Р Е Ш Е Н И Е
№ 1524
гр. Пловдив, 8 август 2022
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на двадесети юли, две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при
секретаря Д. Й. и с участието на прокурора К. П., като разгледа докладваното от
съдия Н. Бекиров касационно административно дело №1646 по описа на съда за 2022г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с 285,
ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), представлявана от юрисконсулт Т.Ч.-
пълномощник, както и Г.Ф.Н., ЕГН **********,***, представляван от адвокат Г.М.-
пълномощник, обжалват Решение №724 от 21.04.2022г. по административно дело №2848
по описа на Административен съд- Пловдив за 2020г., VII-ми състав, с което:
ГДИН е осъдена да заплати на Г.Ф.Н. сумата от общо 6 900,00 (шест хиляди и
деветстотин) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по време на престоя му в Затвора
– Пловдив в периода от 20.12.2012г. до 25.06.2018г. включително и от
13.11.2019г. до 16.06.2020г. включително, ведно със законната лихва върху
посочената главница, начиная от датата на подаване исковата молба, а именно
16.06.2020г. до окончателното ѝ изплащане; отхвърлени са исковите
претенции в останалите им части, както следва: за сумите в размер на 100,00
(сто) лева за периода от 17.12.2011г. до 20.12.2011г. и за сумата в размер на 2 000,00
(две хиляди) лева за периода от 07.06.2019г. до 13.11.2019г. за понесени от Н.
неимуществени вреди от бездействията на затворническата администрация в Арест –
Пловдив до пълния размер от 19 900,00 (деветнадесет хиляди и деветстотин)
лева и за периодите от 20.12.2011г. до 19.12.2012г. включително, както и до
пълния размер от 8 000,00 (осем хиляди) лева, касаещ периода 13.11.2019г.
– 16.06.2020г., за понесени от Н. неимуществени вреди от бездействията на
затворническата администрация в Затвора – Пловдив, като неоснователни; ГДИН е
осъдена да заплати на адвокат Г.Г.М., с адрес ***, сумата в размер на 328,90
(триста двадесет и осем цяло и деветдесет стотни) лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото, на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв); оставено е без уважение
искането на ГДИН за присъждане на разноски по делото.
Жалбоподателят ГДИН
претендира отмяна на оспореното решение в осъдителната му част като неправилно и незаконосъобразно; постановяване
на ново решение, с което да бъдат отхвърлени претенциите на Н., или да бъде
отменено оспореното решение в частта му, с която ГДИН е осъдена да плати
обезщетение за сумата над 500,00 лв. до присъдения размер от 6 900,00 лв.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На 02.06.2022г. по
делото постъпва писмен отговор с Вх.№10797 от юрисконсулт Ч., за
неоснователност на касационната жалба на Г.Н., претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбоподателят Н.
претендира отмяна на оспореното решение и постановяване на решение по същество,
с което изцяло да бъде уважен предявеният иск. Не ангажира становище по
касационната жалба на ГДИН.
Окръжна
прокуратура- Пловдив, чрез прокурор Костадин Паскалев, изразява становище за неоснователност
на касационните жалби.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.209 от АПК, констатира следното:
Касационните жалби са
подадени в предвидения законен срок и от страни по първоинстанционното
производство, за които оспорените части на решението са неблагоприятни, поради
което се явяват допустими.
Разгледани по същество,
жалбите са неоснователни.
По искова молба на Г.Н. срещу
ГДИН за присъждане на обезщетение в общ размер на 30 000,00 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба (16.06.2020г.) до окончателното ѝ изплащане, за претърпени от него
неимуществени вреди от бездействия на затворническата администрация на Затвора
– Пловдив, както от администрацията на Следствен арест - Пловдив за периодите
както следва: от 12.12.2011г. до 01.05.2012г., когато е пребивавал в
Следствения арест на гр. Пловдив, за които претендира неимуществени вреди в
размер на 10 000,00 лв.; от 01.05.2012г. до 25.06.2018г. и от 01.05.2019г.
