№ 444
гр. Бургас, 02.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20212100501695 по описа за 2021 година
Производството по делото е по чл.17 от ЗЗДН, вр.чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивна жалба вх.№ 15120/25.08.2021г. на РС-Бургас/по грешка наименована
„касационна“/ от ХР. СТ. Т. с ЕГН-*********** от гр.Бургас, заявена чрез адв.Н.Божилова-
Арабова от АК-Бургас с посочен съдебен адрес – гр.Бургас, ул.Цар Симеон I № 58-60, ет.1,
офис № 4, чрез адв.Божилова-Арабова против решение № 874/06.08.2021г. по гр.д.№
4998/2021г. по описа на БРС, с което е уважена молбата на въззиваемата ЦВ. Й. Т. с ЕГН-
********** срещу въззивника за защита по ЗЗДН.
Решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и постановено при
неправилно интерпретиране на доказателствата по делото, довело до неправилни изводи
досежно фактическата обстановка и неправилни правни изводи. Твърди, че е даден ход на
делото, при положение, че той не е бил призован, с което е нарушено правото му на участие
в защита на своите права и законни интереси. В жалбата е изложен собствен анализ на
събраните по делото доказателства. Оспорват се твърденията за домашно насилие на
насрещната страна. Счита, че с наложените мерки по ЗЗДН се ограничават правата му да
посещава майка си и сестра си, живеещи в същия блок, както и дъщеря си и внука си в
продължение на пет месеца, включително и правото му на труд, като собственик на
аптеката, в която работи въззиваемата молителка, тъй като е ограничен за горния срок да
приближава и работното й место.
Моли, атакуваното решение да бъде отменено, като се постанови ново такова по
същество, с което да бъде оставена без уважение молбата на въззиваемата като
неоснователна. Не сочи нови доказателства. Претендират се съдебни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК от страна на въззиваемата ЦВ. Й. Т. с ЕГН-**********,
редовно уведомена за постъпилата въззивна жалба, чрез пълномощника адв.М.А. от БАК е
постъпил писмен отговор, с който се моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като
неоснователна. Твърди се, че въззивникът е бил редовно уведомен за първоинстанционното
производство. Счита, че актовете на домашно насилие са безспорно доказани от събраните
1
по делото доказателства, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради
което се моли да бъде изцяло потвърдено. Не сочи доказателства. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен представител легитимирано
лице, което има правен интерес от обжалване, и съдържа необходимите реквизити по чл.
260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по
силата на препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата
форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо в обжалваната му част, тъй
като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата, с която е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не е спорно, а е видно и от приложенията по делото, че страните са сключили
граждански брак на 14.12.1991г., от който имат пълнолетна дъщеря, която не живее при тях.
По искова молба на въззиваемата молителка с Решение № 260852/11.06.2021г. по гр.д. №
138/2021г. по описа на РС-Бургас, което към момента не е влязло в законна сила,
гражданския брак е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга,
семейното жилище представляващо апартамент, описан в решението е предоставен на
съпругата, като е постановено последната да възстанови предбрачното си фамилно име.
Първоинстанционното производство е било образувано по молба от въззиваемата, в
която се посочва, че от няколко години отношенията между съпрузите станали конфликтни
поради редовна злоупотреба от страна на съпруга с алкохол, проява на ревност към
съпругата, желанието му да я контролира изцяло, съпроводени с избухвания и прояви на
агресия. Изброеното ведно с нежеланието на съпруга за развод по взаимно съгласие
мотивирали въззиваемата да подаде молба за развод до съда, по която е било постановено
горното решение. Посочва се още, че след като тя е подала искова молба за развод, агресията
на ответника към нея се е повишила. В молбата по ЗЗДН и приложената към нея по реда на
чл.9, ал.3 ЗЗДН е въззиваемата е декларирала, че спрямо нея от страна на въззивника са
извършени два акта на домашно насилие, както следва осъществен психически тормоз и
отправена закана за убийство на 07.07.2021г. около 19,17ч., когато чрез телефонно обаждане
й е заявил, че тя няма да получи апартамента при развода, но ако това стане, тъй ще вземе
пушката и ще я застреля, тя ще бъде два метра под земята, че тя ще работи за него, а ако
отиде работи за друг ще бъде убита. Вторият посочен в декларацията по чл.9 ЗЗДН акт на
домашно насилие е от 09.07.2021г./петък/ около 23,00ч., когато въззивникът отново се
обадил на въззиваемата по телефона и й заявил, че се прибира в апартамента, защото той е
негов, влязъл в апартамента, нахлул в спалнята, ударил я с юмрук по лявата страна на
лицето; тя изпитала остра болка и паднала на леглото, а той се надвесил над нея ударил я
втори път с юмрук по същото място и й казал: Аз казах ли ти, че това си е моя апартамент,
аз казах ли ти, че щом се разведеш с мен ще бъдеш наказана, ще бъдеш убита…“. Изтръгнал
телефона от ръцете й с думите“ … сега ще го строша този телефон, защото и той е мой, няма
да имаш телефон, ще взема пушката и ще те застрелям, ти сега ще видиш кой съм аз…“.
