Р
Е Ш Е
Н И Е
№404 27.10.2022 г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, II състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар: Николина Николова
като
разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ДИНКОВА административно дело №345 по
описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 43 от Закона за
подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано
е по жалба на М.М.Д., ЕГН ********** с адрес ***, подадена чрез пълномощника й
адв. М.С. от САК, против уведомително писмо изх. №02-260-6500/3753 от 11.03.2022
г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки
за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., по отношение
заявление за подпомагане с УИН: 26/280520/01136 за кампания 2020, издадено от Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие”, в частта му за извършените намаления на
исканото финансово подпомагане в размер на 44 953.70 лв. от общо заявения
размер от 88 032.31 лв.
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт по изложени съображения за
постановяването му при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие и при неправилно приложение
на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че постановеният отказ за оторизиране
и изплащане на заявеното финансово подпомагане в пълен размер, е фактически и
правно необоснован, тъй като от една страна липсва посочване на каквито и да е
било фактически обстоятелства за мотивиране на упражненото административно
правомощие, съответно не се съдържат фактически констатации, обуславящи
издаването на оспорения акт, а от друга страна не е посочено материалноправното
основание за извършените от административния орган намаления на заявената
субсидия. В тази връзка се твърди, че в уведомителното писмо не са описани кои
точно заявени за подпомагане площи или части от тях са недопустими и поради
какви причини, респективно на какво основание е прието, че те са недопустими,
като освен това не са посочени и конкретни съображения в т. ч. и правни
основания за извършеното намаление. По тези съображения счита, че съдържанието
на оспореното уведомително писмо не съответства на изискването по чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК за мотивировка на акта, като единство на фактически и правни
основания, даващи възможност на адресата на акта да разбере волята на
административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Твърди се
също, че административният акт е издаден и в противоречие на материалния закон,
доколкото заявените за подпомагане площи били допустими, като отговаряли на
всички регламентирани изисквания, на същите била засята декларираната култура,
като за 2020 г. е получен и реализиран добив. От съда се иска отмяна на уведомително
писмо изх. №02-260-6500/3753 от 11.03.2022 г., издадено от Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” в оспорената му част. Претендират се и
сторените по делото съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един
адвокат.
Ответникът
по жалбата – Заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез
процесуалния си представител и в представеното по делото писмено становище,
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа се, че с
оглед извършените административни проверки и проверката извършена на място,
правилни са явяват констатациите за недопустимост на част от заявените за
подпомагане площи във връзка с подаденото от кандидата заявление за подпомагане
за кампания 2020 г., като респективно се потвърждава, като правилен и обоснован
формираният извод за отказ от оторизация, респективно отказ за изплащане на
част от заявената от жалбоподателката сума. В табличен и словесен вид, детайлно
са представени данни за декларираните по заявените схеми и мерки за директни
плащания земеделски парцели в т. ч. първоначално заявената, респективно
допустимата и недопустима площ на парцелите, установени след извършените
проверки, определените проценти на наддеклариране, исканите, съответно
оторизираните суми за подпомагане, както и определените суми на санкции за
констатираното наддеклариране. Посочено е, че всички условия за допустимост за
подпомагане на земеделските площи са подробно разписани в Наредба №2 от
17.05.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане
по схеми и мерки за плащане на площ. В заключение се излага, че извършените в
случая оторизации по схемите и мерките за подпомагане по линия на директни
плащания са коректни и в съответствие с разпоредбата на чл. 43 от ЗПЗП. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност
се прави и възражение за прекомерност, относно размера на заявеното от
жалбоподателката адвокатско възнаграждение.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Оспорващата М.М.Д., регистрирана с Уникален регистрационен номер /УРН/
358799 в Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, е подала
общо заявление за подпомагане за кампания 2020 с вх. №19243303 от 21.04.202 г.
