№ 14
гр. Варна , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на девети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Илия Христов Николов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20213000600095 по описа за 2021 година
Съдът за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК,
намиращи приложение по препращане от чл.306, ал.3 от НПК. Образувано е
по въззивна жалба на адв.Б.Ж. – защитник на осъденото лице Б. М. М. против
определение от 26.02.2021г. по ЧНД № 64/2021г. по описа на ОС-Шумен по
реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, с което е било извършено групиране на
наложените на осъденото лице наказания.
Предмет на въззивното производство е определение на ШОС от
21.01.2021 г., постановено по ЧНД № 64/2021 г., с което e определено за
изтърпяване едно общо наказание по отношение на осъденото лице Б. М. М.,
с ЕГН ********** за наложените му наказания по осъжданията по НОХД №
19/2015 г. по описа на Окръжен съд – Разград и НОХД № 716/2018 г. по
описа на Районен съд – Разград, до размера на по-тежкото от тях, а именно -
лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години; на основание чл. 25, ал. 4 от
НК вр. чл.66 ал.1 от НК съдът отложила изтърпяването на така определеното
общо наказание лишаване от свобода от 3 /три/ години за срок от 5 /пет/
години, считано от влизане на настоящото определение в сила; на основание
чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 3 от НК ШОС присъеденил към така определеното
общо наказание лишаване от свобода наказанието глоба от 600 лева,
наложено по НОХД № 19/2015 г. по описа на Окръжен съд – Разград, като
същото е изтърпяно изцяло и се приспада изцяло; ШОС постановил отделно
1
изтърпяване на наказанието по НОХД № 412/2020 г. по описа на ШОС
пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от 1 /една/ година с периодичност два пъти седмично и задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година.
Във въззивната жалба се развива оплакване, че възприетият от първата
инстанция вариант за групиране на наказанията на осъденото лице Бр.М. не е
най-благоприятния за него. Защитата отново заявява виждането си, че
наложеното с присъдата по НОХД № 19/2015 г. по описа на ОС – Разград
условно наказание лишаване от свобода е изцяло изтърпяно и поради това за
неговия подзащитен по-благоприятно било групирането на наказанията по
НОХД № 716/2018 г. по описа на РС – Разград и НОХД № 412/2020 г. по
описа на ШОС, като по този начин би се стигнало до поглъщане на
наказанието пробация.
Прокурорът от АП-Варна изразява становище за неоснователност на
жалбата и предлага на въззивната инстанция да потвърди определението на
ШОС.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован не се явява. Чрез
договорния си защитник поддържа жалбата на изложените в нея основания.
Варненският апелативен съд, след като се запозна с материалите по
делото констатира, че въззивната жалба е допустима и я разгледа по
същество.
Предмет на настоящото произнасяне са три осъждания на Б. М. М.:
С присъда № 55 от 30.06.2015 г. по НОХД № 19/2015 г. по описа на ОС
– Разград, влязла в сила на 14.11.2017 г., за извършено на 22.12.2013 г. деяние
по чл.249, ал. 1, т. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК на ос.л. М. е
наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, което е отложено на
основание чл. 66 от НК за изпитателен срок от 3 години; кумулативно е
наложено и наказание глоба в размер на 600 лева. Изпитателния срок по тази
присъда е изтекъл на 14.11.2020 г., а глобата е платена на 01.12.2017 г.
С присъда № 100 от 22.02.2019 г. по НОХД № 716/2018 г. по описа на
РС – Разград, влязла в сила на 19.11.2019 г. за деяние извършено на 15.11.2014
г., квалифицирано като престъпление по чл.209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК
на М. е наложено наказание 3 години лишаване от свобода, чието
изтърпяване е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от 5 години. Този
изпитателен срок, по тази присъда би изтекъл на 19.11.2024 г.
С определение за одобряване на споразумение № 260004 от 26.01.2021
г. по НОХД № 412/2020 г., влязло в сила на 26.01.2021 г. за деяния извършени
в периода от 02.11.2018 г. до 04.02.2019 г., наказуеми като престъпления по
чл. 354б, ал. 5, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК на осъденото
лице М. е наложено наказание пробация, като са определени пробационни
2
мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 – 1 година
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност 2 пъти седмично
и 1 година задължителни периодични срещи с пробационен служител на
основание чл. 42а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1, вр. ал. 1. На основание чл. 59, ал. 1
и ал. 2 от НК е приспаднато задържането по делото, считано от 04.02.2019 г.
до 04.04.2019 г. По делото не са представени доказателства за реално
привеждане в изпълнение на наказанието пробация, налице е само
информация по НОХД № 412/2020 г. по описа на ШОС, че Окръжна
прокуратура - Шумен е предприела подобни действия.