до 16.06.2020г., когато е пребивавал в Затвора – гр. Пловдив, за които периоди
претендира неимуществени вреди в размер на 20 000,00 лв., е образувано
административно дело №1367 по описа на Административен съд- Пловдив за 2020г.,
II-ри състав. С Решение №2363 от 18.12.2020г. по дело №1367/2020г., ГДИН е
осъдена да заплати на Н. обезщетение в размер на 2 000,00 лв., ведно със
законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното ѝ
изплащане, за причинени неимуществени вреди в периодите от 20.12.2012г. до
25.06.2018г. и от 13.11.2019г. до 16.06.2020г.; отхвърлена е претенцията на Н.
до пълния ѝ размер от 20 000,00 лв.; отхвърлен е искът на Н. за
присъждане на обезщетение в размер на 10 000,00 лв. за понесени
неимуществени вреди в периода 12.12.2011г. – 05.05.2012г., когато е пребивавал
в Следствен арест – Пловдив; ГДИН е осъдена да заплати на адвокат Г.М.
адвокатско възнаграждение в размер на 95,33 лв., съразмерно на уважената част
от иска.
По
касационни жалби на ГДИН и на Г.Н. против Решение №2363 от 18.12.2020г. е
образувано административно дело №433 по описа на Административен съд- Пловдив
за 2021г., XXIV-ти състав.
С
Решение №1972 от 26.10.2021г. по дело №433/2021г., се отменя Решение №2363 от
18.12.2020г. и делото се връща на Административен съд- Пловдив за ново
разглеждане от друг състав на съда, съобразно указанията дадени в решението.
За новото разглеждане е
образувано административно дело №2848/2021г.
Предмет на
производството по дело №2848/2021г. е исковата молба (молба-уточнение с Вх.№19957
от 08.11.2021г.) на Н. против ГДИН, с която са заявени претенции за присъждане на сумата от общо
30 000,00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба (16.06.2020г.) до крайното ѝ
изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в унижение, срам, чувство за безпомощност, болки и страдания, в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на мярка за
неотклонение “задържане под стража“ в Арест - Пловдив, както и наказанието “лишаване
от свобода“ в Затвора – Пловдив. Периодите на пребиваване във всяко едно от
заведенията, както и претендираните суми са както следва:
- 100,00 лева за периода от 17.12.2011г. до
20.12.2011г., когато твърди, че е пребивавал в Арест – Пловдив;
- 19 900,00 лева за периода от 20.12.2011г.
до 25.06.2018г., когато твърди, че е пребивавал в Затвора – Пловдив;
- 2 000,00 лева за периода от 07.06.2019г. до
13.11.2019г., когато твърди, че е пребивавал в Арест - Пловдив;
- 8 000,00 лева за периода от 13.11.2019г. до
16.06.2020г. (датата на предявяване на исковата молба), когато твърди, че е
пребивавал в Затвора – Пловдив.
Твърди се от ищеца Н. по отношение на престоя му в
Затвора – Пловдив, че: нетната площ на килиите не е надвишавала 3 кв.м. и
ищецът не е имал достатъчно жизнено пространство; липсвала вентилация и свеж
въздух, което довело до задух и кашлица у ищеца; към момента тоалетните са с
неработещи казанчета, липсвали прегради, работещи чешми и умивалници и
тоалетната не е шумоизолирана; храната е с лошо качество и не съдържа достатъчно
калории; лошо състояние на банята /недезинфекцирана, с работещи само 5-6 душа
на 30-40 лишени от свобода, от които тече или само леденостудена или гореща
вода, която не става за пиене, което от своя страна довело до вирусни инфекции
и заболявания у ищеца/; липса на достатъчно светлина и свеж въздух в килиите,
довело до дихателни проблеми, кашлица и предразположеност към респираторни
заболявания у ищеца; наличие на прокапали тръби, мухъл и плесен; липса на
изолация, в следствие от което през зимата било много студено; непредоставяне
на дебели завивки; спалното бельо се сменяло много рядко, което било
предпоставка за развъждане на дървеници и бълхи в леглата на лишените от
свобода, в следствие от което ищецът имал обриви по тялото и крайниците; спрямо
ищеца не е водена индивидуална и корекционна работа и не му е дадена възможност
за участие в програми за въздействие, което е довело до поведенческа и
личностна криза; липса на достатъчно шкафчета и като цяло мебелите били
недостатъчни; боклукът се изхвърлял под прозорците на килиите, което
допълнително спомагало за разнасянето на зарази.