/л. 59/, като на заявлението е определен Уникален идентификационен номер /УИН/
26/280520/01136. Към заявлението са приложени таблица за използваните парцели
през 2019 г. Със заявление за подпомагане от 14.05.2020 г. /л. 72 и сл./ е
заявеното подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/; по Схемата
за преразпределително плащане /СПП/; по Схемата за плащане на селскостопански
практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни
плащания /ЗДП/; по Схемата за обвързано подпомагане за зеленчуци /моркови,
зеле, дини и пъпеши/ - СЗ-МЗДП; по схема за обвързано подпомагане за протеинови
култури – СПК; по Схемата за преходна национална помощ за земеделска земя на
хектар /ПНДП/; по биологично земеделие /Мярка 11/; плащания по Натура 2000 и
Рамковата директива за водите /Мярка 12/, както и за компенсационни плащания за
други райони, засегнати от значителни природни ограничения /подмярка 2/НР2/.
Към заявлението са приложени таблици за използваните през 2020 г. земеделски
площи, както и изискуемите приложения за кандидатстване по отделните мерки.
Извършени са автоматични проверки в рамките на които са установени грешки и
несъответствия.
Подадено е и заявление за подпомагане
2020 - редакция на схеми/мерки от
04.06.2020 г. /л. 170 и сл./, с която отново се заявява подпомагане по СЕПП; по
СПП; по ЗДП; по СЗ-МЗДП; по СПК; по ПНДП, по мерки 11 и 12 и подмярка 2/НР2.
Към заявлението са приложени таблици на заявените площи за 2020 г., както и
изискуемите приложения за кандидатстване по отделните мерки. Извършени са
автоматични проверки в рамките на които са установени грешки и несъответствия.
Със
Заповед №418131 от 30.07.2020 г. /л. 49 –гръб/ на началник на Отдел
"Регионален технически инспекторат" при ДФЗ – Областна дирекция – гр.
Хасково е разпоредено извършване на проверка на място на част от земеделските
парцели, в периода от 30.07.2020 г. до 27.08.2020 г., по отношение на кандидата
с УРН 358799, във връзка с подадено заявление УИН 26/280520/01136. Определен е
краен срок за предаване на контролния лист от проверката- 28.08.2020 г., а за
проверяващ е определен З. Д. Д.. Като доказателство по делото е приет Доклад за
проверка на площи /л. 50 и сл./, изготвен и подписан от определения в заповедта
експерт, както и от М.Д.. По делото е наличен и контролен лист /л. 57 - гръб/,
връчен на жалбоподателката на 06.08.2020 г.
Видно от данните, съдържащи се в доклада, проверката на място е
извършена в периода от 03.08.2020 г. до 06.08.2020 г., като на нея е присъствал
лично бащата на заявителката – М. М.. Предмет на проверката са част от
заявените за подпомагане земеделски парцели. Видно от отбелязаните забележки на
експерта при проверка на земеделски парцели с номера от ИСАК –70055-1236-2-3, 70055-1241-3-4,
70055-1241-4-1, 70055-1261-4-1, 70055-1419-5-1, 70055-1711-1-3, 70055-1764-3-2,
70055-363-3-1 и 70055-962-3-1 е установено, че на същите е засята заявената
култура – пъпеши, но насажденията нямат минимално изискуемата гъстота, степен
на развитие и физиологично състояние за добив, допустим по схемата по която се
кандидатства – СЗ-МЗДП, както и че липсва изградена система за напояване. За
изброените парцели е отбелязано, че не са допустими по заявената схема за
обвързано подпомагане за зеленчуци /моркови, зеле, дини и пъпеши/ - СЗ-МЗДП.
Видно от изложените обобщени резултати, декларираната площ на парцели с общ
размер от 37.92 ха. не следва да бъде подпомагана по СЗ-МЗДП, като допустими по
конкретната схема са единствено площи в общ размер от 8.30 ха. Същевременно
площите с размер от 37.92 ха. „се приемат за допустими“, след извършена
проверка на място по Мярка 13.2/НР 2, СЕПП, БР 14, BG0002021 – Сакар и ЗДП, макар и конкретни
мотиви в тази посока да не са изложени.
Като приложение към
Уведомително писмо с изх. №01-262-6500/320 от 10.08.2020 г. /л. 58/ на началник
на Отдел "Регионален технически инспекторат" при ДФЗ – Областна дирекция – гр.
