№ 618
гр. Пазарджик, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20225220100142 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл.71, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДискр.
Ищецът Н.Н. А, ЕГН **********, адрес: Затвора в гр.Пазарджик, твърди,
че в периода 14.04.2014г. – 18.09.2020г. е бил подложен на дискриминация от
администрацията на Затвора в гр.Пазарджик, където изтърпява наказание
„доживотен затвор“. Поддържа, че в този затвор е третиран по-
неблагоприятно в сравнение с лишените от свобода в затворите в гр.София,
гр.Стара Загора, гр.Ловеч и гр.Бобов дол, тъй като за разлика от тях, на него
не му е разрешено да ползва устройства за възпроизвеждане на аудиофайлове
в MP3 формат /MP3 player/ и файлове в МР4 формат, устройства за
съхраняване на информация в електронна форма – 2 бр. флаш памет с музика
и филми, както и слушалки без микрофон. Ищецът твърди още, че тези
действия на администрацията на затвора в гр.Пазарджик, която е подчинена
на ответника ГД „ИН“ – София, представляват проява на пряка и непряка
дискриминация, основана на признака лично положение. Иска от съда да
постанови решение, с което да установи нарушението, както и да осъди
ответника да преустанови неговото извършване, да възстанови положението
преди тях и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.
1
Ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“, гр.София, бул. „Ген. Н.
Столетов“ №21 оспорва исковете при твърдение, че ищецът е поставен при
равни условия с останалите лица, които изтърпяват наказание лишаване от
свобода в затвора в гр.Пазарджик. Поддържа, че ищецът не се намира в
сравними сходни обстоятелства по смисъла на чл.4, ал.2 ЗЗДискр с лишените
от свобода в други затвори, тъй като условията на живот в тях се различават,
доколкото се определят от местоположението на затвора, броя на лишените
от свобода в него, установените вътрешни правила, поведението на осъдените
и др. Твърди, че част от периода на нарушението е покрит от погасителна
давност. Моли искът да бъде отхвърлен.
За основателността на иска ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване, че в периода 14.04.2014г. – 18.09.2020г. е бил
третиран от администрацията на Затвора - гр.Пазарджик по-неблагоприятно в
сравнение с други лица, с които се намира в едно и също или в сходно
положение, както и че това неравностойно третиране е основано на някои от
признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр.
Не е спорно, че от 14.04.2014г. ищецът изтърпява наказание „доживотен
затвор“ в Затвора – гр.Пазарджик.
Установява се от приетите по делото 2 бр. ръкописни заявления, подадени
от ищеца до началника на затвора в гр.Пазарджик, че на датите 12.07.2017г. и
25.07.2017г. ищецът е поискал разрешение да ползва две флаш памети,
съдържащи музика и филми, както и слушалки за МР4, които да свърже към
радиото. И двете заявления са оставени без уважение. Видно от постъпилото
по делото писмо от администрацията на същия затвор, през процесния период
ищецът не е отправял писмени искания за разрешение да ползва устройства за
възпроизвеждане на аудиофайлове в MP3 формат /MP3 player/ и файлове в
МР4 формат.
Видно от приетия като доказателство списък на разрешените лични вещи
в затворите, поправителните домове, затворническите общежития и арестите,
утвърден от заместник министъра на правосъдието, сред тях не са включени
поисканите от ищеца флаш памети и слушалки за МР4.
От горното е видно, че ответникът ГД „Изпълнение на наказанията“ не
разполага с възможност да преценява какви вещи могат да притежават
лицата, които пребивават в местата за лишаване от свобода, тъй като тези
2
вещи са изчерпателно изброени в списък, издаден от заместник министъра на
правосъдието. Видно е още, че списъкът е еднакъв за всички тези лица, които
се намират в затворите в страната.
Дори да се приеме, както твърди ищеца, че в някои затвори лишените от
свобода притежават устройства от вида на процесните, а в други затвори
притежаването им не е позволено, това не означава, че втората група лица са
подложени на дискриминационно отношение на основата на лично
положение в зависимост от това, в кое затворническо заведение изтърпяват
наказанието си?
