РЕШЕНИЕ № 261074
гр. Пловдив, 02.04.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивският районен съд, гражданско отделение, 5-ти брачен състав, в
публично заседание на петнадесети март
две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христо Иванов
при секретаря Гергана Бонева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 13242 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Д.Д.В.
ЕГН ********** ,ЧРЕЗ НЕГОВАТА МАЙКА И ЗАКОНЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ Я.М.Я. ЕГН **********
ПРОТИВ Д.Й.В. ЕГН **********.
Ищцата
твърди, че с ответника са живели
на съпружески начала и са родители на малолетния Д.Д.В.. Разделени са от ***, а с решение по по №*** по описа на ПРС, *ти
бр. състав, е определена месечна
издръжка на детето в размер на 200лв.
Твърди се, че от тогава е
изминал значителен период от време/ повече от около * години/, понастоящем
разходите на детето са нараснали,променили са се социално-икономическите
условия в страната и то има нужда от
по-висок размер на издръжката, заплащана от бащата,. Заявява се, че детето е *** клас , учи в друго населено място ,като
освен обичайните му разходи , майката заплаща ежедневно и пътни на детето до
учебното заведение, както и за учебни помагала. Поради това се прави искане да
бъде осъден ответникът да заплаща издръжка в размер на 350лева месечно за
детето, считано от датата на завеждане на исковата молба, до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменяване или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска. Представя писмени доказателства. Прави доказателствени
искания и претендира разноски.
Иск с правната квалификация чл. 150 вр. чл.143 вр. чл. 139 и
по чл. 149 от СК.
В определения
срок е постъпил писмен отговор от ответника. Оспорва се иска по основание и по
размер. Твърди се, че понастоящем доходите му са ниски и не може да изплаща издръжка в претендирания
размер.
Пловдивският районен съд, като взе предвид
становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Между
страните не се спори, и от представеното по делото удостоверение за раждане се
установява, че Д.Д.В. ЕГН ********** е
син на Я.М.Я. ЕГН ********** И Д.Й.В. ЕГН **********. Видно от представеното съдебно решение по №*** по описа на ПРС, *ти
бр. състав, е определена месечна
издръжка на детето в размер на 200лв.
От показанията
на разпитания в съдебно заседание с. на ищцовата страна – св К. / фактически *** на майката/ се установява, че детето се отглежда от майката,
както и че детето учи в друго населено място – в гр П. ,което налага ежедневно пътуване в двете посоки .Майката има *** деца.
От
разпита на св М./ без родство/ се установява ,че ответникът работи в ***.
Споделя, че след като сега децата са онлайн не знае дали на детето се налага да
пътува.
При така установените факти от значение за
спора съдът достигна до следните правни изводи:
За да
бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка на сина си в
определен размер следва да се установи, че е баща на детето, като следва да бъде
установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето ,с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка на сина си.
Задължението за издържане на детето до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето,
като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от *** г. те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва,
че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи
издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За
да бъде уважен искът за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от
присъдения вече размер на детето си,
следва да се установи промяна на обстоятелствата, при които е бил определен
първоначалния размер на издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите
на детето, с оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
По
отношение на първата група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото
производство, съдът намира от една страна, че действително е налице сериозна
промяна в обстоятелствата, мотивирали първоначално определения размер на
дължимата на детето издръжка. Същата е присъдена преди около * години. За изминалия значителен
период от време е налице промяна в нуждите на детето, а и съществена и трайна промяна на
икономическата обстановка в страната, при която обективно е напълно невъзможно
едно момче на тази възраст да бъде издържано
със средства от 200лева / издръжката, която
ответника е осъден да
плаща в размер на 200лв /.
При
преценка какъв е подходящият размер на издръжката, който да отговаря
едновременно на потребностите на детето и на доходите на родителя, задължен с
нея , съдът намира ,че майката на детето полага д. грижи за израстването и образованието на
детето, за всестранното му развитие като личност.
Съдът приема, на базата на събраните писмени и
гласни доказателства , че детето има нужда да получава, а двамата родители са
задължени да му осигуряват ,/тъй като е във възможностите им /обща месечна издръжка в
размер на около 450 лв - за храна, пътни
,дневни ,джобни ,дрехи, здравни нужди,учебни пособия и уроци и задоволяване на
други текущи нужди.
Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява 250 лева от тази месечна издръжка на детето, а
останалите 200 лева следва да се поемат от майката , която полага грижи и за фактическото отглеждане на детето. От
приложената справка от ТД-НАП Пловдив се установява, че бащата е с основна
заплата от около 650лв ,няма други деца, на които да дължи издръжка. Трудовото
възнаграждение на на майката също е близко до миниманото за страната. Съдът
намира ,че претендираната издръжка от 250 лева е напълно във възможностите на
ответника, тъй като въпреки че понастоящем трудовото му възнаграждение е близко
до минималното за страната, неговата професия и опит като кранист предполагат
възможности за реализиране на значително по-високи трудови доходи, които
впрочем той е взимал в миналото. Съдът акцентира и върху обстоятелството, че и
двамата родители нямат понастоящем други деца, на които да дължат издръжка.
Ето защо искът за увеличение на издръжката
се явява основателен за сумата в размер
на 250 лева месечно, начиная от датата на депозиране на исковата молба в съда,
до настъпване на основание за изменението или прекратяването й ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска. За разликата от 100 лв. до
пълния претендиран размер от 350 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Така определеният завишен размер на
издръжката, съобразно разясненията дадени в т. 21 на ППВС № 5 от 1970г., се
дължи от датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена месечна вноска.
Доколкото настоящото производство е с
предмет претенция за присъждане издръжка на дете, то на основание чл. 242, ал.
1 ГПК следва да бъде постановено предварителното изпълнение на решението в тази
му част.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата
за държавните такси, който се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати държавна такса върху присъдения в полза на детето
увеличен размер на издръжката, която възлиза на 72 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът следва да възмезди ищцовата страна за сторените от нея разноски в
рамките на производството, съобразно уважената част от иска. В случая
разноските на ищцовата страна възлизат на 167 лева - адвокатски хонорар, за
който е представен оправдателен документ .
По изложените мотиви Пловдивски районен
съд, V- ти бр.
състав
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ РАЗМЕРА НА
ОПРЕДЕЛЕНАТА с решение
по №*** по описа на ПдРС, *ти бр. състав, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА, КОЯТО бащата Д.Й.В. ЕГН ********** , следва да заплаща на сина Д.Д.В. ЕГН
********** , ЧРЕЗ неговата майка и законен представител Я.М.Я. ЕГН **********,
от 200 лева на 250 лева месечно, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда –*** г ,до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, от падежа до
окончателното и изплащане, като отхвърля иска до пълния претендиран размер от 350 лева.
ОСЪЖДА Д.Й.В. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд - Пловдив, сумата от 72 лева – държавни такси за настоящото
производство.
ОСЪЖДА Д.Й.В.
ЕГН ********** , да заплати на Я.М.Я. ЕГН ********** сумата от 167лева – направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от
иска.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Хр.Иванов
Вярно с оригинала.
М.К.