Хасково, визираният доклад е изпратен на
жалбоподателката, като и е предоставена възможност в 14-дневен срок от
получаване на писмото да направи забележки и възражения в писмен вид. В
уведомителното писмо не се съдържат конкретни съображения във връзка с
установяванията при извършената проверка на място, а единствено е посочено, че
в случая е приложима Наредба №2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост
на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. В
тази връзка не са налице мотиви в подкрепа на установената недопустимост за
конкретните земеделски парцели.
М.Д. е подала възражение с
вх. №01-262-6500/320#1 от 08.09.2020 г. /л. 258-259/, с което оспорва
констатациите от извършената проверка на място, като се излага съображения за
допустимост на конкретните парцели по смисъла на чл. 7 от Наредба №2 от
26.03.2018 г.
В отговор на това възражение
до жалбоподателката е изпратено уведомително писмо с изх. №01-262-6500/320 от
19.10.2020 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ /л. 260/, в което се
сочи, че е извършена допълнителна административна проверка на подаденото
заявление за подпомагане, която потвърждава констатациите на експертите,
извършили проверката на място, като отново единствено се посочва несъответствие
с чл. 7-9 от Наредба №2 от 26.03.2018 г., без излагане на конкретни мотиви в
тази връзка.
От страна на
жалбоподателката е изпратено възражение срещу уведомителното писмо на заместник
изпълнителния директор на ДФЗ с вх. №01-262-6500/320#3 от 16.11.2020 г. /л. 263-264/,
чрез което се оспорва заключението на административния орган. Към възражението
са приложени доказателства за реализирана продукция от земеделските площи –
регистър на продажбите и дневни финансови отчети. По повод това възражение от
заместник изпълнителния директор на ДФЗ е изпратено уведомително писмо с изх.
№01-262-6500/320#4 от 14.12.2020 г. /л. 270-271, съдържащо изявление, че въпреки
установеното наличие на заявената култура в проверяваните парцели, същата не
отговаря на условията описани в българското законодателство за добро
агро-техническо състояние.
Към 03.12.2020 г. в ДФЗ е била налична постъпила
декларация от жалбоподателката /л. 229 и сл./, съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба
№3/17.02.2015 г., във връзка със заявеното участие по схемите за обвързано с
производството подпомагане за плодове и зеленчуци. В Таблица №1 от декларацията са посочени документи,
доказващи минимален добив, а в Таблица №2 са описани заявените и използваните
за производство на плодове и зеленчуци парцели. Приложени са фискални бонове от
13.08.2020 г. и 03.12.2020 г. с предмет: продажба на пъпеши на обща стойност от
153 201.00 лв. /л. 206/.
С оспореното в настоящото съдебно
производство уведомително писмо с изх. №02-260-6500/3753 от 11.03.2022 г. за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г., издадено от заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” /л. 41-44/,
жалбоподателката М.М.Д. е уведомена, че оторизираната субсидия по отношение на
заявените схеми/мерки, базирани на площ в подаденото заявление за подпомагане
за кампания 2020 г. с УИН 26/280520/01136, е в общ размер на 43 078.61
лв., като съответно е отказано финансово подпомагане /извършено е намаление в
общ размер на 44 953.70 лв./ за разликата до първоначално поискания общ
размер на подпомагане от 88 032.31 лв. Детайлно представено, отказаното
финансово подпомагане е както следва: по подмярка 13.2/НР 2 в размер на 25.43
лв.; по СЕПП в размер на 437.09 лв.; по мярка 12/Натура 2000 в размер на 42.25
лв.; по СПП в размер на 131.48 лв.; по СПК в размер на 12.43 лв.; по ЗДП в
размер на 346.87 лв. и по СЗ-МЗДП в размер на 43 958.15 лв. Посочено е, че
общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни
административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от
ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са
сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри
на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. В табличен вид са посочени
заявените за подпомагане схеми/мерки; исканата от подпомаганото лице сума по
съответната схема/мярка; намаленията /в лв./ и размера на оторизираната сума.
