РЕШЕНИЕ
№ 14945
гр. София, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110114031 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от [***],
ЕИК [***], срещу [***], ЕИК [***], с която моли от съда ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 10632,53 лв., представляващо регресно вземане по платено обезщетение
по имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица № [***], валидна към
датата на ПТП, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 17.03.2023
г. до окончателното й изплащане.
Ищецът [***], ЕИК [***], твърди, че на 11.03.2021 г. в гр. Видин, на главен път Е-79, в
участъка на „Дунав мост-ІІ“ и на граничния пункт, в успоредното пътно отклонение, е
настъпило ПТП между т.а. марка и модел „Ман Тех“, рег. № [***], и т.а. марка и модел „Ман
Тех“, рег. № [***]. При потегляне от колоната изчакващи МПС-та намиращият се отпред т.а.
марка и модел „Ман Тех“, рег. № [***], поел на заден ход, при което ударил намиращия се
зад него т.а. марка и модел „Ман Тех“, рег. № [***]. В резултат на удара са причинени
материални вреди на МПС „Ман Тех“, рег. № [***], за които при ищеца имало сключена
имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № [***], валидна
към датата на ПТП. Във връзка с процесното ПТП бил съставен и подписан от участниците
в него Двустранен констативен протокол от 11.03.2021 г., съгласно който водачът на МПС
„Ман Тех“, рег. № [***], бил виновен за настъпването на ПТП.
1
Към датата на ПТП отговорността на водача на МПС „Ман Тех“, рег. № [***], била
покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с №
[***] при ответното дружество. Сочи, че за обезщетяване на причинените вреди по МПС
„Ман Тех“, рег. № [***], при ищеца е била заведена Щета № [***], като било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 10607,53 лв. на сервиза, извършил ремонтно-
възстановителните дейности по отстраняване на вредите от процесния автомобил.
Поддържа, че във връзка с извършените огледи и определяне размера на обезщетението по
застрахователната преписка са били направени обичайни ликвидационни разноски в размер
на 25 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на
собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по ЗЗ „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП, водач. Ищецът
е предявил регресната си претенция в размер на 10 632,53 лв. до ответника, като ответникът
отказал да уважи претенцията. Посочва се, че към датата на подаване на исковата молба в
съда процесната сума не била погасена. Моли за уважаване на исковете. Претендира
присъждане на разноски. Ищецът е представил писмени доказателства, като е посочил и
поискал съдът да допусне събиране на допълнителни доказателствените средства, в т.ч.
разпит на свидетел, в лицето на водача на увреденото МПС А. И. М., ЕГН **********, с
адрес за призоваване в гр. Видин, [***], за установяване на обстоятелствата около
настъпването на процесното ПТП и щетите по автомобила. Заявил е искане и за изслушване
на заключение по съдебна авто-техническа експертиза, която да отговори на посочени в
исковата молба въпроси, във връзка с механизма на ПТП, вида и степента на процесните
вреди, причинно-следствена връзка на последните с твърдяното в исковата молба ПТП, и
определяне стойността по пазарни цени на имуществените вреди. При условията на
евентуалност в случай, че ответника оспори валидността на задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за т.а. МАН ТХ с рег.№ [***], моли по реда
на чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да представи по делото застрахователна полица
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите № [***] и международната карта към нея.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът [***], ЕИК [***], подава отговор на исковата
молба, с която оспорва иска по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП. Посочва, че
в съставения двустранен протокол за ПТП липсвало коректно описване на обстоятелствата за
настъпване на ПТП, както и скица на пътната обстановка. Оспорва водачът на МПС „Ман
Тех“, рег. № [***], да носи изключителна вина за причиняване на спорното ПТП. Оспорва
описаните в исковата молба щети да са в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Оспорва иска по размер като завишен и неотговарящ на действително претърпените
вреди. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски. С отговора на
исковата молба също е направено искане за събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване - М. Н. Г., ЕГН **********, адрес
гр. Видин, [***], за установяване на обстоятелствата около настъпването на процесното
ПТП и щетите по автомобила. Ответникът поддържа и искането за допускане на съдебно-
техническа експертиза, като моли да бъдат поставени и допълнителни задачи.
