РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. гр. Добрич, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на петнадесети май
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Анна Великова
Станимир Т. А.
при участието на секретаря Румяна Ив. Р.
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20233200500560 по описа за 2023 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна жалба
на Д. Б. С. и А. Б. С., двамата от гр. В., срещу решение №260001/01.03.2023г. по гр.д.
№709/2020г. на Балчишкия районен съд, с което между двамата въззивници, В. А. С. и
Д. Р. С. при определени с решението квоти е допусната съдебна делба на поземлен
имот с площ от 1 545 кв.м., с идентификатор 39459.502.156 по кадастралната карта на
с.К., ведно с построените в него: 1. жилищна сграда с идентификатор 39459.502.156.1,
със застроена площ от 90 кв.м., състояща се от приземен етаж от четири стаи, кухня,
коридор, санитарен възел и килер, и първи етаж от четири стаи и коридор; 2. заведение
за обществено хранене - ресторант градина със застроена площ от 341 кв.м.,
съставляващо търговска зала, кухненски блок, спомагателни и санитарни помещения и
три тераси, разположено в западната част на имота, с идентификатори 39459.502.156.4
и 39459.502.156.6; 3. заведение за обществено хранене „пицария" със застроена площ
от 73 кв.м., състоящо се от търговско помещение, складови и подготвителни
помещения, с идентификатори 39459.502.156.3 и 39459.502.156.7, както и е отхвърлено
искането на Д. Б. С. и А. Б. С. за осъждане на В. А. С. и Д. Р. С. да им заплащат
обезщетение в размер на по 500 лева месечно всеки от тях за едноличното ползване на
съсобствения имот, съобразно правата им в съсобствеността, считано от 05.07.2019г.
/датата на изготвяне на нотариалната покана/ до 22.12.2020г. /датата на подаване на
1
исковата молба/, на осн. чл.344 ал.2 от ГПК.
Въззивниците не са съгласни с дяловете от по 1/12 за всеки един от тях и дела от
4/12 за въззиваемия В. А. С., при които с първоинстанционното решение е допусната
делбата. Посочено е в жалбата, че всеки от въззивниците притежава дял от по 1/8, а
делът на въззиваемия В. А. С. е 2/8, като определящо за тези им права е влязлото в сила
решение по гр.д.№153/2015г. на Окръжен съд – Добрич, което решение не било
правилно съобразено от първоинстанционния съд. Въззивниците не са съгласни и с
отхвърлянето на исканията им, всеки един от тях да бъде обезщетен с по 500 лева
месечно от ответниците за това, че периода 05.07.2019г. – 22.12.2020г. са били лишени
от възможността да ползват съсобствения имот, тъй като ответниците са го ползвали
изцяло. Приетото от първоинстанционния съд, че не било доказано в процесния период
ответниците да са ползвали сами съсобствения имот, било необосновано, предвид
събраните по делото доказателства, от които следвал обратният извод. Иска се
решението в обжалваните части да бъде отменено и, съответно на поддържаното от
тях, да бъдат определени дяловете, с които въззивниците и посоченият въззиваем да
участват в допуснатата съдебна делба, както и претенциите им за обезщетения да бъдат
удовлетворени.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В писмен отговор и в съдебно заседание въззиваемите В. А. С. и Д. Р. С.,
двамата от гр.В., чрез адвоката си, оспорват жалбата като неоснователна и настояват за
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му части.
След като обсъди съображенията на страните въз основа на събраните по делото
доказателства и провери служебно и по посоченото в жалбата, съобразно чл.269 от
ГПК, първоинстанционното решение, въззивният съд намира за установено следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на Д. Б. С. и А. Б. С.
срещу В. А. С. и Д. Р. С..