Посочени са и ставките за всяка схема/ мярка (лв./ха) за кампания 2020 г. Посочено е също, че по схемите и мерките,
базирани на площ, администрирани съгласно чл.19 от делегиран Регламент №640/2014
на Комисията са начислени санкции, подлежащи на прихващани от бъдещи санкции в
размер на 33 616.52 лв. по СЗ-МЗДП. В таблица №2 от акта детайлизирано е
представена и информация за извършените плащания по всяка от заявените от
кандидата схеми и мерки, като общият им размер се равнява на 84 420.44 лв.
В тази връзка и независимо, че по делото не се представят доказателства за
извършените плащания, визираната сума ведно с понастоящем оторизираната
/43 078.61 лв./, за която е посочено, че преведена по банковата сметка на
кандидат, очевидно надхвърля размера на първоначално поисканото финансиране от
88 032.31 лв.
По делото е
представена и приета като доказателство административната преписка по издаване
на оспорения пред съда акт. Приети като доказателства са
решения от заседанието на УС на ДФЗ, съгласно
протокол №114/15.06.2017 г. и заповед №ОЗ-РД/2891 от 23.07.2019 г. на изпълнителния
директор на ДФЗ. Приета е и Инструкция за проверки на място по схеми и мерки за
директни плащания на площ 2014-2020 г., представена допълнително от ответника
по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността
на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл.
146 от АПК, намира следното от правна страна:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок /уведомителното
писмо е изтеглено от СЕУ на 20.04.2022 г. – л. 40, а жалбата е входирана в
Държавен фонд „Земеделие“ на 03.05.2022 г./, против административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на §1, т. 13 от ДР на ЗПЗП Разплащателната агенция е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по
правилата на законодателството на Европейския съюз. В чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП
е предвидено, че Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена
Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска
политика на Европейския съюз. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие”, е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция и я представлява. По силата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП,
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” може да делегира със заповед правомощията
си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, административни договори по ЗУСЕСИФ /сега
ЗУСЕФСУ/ и по подадени заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните
директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно
териториалната им компетентност. По делото е представена и приета като
доказателство заповед №ОЗ-РД/2891 от 23.07.2019 г.,
с която изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” е делегирал на заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” П. Д. С., правомощията да издава и
подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за
извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане до кандидатите за
финансово подпомагане, които са подали заявления по реда на Наредба №5 от
27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за
директни плащания – т. 1. В случая оспореният акт, който де факто се явява
отказ на финансово подпомагане за кампания 2020 г., е подписан от Заместник
изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” П. С.. Следователно
обжалваното уведомително писмо с изх. №02-260-6500/3753 от 11.03.2022 г. е
издадено от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно
делегираните му със заповед №ОЗ-РД/2891 от 23.07.2019
г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” правомощия.
Обжалваният административен акт е постановен в
предвидената от закона писмена форма, но при неспазване на нормативно
установените изисквания за съдържание на акта. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, административният акт трябва да съдържа фактическите
и правни основания за неговото издаване, формулирани по начин, даващи
възможност на адресата на акта да разбере волята на органа и да защити правата
и интересите си, ако счита че са нарушени.
Фактическите основания за издаването на
акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, са конкретните
факти, въз основа на които административният орган приема, че са налице
нормативно предвидените материалноправни предпоставки за упражняване на
предоставена му от закона компетентност. В случая в оспорения административен
акт не са изложени каквито и да е било мотиви, въз основа на какви фактически
констатации и обстоятелства органът е приел, че по отношение на заявените от М.М.Д.
за подпомагане площи за кампания 2020 г., е налице основание да бъде отказано
извършване на оторизация и изплащане на финансово подпомагане /респективно
намаляване на субсидията/ по Схеми и мерки за директни плащания, базирани на
площ. В обстоятелствената част на уведомителното писмо в табличен вид /Таблица
1/ са посочени единствено заявените за подпомагане схеми/мерки /колона 1/;
исканата от подпомаганото лице сума по съответната схема/мярка /колона 2/;
намаленията в лв. /колона 3/ и размерът на оторизираната сума /колона 6/.