За периодите, в които ищецът е бил настанен в
Арест - Пловдив, оплакванията са за недостатъчна жилищна площ, липса на
осветеност, наличие на мухъл и инсекти.
Заявена е претенция за
присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат М., на основание чл.38, ал.2
от ЗАдв.
Въз основа на обстоен и
задълбочен анализ на приетите по делото доказателства, първоинстанционният съд
приема за установено от фактическа страна, че Н. *** от 17.12.2012г. до 20.12.2012г. и от 08.06.2019г. до
13.11.2019г. или че през първия исков период, а именно от 17.12.2011г. до
20.12.2011г., както и на 07.06.2019г., което е част от третия исков период, не
пребивава в Арест – Пловдив.
За периода на пребиваване в Арест – Пловдив от
08.06.2019г. до 13.11.2019г. (на която дата е преместен в Затвора – Пловдив) е
прието за установено, че Н. е настанен в килия №106 на ет.1 и съжителства с още
две задържани лица, като предоставената им жилищна площ отговоря на изискуемата
по стандарт. Килията е оборудвана с три легла с размери 190/70 см., като две от
леглата са разположени едно върху друго, има маса за хранене с размери 60/60
см. и 2 броя кръгли табуретки с диаметър 30 см. Постелъчният инвентар се състои
във възглавници, одеяла и чаршафи, последните от които се сменят и изпират
ежеседмично в пералните помещения на Арест – Пловдив. Предоставена е възможност
на задържаните лица да ползват собствени чаршафи. Коридорите и всички общи
помещения се почистват и дезинфекцират ежедневно, а поддържането на чистотата в
килиите се осъществява от задържаните в тях лица. Всяка килия е снабдена със
собствен санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, като топла се
подава всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите - по един за
двата етажа на ареста, изградена е модерна система за диференцирано дневно и
нощно осветление по изискуемите стандарти за осветеност. Размерите на
санитарния възел са 125/112 см., или 1,4 кв.м. Общата квадратура на килията без
санитарния възел е 13,34 кв.м. Извеждането до банята става по утвърден график
месец за месец, с периодичност два пъти седмично най-малко, а при възникнали
нужди от медицинско естество – по съответното предписание.
Прието е за установено, че Арест – Пловдив е
оборудван с водни климатични конвектори, свързани към водонагреен газов котел,
който се използва за отопление, а за охлаждане през лятото конвекторите са
свързани с чилърна инсталация. Вентилационната система представлява всмукателна
и нагнетателна уредба като посредством въздушни турбини въздухът от арестното
помещение се изсмуква и отвежда навън, а посредством други въздушни турбини,
пресен въздух се вкарва в килиите. Дневна светлина прониква през прозорец с
размери 150/150 см., който е с отваряемо крило за по-добра вентилация и достъп
на свеж въздух. На всички задържани лица ежедневно се осигурява задължителното,
съгласно ЗИНЗС, време за престой на открито. Относно дезинфекцията на арестните
помещения през исковия период е наличен сключен договор с
рег.№11179/13.11.2018г. между ГДИН и “ДДД-1“ ООД, ЕИК ***, за извършване на услуги по дезинсекция и
дератизация на сградите на ГДИН и нейните териториални служби. Прието е за
установено, че дейностите ДДД (дезинсекция, дератизация и дезакаризация) се изпълняват по график, както и при необходимост
– по заявка.
Прието е за установено, че Н. *** на 20.12.2012г.,
т.е. от 20.12.2011г. до 19.12.2012г. включително не пребивава в посоченото от
него затворническо заведение. При постъпването си в Затвора – Пловдив на
20.12.2012г. Н. е настанен на Трети пост, стая №39, където пребивава до
27.01.2016г., която стая е с площ от 47,80 кв.м., с два отваряеми прозореца, с
размери 0,60/1,20 м. и 1,20/1,20 м., като стаята разполага със санитарен възел
с площ от 2,50 кв.м.