Предявен е иск за допускане на съдебна делба на съсобствен между страните
недвижим имот в с.К., общ.Балчик, съставляващ поземлен имот с идентификатор
39459.502.156 с площ 1 545 кв.м. и построените в него - жилищна сграда с
идентификатор 39459.502.156.1, със застроена площ от 90 кв.м., състояща се от
приземен етаж от четири стаи, кухня, коридор, санитарен възел и килер, и първи етаж
от четири стаи и коридор; - заведение за обществено хранене - ресторант градина със
застроена площ от 341 кв.м., съставляващо търговска зала, кухненски блок,
спомагателни и санитарни помещения и три тераси, разположено в западната част на
имота, с идентификатори 39459.502.156.4 и 39459.502.156.6; - заведение за обществено
хранене „пицария" със застроена площ от 73 кв.м., състоящо се от търговско
помещение, складови и подготвителни помещения, с идентификатори 39459.502.156.3
и 39459.502.156.7.
2
Посочено е от ищците, че те притежават по 1/8 идеална част от описания
недвижим имот, за който искат съдебна делба, като правата им произтичат от влязлото
в сила решение по гр.д.№153/2015г. по описа на Окръжен съд – Добрич. Двамата
ответници притежавали в режим на съпружеска имуществена общност 4/8 идеални
части от имота, придобити по договор за покупко-продажба от 2013г., а само
ответникът, лично притежавал 2/8 идеални части, придобити по договор за дарение от
2003г.
В исковата молба е посочено още и, че съсобственият имот се ползва изцяло
само от ответниците. С нотариална покана от 05.07.2019г. ищците поискали
ответникът В. А. С. да им заплаща обезщетение, но той не се отзовал. Поради това
ищците са заявили искане ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от тях по 500
лева месечно за периода от нотариалната покана до подаването на исковата молба
/22.12.2020г./. Трябвало да се съобрази и, че през лятото имотът бил отдаван под наем.
Оветниците В. А. С. и Д. Р. С., чрез адвоката си, са поддържали, че посоченият
от ищците недвижим имот действително е съсобствен и исканата съдебна делба следва
да бъде допусната, но са оспорвали размера на дяловете на ищците и на ответника В.
А. С. в съсобствеността. Посочили са също и, че ищците не са възпрепятствани на
ползват съсобствения недвижим имот, съобразно правата си и претенциите им за
парично обезщетение са неоснователни, освен това, те били и твърде завишени по
размер.
От съвпадащите твърдения и обяснения на двете насрещни страни се установява,
че ищците Д. Б. С., А. Б. С. и ответникът В. А. С. са законни наследници на А. С. В. и
Д.В. С.. Ищците са низходящи – деца на починалия преди наследодателите техен син Б.
А. С., а ответникът В. А. С. е другият син на наследодателите. Ответниците В. А. С. и
Д. Р. С. са съпрузи.
С договор от 11.11.2003г., сключен с нотариален акт №160 т.VI рег.№4390 д.
№875/2003г. на нотариус с рег.№109 и район на действие БРС, А. С. В. и Д.В. С.
дарили на синовете си Б. А. С. и В. А. С. недвижим имот – дворно място с площ от
1 545 кв.м., представляващо УПИ VIII – 345 в кв.18 по регулационния план на с.К.,
общ.Балчик, ведно с построените в него жилищна сграда с приземен етаж от четири
стаи, кухня, коридор, санитарен възел и килер, и първи етаж от четири стаи и коридор,
заведение за обществено хранене „ресторант – градина“, състоящо се от търговска
зала, кухненски блок, спомагателни и санитарни помещения и три тераси, построено в
западната част на имота и заведение за обществено хранене „пицария“, построено в
източната част на имота, състоящо се от търговско помещение, складови и
подготвителни помещения.
С договор от 16.08.2003г., сключен с нотариален акт №191 т.IХ рег.№4181 д.
№562/2013г. на нотариус с рег.№109 и район на действие БРС, Б. А. С. продал на В. А.