Възприемайки горните фактически положения, първоинстанционният
съд законосъобразно е приел, че първите две осъждания ( тези по НОХД №
19/2015 г. по описа на ОС – Разград и по НОХД № 716/2018 г. по описа на РС
– Разград) са в условията на реална съвкупност по смисъла на чл.25, вр.чл.23
от НК и законосъобразно е извършил групиране на наложените наказания на
осъденото лице.
Третото осъждане е в съотношение на рецидив с това по НОХД №
19/2015 на РОС, тъй като деянията са били извършени не само след влизане в
сила на присъдата, но и в рамките на установения изпитателен срок. Горното
категорично изключва възможността тези две осъждания да бъдат групирани.
Осъждането по п.2 е в съотношение на реална съвкупност с тези по п.1 и
по п.3, което от своя страна ангажира съда да извърши групирането,
отчитайки най-благоприятния за осъденото лице вариант, което и ШОС е
сторил.
Съгласно указанията, дадени с Постановление № 4/65 г. на Пленума на
ВС на РБ (ВКС), т. 9, в случаите, когато са налице няколко възможни
съвкупности на престъпления, предмет на няколко влезли в сила присъди,
съдът е длъжен да определи общото наказание в най-благоприятното
съчетание за осъдения. В тази връзка съдът е длъжен да провери по коя от
реалните съвкупности общото наказание заедно с наказанието за третото
престъпление е най-благоприятно за подсъдимия и тогава да постанови общо
наказание за съвкупността и това за отделно изтърпяване (на третото
престъпление).
Тук следва да се отбележи несъгласието на въззивната инстанция с
доводите на защитата, обвързани от твърдението, че наказанието по НОХД
№19/2015 г. на РОС е изтърпяно. Касае се за условно наказание, което в нито
един момент не е било привеждано в изпълнение, т.е. не било търпяно
ефективно от осъденото лице. Обстоятелството, че определеният изпитателен
срок е изтекъл на 14.11.2020 г. не променя този извод, нито пък води до извод
за настъпила реабилитация по право по чл.86 ал.1 т.1 от НК, тъй като то е в
съотношение на реална съвкупност с осъждането по НОХД № 716/2018 г. по
описа на РС – Разград, по което изпитателния срок не е изтекъл. Освен това
практиката на ВКС (Решение № 222 от 26.06.2015 г. на ВКС по н. д. №
3
366/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Галина Захарова) приема, че
критерий при определянето на общо наказание съгласно принципа за най-
благоприятното за осъдения съчетание (ППВС № 4/1965 г., т. 9; Р №
11/27.02.1987 г. по н. д. № 3/87 г., ОСНК на ВС) са конкретно наложените
наказания за съответните престъпления, включени в съвкупностите, а не
обстоятелството дали някои от наказанията са реално изтърпени.
Изтърпяното изцяло или отчасти наказание от някоя от присъдите подлежи на
приспадане, след като първо се извърши законосъобразно групиране в най-
благоприятния за осъдения вариант. Приспадането се осъществява, когато
вече е определено общо наказание за изтърпяване. Тази последователност
недвусмислено следва от регламентираната в чл. 25, ал. 1 - ал. 3 от НК
поредност: съдът първо решава въпроса за групирането съобразно принципа
на най-благоприятното за осъдения съчетание (чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от
НК), а едва след това пристъпва към приспадане на изтърпяното наказание по
някоя от присъдите (чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от НК). Следователно, изтърпяното
наказание по някоя от присъдите не е водещ фактор, който определя
благоприятността на съответните варианти от съвкупности, общото наказание
за които се формира съгласно правилата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от
НК.
След като е достигнал до тези правилни изводи, първостепенният съд е
изпълнил и задължението си по чл.25, ал.4 от НК да преразгледа въпроса за
изпълнение на наказанията по НОХД № 19/2015 г на РОС и по НОХД №
716/2018 г. на РС Разград и отново е преценил, че са налице условията по
чл.66 от НК за отлагане на изпълнението на най-тежкото наказание
„Лишаване от свобода“ и е определил изпитателен срок от пет години. При
решаването на тези въпроси съдът не е допуснал нарушение на закона, тъй
като в тази хипотеза той е суверенен да пререши този въпрос, включително и
да постанови ефективно изпълнение на най-тежкото наказание – в този
смисъл ТР № 14/1987 г. на ОСНК, т. 3. По този начин за осъденото лице се
постига намаляване на срока на по-тежкото наказание, каквото безспорно е
„Лишаването от свобода“ в сравнение с наказанието „пробация“. Този
вариант е най-благоприятния за осъденото лице Б.М. , тъй като той
евентуално би търпял общо наказание лишаване от свобода с най-кратък
срок.
Поради изложеното и определението на Окръжен съд Шумен следва да
бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК, намиращ
приложение по препращане от чл.306, ал.3 от НПК, съставът на ВАпС
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение, постановено на 26.02.2021г. по ЧНД №
64/2021г. по описа на ОС-Шумен по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5