На 28.01.2016г. Н. е преместен в стая №22, където
пребивава до освобождаването си на 25.06.2018г. и която стая е с площ от 26,50
кв.м., с един отваряем прозорец с размери 1,20/1,20 м., стаята разполага и със
санитарен възел с площ от 4,05 кв.м. В тази стая, за периода от 01.01.2017г. до
25.06.2018г., с изключение на 05.02.2017г., е прието за установено, че от
11.02.2017г. до 28.03.2017г. включително, от 13.05.2017г. до 17.05.2017г. включително,
от 29.05.2017г. до 13.06.2017г. включително, от 27.06.2017г. до 30.06.2017г.
включително, от 25.07.2017г. до 29.08.2017г. включително, от 11.11.2017г. до
11.12.2017г. включително, както и от 10.03.2018г. до 25.06.2018г. включително, Н.
пребивава заедно с повече от 5 други лишени от свобода, при положение, че тази
стая (спално помещение) е за до 6-ма лишени от свобода.
Прието е за установено, че Н. *** на 13.11.2019г.,
като е настанен в Приемно отделение “РЦ“, с площ от 27,04 кв.м., със санитарен
възел с площ от 2,66 кв.м., където пребивава до 18.11.2019г. включително. В посоченото
Приемно отделение “РЦ“ (спално помещение) при брой на 6-ма лишени от свобода-
по 4 кв.м./човек, са настанени 8 лишени от свобода на 14.11.2019г. и 9 лишени
от свобода от 16.11.2019г. до 18.11.2019г. включително.
След това Н. е преместен в спално помещение №33, с
площ от 29,60 кв.м., със санитарен възел с площ от 3,96 кв.м., където за целия
си престой до 06.04.2020г. включително, при брой на 7 лишени от свобода- по 4
кв.м./човек са настанени от 8 до 11 лишени от свобода.
На 07.04.2020г. Н. е преместен в спално помещение
№39, с площ от 47,80 кв.м., с два отваряеми прозореца с размери 0,60/1,20 м. и
1,20/1,20 м., със санитарен възел с площ от 2,50 кв.м., като през целия период
до датата на подаване на исковата молба – 16.06.2020г. при брой 11 лишени от
свобода- по 4 кв.м./човек, са настанени между 13 и 16 лишени от свобода.
Прието за установено, че във всички спални
помещения, в които пребивава Н., както и във всички останали спални помещения в
Затвора – Пловдив, има обособени санитарни възли с достъп до течаща студена
вода, оборудването е стандартно за всички лишени от свобода- легло с размери
90/180 см. и шкаф с размери 45/50 см. Къпането е в обща баня, като всички лишени
от свобода имат достъп до течаща топла вода, съгласно утвърден график за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група.
Отоплението се осъществява чрез централно-локално парно отопление през
отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от
свобода, които могат да сторят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в
спалните помещения се осъществява също от настанените, които за целта получават
съответните прибори, както и могат да си закупуват от лавката на затвора вещи,
предмети и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при
себе си, съгласно Заповед №ЛС-04-642/28.11.2018г. на Министъра на правосъдието.
Съответният отговорник на спалното помещение изготвя график за почистване,
което е на доброволен принцип. По време на изтърпяване на наказанията си Н. е устроен
на работа в обособеното производство и в мебелния цех, намиращи се на територията
на Затвора – Пловдив, а на 02.11.2016г. е включен по негово желание в програма “Творческо
ателие с благотворителна цел“, която завършва успешно.
Прието е за установено, че Затвора – Пловдив разполага
с постелен инвентар и спално бельо – чаршафи, калъфки, дюшеци, одеяла и
възглавници, достатъчно, за да бъдат обезпечени всички лишени от свобода в
корпуса и в двете ЗО (затворнически общежития). Всеки лишен от свобода при
постъпването си получава спално бельо и постелен инвентар, за което се води
отчетност, като грижата за чистотата на спалното бельо се полага на лишените от
свобода, като в утвърден график от началника на затвора, два пъти седмично –
понеделник и четвъртък, всеки лишен от свобода има право да занесе спалното си
бельо за изпиране в пералнята на затвора. При изхабяване на бельото, по
преценка на лишения от свобода има право бельото му да бъде заменено чрез молба
до началника на затвора, като няма данни от Н. да е подавана такава молба /нито
за изпиране, нито за допълнителен инвентар/, която да е с отрицателен отговор. За
поддържане на хигиената в затворническата баня е разкрит работен обект, на
основание чл.80, ал.1 ЗИНЗС, на който обект е назначен лишен от свобода, където
при извършени проверки от длъжностни лица, е установено, че хигиената в
затворническата баня е задоволителна. Във всяка стая в Затвора – Пловдив има
достъп до денонощно течаща вода, а единствено при ВиК повреда няма вода. По
отношение на топлата вода- времето за достъп до такава е посочено в утвърден от
началника на Затвора - Пловдив график за разпределение на времето на лишените
от свобода.
Прието е за установено, че в исковите периоди в
затвора не са правени основни ремонти на килиите, но се извършва своевременна
смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела,
като счупените прозорци се подменят своевременно. През 2017г. е извършено
боядисване на общите помещения на лишените от свобода, дограмата е подменена с
нова ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални, а на Пети пост е извършено
боядисване на килиите на лишените от свобода. Със собствени сили на лишени от
свобода и със строителни материали, предоставени по централно сключени договори
от ГДИН, се извършват ремонти и базата се поддържа в сравнително добро
състояние, имайки предвид старата материална база. Банята е обща, подът е с
мозайка, а стените са с фаянсови плочи, като всеки ден по график има баня за
лишените от свобода. Осигурена е топла вода от котел, който работи на въглища и
е на територията на затвора (закупен през януари 2017г.), а въглищата се
осигуряват редовно от централна доставка от ГДИН.
Предвид обстоятелството,
че в периода от 17.12.2011г. до
20.12.2011г. Н. ***, исковата му претенция за присъждане на обезщетение в
размер на 100,00 лева е отхвърлена.
За периода, за който е прието за доказано, че Н. ***,
а именно от 08.06.2019г. до 12.11.2019г. включително, първоинстанционният съд
отхвърля претенцията за присъждане на обезщетение в размер на 2 000,00
лв., предвид обстоятелствата, че на Н. е осигурена необходимата жилищна площ от
4 кв.м./човек, тъй като пребивава в спално помещение №106, с площ от 13,34
кв.м., в което са настанени общо 3 задържани лица. За посочения период Арест –
Пловдив е нов и на задържаните лица са осигурени всички необходими условия,
съвместими с уважението към човешкото достойнство – арестните помещения са
оборудвани с легла, маса за хранене, табуретки, постелъчно бельо, собствен
санитарен възел и мивка с постоянно течаща студена вода, а топла се подава
всеки ден сутрин и вечер в рамките на обема на бойлерите, изградена е модерна
система за диференцирано дневно и нощно осветление по изискуемите стандарти за
осветеност, наличен е и отваряем прозорец с размери 150/150 см., осигуряващ
достатъчно осветеност и проветрение на помещението, осигурено е два пъти
седмично най-малко извеждане по график за баня, своевременна ДДД обработка,
осигурен е и задължителният престой на открито. Съответно, спрямо Н. не са
осъществени незаконосъобразни действия и/или бездействия на специализираните
органи, които да се явяват в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС.
На следващо място, по отношение на приетото за
доказано обстоятелство, че в периодите от 11.02.2017г. до 28.03.2017г.
включително, от 13.05.2017г. до 17.05.2017г. включително, от 29.05.2017г. до
13.06.2017г. включително, от 27.06.2017г. до 30.06.2017г. включително, от
25.07.2017г. до 29.08.2017г. включително, от 11.11.2017г. до 11.12.2017г.
включително и от 10.03.2018г. до 25.06.2018г. включително, през които Н. е
настанен в спално помещение №22 (в Затвора – Пловдив), в което са настанени
повече от 6-ма лишени от свобода, при площ на помещението без санитарния възел
26,50 кв.м., респективно жизненото пространство Н. не отговаря на стандартите,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер
на 4 кв.м./човек, поради което същият пребивава в затвора в условията на
пренаселеност.