3
С. за цена от 15 000 лева 1/2 идеална част от поземлен имот – дворно място, цялото с
площ от 1 545кв.м. по документ за собственост, а по скица с площ 1 582 кв.м.,
съставляващо поземлен имот с идентификатор 39459.502.156, който имот е със стар
идентификатор 345, кв.18, парц.VIII, ведно с 1/2 идеална част от жилищна сграда със
застроена площ от 90 кв.м., състояща се от приземен етаж от четири стаи, кухня,
коридор, санитарен възел и килер, и първи етаж от четири стаи и коридор, с
идентификатор 39459.502.156.1, заведение за обществено хранене „пицария" със
застроена площ от 73 кв.м., състоящо се от търговско помещение, складови и
подготвителни помещения, с идентификатори 39459.502.156.3 и 39459.502.156.7 и
заведение за обществено хранене „ресторант градина“ цялото със застроена площ от
341 кв.м., съставляващо търговска зала, кухненски блок, спомагателни и санитарни
помещения и три тераси, разположено в западната част на имота, с идентификатори
39459.502.156.4, 39459.5020156.5 и 39459.502.156.6. Не е спорно, че при сключване на
този договор купувачът В. А. С. бил в граждански брак с Д. Р. С..
С влязло в сила решение №100/09.05.2018г., поправено с решение
№260007/21.03.2024г. по гр.д.№153/2015г. на Окръжен съд – Добрич, е отменена 1/2
идеална част от дарение, извършено от А. С. В. и Д.В. С., заместени по реда на чл. 227
от ГПК от А. Б. С. и Д. Б. С., в полза на В. А. С. на 1/2 ид. част от недвижим имот,
представляващ дворно място, цялото с площ от 1 545 кв. м., с идентификатор №
39459.502.156, ведно с 1/2 ид.част от построените в него: жилищна сграда със
застроена площ от 90 кв. м., състояща се от приземен етаж от четири стаи, кухня,
коридор, санитарен възел и килер, и първи етаж от четири стаи и коридор, която сграда
е с идентификатор 39459.502.156.1, заведение за обществено хранене - ресторант
„Градина” със застроена площ от 341 кв. м., съставляващо търговска зала, кухненски
блок, спомагателни и санитарни помещения и три тераси, разположено в западната
част на имота, с идентификатори с №№ 39459.502.156.4 и 39459.502.156.6, заведение
за обществено хранене „Пицария“ със застроена площ от 73 кв. м., състоящо се от
търговско помещение, складови и подготвителни помещения, с идентификатори
39459.502.156.3 и 39459.502.156.7, което дарение е обективирано в нотариален акт
№160 т.VІ рег.№ 4390 д.875/ 2003г. на нотариус под № 109 и район на действие БРС.
От изложеното следва, че, както и не е спорно, страните притежават в
съсобственост недвижим имот в с.К., общ.Балчик, включващ дворно място и
построените в него сгради, а именно - поземлен имот с идентификатор 39459.502.156,
ведно с жилищна сграда със застроена площ от 90 кв.м., състояща се от приземен етаж
от четири стаи, кухня, коридор, санитарен възел и килер, и първи етаж от четири стаи и
коридор, с идентификатор 39459.502.156.1, заведение за обществено хранене
„ресторант градина“ цялото със застроена площ от 341 кв.м., съставляващо търговска
зала, кухненски блок, спомагателни и санитарни помещения и три тераси, разположено
в западната част на имота, с идентификатори 39459.502.156.4, 39459.5020156.5 и
4
39459.502.156.6 и заведение за обществено хранене „пицария" със застроена площ от
73 кв.м., състоящо се от търговско помещение, складови и подготвителни помещения,
с идентификатори 39459.502.156.3 и 39459.502.156.7.
Съделителите В. А. С. и Д. Р. С., притежават в режим на съпружеска
имуществена общност въз основа на договора за покупко-продажба, сключен с
нотариален акт №191 т.9 рег.№4181 д.№562/2013г. на нотариус с рег.№109 и район на
действие БРС, 1/2 идеална част от имота, която 1/2 идеална част продавачът по
договора Б. А. С. придобил преди това въз основа на договора за дарение, сключен с
нотариален акт № 160 т.6 рег.№4390 д.№875/2003г. на нотариус с рег. №109 и район на
действие БРС.