В съдебната практика трайно е установено разбирането, че по-
неблагоприятното третиране на лишени от свобода, в зависимост от това в
кое затворническо заведение изтърпяват наказанието си, не е сред
предвидените в чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр. или друг закон признаци, поради което
не представлява дискриминация по признак лично или обществено
положение. Такава дискриминация е възможна само при неравно третиране
на лица, които се намират в едно и също или в сходно положение. Всеки
затвор осигурява различни условия за живот на осъдените, които разлики са
обективно обусловени от редица обстоятелства, водещи до различни битови и
организационни условия. Ето защо, не може да се приеме, че изтърпяващите
наказание в даден затвор лица се намират при „сравними сходни
обстоятелства“ с изтърпяващите наказание в друг затвор. Следователно, в
подобни „сравними сходни обстоятелства“ ищецът се намира единствено с
лицата, изтърпяващи същото наказание в същия затвор и само сравнението с
тях е от значение за преценката дали е налице спрямо него дискриминация по
чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр / Решение № 101 от 2.08.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1871/2020 г., IV г. о.; Решение № 244 от 14.08.2012 г. на ВКС по гр. д. №
777/2011 г., IV г. о./.
В конкретния случай ищецът е посочил, че по-неблагоприятното
третиране е следствие от актове на началника на затвора в гр.Пазарджик, с
които му е отказано притежаването на поисканите устройства, а в други
затвори притежаването им е разрешено. Това твърдение само по себе си
изключва по обективни причини сходността в положението на лишените от
свобода, намиращи се в затвора в гр.Пазарджик, и лишените от свобода,
изтърпяващи наказанието си в други затвори. Това е така, тъй като
3
началникът на затвора в гр.Пазарджик не може да влияе върху личното
положение на лишените от свобода извън затвора в гр.Пазарджик и
следователно тези лица не са в сравними сходни обстоятелства спрямо ищеца
по отношение на правилата в затвора в гр.Пазарджик. Наличието на
„сравними сходни обстоятелства“ следва да се преценява спрямо конкретното
лично положение на ищеца, т. е. лицата, с които той се сравнява, следва да
бъдат в идентично положение. В подобно идентично или сходно положение с
ищеца по отношение на личното си положение, определено от актовете на
управление на затвора в гр.Пазарджик са само лицата, намиращи се под
юрисдикцията на началника на този затвор, но не и лицата, които изтърпяват
наказание в друг затвор в страната/вж. Решение № 101 от 2.08.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 1871/2020 г., IV г. о./.
По делото не е установено различно третиране на ищеца в сравнение с
останалите лишени от свобода в затвора в гр.Пазарджик при спазването на
утвърдения от началника на затвора вътрешен ред. Равното третиране на
всички тези лица изключва както пряката, така и непряката дискриминация
спрямо ищеца по смисъла на ЗЗДискр. Ето защо предявените искове за
защита от дискриминация следва да се отхвърлят.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва
да заплати на ответника направените от него съдебни разноски, каквото
искане е отправено с писмения отговор на исковата молба. В случая
ответникът е представляван от юрисконсулт и има право на възнаграждение
по чл.78, ал.8 ГПК, което съдът с оглед на правната и фактическата сложност
на делото определя в минималния размер от 80 лв., съгласно чл.23, т.4 НЗПП.
Възнаграждението на назначения от съда повереник на ищеца следва да се
изплати от НБПП по реда на чл.37 и сл. ЗПП.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл.71, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДискр, предявени от
ищеца Н. Н. АЗ., ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор“
в Затвора - гр.Пазарджик, против ГД „Изпълнение на наказанията“, гр.София,
бул. „Ген. Н. Столетов“ №21, за установяване, че в периода 14.04.2014г. –
18.09.2020г. администрацията на затвора в гр.Пазарджик, която е подчинена
4
на ответника, е нарушила правото на ищеца на равенство в третирането в
сравнение с лишените от свобода в затворите в гр.София, гр.Стара Загора,
гр.Ловеч и гр.Бобов дол, тъй като за разлика от тях, на него не му е разрешено
да ползва устройства за възпроизвеждане на аудиофайлове в MP3 формат
/MP3 player/ и файлове в МР4 формат, устройства за съхраняване на
информация в електронна форма – 2 бр. флаш памет с музика и филми, както
и слушалки без микрофон, което нарушение е основано на признака лично
положение, както и за осъждане на ответника да преустанови нарушението и
да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения.
ОСЪЖДА ищеца Н. Н. АЗ. с ЕГН ********** да заплати на ответника ГД
„Изпълнение на наказанията“, гр.София сумата от 80 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5