2
Съдът като взе предвид становищата на страните и след съвкупен анализ на
приетите по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 411, ал. 1 КЗ:
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е
разпределил доказателствената тежест за релевантните по делото факти, като е указал на
ищеца, че следва да установи, валидно застрахователно правоотношение със застрахования,
в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на застрахователното обезщетение към
застрахования или трето лице /автосервиз/; механизмът и причината за настъпване на
ПТП, размерът и видът на щетите; както и елементите на деликтната отговорност като
основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди,
причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, като вината се
предполага до доказване на противното/.
На ответника, съответно е възложил да докаже че е погасил дълга, както и
въведените с отговора на исковата молба правоизключващи възражения, вкл. като обори
презумпцията за вина на водача на товарен автомобил „Ман Тех“, рег. № [***], чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника.
С доклада, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е обявил за
безспорно между страните и ненуждаещо се от допълнително доказване, че на 11.03.2021 г. в
гр. Видин, на главен път Е-79, в участъка на „Дунав мост-ІІ“ и на граничния пункт, в
успоредното пътно отклонение, е настъпило ПТП между т.а. марка и модел „Ман Тех“, рег.
№ [***], с водач М. Г. и т. а. марка и модел „Ман Тех“, рег. № [***], с водач А. М.. Към
същата дата за товарен автомобил (влекач) с марка „МАН ТЕХ“, рег. № [***], е имало
валидна сключена при ищеца, имуществена застраховка „[***] Каско Стандарт“, с покритие
по клауза „А“ – Пълно каско“, обективирана в застрахователна полица № [***]/21.05.2020 г.,
със срок на валидност от 24.05.2020 г. до 23.05.2021 г., както и че по образуваната пред него
Щета № [***] ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 10 607,53 лв.
(по фактурна цена) на сервиза, извършил ремонтно-възстановителните дейности по
отстраняване на вредите от влекача „МАН ТЕХ“, рег. № [***]. Към датата на ПТП няма
спор, че за товарен автомобил марка „МАН ТЕХ“, рег. № [***], при ответното дружество е
имало сключена валидна задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, с покритие в периода от 04.04.2020 г. до 03.04.2021 г.
С оглед изявленията на страните и ограничаване на спора до част от възложените в
тежест на ищеца обстоятелства, посочени по-горе относно механизмът и причината за
настъпване на ПТП, размерът на щетите, както и оспорената вина на водача на т.а. „МАН
ТЕХ“, рег. № [***], съдът приема, че всички останали въведени с ИМ твърдения от ищеца и
възложени в негова тежест, посочени и в доклада по делото, са установени от приетите по
делото писмени доказателства, поради което не се налага отново тяхното обсъждане и
анализ.
От двустранния констативен протокол за ПТП от 11.03.2021г. (на л.16), заявление за
3
изплащане на застрахователно обезщетение (на л.17), както и от показанията на свидетелите
М. Г. и А. М. (съгласно протокол за разпит по делегация от РС-Видин, на л.169-172) –
участници в процесното ПТП, съдът счита, че по делото безспорно се установява, че
причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача М. Г., управлявал т.а.
„Ман Тех“, рег. № [***], който при маневра „на заден ход“ за влизане на кантар на Дунав
мост-2, при ГКПП „Видин-Калафат“ не е осъществил достатъчен и непрекъснат контрол
върху управляваното от него МПС – т.а. „Ман Тех“, рег. № [***], в резултат на което ударил
паркирания зад него в колоната товарен автомобил „Ман Тех“, рег. № [***], като му
причинил щети по предна дясна част, в частност увредени две огледала в дясно и дясна
врата, подвратата и др. описани в опис на претенция № [***]/15.03.2021 г. от застрахователя
на увредения т.а. (на л.30-31). Видно от показанията на св. Г., двамата водачи са нямали спор
относно вината, като същия признава и в настоящото производство, че „в района на Дунав
мост, малко преди гишетата, понеже там се събират 2 ленти и 2 кантара, имаше камион
пред мен и аз за да върна назад и да избегна камиона пред мен, тръгвайки назад ударих
автомобила управляван от А.“. Показанията на св. М. Г. изцяло потвърждават вече
заявеното от другия водач А. М., в уведомлението за щета пред застрахователя по
застраховка „Каско“, както и в показанията му пред съда в настоящото производство.
В предявени на двамата свидетели ДКП същите посочват, че разпознават своите
подписи, съответно св. Г. за превозно средство „А“ под който е отбелязано и саморъчно
„поемам вината“, а св. М. за превозно средство „В“. Свидетелите единодушно потвърждават,
че схемата, отразена в уведомлението за щета, изготвена от св. М. отговаря на механизма на
настъпване на събитието, като не отричат да са подписали протокола лично.
От заключението на вещото лице по САТЕ и обясненията, дадени в о.с.з. на 16.02.2024
г., става ясно че от всички материали по делото, които вещото лице е обследвало, ударът
между двете МПС е бил предотвратим единствено от страна на водача на т.а. „Ман Тех“, рег.
№ [***], който е бил в движение и ако се бе убедил, че зоната зад неговото превозно
средство е свободна за безопасно извършване на маневрата „заден ход“, би могъл да
предотврати съприкосновението с паркирания зад него товарен автомобил „Ман Тех“, рег. №
[***].
От показанията на свидетелите Г. и М. става ясно също, че, при съставянето на
протокола същите са нямали спор по отношение на обстоятелствата, при които е настъпило
ПТП и са подписали същия доброволно. Следователно приетия по делото ДПК за ПТП от
11.03.2021 г. е съставен съгласно изискванията на Наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор
и Гаранционния фонд (загл. изм. - дв, бр. 19 от 2017 г.), в частност чл.5 от същата,
предвиждащ „когато при произшествието са причинени само материални щети и между
участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него,
те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП - приложение № 3.
Двустранен протокол не се попълва при условие, че има съмнение, че участник в
4
произшествието е под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози или не притежава необходимите права за управление на моторно превозно
средство“. В конкретния случай, няма данни, нито твърдения, някой от участниците да е
бил под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества и/или техни аналози, а видно
от вписаните данни водачите са били и правоспособни. Безспорно се установи, че
участниците са имали съгласие по обстоятелствата на ПТП и доброволно са попълнили и
подписали ДКП за ПТП, което бе потвърдено и в настоящото съдебно производство, при
разпита им. Протоколът за ПТП от 11.03.2021г., макар да не е регистриран в КАТ, на
основание нормата на чл. 180 ГПК, в частта на изявленията на водачите е частен документ,
подписан от тези лица и обвързва съда да приеме, че изявленията, вписани в същия
документ на първо място са направени от лицата – водачи на МПС, участвали в ПТП, а на
следващо място, че ПТП е настъпило по описания в протокола начин, вкл. описаното в
графичната му част /като схема на ПТП/. Съгласно описаните в протокола обстоятелства е
видно, че водача на автомобил „А – „Ман Тех“, рег. № [***] при маневра заден ход удря
паркирания зад него в колона от паркирани автомобили, т.а. Ман Тех“, рег. № [***], с които
си действия виновно е нарушил правилата за движение /посочените по-горе разпоредби на
чл.20, ал.1 и чл.40, ал.1 от ЗДпВ/ при което е бил увреден автомобила, застрахован при
ищеца.