Спорът е за останалата 1/2 идеална част от недвижимия имот, която била
придобита от В. А. С. по силата на договора за дарение, сключен с нотариален акт
№160 т.6 рег.№4390 д.№875/2003г. на нотариус с рег. №109 и район на действие БРС.
Отмяната на това дарение е била предмет на предявени от дарителите А. С. В. и Д.В.
С. искове по чл.227 ал.1 б.“в“ от ЗЗД, разгледани по гр.д.№153/2015г. по описа на
ДОС. В хода на производството ищците били заместени по реда на чл.227 от ГПК от А.
Б. С. и Д. Б. С., низходящи на починалия по-рано техен син Б. А. С. - в частта по
исковете за отмяна на 1/2 от дарението на 1/2 идеална част от недвижимия имот в полза
на В. А. С.. С решение №100/09.05.2018г., поправено с решение №260007/21.03.2024г.
по гр.д.№153/2015г. на ДОС исковете са уважени, като съдът е отменил 1/2 от
извършеното в полза на В. А. С. дарение на 1/2 идеална част от недвижимия имот
/дворно място и построените в него сгради/. Въз основа на влязлото в сила решение,
удовлетворяващо исковете по чл.227 ал.1 от ЗЗД, надареният ответник В. А. С. е
загубил 1/4 идеална част от недвижимия имот /поземлен имот и сградите/. Същият
продължава да притежава останалата 1/2 от дарената му 1/2 от имота, т.е. 1/4 идеална
част от имота.
Възраженията на ответника срещу това в настоящия спор въззивният съд да се
съобрази с решение №260007/21.03.2024г., поправящо решение №100/09.05.2018г. по
гр.д.№153/2015г. на ДОС, са неоснователни. Решение №260007/21.03.2024г. не е за
отмяна на влязлото в сила решение №100/09.05.2018г. по гр.д.№153/2015г. на ДОС, а
за неговата поправяне по чл.247 от ГПК. Поправянето на очевидна фактическа грешка
не е ограничено със срок, допустимостта и правилността на извършената поправка
подлежи на инстанционен контрол – чл.247 ал.4 от ГПК, а след влизането в сила /в
случая на 01.05.2024г./ на решението по чл.247 от ГПК извършената поправка в
поправеното решение е задължително да бъде съобразявана.
Неоснователно е становището на ответниците и по въпроса между кого се
разпределя частта 1/2 от дарената 1/2 от недвижимия имот, за която дарението е
отменено. При смърт на дарителя, предявил иск за отмяна на извършеното дарение,
5
всеки от наследниците му придобива правото да иска отмяна на дарението съразмерно
на наследствения си дял. В случая всеки от внуците Д. Б. С. и А. Б. С. е придобил по
1/4 от правото да иска отмяна на дарението на 1/2 идеална част от имота, извършено в
полза на В. А. С.. Или общо двамата са имали 1/2 от правото да искат отмяна на
извършеното в полза на ответника дарение на 1/2 идеална част от имота, което е и
постановено с горния съдебен акт. В случаите като този, когато по иск на наследник,
заместил по реда на чл.227 от ГПК починалия първоначален ищец – дарител,
дарението бъде частично отменено, имуществото, чието даряване е отменено, не се
връща в наследството, а се придобива от наследника, по чийто иск е постановена
отмяната.
Следователно в настоящия спор отмяната на 1/2 от дарението на 1/2 идеална част
от недвижимия имот /дворно място и сгради/ е довела до това, че 1/4 идеална част от
недвижимия имот е придобита в равни части от Д. Б. С. и А. Б. С., и всеки от тях по
отделно притежава дял от по 1/8 в съсобствеността.
Съответно делът от 1/4 на В. А. С. се равнява на 2/8, а делът от 1/2 в режим на
съпружеска имуществена общност на В. А. С. и Д. Р. С. се равнява на 4/8.