Действително, съобразно утвърдената съдебна практика, поясненията към тези
колони представляват мотивите на административния акт. Но в случая, в
пояснението към колона 3 „Намаления“, са посочени пет хипотези, при които се
отчитат намаления на субсидията, а именно: 1. след извършени административни
проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в
съответното заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат,
проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими
площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; 2. в случаите, когато не са
спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението, съгласно Наредба №5
от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания; 3. наложена ставка на корекция /финансова дисциплина/,
определена съгласно чл. 26 от Регламент (ЕС) №1306/ 2013 и чл. 8, § 1 от
Регламент (ЕС) №1307/2013 в изпълнение на Регламент (ЕС) №2020/1801 на
Комисията от 30.11.2020 г., която за кампания 2020 е в размер на 2,906192 %; 4.
линейно намаление съгласно чл. 51, § 2 от Регламент (ЕС) №1307/ 2013, налагано
съгласно чл. 6, § 2, буква е), т. i) от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията и
5. линейно намаление съгласно чл. 65, § 2, буква в) от Регламент (ЕС) №1307/2013,
налагано съгласно чл.6, § 2, буква е), т. iii) от Регламент за изпълнение (ЕС) №809/2014
на Комисията. Липсва обаче каквото и да е посочване, още по-малко фактическо
обосноваване, на коя точно от тези пет хипотези, при които се отчитат намаления
на заявената финансова субсидия, се основава възприетото административно решение,
обективирано в обжалваното уведомително писмо с изх. №02-260-6500/3753 от
11.03.2022 г. Така, на практика, „мотивирането“ на постановения отказ за
финансово подпомагане по подаденото от жалбоподателката заявление за
подпомагане за кампания 2020 г. с УИН 26/280520/01136, се свежда до бланкетно
изброяване на възможните хипотези за отказ или частично намаляване на
плащанията, като липсва посочване и обосноваване на конкретни и относими
фактически констатации, субсумиращи се в някоя от хипотезите за отчитане на
намаления, отразени в пояснението към колона 3 „Намаления“ на страници трета и
четвърта от уведомителното писмо. В този смисъл не са индивидуализирани кои са
приетите като недопустими за подпомагане парцели /площи/ или части от тях, вкл.
чрез посочване на номер на парцел от ИСАК и допустима и недопустима площ в ха.
Съдът приема, че не представлява изложение на фактическите основания по см. на
чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК за издаването на административния акт,
съдържащото се в оспорения акт бланкетно и формално посочване, че общата
оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършването на задължителни
административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от
ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане, като тези данни са
сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри
на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП. Още във фазата на фазата на
административното производство земеделският производител следва да е запознат с
конкретните фактически и правни основания за намаляване на оторизирани суми. В
процесното писмо, освен че липсва такава конкретизация, не е налице и
препращане към определен документ, съдържащ се в преписката по издаване на
акта, който да обоснове формирания извод на административния орган.
Едва в представеното с административната
преписка по делото становище на ответника се сочи, че в резултат на извършените
проверки са установени като недопустими за подпомагане площи в размер на: 29.62
ха по СЗ-МЗДП от първоначално декларираната площ в размер на 37.92 ха, което
водело до 100 % надеклариране, 0.52 ха по СЕПП от първоначално декларираната
площ в размер на 71.82 ха, което представлявало 0.73 % наддеклариране, отнесено
по-натам и към оторизацията на площи по СПП, ЗДП и подмярка 13.2/НР 2 и пр. В
становището са описани и одобрените за оторизация площи по Мярка 12/натура
2000. Изложени са съображения за наложените санкции, предвидени в чл. 19 и 19а
от Делегиран Регламент /ЕС/ №640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г., както и
за наложената ставка на корекции /финансова дисциплина/ в размер на 1985.24 лв.
по СЕПП, СПП, ЗДП, СПК и СЗ-МЗДП. Изложени са мотиви във връзка с правомощията
на ДФЗ-РА по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП, както и лаконични съображения по
отношение условията за допустимост за подпомагане на земеделските площи.
