Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 27.11.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-9 СЪСТАВ,
в закрито
заседание на двадесет и седми ноември
две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
като изслуша докладваното от Председателя т.д. № 2274 по описа за 2019
г.,
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI от ГПК.
Образувано е по
жалба вх. № 20191029143118/29.10.2019 г., подадена от „Т.А.“ ЕООД, с ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Б.Г.Д., чрез
адвокат В.В., срещу Отказ с peг. № 20190531210515/22.10.2019
г., постановен по заявление с вх.
№ 20190531210515/31.05.2019 г. за вписване на действителен собственик.
В жалбата се твърди, че обжалваният отказ е неправилен поради нарушение на
закона. Със заявлението е поискано обявяване на декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП. В декларацията е посочено, че „Т.а.“ ЕООД е еднолична собственост на „Е.“
АД; повече от 95% от акциите от капитала на „Е.“ АД се притежават от „Х.“ АД,
което е публично акционерно дружество. Длъжностноно лице неправилно е изложило
мотиви, че дружеството е длъжно да декларира физическо лице - действителен
собственик. „Т.а.“ ЕООД, респективно – „Е.“ АД попадат в изключението по §2,
ал.1, т.1 от ЗМИП, тъй като от изложеното по-горе е очевидно, че действителен
собственик на „Е.“ АД е публично акционерно дружество, чиито акции се търгуват
на фондовата борса и което е под особения надзор на Комисията за финансов
надзор. Обстоятелството, че „Х.“ АД е публично дружество е вписано в търговския
регистър и не подлежи на доказване. Длъжностното лице неправилно е изложило
мотиви, че в случая в подаденото заявление № Б7 не са заявени за вписване данни
в раздел „Действителни собственици”, група Действителни собственици поле № 550,
както е предвидено в закона, като не са посочени физически лица действителни
собственици. Счита, че в процесния случай не е налице хипотезата, в която
дружеството е длъжно да декларира физическо лице - действителен собственик, тъй
като от обявената в Търговския регистър информация е очевидно, че такова
физическо лице няма. „Х.” АД е действителен собственик на повече от 95% от
капитала на „Е.“ АД. След като „Х.“ АД като публична компания не е длъжно да
обяви действителен собственик физическо лице, то на същото основание и „Т.а.“
ЕООД не е длъжно да го прави. На основание изложеното, моли съда да отмени обжалвания
отказ и да постанови обявяването в ТР на декларираното с декларацията по чл.
63, ал. 4 от ЗМИП обстоятелство в заявление Б7, а именно, че действителен
собственик е „Х.“ АД – публично дружество.
Софийски градски съд, след
като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства
намира следното:
Производството пред
Агенцията по вписванията е образувано въз основа на Заявление с вх. № 20190531210515/31.05.2019 г., от адв. В.В., упълномощен от Б.Г.Д., в качеството му на управител на „Т.А.“ ЕООД. Подаденото
заявление е по образец съгласно приложение Б7 на Наредба №1 за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от
Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП). Към него са приложени: Декларация по чл.13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ; Пълномощно; Документ за внесена
държавна такса; Нотариално заверена декларация по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП.
С обжалвания Отказ peг. № 20190531210515/22.10.2019
г. на АВ-ТР, длъжностното лице по регистрацията е приело,
че съгласно чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП)
данните за действителните собственици се вписват като в регистъра се вписват
следните данни съгласно декларация, чиято форма и съдържание се определят с
правилника за прилагане на закона: 1. идентификационните
данни за действителните собственици - физически лица". Съгласно
ЗМИП (раздел VI,
чл. 59) целта на закона е
идентифицирането на физическите лица - действителни собственици
на юридически лица или друго правно образувание. Съгласно чл. 67, ал. 50 от
Наредба №1 в раздел "Действителни собственици" при вписване на
обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от ЗМИП група "Действителни собственици
- физически лица" съдържа единствено поле № 550 "Действителни
собственици - физически
лица", в което се посочват индивидуализиращите данни за физическите
лица - действителни собственици - имена, гражданство, единен
граждански номер или дата на раждане, държава на пребиваване. В случая е заявено
в декларацията по чл. 63, ал. 4 от ЗМИП за вписване като действителен
собственик на юридическо лице - "Х." АД - публично дружество, ЕИК/ПИК
*********. При така установените изисквания на ЗМИП и Наредба № 1 не може да
бъде извършено вписване на юридическо лице като физическо лице - действителен
собственик по партидата на дружеството. Съгласно разпоредбата на § 2, ал.5 от Допълнителните
разпоредби на ЗМИП, когато, след като са изчерпани всички възможни средства, не
може да се установи като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато
съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният
собственик, за "действителен собственик" се счита физическото лице,
което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Задължените лица водят
документация за предприетите действия с цел установяване на действителния
собственик по ал. 1." По отношение приложението на разпоредбата на § 2,
ал. 1, т. 1 от ЗМИП, в частта й относно допуснатото изключение относно
публичните дружества следва да се има предвид, че за дружествата, чиито акции
се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията за
оповестяване в съответствие е правото на Европейския съюз или на еквивалентни
международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по
отношение на собствеността не възниква задължение за вписване на действителен
собственик в регистъра на действителните собственици. Акциите/дяловите участия
на дъщерните им дружества не се търгуват по посочения по - горе ред. В случай,
че се възприеме становището, че дъщерните дружества на публичните такива
попадат в изключението, посочено в § 2, ал. 1, т. 1 от ЗМИП, тогава
обстоятелства относно действителен собственик за тях не следва да бъдат заявявани
за вписване в регистъра (чл. 63, ал. 5 от ЗМИП). В случай, че се възприеме
становището, че обстоятелства относно действителен собственик на дъщерно на
публично дружество подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ, то тогава действителният им
собственик следва да бъде определен по посочения по- горе начин. С настоящото
заявление е заявено за вписване и физическо лице за контакт, което трябва да
предостави нотариално завереното си съгласие за това (чл. 50а, ал. 2, т. 4 от
Наредбата). В конкретния случай не е представена изискуемата
декларация-съгласие на лицето за контакт. При така изяснената фактическа
обстановка и на основание чл. 24 и чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице по регистрацията е постановило отказ
по настоящото заявление.
Съдът след като обсъди възраженията
в жалбата и като се запозна с приложените от Агенцията по вписване писмени
доказателства, счита, че жалбата е ПРОЦЕСУАЛНО
ДОПУСТИМА, тъй като:
- изхожда от активно легитимирана страна в процеса
(заявител в производството по вписване пред Агенцията по вписване);
- насочена е против акт, който подлежи на съдебен
контрол (чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ);
- подадена е
в преклузивния 7- дневен срок за
обжалване по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ (отказът е постановен на 22.10.2019
г., като жалбата е подадена по пощата на 29.10.2019 г.).
Жалбата разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл. 50а, ал. 1 и
2 от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския
регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (Наредба № 1) подлежащите
на вписване обстоятелства относно действителните собственици се посочват в
заявление по образец съгласно приложение № Б7. Заявлението се състои от
две части: Част I. Обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари и Част II. Обстоятелства по чл. 6, ал. 3 от Закона за икономическите и финансовите отношения с
дружествата, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим,
контролираните от тях лица и техните действителни
собственици, като се попълва само частта, съответстваща на
обстоятелствата, подлежащи на вписване по съответния закон. В зависимост от
заявените за вписване обстоятелства към заявлението се прилагат съответно: 1. декларация по чл. 63, ал. 4 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари; 2.
документ, установяващ съществуването на дружество, регистрирано в юрисдикция с
преференциален данъчен режим, и удостоверяващ лицата,
които го представляват по националния му закон; 3. документите, установяващи съществуването на юридическите
лица или други правни образувания, чрез които пряко
или непряко се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата,
които ги представляват по националния им закон, ако не са учредени по
българското право или не са вписани в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или регистър БУЛСТАТ; 4.
нотариално заверено съгласие на физическото лице за
контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от
Закона за мерките срещу изпирането на пари; 5. други документи съгласно изискванията на закон.
Съдът споделя изводите на
длъжностното лице при АВ в обжалвания отказ, че в заявлението в поле 550
"Действителни собственици" от група "Действителни собственици -
физически лица" не се заявява за вписване физическо/и лице/а, а юридическо
такова. Съгласно разпоредбата на чл.
61, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари учредените на
територията на Република България юридически лица и други правни образувания и
физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са длъжни да получават, да
разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и
актуална информация относно физическите
лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни
относно притежаваните от тях права. Според чл. 63, ал. 1 от същия закон
информацията и данните по чл. 61, ал. 1 се вписват по партидите на учредените
на територията на Република България юридически лица и други правни образувания
в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в
регистър БУЛСТАТ.
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 5 от ЗМИП учредените на територията на Република България
юридически лица и други правни образувания, с изключение на едноличните
търговци, са длъжни да заявят за
вписване съгласно ал. 1 действителните си собственици по § 2 от допълнителните
разпоредби, ако същите не са вписани като съдружници или еднолични
собственици на капитала по партидите им. Когато като съдружници или еднолични
собственици на капитала са вписани юридически лица или други правни
образувания, задължението по предходното изречение възниква: 1. ако
действителните собственици по § 2
от допълнителните разпоредби не са вписани в регистрите по ал. 1 като
съдружници и/или еднолични собственици на капитала по партидите на участващи
във веригата на собственост юридически лица или други правни образувания,
учредени на територията на Република България, или 2. ако тези юридически лица
или други правни образувания не са учредени на територията на Република
България.
В § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП е дадена легална дефиниция на
понятието "Действителен собственик". Това е физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или
контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице
или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена
операция, сделка или дейност, и които отговарят най-малко на някое от следните
условия: 1. По отношение на
корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен
собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от
акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно
образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или
посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество,
чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията
за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на
еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на
прозрачност по отношение на собствеността. Индикация
за пряко притежаване е налице,
когато физическо лице/лица притежава акционерно или дялово участие
най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно образувание. Индикация за косвено притежаване е налице,
когато най-малко 25 на сто от акционерното или дяловото участие в юридическо
лице или друго правно образувание принадлежи на юридическо лице или друго
правно образувание, което е под контрола
на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество юридически
лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола на едно и
също физическо лице/лица.
Предвид изложеното, съдът
намира, че както от легалната дефиниция на §2, така и от мотивите за приемането
на законопроекта, следва да се приеме, че законодателят изисква да бъде посочен
действителният собственик - физическо
лице, което в крайна сметка
(по веригата за собственост, която много често е усложнена и дълга, както е и в
конкретния случай), притежава или контролира юридическо лице или друго правно
образувание или от чието име или за чиято сметка се извършва определена
стопанска операция, дейност или сделка. Посочването на собствеността на
определени юридически лица следва винаги да води до посочване на точно
определено физическо лице или лица, което/които пряко или косвено (чрез друго
юридическо лице), чрез притежаване на акции и дялове, упражнява/упражняват
контрол и се явява/явяват действителен собственик. Посочването на юридическо
лице като краен собственик, какъвто е
настоящият случай, представлява опит за заобикаляне императивната норма на
закона, което е недопустимо.
Съдът приема също така, че
е неоснователно позоваването на изключението по § 2, ал. 1, т. 1 от ЗМИП Действително,
от справката в Търговския регистър по партидата на „Х.“ АД, както и в регистъра
за публични дружества, достъпен на електронния сайт на Комисията за финансов
надзор, се установява, че „Х.“ АД е публично дружество, по смисъла на чл. 110,
ал. 1 от Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК), емитент на акции, допуснати до търговия на регулиран пазар,
като същото е вписано във водения от КФН регистър по чл. 30, ал. 1, т. 3 от
Закона за Комисията за финансов надзор с Решение 1000 - ПД от 11.10. 2006 г.
Нормата на §2 обаче изисква освен това да е установено, че дружеството се подчинява на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на
еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на
собствеността, за което също липсват данни и надлежни
доказателства В този смисъл е и Решение
№ 2331/11.10.2019 г. на САС, ТО, 11 с-в по т.д. № 4597/2019 г.
Предвид изложеното, съдът намира, че подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, съответно постановеният отказ
следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Софийски градски
съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с вх. № 20191029143118/29.10.2019 г., подадена от „Т.А.“ ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Б.Г.Д., чрез адвокат В.В.,
срещу Отказ с peг. № 20190531210515/22.10.2019 г., постановен по заявление с вх. № 20190531210515/31.05.2019 г. за вписване на обстоятелства по чл. 63, ал. 1 и 4 от
Закона за мерките срещу изпирането на пари.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7 - дневен срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
|
|