Изложените в протокола като обстоятелства и механизъм на настъпване на ПТП се
потвърждава и от показанията на св. Г. и св. М., които съдът кредитира напълно и които
свидетели, в отношенията между двете застрахователни дружества по отношение на
регресната отговорност, се явяват незаинтересовани лица, още повече, че свидетелят Г. е
водач на увреждащия автомобил и в показанията си още веднъж признава вината си за
настъпване на ПТП, което е сторил и при попълването на ДКП.
С оглед изложеното, съдът намира показанията на свидетелите, преценени по реда на
чл.172 от ГПК, за обективни, пълни, ясни, последователни и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото, поради което ги кредитира изцяло.
От заключението на САТЕ се установява, че описаните щети по т.а. Ман Тех“, рег. №
[***], както в ДКП, така и след заявяването на щетата при огледа и описите на ищеца, са в
пряка причинно-следствена връзка с описания пътен инцидент от 11.03.2021 г. в гр. Видин.
От приложените по делото доклад по щета, опис на претенция, опис-заключение,
калкулация към щета, фактура за извършените ремонтни дейности и заключението на САТЕ,
се установяват вида на щетите по т.а. Ман Тех“, рег. № [***] и извършените ремонтни
дейности и свързани с тях, авто-услуги. Видно от приложената по делото фактура от
автосервиза, извършил възстановителните дейности, последните възлизат на сума от общо
10607,53 лв. и включват разходи за ремонт, възстановяване и боядисване на т.а. „МАН“, в
т.ч. подмяна на увредените детайли предно и странично десни огледала, удължение на
предна дясна врата, , подкалник преден десен, огледало над дясна врата и др., съгласно
приложената проформа фактура, от която се установяват подменените и ремонтирани части
и детайли по увредения товарен автомобил, всички възлизащи на сумата от 10607,53 лв.
5
Заплатената на автосервиза стойност на ремонтните работи, видно и от заключението на
автотехническата експертиза, представлява пазарната стойност на ремонтните дейности за
възстановяване на т.а. Ман Тех“, рег. № [***], тъй като автомобила е отремонтиран в
официален за марката „МАН“ сервиз [***] ([***]) поради факта, че автомобила е бил в
период на експлоатация от първа регистрация от едва 2 години и все още е бил в гаранция.
Видно и от обясненията на в.л. в о.с.з. „под 3 години в експертната практика се приема,
че МПС е в гаранционен период и проформа фактурата на официален вносител на
марката „МАН“ се приема като пазарната сума за възстановяване на МПС, като се
приемат часовите ставки и цените на нови оригинални части, необходими за
възстановяването на автомобила“. Вещото лице е посочило още, че средната часова
ставка в сервизите в страната към 2021 г. е 30-35 лв./час, докато калкулираната от
официалния сервиз цена е дори по-ниска, а на пазара трудно биха се намерили нови части от
вида на увредените при процесния инцидент, от алтернативни източници. Следователно не
се установява и възражението на ответника за прекомерно завишено и необосновано
застрахователно обезщетение, изплатено от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 499, ал.2 пр. 1 от КЗ, при вреди на имущество
обезщетението не може да надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400, ал.1 - ал.3 от КЗ. При положение, че друго
не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната
стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането,
като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран
в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество,
като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със
същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност или същата стойност за закупуване на
резервните части, необходими за привеждане на увреденото МПС в изправно техническо
състояние, тоест, годно за движение. Макар и частите, които са били увредени и са се
нуждаели от подмяна, видно от описа на ищеца, в действителност да не са били нови към
датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да
намери части, със същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и
техният размер е неговата действителна вреда. В случая, именно стойността на труда и броя
на часовете, необходими за отстраняване на вредите по процесния автомобил биха дали
разлика между средни пазарни цени и приетата за пазарна цена за възстановяване на
автомобила (10607,53 лв.), заплатена от ищеца на автосервиза, възстановил вредите по
автомобила, а не както неоснователно твърди ответника от надписани видове ремонтни
работи, които нямат пряка причинно-следствена връзка с ПТП от 11.03.2021 г.
