№ 1732
гр. П***, 25.11.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220104019 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:10 часа се явиха:
Ищецът Н. Н. А., редовно уведомен от предходното съдебно заседание,
се явява лично, доведен от ОЗ „Охрана“ – П***. Представлява се от адв. К.,
назначен за негов особен
представител по реда на чл. 25, ал. 1 от ЗПрП.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
Министерство на правосъдието, редовно уведомен от предходното съдебно
заседание чрез юрк.Р., не се представлява.
С молба с вх. № 23711/22.11.2022 г. пълномощникът мл.юрисконсулт Р.
Р. е уведомил съда, че не може да се яви в съдебното заседание на 25.11.2022
г. поради участие в обучение на семинар към Затвора Плевен. Взел е
становище по същество в случай, че бъде даден ход на устните състезания.
Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ разпореди да се свалят белезниците на ръцете на ищеца.
Свалиха се белезниците на ръцете на ищеца.
ИЩЕЦ Н. Н. А. /лично/ – Да не се дава ход на делото. Представям молба
за сваляне на помощните средства на краката и колана на кръста.
Съдът намира искането на ищеца за сваляне на помощните средства на
краката и колана на кръста, както съдът нееднократно е имал възможност да
се произнесе по настоящото дело е неоснователно. Както съдът не веднъж е
имал възможност да посочи ищецът Азис изтърпява наказание „доживотен
затвор“ при специален режим в Затвора П***, а правилата за конвой на тази
категория лица са завишени с оглед правното им положение. Също така
разпоредбата на чл. 141, ал. 2 от ГПК вменява на председателя на съдебния
състав да следи за реда в съдебната зала, в т.ч. задължение на председателя е
да гарантира сигурността и безопасността на всички участниците в
1
производство. В решение от 27.05.2014 г. по делото Р*** и С*** срещу Б***
(жалби №18938/07 и № 36069/09) Съдът по правата на човека приема, че е
допустимо налагане на ограничения на правата по чл. 3 от ЕКПЧ
в ситуация, в която съществуват сериозни рискове за сигурността, като
мерките следва да бъдат оправдани с оглед на обстоятелствата. Именно в
такава ситуация се намираме в момента с оглед правното положение на
осъдения ищец. С цел гарантиране сигурността и безопасността в съдебната
зала съдът намира, че е достатъчно на ищеца да бъдат свалени белезниците на
ръцете, за да може същият да упражнява пълноценно и активно
процесуалните си права в настоящото производство, като за това не е
необходимо свалянето на белезниците на краката и колана на кръста.
Наличието на помощни средства на кръста и на краката на ищеца по никакъв
начин не накърнява неговите права в процеса, нито възможността му да ги
упражнява и поради това не накърнява на принципа на равенство и
състезателност в гражданския процес. По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Н. Н. А. да му бъдат
свалени белезниците на краката и колана на кръста.
ИЩЕЦЪТ Н. Н. А. /лично/ – След като настоящия 28-исъстав на
Районен съд – П*** остави без уважение молбата, защото има над 50 съдебни
протокола, близо 100 протокола, при които са свалени помощните средства,
белезниците от ръцете, колана от кръста белезниците от краката в този
смисъл са признали, включително ВАС на РБ*** петчленен състав и СГС
също е признал, Административен съд С*** град е признал и
Административен съд П*** има протоколи Окръжен съд в Пазарджик, в този
смисъл съдът се счита пристрастен по отношение на мен, че спрямо
неотносимо от подзаконовите нормативни актове, за конвоиране те не се
прилагат в съдебната зала, както и като участник в производството. На първо
място, съдът има задължение да осигури равенство и състезателност между
страните, да предостави равни условия, съгласно чл.9 от ГПК във връзка с
чл.121 ал.1 от Конституцията на РБ***. В този смисъл тълкувателно решение
14 от 1992 г на Конституционния съд на РБ***, задължава съдебния орган
да осигури равенство пред нормативен акт чл.9 от ГПК, във връзка с чл.121,
ал.1 от Конституцията между страните. В този смисъл има равноправно
третиране. Не може да се предполага, че има опасност,че съм осъден на
доживотен затвор е неотносимо. Съдът е пристрастен, защото има вече
съдебната практика над 50 по отношение на мен близо над 100 протокола и те
са в тричленен състав повечето касационни и въззивни съдии са и настоящия
състав считам, че е пристрастен и се счита нарушение на чл.47 от ХОПЕС във
връзка чл.52 Параграф 3 от ХОПЕС, връзка с чл.6. В този смисъл аз считам,
че е налице да се даде отвод на настоящия състав,да се даде на друг състав за
продължаване на делото. В такъв смисъл моля настоящия състав да си даде
отвод.
