Присъда по дело №133/2021 на Районен съд - Раднево

Мотиви към присъда № 3 /14.06.2021г. НОХД № 133 /2021г. по
описа на Районен съд Раднево.

Районна прокуратура Стара Загора, Териториално отделение Раднево е
повдигнала обвинение срещу Г. И. М. за това, че на 08.05.2021 г. в с.
Ковачево, обл. Стара Загора, управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил марка „**”, модел ,,***”, с рег. № ****, с концентрация на алкохол
в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,31 на хиляда, установено по
надлежния ред, регламентиран Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на
здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на
правосъдието, с техническо средство марка ,,Алкотест Дрегер 7510”, с
фабричен номер ARВB 0092- престъпление по чл.343б, ал.1 от НК;
Представителят на РП Стара Загора, ТО Раднево, в съдебно заседание
поддържа обвиненията срещу подсъдимия. Счита, че същия е осъществил
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението,
за което са му е било повдигнато обвинението, като моли същия да бъде
признат за виновен, и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година и глоба в размер на 200лв, като наказанието лишаване от
свобода да бъде отложено с изпитателен срок от три години и лишаване от
право да управлява МПС за срок от една година. Пледира на осн.чл.53, ал.1,
б. „а” от НК да се отнеме в полза на държавата МПС – лек автомобил „Кия”,
модел „Пикантно” с рег. „ ****, който принадлежи на подсъдимия и е
послужил за извършване на престъплението.
Подсъдимият е взел лично участие в производството. Дава подробни
обяснения. Твърди, че употребата на алкохол е извършил вечерта преди на
проверката. Не се признава за виновен.
Защитникът му – адв.Х. пледира за постановяване на оправдателна
присъда, като смята, че обвинението срещу подзащитния й не е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Прави възражения във връзка със
законосъобразността на процедурата по измерване на алкохола в кръвта.
Възразява се срещу отчетения резултат за наличие на алкохол в кръвта, тъй
като била поискана втора проба с дрегер и тя не била осъществена.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства прие за установено следното:
Подсъдимият Г. И. М., роден на 01.04.1964 г. в гр. Нова Загора, с
постоянен адрес *****, адрес за призоваване с. *****, разведен, неосъждан,
със средно образование, работи като ел. монтьор в рудник „Трояново-север”
1

с. Ковачево, ЕГН: **********.
Подсъдимият Г. И. М. притежава СУМПС №********* от 16.12.2011
г., кат. В М АМ.
На 08.05.2021 г. около 10:15 ч., свидетелите М.М. и Д.Д. – полицаи от
РУ-Раднево, със служебен автомобил се намирали в с.Ковачево, в северният
край на селото, до бившия стопански двор.
В това време, към тях, от към центъра на селото, се приближил лек
автомобил марка „**”, модел ,,Пиканто”, с рег. № ****. Служителите на
полицията решили да извършат проверка на водача на автомобила и му
подали сигнал със стоп-палка по образец. Водача спрял на указаното място,
като в хода на проверката се установило, че водач е подсъдимият Г. И. М..
Свидетелят Д. усетил, че подсъдимият М. е с дъх на алкохол, поради което
решил да му извърши проверка за наличие на алкохол в кръвта.
Подсъдимият М. бил изпробван с техническо средство ,,Алкотест
Дрегер 7510”, с фабричен номер ARВB 0092, за употреба на алкохол, което
отчело положителен резултат - 1,31 на хиляда, концентрация на алкохол в
издишания от него въздух. Възражението на защитника Х., че имало значение
къде точно е стоял дрегера съдът счита за ирелевантно- дали е бил в
багажника на автомобила или на задната седалка. Свидетеля Д. установи по
категоричен начин, че е подал накрайника за разпечатване на самия
подсъдим, което не се отрече и от М., след което го поставил на дрегера и
извършил пробата. В момента подсъдимият възразил, че преди да се качи на
автомобила си направил проба с личния си дрегер и той показал нулев
резултат, но по-късно приел установеното, като се подписал в талона за
медицинско изследване, че приема резултатите отчетени от дрегера. Съдът
изрично предяви талона, на лист 7 от досъдебното производство на
подсъдимия в залата и М. потвърди, че той е вписал че приема резултатите и
се е подписал собственоръчно. Подсъдимия е настоявал за втора проба отново
с дрегера, но не се е съгласил на кръвна проба. Отказа за кръвна проба
направил още в полицейското управление пред двамата свидетели М. и Д., а
по-късно и в медицинския център пред доктор Е.Б.. Нито подсъдимия, нито
неговия защитник оспориха протокола за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол. Единственото им възражение
касае броя на стикерите, които били поставени върху талона за изследване с
дрегер, които съдът не споделя. Спазено е изискването на Наредба №1 за
извършване на пробата, като посочените възражения на адв. Х., касаещи
разпоредбата на чл.8 и приложението на доказателствен анализатор са
неприложими в казуса. Пробата с дрегера е била качествена и не се е налагало
използването на доказателствен анализатор, както изисква наредбата, още
повече, че и самият подсъдим се е съгласил с показанията му. Последващото
оспорване на показанията на дрегера съдът намира за израз на защитната
2