Прието е за установено и нарушение на чл.20, ал.2,
предл.1 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража (ППЗИНЗС), за периода от 28.01.2016г. до 25.06.2018г.
включително, в който период Н. пребивава
в стая №22 на Трети пост, тъй като в това спално помещение е наличен само един
прозорец с размери 1,20/1,20 м., т.е. 1,44 кв.м., която площ не отговаря на
предвидените стандарти в чл.113 от Наредба №7 от 22.12.2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони
(Наредба №7/22.12.2003г.).
Прието е за установено, че в периода от
13.11.2019г. до 16.06.2020г. включително, с изключение на 13.11.2019г. и
15.11.2019г. Н. *** в пренаселени килии.
Освен това, се установява и нарушение на чл.20,
ал.2, предл.1 от ППЗИНЗС за периода от 13.11.2019г. до 06.04.2020г.
включително, в който Н. пребивава в Приемно отделение “РЦ“ и в стая №33,
предвид липсата на данни дали тези спални помещения разполагат с прозорци и
какви евентуално са техните размери.
В заключение, първоинстанционният съд приема за
установено, че в периода от 20.12.2012г. до 25.06.2018г. включително, в който
за период от 1 473 дни Н. е в пренаселени килии, в т.ч. за период от 545
дни не му е осигурено достатъчно осветление и проветрение, както и периода от
13.11.2019г. до 16.06.2020г. включително, в който за период от 215 дни е в
пренаселени килии, в т.ч. за период от 146 дни не му е осигурено достатъчно
осветление и проветрение.
Първоинстанционният съд
отбелязва, че пилотното решение на
Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Н.и други срещу България
посочва, че крайната липса на място в затворническа килия има голяма тежест при
оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл.3 от чл.3 от Конвенцията за защита правата на човека и
основните свободи (КЗПЧОС, известна също и като Европейска конвенция за правата
на човека (ЕКПЧ)). Неблагоприятните
ефекти от пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане.
Ако затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна
площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе сама по
себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В
посочения смисъл са решенията по делото Н. и др. срещу България, делото Т.,
делото Ч. срещу България и други.
При това положение, първоинстанционният съд
приема, съгласно правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 от ЗИНЗС, че Н. е
претърпял посочените от съда неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния.
Съответно и съгласно чл.52 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), според която норма обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, при правилно и законосъобразно отчитане на
степента и характера на вредите, както и продължителността на периода, през
който са претърпени, първоинстанционният съд
присъжда на Н. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от
20.12.2012г. до 25.06.2018г. включително в размер на 6 000,00 лв., както и
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода от 13.11.2019г. до
16.06.2020г. в размер на 900,00 лв. Върху уважения размер на иска се
присъждат и законните лихви върху главницата, считано от датата на предявяване
на исковата молба (16.06.2020г.) до окончателното ѝ изплащане.
В
останалите си части исковите претенции на Н. са отхвърлени като недоказани.
Настоящият състав на
съда намира, че решението, части от което се оспорват в настоящето
производство, е постановено при правилно прилагане на закона и при липсата на
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, противно на
възраженията на двамата касатори в тази насока.
Подробните съображения,
мотивирали първоинстанционния съд да постанови процесното съдебно решение, се
споделят напълно от настоящия състав на съда, поради което повторното им
излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК
е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Нужно е също така да се
посочи, че присъденото на Н. обезщетение в общ размер на 6 900,00 (6 000,00
лв. + 900,00 лв.) лв. за период от общо 1688 (1473 + 215) дни или ≈ 4,09
лв./ден (с равностойност от 2,09 €/ден) настоящият състав на съда намира за
съобразено и с Приложение към решението на ЕСПЧ по делото Й. и Дж. срещу
България, както и с Приложение към решението на ЕСПЧ по делото И. срещу
България.
При това положение,
касационните жалби се явяват неоснователни и като такива не следва да бъдат
уважени.
А
с оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на ГДИН е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №724
от 21.04.2022г. по административно дело №2848 по описа на Административен съд-
Пловдив за 2021г., VII-ми състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………