Твърди се от молителката, че и при двата инцидента въззивникът според нея е бил под
2
влияние на алкохол. При втория инцидент молителката чрез дъщеря си и брат си е успяла да
подаде сигнал до тел.112, като адресът е бил посетен от органите на полицията, но
ответникът не бил открит, въпреки направения обход на района. На следващия ден
молителката подала жалба в полицията, а на 12.07.2021г. е посетила личния си лекар, който
я е прегледал и я посъветвал да посети и психолог. След това е посетила и съдебен лекар,
която извършил освидетелстване. Приложени са амбулаторен лист №
4849/12.07.2021г./л.11/, видно от който е посочен оток и зачервяване на лявата страна на
лицето. От представеното съдебномедицинско удостоверение № 277/12.07.2021г./л.12/ се
установява, че при освидетелстването е установено, че в областта на ляво слепоочие
розовочервеникаво кръвонасядане с размер 3х2см. с лек оток на меките тъкани, като е
причинена болка. Посочено е, че установените наранявания отговарят да са получени по
време и начин както се съобщава от пострадалата, при действието на твърд тъп предмет,
каквито може да са ударите с части от човешкото тяло, като няма пречка да са нанесени с
човешка ръка.
От съдържанието на приложена по делото полицейска преписка се установява, че
действително по сигнал от 09.07.2021г. адресът е посетен около 23,55ч., проведен е разговор
с молителката, но съпругът й не е установен същата вечер. Подадена е от нея писмена жалба
на 12.07.2021г., по повод на която са снети писмени сведения от ответника и му е съставен
протокол за предупреждение. От приложените писмени сведения на Хр.Т. се установява, че
на 09.07.2021г. около 23,00ч. той действително е отишъл до семейното жилище, но
молителката отказала да го пусне, за това той влязъл „със силен удар натискайки ключа
навътре“; посочва, че не е заплашвал, нито удрял молителката, но й взел мобилния апарат,
защото сметките ги плащал той, а тя го ползвала, като твърди, че на следващия ден й го
върнал.
По делото е издадена и заповед за незабавна защита по реда на чл.18, ал.1 ЗЗДН от
12.07.2021г., която е връчена чрез органите на МВР на ответника на 19.07.2021г./л.44/.
Районният съд уважил молбата на въззивнаемите за закрила от домашно насилие,
като е приел, че с оглед събраните по делото доказателства, изложените в молбата
твърдения са доказани, а доказателствената сила на представените декларации по чл.9 ЗЗДН
не е оборена. С обжалваното решение на въззивника са наложени следните мерки –
задължение да се въздържа от действия, представляващи домашно насилие спрямо
въззиваемата, въззивника е отстранен от съвместно обитаваното с въззиваемата жилище за
срок от месеца, считано от датата на постановяване на решението; на въззивника е
забранено да приближава въззиваемата, жилището в което живее, местата й за отдих и
местоработата на по-малко от 100метра за срок от месеца, като съдът е задължил
въззивника да посещава специализирани програми за въздържане от домашно насилие.
Съобразно с така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до
следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е правилно. Според легалното определение на чл.
2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство.
Доколкото въззивната инстанция следи за правилното приложение на императивна
правна норма, страните по делото, че попадат в кръга от лицата по чл.3, т.1 ЗЗДН, тъй като
са молителите са съпрузи.