В този смисъл е и константната практика на ВКС, изразена в редица негови решения,
6
част от които Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., ТК,
решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , Решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС и др.
В конкретния случай, действителната стойност на увреденото имущество е 10607,53
лв., т.е. фактурната стойност на ремонтните работи, до който размер ищецът има право да
получи плащане по регресната си претенция, при условие че е платил такова обезщетение,
което по делото не е спорно.
Преценени в съвкупност приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и
заключението по САТЕ, според настоящият съдебен състав установяват безспорно, че
причинените по товарен автомобил „Ман Тех“, рег. № [***] имуществени вреди са в пряка и
причинно-следствена връзка с установения по делото механизъм на ПТП от 11.03.2021 г. и
описаното по-горе противоправно поведение на водача на т.а. „Ман Тех“, рег. № [***] – св.
М. Г., като същите са настъпили по описания в Двустранния протокол за ПТП от 11.03.2021
г. начин, като не се установява виновно поведение на другия водач, т.е. ипсва твърдяното
съпричиняване.
Страните по делото не спорят че към датата на ПТП застраховател по застраховка
“Гражданска отговорност” на делинквента е ответното дружество.
От приетото заключение по изслушаната автотехническа експертиза се установява, че
посочените от застрахователя по имуществената застраховка повреди на т.а. „Ман Тех“, рег.
№ [***], отговарят на описания в протокола за ПТП механизъм на ПТП, а сумата на щетите
по застрахованото МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза на
претендираната от ищеца такава от 10607,53 лв., което представлява фактурната стойност на
ремонтите работи. Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил
се установяват и от описите-заключение по образуваната при ищеца щета и доклада по нея.
Същите са били отстранени в избран от застрахования собственик официален сервиз,
откъдето е издадена Фактура № **********/29.03.2021 г. на стойност 10607,53 лв. с ДДС, с
приложена към нея Калкулация относно видовете ремонтни дейности и техните ед. цени, в
т.ч. на вложения труд. Между страните няма спор, че застрахователят-ищец след изготвен
Доклад по Щета № [***] /30.03.2021 г. е одобрил за плащане и е заплатил на извършилия
ремонта сервиз, сумата от 10607,53лв., чрез извършения превод съгласно преводно
нареждане от 02.04.2021 г. и съгласно Щета [***] (на л.49).
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато причинителят
на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към
застрахователя по "Гражданска отговорност". Обхватът на регресното право зависи от
размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования
и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по
7
чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди, т.е. необходимите средства по средни
пазарни цени за възстановяване на увреденото имущество в състоянието му отпреди
деликта.
Съдът, съобразявайки както заключението на вещото лице, така и периода на
експлоатация на процесния товарен автомобил „МАН“ към датата на ПТП /малко повече от
2 г./ намира, че е право на застрахования по имуществената застраховка собственик /в случая
това е [***] – гр. Панагюрище да избере като начин на обезщетяване „ремонт в доверен
и/или официален сервиз“ като в случая такъв сервиз се явява именно [***], а издадената от
този сервиз фактура на стойност 10 607,53 лв. се явява пазарна цена към този момент за
извършения ремонт. Съгласно чл.17, ал.1 и чл.19, ал.1 от Наредба № 24/2006 г. за
Методиката за уреждане на претенции за обезщетяване на вреди, причинени на МПС, за
автомобили до 3 години от първоначалната им регистрация, фактурите за отремонтиране
се приемат изцяло по отношение на стойността на детайлите, нормовремената,
сервизния час и материалите за боядисване, след сравнителен анализ с описа на
констатираните вреди. В конкретния случай, при причинени вреди на автомобили под 3
год. от първоначалната регистрация, Методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на МПС, въведена с чл. 1, ал. 3 от Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН,
също е приложима, но като минимална долна граница в случаите, когато не са представени
надлежни доказателства за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка, какъвто не е настоящия
случай. Поради това, при определяне размера на обезщетението, прилагането на Методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди по чл. 4 на Приложение № 1 към чл. 15,
ал. 4 от Наредба № 24/08.03.06 г. на КФН не е задължително и съдът приема, че за ищеца
регресното му право е възникнало за заплатената от него фактурна стойност на ремонтните
работи. Следователно, в случая не се установява и възражението на ответника, че
претендирания размер е прекомерно завишен, доколкото средните пазарни цени според
вещото лице е възможно дори да бъдат по-високи от заплатената от ищеца пазарна такава, а
ако са по-ниски то ще бъде незначително. Същите, няма да се дължат на несъответствие
между описаните констатирани щети и отремонтираните такива и влагане на ненужни
материали и детайли, а разликата ще се яви единствено от цената на труда и вложеното
време за отстраняване на щетите и евентуално цената на частите от алтернативни
доставчици, но при условие, че такива изобщо се предлагат на пазара. Платената от ищеца
пазарна стойност за възстановяване на щетите по увредения т.а. „МАН“ отговаря на
изискването на закона за поправка на действителните вреди и именно за тази цена, в полза
на ищеца е възникнала регресната претенция към ответника. От заключението на в.л. се
установява също, че обичайните ликвидационни разноски, които застрахователните
дружества извършват са в диапазона от 15 до 25 лв., като в случая ищеца не претендира
възстановяване на ликвидационни разноски, в размер извън обичайния, поради което и
същите му се дължат.
Поради изложеното, съдът намира, че иска на ищцовото дружество следва да се уважи
8
в предявения му пълен размер от 10 632,53 лв., в която сума се включват и обичайните
ликвидационни разноски, които ищеца извършва при ликвидиране на образуваните пред
него щети и покриващи разходите му във връзка с изготвените описи на щети, калкулациите
и докладите по тях, изготвяне на снимков материал. Същите се претендират в минимален
размер от 25 лв., който не се оспорва от ответника и поради което съдът намира същите за
дължими.
Като краен извод, съдът намира иска по чл. 411, ал. 1 КЗ за изцяло основателен за
претендирания размер от 10632,53лв., поради което следва да бъде уважен, така както е
предявен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има само ищеца, който представя Списък
по чл.80 от ГПК. Ищецът претендира и доказва такива в размер на 2132,31 лв., от които
425,31 лева – държавна такса, 300 лева – за експертиза и 1357,00 лева адвокатско
възнаграждение с ДДС, определено в минимален размер, съгласно НМРАВ, съобразно
заявения материален интерес по делото и с оглед уважаването на предявения иск в пълен
размер, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се следват изцяло и сторените от него съдебни
разноски. Съдът намира възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК, за неоснователно,
доколкото претендираното за възстановяване адвокатско възнаграждение от ищеца е
определено в минимален размер по НМРАВ, съобразено е със заявения в производството
материален интерес и фактическата и правна сложност на делото, както и кореспондира на
осъществените от процесуалния представител на ищеца процесуални действия, като вид и
обем на защитата, поради което и не се явява прекомерно.
Така мотивиран, и на осн. чл.235, ал.1 от ГПК, Софийски районен съд, 164 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА [***], ЕИК [***] да заплати на [***], с ЕИК [***], на основание чл. 411,
ал. 1 КЗ /нов/, сумата от общо 10632,53 лева, от която 10607,53 лв. представляваща регресно
обезщетение за изплатено застрахователно обезщетение за обезвреда на нанесени щети на
товарен автомобил марка „Ман Тех“, рег. № [***], в резултат на реализирано на 11.03.2021г.
в гр. Видин, по вина на водач на т.а. „Ман Тех“, рег. № [***], чиято гражданска отговорност
е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от 17.03.2023г. до
окончателното погасяване, а 25 лв. съставляват ликвидационни разноски по ликвидиране на
Щета № [***].
ОСЪЖДА [***], ЕИК [***] да заплати на [***], с ЕИК [***] на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 2132,31 лв., представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в
настоящото производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
9
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10