2
По искането за отвод на съдебния състав съдът се произнесъл в
предходните съдебни заседания, като в днешното съдебно заседание ищецът
не излага различни аргументи, с които да обоснове отвода на съдебния
състав. Към настоящия момент по делото не са налице никакви доказателства
за евентуално предубеденост на съдебния състав. Освен това произнасянето
на съда по сваляне на белезниците на ищеца е процесуален въпрос, който
няма никакво отношение към решаване на делото по същество. Поради това
съдът счита, че не са налице основания за отвод. Ето защо
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Н. Н. А. за отвод на
съдебния състав.
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Съдът докладва постъпила по делото молба с вх. № 18485/16.09.2022 г.,
подадена от адвокат К., в която са формулирани въпроси към съдебно-
стоматологична експертиза.
Съдът докладва постъпило по делото становище с вх. №
22593/09.11.2022 г. от пълномощника на ответника във връзка с
формулираните въпроси към съдебно-стоматологична експертиза.
АДВ.К. – Поддържаме молбата. Считам, че становището на ответника
да не се допуска експертиза е неоснователно.
Съдът намира искането на ищеца за изслушване на съдебно-
стоматологична експертиза, която да отговори на формулираните в молба от
16.09.2022 г. въпроси, за неоснователно. По въпрос № 1 спор между страните
няма и по делото са събрани доказателства за това от кога в Затвора в П*** се
използва фотополимерна лампа и щифтове. Въпрос № 2 излиза извън
предмета на делото и евентуалното експертно становище по него би било
актуално към датата на заключението, а не през процесния период.
Последното се отнася и до въпрос № 3, който също би могъл да даде отговор
за здравословното състояние на ищеца към датата на заключението, което е
извън исковия период. Отговорът на въпрос № 4 не изисква специални знания
и освен това посоченият Национален план за постепенно прекратяване на
употребата на дентална амалгама в Република Б*** не съдържа конкретен
срок, след който се забранява използването на дентална амалгама. По
отношение на въпрос № 5 следва да се има предвид, че в исковата молба
ищецът не е изложил твърдения, че при лечението му в Затвора П*** са били
нарушени Правилата за добра медицинска практика на лекарите по дентална
медицина в Република Б***, издадени от министъра на здравеопазването. При
това същите не забравят използването на дентална амалгама, освен при
лечение на пациенти с млечни зъби и на деца под 15 години, а също и на
бременни и кърмещи жени, освен когато това се счита за абсолютно
необходимо от страна на лекаря по дентална медицина въз основа на
специфичните медицински нужди на пациента. Поради това съдът
О П Р Е Д Е Л И :
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за изслушване на
съдебно-стоматологична експертиза, която да отговори на въпросите,
формулирани в молба от 16.09.2022 г.
ИЩЕЦЪТ Н. Н. А. /лично/ – Моля съда да допусне да се установи дали
са правени фотополимерни пломби с щифтове в Затвора П*** и настоящия
състав да уважи такова искане, дали са правили фотополимерни пломби с
щифтове на лишените от свобода, за да може да се удължат живота си по-
дълго време. Считам, че по отношение на лишените от свобода се установява,
че не са сложили на никой пломби с щифтове. Аз лично съм искал. Те винаги
са отказвали.
Съдът намира искането за неоснователно, доколкото ответникът не
твърди да са поставяни фотополимерни пломби с щифтове на затворниците в
Затвора П*** преди същият да бъде снабден с фотополимерна лампа. Това
обстоятелството не е спорно между страните, поради което искането на ищеца
следва да бъде оставено без уважение. Поради това съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за установяване по
делото на обстоятелството дали са поставяни фотополимерни щифтове в
Затвора в П***.