позиция на подсъдимия, и като противоречащо с писмени доказателства по
делото-не го споделя.
Подсъдимият М. бил доведен в РУ-Раднево, където му бил съставен
АУАН и ЗППAМ.
На подсъдимият М. е бил издаден талон за медицинско изследване, но
той приел показанията на техническото средство и отказал даването на кръв
за изследване. Поради отсъствието на дадена кръв за изследване и съдът
отказа назначаването на съдебно-медицинска експертиза, която бе поискана
от адв. Х. в последното по делото заседание. Освен липсата на кръв за
изследване и задачата поставена от адв. Х. целеше изследване на твърденията
на подсъдимия за изпитото количество алкохол в нощта преди проверката,
което пък не подлежи на установяване с експертиза. Експертизата не може да
почива на предположения. В този смисъл исканата експертиза бе абсолютно
безпредметна.
Не се установи и наведеното от подсъдимия твърдение, че не дал кръв
поради настояването на свидетеля Д.. Напротив: свидетелката М. установи в
съдебна зала при непосредствения разпит пред съда, че подсъдимия е отказал
кръвна проба с думите: „ - Каквото станало, станало!” Съдът дава вяра на
нейните показания като кореспондиращи с всички писмени доказателства по
делото, незаинтересовани и непосрсдствени.
Изложените фактически положения съдът прие за безспорно
установени на базата на: отчасти обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите М. Т. М. и Д. Д. Д. (дадени в хода на съдебното следствие и тези
от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.5 във вр. с
ал.1, т.1 и 2 НПК), цитираните писмени доказателства, характеристики и
справка за съдимост на подсъдимия.
Основен доказателствен източник по делото са гласни
доказателствени средства – обясненията на подсъдимия и показанията на
разпитаните свидетели. При тяхната оценка съдът взе предвид спецификата
на случая, мястото, времето и обстановката, при която са се осъществили
събитията, пресъздадени от посочените категории лица. Споменатите
източници съдържат в различна степен преки и/или факти за деянието и
участието на подсъдимия в него.
Обясненията на подсъдимия, в частта им, в която същият признава, че
в инкриминираните време и място е управлявал собствения си лек автомобил,
се подкрепят от всички кредитирани доказателства по делото. М. не отрича,
че е употребил алкохол, но твърди, че това се случило предходната вечер, а не
сутринта преди да се качи на автомобила. Вероятно обяснение за високата
концентрация на алкохол в кръвта е наличното заболяване на подсъдимия, за
3