По отношение процесуалната роля на
визираното становище, постъпило в съда със съпроводителното писмо, с което е
представена жалбата срещу административния акт, съответно административната
преписка по неговото издаване и съдържащо в определена степен изложени
съображения във връзка с формирането на крайния извод на административния
орган, съдът приема следното:
Действително съгласно Тълкувателно решение №16/1975
г. на ОСГК на ВС, не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и
допълнително, след издаването на административния акт, стига обаче да се
постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране
на ИАА и отказите за издаване на такива. Според изложеното в тълкувателното
решение такива са например случаите, когато мотивите са изложени в съобщението
по чл. 28, ал. 1 ЗАП
/отм./, с което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде
издаден исканият административен акт. Също така би следвало да се приеме за
възможно мотивите да бъдат изложени и в съпроводителното писмо, с което жалбата
на страната и материалите по административното производство се изпращат на
по-горния административен орган за разглеждане по реда на чл. 30 и сл. от
ЗАП /отм./. Но, както е прието и в тълкувателното решение, в
описаните случаи допълнителното излагане на мотивите позволява на страните
своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да
организират защитата си срещу него. За да се счита още, че е отстранено
допуснатото нарушение /каквото представлява неизлагането на мотиви към основния
акт/ и че актът е саниран, следва допълнително изложените мотиви да изхождат от
същия административен орган, който го е издал.
В случая коментираното становище, което единствено
дава някаква насока за основанията за извършените от административния орган
намаления, е документ, който не би могъл да се приеме за част от
административната преписка и за такъв, който допълва мотивите на оспорения акт,
тъй като не отговаря на условията, посочени в цитираното тълкувателно решение.
Макар това становище да изхожда от издателя на оспорения акт и да е представено
с административната преписка в изпълнение на задължението на органа по чл. 152, ал. 2 от АПК, то е изготвено по повод вече депозираната чрез органа до съда
жалба, с която е оспорено издаденото уведомително писмо. В случая адресатът на
акта не е бил запознат с изложените в това становище фактически основания и
съответно не е могъл да оспори същите с подадената до съда жалба и адекватно да
организира защитата си срещу него. Даденото в тълкувателното решение разрешение
на този въпрос е свързан с възможността административният орган-издател на акта
да допълни мотивите си със съпроводителното
писмо, с което административната преписка се изпраща на по-горестоящия
административен орган, т. е. при оспорване на акта по административен ред, тъй
като в този случай адресатът на акта би имал възможност да оспори акта и по
съдебен ред, след като вече се е запознал с допълнително изложените мотиви при
оспорването на акта по административен ред. В конкретика процесния случай не е подобен на описаните
по-горе възможности - липсва оспорване по административен ред и адресатът на
акта не е бил запознат с допълнително изложените във въпросното становище
мотиви преди да упражни правото си на оспорване на акта по съдебен ред.
По изложените съображения не може да се
приеме, че със становището на ответника се допълват мотивите на оспорения
индивидуален административен акт – уведомително писмо с изх. №02-260-6500/3753
от 11.03.2022 г. и по този начин тяхната непълнота се санира.
Поради това
единственият документ от преписката, който би обосновал отказ или редукция на
заявеното финансово подпомагане за 2020 г, е докладът за проверка на площи във
връзка с извършената проверка на място. Този документ обаче не е посочен в
оспореното писмо. Същият съдържа факти, относно установена разлика в площите /декларирани
и установени при проверката/ при СЗ-МЗДП и липсата на такава по останалите
схеми и мерки, а не съображения, които да са възпроизведени в акта, за да се
приеме, че тези съображения са такива по издаването му, обосноваващи конкретно
посочените от административния орган намаления по заявените мерки за
подпомагане, както по принцип, така и свързани с налагане ставка на корекция
/финансова дисциплина/, определена съгласно чл.26 Регламент (ЕС) №1306/2013 и
чл. 8, §1 Регламент (ЕС) №1307/2013, или на линейно намаление съгласно чл. 65,
§ 2, б. “в“ Регламент (ЕС) №1307/2013, налагано съгласно чл. 6, § 2, б. “е“, т.
iii от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 и пр. Следователно отново не е налице хипотезата
на ТР 16/1975 на ОСГК на ВС. Посочените в доклада констатации, че на декларираните
парцели е засята заявената култура – пъпеши, но насажденията нямат минимално
изискуемата гъстота, степен на развитие и физиологично състояние за добив,
допустим по схемата по която се кандидатства – СЗ-МЗДП, както и че липсва
изградена система за напояване, би могло да се приеме за надлежно фактическо
основание само ако е обвързано с конкретно несъответствие с критериите, съдържащи
се в Наредба № 2 от 26 март 2018 г,
в която са установени общите и специалните условия за допустимост за
подпомагане. В случая това не е сторено, като бланкетното позоваване на
нормативни актове, е крайно недостатъчно. Още повече, че ясно и недвусмислено
не са изложени конкретни мотиви за извършените намаления по останалите схеми и
мерки, описани в оспорения административен акт.