Неоснователно е с оглед разпоредбите на чл.269 и чл.266, ал.3 ГПК и липсата на
искане за събиране на доказателства пред въззивната инстанция, възражението, че
въззивникът е бил нередовно призован за едно от с.з. пред първа инстанция и поради това не
е могъл да организира защитата си. Независимо от това следва да се допълни и че, с оглед
отбелязване върху върната призовка за първо с.з. на 27.07.2021г., че адресатът отказва да
3
получи съобщението, БРС правилно е приложил разпоредбата на чл.44, ал.1 ГПК.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените
правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не намира за
необходимо да преповтаря тези изводи и препраща към мотивите на обжалваното решение
(чл. 272 от ГПК).
Останалите доводи във въззивната жалба и изложените допълнителни такива в с.з.
от процесуалния представител на въззивника не касаят случилото се между страните на
релевантните две дати, а предходни или последващи такива. Влошените отношения между
страните и образуваните по техни жалби други производства не са предмет на обсъждане в
настоящото производство, извън твърденията за домашно насилие на конкретните дати. Те
могат да обосноват само констатация за актуалната семейна атмосфера.
Настоящият въззивен съдебен състав споделя изводите на БРС, като намира, че
обективираното от ответника поведение на 07.07.2021г. и на 09.07.2021г. в семейното
жилище спрямо съпругата е недопустимо от гледна точка на нравствеността и съвременните
виждания за човешко общуване, съгласно които противоречията, независимо от техния
характер следва да се решават чрез диалог и противопоставяне на аргументи, а не чрез
агресивно и цинично поведение имащо за резултат психическо, емоционално и физическо
насилие. При положение, че страните не се разбират и не могат да преодолеят
съществуващите помежду им противоречия, същите не би следвало да се опитват да налагат
позициите си чрез описания начин. Тези съображения правилно са в основата на взетата
спрямо ответника мярка по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН, а именно – изпращането му да посещава
специализирана програма за работа с извършители на домашно насилие, като е взето
предвид и обстоятелството, че за молителката не са настъпили значителни вредни
последици за живота и здравето й.
Несъстоятелни са доводите на въззивната страна, касаещи едностранчивост на
съдебния акт, основан единствено на представените от въззиваемата страна доказателства и
възприемане на нейните твърдения. Напротив извършен е последователен анализ на
събраните по делото писмени доказателства, стъпвайки на които БРС е установил че
потвърждават изложените твърдения в молбата и приложената декларация по чл.9 ЗЗДН.
Действително представената по делото от молителката декларация по чл.9 ЗЗДН, чиято
доказателствена сила не е оборена и установява приетите в обжалвания съдебен акт за
доказани факти и изводи за осъществен акт на домашно насилие, описан по-горе.
Не се установи в производството пред БРС да е допуснато твърдяното превратно
възприемане на фактическата обстановка, което да е довело до погрешно формирани правни
изводи от негова страна. Изложеното обосновава като единствено възможен извода, че
въззиваемата страна е доказала твърдения акт на домашно насилие осъществен спрямо нея
от въззиваемия.
Като допълнение към изложените мотиви следва да се посочи, че в
доказателствена тежест на молителката, по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да установи
твърдения акт на насилие, а от съвкупната преценка на доказателства по делото се
обосновава извод, че на всяка от сочените дати въззивника е осъществил акт на домашно
насилие спрямо въззиваемата.
Другите възражения във въззивната жалба са неотносими към разглеждания спор и
не следва да бъдат обсъждани, а въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на
императивна материалноправна норма при постановяване на обжалваното
първоинстанционно решение.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции правни изводи, решението в обжалваната част, следва да се остави в сила на
основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода по делото и отправено искане, въззиваемата има право на разноски
4
и такива са поискани. Представени са доказателства за сторени разноски в размер на 600лв.
за заплатено адв.възнаграждение, съобразно вписване в представен договор за правна помощ
и съдействие. Така сторените разноски съобразно правилата на чл.78, ал.3 ГПК следва да
бъдат присъдени в тежест на въззивната страна.
Настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване
(арг. от чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 888/06.08.2021г., постановено по гр.д.№
4998/2021г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА ХР. СТ. Т. с ЕГН-*********** с посочен съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.Цар Симеон I № 58-60, ет.1, офис № 4, чрез адв.Божилова-Арабова да заплати на ЦВ. Й.
Т. с ЕГН-********** със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.Трайко Китанчев № 22, ет1, чрез адв.
Маргарита С. Александрова от БАК, сумата от 600лв., представляващи сторените във
въззивното производство разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5