което съдът прие експертиза - а именно- аденом на надбъбречната жлеза.
В останалата им част обясненията са изолирани. Нещо повече, същите
са нелогични до степен на абсурдност. Това изключва необходимостта от
подробното им анализиране. Само за илюстрация на горния извод може да се
посочи следното: изричното приемане на показанията на дрегера с личното
вписване в талона от подсъдимия и неговия подпис не бе оспорено и в
съдебна зала при предявяването на талона. В същото време се твърди
обратното - че той не бил приел показанията. Абсурдността се изразява и във
факта, че подсъдимия си вярва на собствения дрегер повече от този, който е
предоставен на полицейските служители за извършване на измерванията,
макара да е тарифиран редовно. Въпреки всички възражения на подсъдимия
по отношение на техническата изправност на дрегера, с който е извършена
пробата не постъпи възражение. Няма и твърдение за некоректно извършена
проба и заинтересованост от страна на служителите на Районното управление.
Изложеното даде основание на съдът да приеме, че в тази им част,
обясненията на подсъдимия са изолирани от останалия доказателствен
материал и са дадени единствено в подкрепа на възприетата от него защитна
позиция.
Съдът също не споделя и направеното възражение от ад. Х. че талона
за изследване, не бил оформен съобразно правилата на Наредба №1, тъй като
върху него следвало да има осем стикера, а на процесния такъв имало само 7
стикера. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от Наредба №1- единия от
стикерите по чл.3, ал.3 се залепва на екземпляра от талона за изследване,
предназначен за акта, а останалите се прилагат към екземпляра от талона за
изследване, който се предоставя на водача. Това е и причината върху самия
талон, предоставен на водача да са налични само седем стикера.
Съдът е кредитирал показанията на посочените свидетели, приемайки
че същите са логични, последователни и непротиворечиви.
Между събраните по делото доказателства не са налице съществени
противоречия, които следва да се обсъждат.
Доколкото основният спорен момент по делото е кога подсъдимият е
бил употребил алкохол, то съдът счита, че изясняването на това
обстоятелство няма значение за главния факта на доказването- а именно –
наличието на алкохол в кръвта по време на управлението на МПС-то.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че
подсъдимият Г. И. М. виновно е осъществил състава на престъплението по
чл.343б, ал.1 НК, за това, че на 08.05.2021 г. в с. Ковачево, обл. Стара Загора,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „**”, модел
,,***”, с рег. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
4

хиляда, а именно 1,31 на хиляда, установено по надлежния ред,
регламентиран Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, издадена от Министъра на здравеопазването,
Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието, с
техническо средство марка ,,Алкотест Дрегер 7510”, с фабричен номер ARВB
0092.
По тази правна квалификация съдът го призна за виновен и му наложи
наказания.
Криминализираната деятелност, за която е привлечен да отговаря
подсъдимият в случая, е управление на МПС с посочена съставомерна
концентрация на алкохол в кръвта.
Както бе посочено няма спор по делото, че в инкриминирания момент
подсъдимият е управлявал МПС.
Безспорно бе установена по делото и концентрацията на алкохол в
кръвта му.
Спорният въпрос е дали М. е осъществил изпълнителното деяние
преди или след въпросната употреба.
От установената фактология по делото е видно, че употребата е
предхождала управлението, т.е. това е сторено в съставомерен порядък.
Действително, по делото е налице липса на непосредственост между
установяването на управлението и установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия. Тази липса обаче е категорично преодоляна
от доказателствената съвкупност.
Непосредствен обект на престъплението са обществените отношения,
които осигуряват безопасността на движението по пътищата. Изпълнителното
деяние е осъществено чрез действие: „управлявал МПС - лек автомобил” след
употреба на алкохол. Концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия е
била 1.31 на хиляда, установена по надлежния ред, при спазване на
изискванията, регламентирани в Наредба №1/19.07.2017г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
наркотични вещества или техни аналози от водачите на моторни превозни
средства.
Субект на престъплението е подсъдимият М. - пълнолетно лице, което
в състояние на вменяемост е извършило престъпление.
От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл, т.к.
5