Адв.К. – Имам искане на основание чл. 629, ал. 1, предложение
последно от ГПК да бъде отправено запитване с тълкуване до Съда на
Европейския съюз, представлява ли непредставяне на безплатно
стоматологично лечение с фотополимерни пломби нарушение на чл. 4 от
ХОПЕС и представлява ли това подлагане на изтезание на нечовешко или
унизително отношение или наказание по смисъла на посочената разпоредба
от Хартата на основните права на ЕС на лишените от свобода, във връзка с чл.
3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните
свободи. Вторият въпрос, за който желаем да се направи това запитване Съда
на ЕС, е дали е в противоречие чл. 28 от Наредба 2 от 22.03.2010 г. за
условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от
свобода и представлява ли нарушение на чл. 41 от ХОПЕС на правото на
добра администрация и конкретно разглеждане на въпрос засягащ лишените
от свобода и непредоставянето им на безплатно медицинско лечение с
фотополимерни пломби. Представям молба в този смисъл.
ИЩЕЦЪТ Н. Н. А. /лично /– Става въпрос чл. 4 във връзка с чл. 59,
Параграф 3 от ХОПЕС е приложим и нормата на чл.3 за защита правата на
човека . Другото да се направи също в този смисъл, което се изложи в
искането в писмена форма: Дали е за тълкуване също текста чл.20 от
ХОПЕКС, дали съставлява нарушение между страните затвора П***, че
липсва фотополимер и пломби, щифтове, а затвора С*** има такива услуги,
които се установи от разпита на зъболекаря, който е разпитан, имаме
доказателства в тази насока. В този смисъл да се направи тълкуване, също
съгласно подзаконов нормативен акт чл.28 от Наредба 2 от 22.03.2010 г.Да се
4
направи сравнение между лишените от свобода на цялата територия на РБ***,
включително изложените нарушения в т.1 и т.2, дали съставляват нарушение
на чл.20 от ХОПЕС. Моля да се направи тълкуване от страна на ЕС за да
може да установи преюдициално нарушение, съда да постанови след
разглеждане тълкуване за да може настоящия състав правилно да прилага
нормативните актове и за решаване като цяло всички доказателства, които са
налице в корицата на делото, но трябва да се изпратят доказателствата по
делото до ЕС служебно, за да може исковата молба, събраните
доказателства, протоколите да се улесни дейността на ЕС за правилното
тълкуване във връзка с Европейската конвенция за правата на човека, за да
реши правилно делото.
Съдът счита искането на ищеца за отправяне на преюдициално
запитване по въпросите, формулирани в днес представената молба, за
неоснователно. В исковата молба не са въведени твърдения, респективно не е
предмет на делото това дали ищеца е „подлаган на изтезание, на нечовешко
или унизително отношение или наказание, нито пък дали е нарушено
„правото на добра администрация“. Поради това така формулираните въпроси
са абсолютно неотносими към предмета на делото, който се изчерпва с това
да се установи дали през исковия период, ищецът намирайки се в затвора в
П***, където изтърпява наказание, е бил подложен на по-неблагоприятно
третиране всравнение с лица, изтърпяващи наказание в Затвора в С***,
поради това, че е липсвала фотополимерна лампа и съответно не са
използвани щифтове за зъболечение в затвора в П***. Днес поставените
въпроси излизат извън предмета на делото, неотносими са към същото и
поради това искането следва да бъде оставено без уважение. По тези
съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за отправяне на
преюдициално запитване на основание чл. 629, ал. 1 във връзка с чл. 628 от
ГПК.
ИЩЕЦЪТ Н. Н. А. /лично/ – Моля съдът да се произнесе по искането ми
дали е налице противоречие по чл. 20 и чл. 21 от ХОПЕС във връзка с това,
че в Затвора в С*** на лишените от свобода се поставят щифтове и
фотополимерни пломби за разлика от лишените от свобода в Затвора П***,
където такива не се поставят.