От изложеното следва, че въззивниците с основание възразяват срещу
определените от първоинстанционния съд дялове на съсобствениците за делбата.
Решението на районния съд в тази обжалвана част е неправилно и следва да се отмени,
като квотите на съделителите се определят, съобразно гореизложеното.
В останалата обжалвана част решението на районния съд е недопустимо. Такъв
порок във въззивната жалба не е изтъкнат, но съобразно изискванията на чл.269
изр.първо от ГПК въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението в
обжалваната му част.
Касае се за това, че съдържащото се в исковата молба искане на ищците
ответникът да бъде осъден да заплати на всеки от тях по 500 лева месечно за периода
от нотариалната покана до подаването на исковата молба не е за определяне на мярка
по чл.344 ал.2 от ГПК, а така също и постановеното от съда решение по това искане
няма характер на определение по чл.344 ал.2 от ГПК.
С акта по чл.344 ал.2 от ГПК съдът определя една привременна мярка,
приложима за времето от влизане в сила на решението за допускане на делбата до
нейното извършване. Привременната мярка по чл.344 ал.2 от ГПК е предназначена да
разпредели ползването на съсобствения имот или /ако такава възможност липсва/
ползващият в повече от правата си да заплаща обезщетение на ползващия по-малко
съсобственик. Мярката по чл.344 ал.2 от ГПК урежда отношенията между
съсобствениците по повод ползването на съсобствения имот по време висящността на
делбеното производство и може да бъде постановена само занапред във времето до
приключване на делбеното производство.
6
В случая ищците не са искали и решението не съдържа произнасяне по въпроса
– занапред, докато приключи делбеното производство, дали част от съделителите,
ползващия целия съсобствен имот, да заплащат обезщетение на останалите съделители,
които са лишени от възможността да ползват имота.
Изписаната в исковата молба правна квалификация чл.344 ал.2 от ГПК е грешна
и не обвързва съда. Формулираният петитум и обстоятелствата, на които той се
основава, в съвкупност показват, че ищците Д. Б. С. и А. Б. С. са предявили искове по
чл.31 ал.2 от ЗС за осъждане на съсобственика В. А. С. да обезщети всеки от ищците с
по 500 лева месечно за миналия, предхождащ делбеното производство период
05.07.2019г. – 22.12.2020г., в който те са били лишени от възможността да ползват
съсобствения имот, тъй като ответникът и съпругата му са го ползвали изцяло и в
повече от правата си в съсобствеността.
Отношенията между съсобствениците по чл.31 ал.2 от ЗС са отношения по
сметките им и в съответствие с чл.346 от ГПК се разглеждат след влизане в сила на
решението по допускане на делбата, във втората фаза производството. Разпоредбата
поставя първото заседание след допускане на делбата като краен срок, в който може да
бъде предявен иск по сметки и няма пречка такъв да бъде предявен още с
първоначалната искова молба, с която е предявен искът за делба. Но и така предявен,
искът по сметки се разглежда след допускането на делбата, във втората фаза на
производството.
В случая, въпреки изписаната правна квалификация чл.344 ал.2 от ГПК,
обжалваното решение съдържа произнасяне по искове на Д. Б. С. и А. Б. С. по
сметките между съсобствениците по чл.31 ал.2 от ЗС. По изложените по-горе
съображения това произнасяне е преждевременно и недопустимо. В тази част
обжалваното решение следва да се обезсили, но производството по исковете по сметки
не следва да бъде прекратявано. Тези искове не са недопустими и в съответствие с
чл.346 от ГПК след влизане в сила на решението по допускане на делбата,
първоинстанционният съд дължи да предприеме необходимите за тяхното разглеждане
процесуални действия, като започне с проверка по чл.129 ал.1 от ГПК и обърне
внимание, че – не е посочена цена на исковете, не е внесена държавна такса /дължи се
като за всеки друг иск, независимо, че са предявени в рамките на делбеното
производство/, налице е противоречие между изложените обстоятелства, че имотът
изцяло бил ползван от двамата ответници и претенциите за осъждане само на единия
ответник да обезщети ищците, както и не е ясно какво се има предвид с посоченото, че
имотът бил отдаван под наем през лятото и съставляват ли част от претендираните
обезщетения вземания по чл.30 ал.3 от ЗС.