подсъдимият е предвиждал конкретните общественоопасни последици от
деянието, съзнавал е неговия общественоопасен характер, като е искал
настъпването на тези последици.
При определяне на наказанието се взеха предвид всички
обстоятелства, имащи значение за наказателната отговорност на подсъдимия.
Степента на обществена опасност на деянието не се ограничава от
законодателно определената. Отчете се и степента на увреждане на
обществените отношения, времето, начина, мястото, обстановката на
извършване на престъпното деяние. От друга страна, степента на обществена
опасност на М. не е висока. Смекчаващи отговорността обстоятелство са
чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, неговото
здравословно състояние, семейно положение, както и трудовата му
ангажираност.
Индивидуализирайки наказанието, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от
НК, при изключителен превес на смекчаващите над отегчаващите вината
обстоятелства, съдът наложи на подсъдимия наказания: „лишаване от
свобода” за срок от 8 (осем) месеца, „глоба” в размер на 500 (петстотин) лева
и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1
(една) година.
По отношение на М. съдът прие, че са налице материално-правните
предпоставки за отлагане изпълнението на наказанието при условията на
чл.66, ал.1 НК, състоящи се в следното: наложеното наказание е лишаване от
свобода за срок до три години, подсъдимият не е осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, като за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да
изтърпи наказанието. За целта съдът прие, че следва да се определи
изпитателен срок в размер на три години, считано от датата на влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1,т.7 от НК на подсъдимия Г. И. М.
следва да бъде наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА
УПРАВЛЯВА МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА. Както се каза по – горе
извършеното от подсъдимия престъпление е с по – високата степен на
обществена опасност в сравнение с престъпленията от този вид, като
поведението му е съществено укоримо. Срокът на наложеното наказание
съдът определи като отчете посочените по – горе смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Кумулативно предвиденото наказание
„лишаване от право да управлява МПС” в по – висок размер би се явило
твърде тежко с оглед личността на дееца.
На основание чл.59, ал.4 от НК, от наказанието лишаване от право да
се управлява МПС, съдът приспадна времето, през което подсъдимият М. е
6

бил лишен от това право по административен ред, считано от 08.05.2021г.,
когато със съставянето на АУАН е било иззето СУМПС на водача, до влизане
на присъдата в сила.
Съдът счете, че така наложените наказания ще доведат до постигане
на целите на индивидуалната и генералната превенции, визирани в чл.36 НК
и на подсъдимия ще се въздейства поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави, по такъв начин че същият в бъдеще
няма да бъде субект на престъпление.
Във връзка с направеното от прокурора искане за отнемане в полза на
Държавата на управляваното от подсъдимия моторно превозно средство лек
автомобил - марка „**”, модел ,,***”, с рег. № ****, съдът съобрази следното:
Действително от представената справка за регистрация на лекия
автомобил, той е собственост на подсъдимия и именно него М. е управлявал
при извършване на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК. Тези
обстоятелства обаче не могат да обосноват приложение на чл.53 ал.1 б.
„а”НК.
Съгласно чл.53 ал.1 б. „а” НК независимо от наказателната
отговорност отнемат се в полза на държавата вещите, които принадлежат на
виновния и са били предназначени или са послужили за извършване на
умишлено престъпление, т. е. средството на престъплението, докато според
буква „б” на същия текст предметът на престъплението се отнема, само когато
това е изрично посочено в норма на Особената част на НК, а такава изрична
норма при транспортните престъпления не съществува.
Според правната теория основен разграничителен белег между
„предмет” и „средство” на престъпление е, че при първото се касае или за
елемент на общественото отношение, което се защитава от наказателния
закон, или за материална предпоставка за съществуването на това обществено
отношение, но винаги е част от самото отношение, а при второто – за нещо
външно на последното, с което деецът избира да си послужи, за да го увреди.
Превозното средство няма как да бъде нещо външно за защитените
обществени отношения по регулиране на транспорта, с което деецът си е
послужил, за да ги увреди, напротив – превозното средство е важен елемент
на самите обществени отношения по транспорта, защото цитираните
престъпни състави визират нарушения на правилата за безопасна
експлоатация именно на превозни средства, които биха били напълно
безсмислени без последните. Поради това, че автомобилът е предмет на
престъплението и предвид липсата на изрична разпоредба при транспортните
престъпления за отнемане, съдът не уважи искането на прокурора.
Обвиняемият Г. И. М., със снета самоличност, следва да бъде осъден
7

да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Раднево,
държавна такса в размер на пет лева за всеки служебно издаден изпълнителен
лист.
По горните съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8

Номер на акта:	3
Дата:	14 юни 2021 г. (в сила от 25 февруари 2022 г.)
Съдия:	Христина Вълчанова

Дело:	20215520200133
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	14 май 2021 г.

Присъда по дело №133/2021 на Районен съд - Раднево

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите