите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
9
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за паричен заем №
4021640/04.01.2021 г., сключен между П. Н. С., с ЕГН ********** от гр.
Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет. 3, ап. 18 и „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София 1324, район Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28,
ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М., на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Договор за предоставяне на
поръчителство № 4021640/04.01.2021 г., сключен между П. Н. С., с ЕГН
********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет.
3, ап. 18 и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София 1324, район Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“
№ 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от П.Б.Д., който договор обезпечава
вземания по нищожен Договор за паричен заем № 4021640/04.01.2021 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София 1324, район Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. С., с ЕГН
********** от гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет.
3, ап. 18 сумата от 262,19 лв. (двеста шестдесет и два лева и деветнадесет
стотинки) - недължимо платена договорна лихва по нищожен Договор за
паричен заем № 4021640/04.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 29.08.2024 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София 1324, район Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от П.Б.Д. ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. С., с ЕГН ********** от
гр. Оряхово, общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет. 3, ап. 18
сумата от 1243,23 лв. (хиляда двеста четиридесет и три лева и двадесет и
три стотинки) - недължимо платено възнаграждение за предоставяне на
поръчителство по нищожен Договор за предоставяне на поръчителство №
4021640/04.01.2021 г., обезпечаващ вземанията по нищожен Договор за
паричен заем № 4021640/04.01.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 29.08.2024 г., до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София 1324, район
Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от
Г.Т.Т. и А.В.М. ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. С., с ЕГН ********** от гр. Оряхово,
общ. Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет. 3, ап. 18 сумата от общо
830 лв. (осемстотин и тридесет лева), представляваща внесена държавна
10
такса за предявените искове в размер на 150 лв., внесен депозит за ССчЕ в
размер на 200 лв. и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 480
лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Файненшъл България“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София 1324, район
Люлин, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от
П.Б.Д. ДА ЗАПЛАТИ на П. Н. С., с ЕГН ********** от гр. Оряхово, общ.
Оряхово ул. „6-ти септември“ № 22, вх. Б, ет. 3, ап. 18 сумата от общо 799 лв.
(седемстотин деветдесет и девет лева), представляваща внесена държавна
такса за предявените искове в размер на 119 лв., внесен депозит за ССчЕ в
размер на 200 лв. и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 480
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
11