С оглед резултата от въззивното производство и на осн.чл.78 ал.1 от ГПК
въззивниците имат право да получат от въззиваемия В. А. С. разноските, които са
7
сторили за обжалване на първоинстанционното решение в частта по допускането на
делбата – сумата 28 лева, съставляваща държавна такса за жалбата в тази част, ведно с
банковата такса за плащането й, както и сумата 250 лева, съставляваща съразмерна
част от платеното възнаграждение на адвоката. За другите разноски и адвокатско
възнаграждение на въззивниците, както и за разноските на въззиваемите, сторени по
повод жалбата по исковете по сметки следва да се произнесе първоинстанционният съд
при разглеждането на тези искове и съобразно резултата от него.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260001/01.03.2023г. по гр.д.№709/2020г. на Балчишкия
районен съд, с което между двамата Д. Б. С., А. Б. С., В. А. С. и Д. Р. С. е допусната
съдебна делба на поземлен имот с площ от 1 545 кв.м., с идентификатор 39459.502.156
по кадастралната карта на с.К., ведно с построените в него: 1. жилищна сграда с
идентификатор 39459.502.156.1, със застроена площ от 90 кв.м., състояща се от
приземен етаж от четири стаи, кухня, коридор, санитарен възел и килер, и първи етаж
от четири стаи и коридор; 2. заведение за обществено хранене - ресторант градина със
застроена площ от 341 кв.м., съставляващо търговска зала, кухненски блок,
спомагателни и санитарни помещения и три тераси, разположено в западната част на
имота, с идентификатори 39459.502.156.4, 39459.502.156.5 и 39459.502.156.6; 3.
заведение за обществено хранене „пицария" със застроена площ от 73 кв.м., състоящо
се от търговско помещение, складови и подготвителни помещения, с идентификатори
39459.502.156.3 и 39459.502.156.7 - в обжалваната част на определените за
съделителите квоти, като постановява
ДЕЛБАТА ДА СЕ ИЗВЪРШИ при дял за Д. Б. С. с ЕГН ********** – 1/8
идеална част, за А. Б. С. с ЕГН ********** – 1/8 идеална част, за В. А. С. с ЕГН
********** – 2/8 идеални части, за В. А. С. с ЕГН ********** и Д. Р. С. с
ЕГН********** – 4/8 идеални части в режим на съпружеска имуществена общност.
ОБЕЗСИЛВА решение №260001/01.03.2023г. по гр.д.№709/2020г. на Балчишкия
районен съд в обжалваната част, в която е отхвърлено искането на Д. Б. С. и А. Б. С.
за осъждане на В. А. С. и Д. Р. С. да им заплащат обезщетение в размер на по 500 лева
месечно всеки от тях за едноличното ползване на съсобствения имот, съобразно
правата им в съсобствеността, считано от 05.07.2019г. до 22.12.2020г. и
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за предприемане на
съдопроизводствени действия по предявените от Д. Б. С. и А. Б. С. срещу В. А. С.
искове по сметки след влизане в сила на решението по допускане на делбата.
8
ОСЪЖДА В. А. С. с ЕГН ********** от с.К., общ.Балчик, ул.“***“№1, да
заплати на Д. Б. С. с ЕГН ********** и А. Б. С. с ЕГН **********, двамата от гр.В.,
ул.“***а“№16 бл.9 ет.2 ап.6, сумата 28 лева, съставляваща държавна такса, банковия
комисион и сумата 250 лева, съразмерна част от платеното за настоящата инстанция
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК пред
ВКС в месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9