Съдът намира искането за неоснователно, доколкото разпоредбата е
аналогична с тази по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и по въпроса за това дали е
налице дискриминационно отношение съдът ще се произнесе с настоящото
решение, поради това
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да се установи налице
ли е противоречие по чл. 20 и чл. 21 от ХОПЕС.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
5
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ :
АДВ.К. – Уважаема госпожо съдия, считам че от събраните по делото
гласни и писмени доказателства се доказа основателността на предявените от
ищцовата страна искове, поради което ще Ви моля да уважите така
предявените искове, като съответно присъдите и съответните разноски.
Подробни съображения ще изложа в писмени бележки.
ИЩЕЦЪТ Н. Н. А. /лично/ – Уважаема госпожо районен съдия, считам
че от събраните доказателства, които са налице в кориците на делото, на
първо място се установява, че в затвора П***, съгласно предмета на делото и
периода, че липсва фотополимер и фотополимерни пломби и щифтове за
поставяне на желаещи да пломбират зъба. Тези условия категорично се
доказа, че липсват в затвора П***, а в затвора С*** се установя от гласните
доказателства, включително неоспорено от страна на ответника, че в затвора
С*** са предоставени добри условия в стоматологичния кабинет на всички
лишени от свобода, фотополимер, фотополимерни пломби, щифтове
полимерни, създадени са условия качествени от медицинския център т.е
предоставени са на лишените от свобода,които имат нужда. В този смисъл
считам, че е налице нарушение равноправно третиране от страна на ответника
Главна дирекция“Изпълнение на наказанията „ и се счита нарушение чл.71
ал.1 т.1 от Закона за защита от дискриминация, защото равноправното
третиране е нарушение налице е разлика и то огромна разлика. Говорим от
здравословен характер. Аз считам, че тука е приложим чл.20 - 21 от ХОПЕС,
във връзка с чл.6 ал.2 от Конституцията на РБ. В този смисъл решение № 14
от 1992 г. по конституционно дело № 14/1992 г. на КС на РБ*** гласи че, има
три критерии: т.1 от същото решение се счита пряка дискриминация по
смисъла на чл.4, ал.2 ЗЗДискр. и т.2 от същото решение със социални
признаци се счита чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. и т.3 непряка дискриминация се
счита чл.4 ал.3 от ЗЗДискр. Аз считам, че моето виждане е нарушено изцяло
се счита т.3 от тълкувателното решение № 14 от 1992 г., защото правим
сравнение от тази наредба, която цитирах на лишените от свобода това се
счита подзаконов нормативен акт и други закони, които ги анализират. Да се
направи сравнение от нормативен акт и подзаконов нормативен акт, че
всички лишени включително и наредбата е подзаконов нормативен акт, също
и заповед от началника или министъра на правосъдието, също е подзаконов
нормативен акт от началника на затвора или министъра .В този смисъл
считам, че е нарушение именно т.3, защото условията, които са предоставени
в Затвора С*** за разлика със Затвора П***, равноправното третиране е
нарушен. Считам, че е доказано моето лично положение по смисъла на чл.4
ал.1 от ЗЗДискр. във връзка с т.2 от тълкувателно решение № 14/1992 г.на КС
на РБ*** и всичките лишени от свобода в затвора,в настоящето производство
искането на ищеца е да се направи сравнение със затвора П*** и затвора С***
и е доказано по един безспорен и несъмнен начин .В такъв смисъл моля
уважаемия съд да признае установеното нарушение за ответника Главна
6
дирекция „Изпълнение на наказанията „ и да осъжда ответника по смисъла на
чл.71 ал.1 т.2 от ЗЗДискр. за да преустанови нарушението и да се въздържа в
бъдеще от по- нататъшни действия. Моля в този смисъл да уважите исковата
молба на ищеца.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕДОСТАВЯ едноседмичен срок на особения представител на ищеца
за представяне на писмени бележки.
Съдът обяви, че ще постанови решение в законоустановения
едномесечен срок от днес.
Протоколът, написан и приключен в 14:00 ч.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7