В обобщение
съдът счита, че административният орган не е изпълнил задължението си да
конкретизира кои точно изисквания по всяка от заявените схеми и мерки не са
спазени от кандидата, а и за кои от декларираните имоти се отнася това, с
посочване на съответната нормативна и фактическа обосновка. В случая така
издаденото уведомително писмо не позволява да се извърши проверка за правилното
прилагане на чл. 43, ал. 3, т. 4 във връзка с чл. 40 от ЗПЗП, т. е. за материална законосъобразност
на извършените намаления и наложените
санкции.
По тези съображения съдът намира, че оспореното уведомително писмо с изх.
№02-260-6500/3753 от 11.03.2022 г. на Заместник-изпълнителния
директор на ДФЗ е незаконосъобразно. Липсата на мотиви нарушава правото на
защита на засегнатото от издадения акт лице и го поставя в невъзможност да
формира конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат,
препятства упражняването на реален съдебен контрол за приложението на
материалния закон, поради което представлява самостоятелно и достатъчно основание
за отмяна на обжалвания административен акт.
Делото следва да бъде върнато като преписка на административния орган за
ново произнасяне по заявлението за подпомагане на жалбоподателката за кампания
2020 г., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени
в настоящото решение.
Предвид изхода на делото искането на
жалбоподателката за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Държавен фонд „Земеделие“ следва да бъде
осъден да заплати на М.М.Д. сумата от 610.00 лв., от които 10.00 лв. внесена
държавна такса и 600.00 лв. – договорено и заплатено възнаграждение за един
адвокат, съгласно представения по делото договор за правно съдействие и защита
– л. 301. По отношение направеното от процесуалния представител на ответника
възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатско
възнаграждение, следва да се отбележи, че същият с оглед разпоредбата на чл. 8,
ал. 1, т. 4 от Наредба
№1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
предвид установения по делото материален интерес от 44 953.70 лв.
/отказаният размер на подпомагане/, очевидно не се явява необосновано завишен, поради
което платеното адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено в пълен
размер.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал. 2, предл. второ и чл.173, ал. 2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по
жалба на М.М.Д., ЕГН ********** с адрес ***, уведомително писмо с изх.
№02-260-6500/3753 от 11.03.2022 г. за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ
за кампания 2020 г., по отношение заявление за подпомагане с УИН:
26/280520/01136 за кампания 2020, издадено от заместник изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие”, в частта
му, с която на М.М.Д. е отказано извършване на
оторизация и изплащане на финансово подпомагане по заявление за подпомагане за
кампания 2020 г. с УИН 26/280520/01136, както следва: по подмярка 13.2/НР 2 в
размер на 25.43 лв.; по СЕПП в размер на 437.09 лв.; по мярка 12/Натура 2000 в
размер на 42.25 лв.; по СПП в размер на 131.48 лв.; по СПК в размер на 12.43
лв.; по ЗДП в размер на 346.87 лв. и по СЗ-МЗДП в размер на 43 958.15 лв.
или в общ размер на 44 953.70
лв., като незаконосъобразно.
ИЗПРАЩА
преписката
на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, за ново разглеждане и произнасяне с мотивиран административен акт по подаденото от М.М.Д. заявление за подпомагане за кампания 2020 г. с УИН 26/280520/01136,
при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” гр. София, да
заплати на М.М.Д., ЕГН ********** с адрес ***, сумата от 610.00 лв. /шестстотин
и десет лева/, от които 10.00 лв. /десет лева/ внесена държавна такса и 600.00
лв. /шестстотин лева/ – договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: