Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Г.Т., 10.09.2018г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            Районен съд - Г.Т., наказателна колегия, в публичното заседание на десети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Председател: Росен Стоянов

 

          В присъствието на секретаря М. Д., разгледа докладваното от Съдията н.а.х.д. № 205 по описа на Районен съд - Г.Т. за 2018г. и за да се произнесе, взе следното предвид:

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

          Същото е образувано по жалба на Н. Т., роден на ***г., , чрез адв. В. В., АК – Д., срещу наказателно постановление № 18-0851-001594/23.07.2018г. на Началник група СПП към ОД на МВР – Д..

          С атакуваното наказателно постановление на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.І, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50/петдесет/лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец.

Въззиваемата страна, не се явява, не се представлява, не изразява становище по внесената жалба.

          Актосъставителят поддържа направените констатации в съставения акт за нарушение, че жалбоподателя е допуснал вмененото му нарушение.

Жалбоподателят  се явява лично, представлява се от адв. В. В. от АК – Д., който поддържа внесената жалба и направените в нея констатации, оспорва НП като неправилно и незаконосъобразно и пледира същото като такова да бъде отменено.

          След преценка на ангажираните по делото писмени и гласни доказателства и релевираните от страните доводи, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

          На 23.07.2018г. служители на РУ -. Г.Т. при ОД на МВР – Д., осъществявали контрол по ЗДвП на изхода на гр. Г.Т. в посока с. К., срещу входа за ресторант „Д. Р.“. Около 13.56часа, служителите на МВР възприели лек автомобил „ Land Rover Range Rover“ с рег. №***. Подали сигнал със „стоп палка“ за да спрат автомобила за извършване на проверка, но водача не лекия автомобил не преустановил движението, а продължил в посока на с. К. - държавната граница с Р. Р.. Служителите на МВР последвали автомобила и на ГКПП – К., установили водача Н. Т., който бил, след което го отвели в РУ – Г.Т.. В районното управление бил съставен АУАН за констатираното нарушение, след което незабавно му било връчено обжалваното наказателно постановление.

Предвид обстоятелството, че водачът на лекият автомобил е бил румънски гражданин и не владеел български език, било повикано лице с прякор „Х.“, което да преведе на румънския гражданин. Жалбоподателят казал, че е гледал в телефона си и за това не е видял подадения сигнал със „стоп палка“.

          Независимо от основанията, посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка атакуваното наказателно постановление, при което констатира следното от правна страна:

          АУАН е съставен в присъствието на жалбоподателя и двама свидетели. Наказателното постановление е издадено от компетентния административнонаказващ орган /визираната  в НП заповед е предоставена за служебно ползване в ГТРС/, в рамките на преклузивния срок по чл. 34, ал.ІІІ от ЗАНН и е надлежно връчено на жалбоподателя.

При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

Описаната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява показанията на актосъставителя П.К., свидетелят М.Г., както и от приложените и приобщени на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При служебната проверка относно реквизитите на акта за нарушение и издаденото въз основа на него НП, съдът констатира нередовности, като не е спазена процедурата и изискванията на чл.44 ал.ІV от ЗАНН.

          На първо място, видно от събраните в хода на съдебното производство доказателства, непосредствено след съставяне на акта за установяване на административно нарушение, той е бил предоставен на наказващият орган за произнасяне, каквото е изискването на предл.1 на чл.44 ал.ІV от ЗАНН, предвид на факта, че нарушителят е румънски гражданин без адрес в страната. Така предоставеният акт не е бил придружен с писмени обяснения или възражения на водача.

         Съдът намери, че в специалната хипотеза на чл.44 ал.ІV от ЗАНН подобно провеждане на административнонаказателното производство е недопустимо. Предвид на факта, че производството се провежда при ускорена процедура - АУАН се предоставя веднага на наказващият орган, по преписката императивно е възникнало задължение да бъде поканен водачът да даде писмени обяснения и да му бъде разяснено правото на писмени възражения. Тези действия е следвало да бъдат обективирани в нарочен протокол, в присъствието на преводач, за да бъдат защитени правата на нарушителя.

         В настоящия казус не става ясно разбрал ли е водачът, който е румънски гражданин, в какво е обвинен и дали въобще му е било осигурено упражняване на правото на защита. Нарушението на процедурата, предвидена в чл.44, ал.ІV от ЗАНН е съществено, тъй като лишава жалбоподателя от възможността да изложи доводи и възражения пред административно наказващия орган, което нарушава правото на защита и налага отмяната на наказателното постановление изцяло, без съдът да обсъжда казуса по същество.

         Настоящият състав намира основателно и оплакване на жалбоподателя във връзка с ненадлежното предявяване и връчване на съставения акт, поради неосигуряването на преводач.

Към административнонаказателна отговорност е привлечено лице, което не владее български език. Според чл. 90, ал. І от НПК, който е приложим при препращането от чл. 84 от ЗАНН, е било дължимо назначаване на преводач при предявяването на АУАН по чл. 43, ал. І от ЗАНН и връчването на препис от него по правилата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН. Предявяването на акта е, за да се запознае нарушителя с него. Запознаването със съдържанието на акта е предпоставка за упражняване на правото на защита на нарушителя, той следва да разбере за какво е привлечен да отговаря. Назначаването на преводач следва да се извърши с акт на органа на административнонаказателното производство, което е свързано и с предупреждение на преводача за наказателната отговорност за неверен превод по чл. 290, ал. 2 от НК.

Безспорно, към административнонаказателна отговорност е привлечено лице, което не владее български език - гражданин на Р. Р.. В тази връзка е налице нарушение на чл. 21 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, изразяващо в неназначаването на преводач на нарушителя.

Назначаването на преводач е следвало да се извърши с акт на органа на административнонаказателното производство, което е свързано и с предупреждение на преводача за наказателната отговорност за неверен превод съгласно разпоредбата на чл. 290, ал. 2 НК. Видно от отразеното в акта и разпита на актосъставителя, че лице с прякор „Х.“ превело и съдържанието на акта на нарушителя, но дали е извършен превод в цялост и са разяснени правата, които лицето има никъде не е отразено.

Изключването на изискването за назначаване на преводач, би било в противоречие и с общите норми на чл. 14 от ЕКПЧ, изключващ дискриминацията (включително и по езиков признак) и чл. 13 от ЕКПЧ за правото на ефективни средства за защита.

Липсва и необходимото отразяване от нарушител в акта на родния, или разбираем за него език, че е разбрал съдържанието на същия след извършения превод.

Неосигуреният превод на съдържанието на АУАН по отношение на невладеещия български език жалбоподател Т. е самостоятелно и достатъчно процесуално основание за отмяна на наказателното постановление.

Поради изтъкнатите дотук съображения за допуснати по време на административно наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила съдът счита, че не следва да се произнася по съществото на казуса и да обсъжда в жалбата доводи относно незаконосъобразността на обжалваното постановление, тъй като е невъзможно да се извърши проверка на правилността на доказателствата от административно наказващият орган при условие, че съществува една начална опороченост на действията на компетентните в административно наказателното производство органи.

 

          Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание чл.63, ал.І от ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0851-001594/23.07.2018г. на Началник група СПП към ОД на МВР – Д.., с което на Н.р Т., роден на ***г., ,  за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.І, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50/петдесет/лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец.

 

                   Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Д., в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

 

 

 

               Районен съдия: