№ 3752
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20231110140070 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца В. В. Г. срещу ответника М. Д.С. иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане в размер на сумата от 15100,00 лева,
представляваща дължима за периода от 05.02.2019г. до 05.04.2023г. главница
по Договор за заем от 26.09.2018 г., ведно със законна лихва от 06.04.2023г. до
изплащане на вземането, за която суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.05.2023 г. по ч.гр.д. №
18475/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав.
Приет е за съвместно разглеждане в настоящото производство насрещен
осъдителен иск от първоначалния ответник М. Д.С. срещу първоначалния
ищец В. В. Г. с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
1000,00 лева – част от вземане в пълен размер на 10000,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
от злоупотреба с процесуални права чрез предявяване на исковата молба за
образуване на настоящото производство.
Ищецът В. В. Г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК срещу М. Д.С. за заплащане на сумата от 15 100 лв.,
представляваща дължима за периода от 05.02.2019г. до 05.04.2023г. главница
по договор за заем от 26.09.2018г., ведно със законна лихва от 06.04.2023г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 18475/2023г. по описа на СРС, 77-ми състав. След
постъпило възражение по реда на чл.414 ГПК е предявен установителен иск за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът В. В. Г. твърди, че по сключен с М. Д.С. Договор за заем от
26.09.2018г. е предоставил на последната сумата от общо 20 000 лв. в брой,
1
която сума ответникът се е задължила да върне на вноски от по 300 лв. на
месец, считано от 01.01.2019г. до окончателното връщане на сумата, при
уговорен падеж пето число на съответния месец. Поддържа, че до момента на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, длъжникът е изплатила
единствено сумата от 500 лв., с която е погасила първата вноска от 300 лв. за
м. януари 2019г. и частично – до сумата от 200 лв., втората вноска за м.
февруари 2019г. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в
заповедното производство. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът М. Д.С. в срока по чл. 131 ГПК е депозирала отговор на
исковата молба, с който оспорва иска. Поддържа, че между страните липсва
валидно правоотношение по договор за заем от 26.09.2018г. – същата не е
получила твърдяната сума, нито е заплатила на ищеца сумата от 500 лв. по
процесния заем. Излага твърдения, че съгласно процесната разписка-договор
за заем, падежът на всяка месечна вноска е десето число на съответния месец.
В тази връзка оспорва исковата претенция като недопустима за сумата над 14
800 лв. поради ненастъпила изискуемост на задължението за м. април 2023г.
Релевира възражение за унищожаемост на договора, тъй като е сключен при
заплашване от страна на ищеца. Моли съда да отхвърли изцяло предявения
иск.
В срока за отговор на исковата молба ответникът М. Д.С. е предявила
насрещен иск срещу В. В. Г. за заплащане на сумата от 1000,00 лв. – частичен
иск от 10000,00 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от злоупотреба с процесуални права чрез
предявяване на исковата молба за образуване на настоящото производство.
Излага, че ищецът е предявил иска, въпреки че не и е предоставял в заем
сумата от 20000,00 лв. и предвид знанието му, че процесната разписка е
написана и подписана принудително. Твърди, че образуването на делото и е
причинило стрес, безсъние, влошаване на здравословното и състояние –
прибягнала е към сънотворни медикаменти и е започнала да вдига кръвно,
изпитвала чувство за малоценност и несигурност, като емоционалнот и
състояние е рефлектирало и на концентрацията и по време на работа. Моли
съда да уважи предявения насрещен иск. Претендира разноски.
Ответникът по насрещния иск В. В. Г. в срока по чл. 131 ГПК депозира
отговор на исковата молба, с който оспорва същия по основание и размер.
Посочва, че твърдението за упражнена от негова страна заплаха спрямо
ответника при подписването на договора представлява набедяване и не
отговаря на истината.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде уважен главният иск, ищецът по делото следва да установи
при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно
отношение между него и ответника, възникнало по силата на договор за заем
от 26.09.2018г., по който е престирал съобразно уговореното и за ответника е
възникнало задължение за връщане на сумата в размер на процесната, както и
2
настъпването на изискуемостта на вземането.
По заповедното производство е представен писмен документ с посочена
дата на съставяне 26.09.2018 г. и наименуван „Разписка“, видно от
съдържанието на който ответницата М. Д.С. декларира, че е получила от
ищеца В. В. Г. сумата от 20000,00 лева безлихвен заем, който ще изплаща
ежемесечно по 300,00 лева минимум от 01.01.2019 г. до десето число на
месеца. Документът е подписан от ищеца В. В. Г. на същата дата 26.09.2018 г.,
който от своя страна декларира, че се съгласява с условията на договора за
заем.
От съдържанието на процесния документ, озаглавен като „разписка“
еднозначно се установява, че ответницата е поела задължение да заплати на
ищеца сума от 20000,00 лева, която й е предадена като заем при или преди
съставянето на документа. В документа се обективира само по себе си едно
облигационно правоотношение, възникнало и съществуващо между страните
въз основа на договора за заем, какъвто всъщност представлява приложената
„разписка“.
Съдът дължи да обсъди въведеното от ответника своевременно в срока
по чл. 131 ГПК правоунищожаващо възражение срещу процесния договор за
заем поради сключването му при заплаха. За да е налице заплашване по
смисъла на чл. 30 ЗЗД, водещо до унищожаемост на договора, е необходимо да
е осъществено въздействие върху психиката на едната страна. Последната
следва да е била принудена от другата страна, или от трето лице да сключи
договора, чрез използване на средства за психическа принуда, водещи до
изявяване на воля по договора, изтръгната по непозволен начин – чрез
създаване на страхови представи, имащи за предмет живота, здравето, честта
или имуществените интереси на страната по сделката.
За подкрепа твърденията на ответника за наличие на заплаха са
ангажирани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Елис
Ферихат Рушид. Свидетелката излага, че края на месец септември 2018 г.
помагала на ответницата да си събере багажа и да освободи обитаваното
преди това съвместно с ищеца жилище поради прекратяване на
взаимоотношенията на страните. Сочи, че ищецът бил в емоционално
превъзбудено състояние, под въздействието на алкохол, че накарал
ответницата да седне, да напише и подпише под негова диктовка, документ, че
му дължи пари. Поддържа, че ищецът заплашил свидетелката и ответницата,
че и двете няма да излязат живи от апартамента, докато ответницата не
подпише документа, както и че ответницата незнаела какво върши, плачела
докато пишела документа. Съдът не кредитите показанията на свидетеля в
посочената част като субективни, едностранни и противоречащи на събрания
по делото доказателствен материал.
На първо място, видно от представеното от ищеца с молба от 16.12.2024
г., неоспорено от ответника и прието като доказателство по делото писмо без
дата, същото е написано от ответницата на същата бланка като процесния
договор – бланка на „ВМВ филм“, изработване на видеоклипове и рекламни
филми с посочен адрес. Още повече – в писмото освен емоционално излияние
3
за причините за приключване на връзката между страните, се съдържа и
потвърждение и обещание от ответницата, че ще се постарае да отделя от
средствата си колкото може и час по-скоро да се разплати на ищеца. Макар в
писмото да не са посочени признания за получени суми в конкретни размери,
ответницата е изразила, че ако е знаела че страните ще се разделят, е щяла да
направи единствено освежаващ ремонт и да закупи електро уреди втора
употреба според своите възможности. Голословно и неподкрепено от
останалите доказателства по делото е твърдението на ответника, че това
признание и готовност за плащане касае предоставени от ищеца други суми в
по-малък размер, различни от процесната.
На следващо място, св. Парка Владимирова Динева заявява, че и двете
страни по делото са и споделяли, че ищецът е дал на ответницата около
20000,00 лева за ремонтни дейности на закупения от нея апартамент, в който
страните възнамерявали да живеят заедно. Съдът на основание чл. 172 ГПК
прецени показанията на посочения свидетел като логични, последователни,
вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи си с останалия събран по
делото доказателствен материал, поради което изцяло ги кредитира.
Свидетелката, макар и сестра на ищеца, излага фактите и обстоятелствата,
които лично е възприела и добросъвестно признава за кои обстоятелства не
формира спомени.
Несъстоятелни са възраженията на ответника за изложени от свидетеля
взаимно противоречащи си факти. Страните не оспорват, че връзката им е
продължила около 10 години като многократно са се събирали и разделяли. От
доказателствената съвкупност по делото категорично се установява, че
начините на общуване между партньорите в двойката са били двустранно
повтарящо се деструктивни. Съдът счита, че именно емоционалната
нестабилност и на двамата партньори и невъзможността им да създадат и
съхранят автентични чувства на обич, любов, подкрепа, изпълващи със
съдържание отношенията между тях е поставила св. Динева в невъзможност
да разбере и опише в хронологична последователност кога се събират и
разделят, решават да сключват брак и разделят отново.
На следващо място, категорично не съставлява потвърждение на
твърдяната заплаха представеното от ответника писмо на ищеца от 28.09.2018
г. /два дни след сключване на договора за заем и на същата бланка – „ВМВ
филм“/. Тържественото обещание на ищеца да спре да пие повече от 100 гр.
дневно и по бира, както и заявеното, че само веднъж да наруши обещаното
дава право на ответницата М. да решава каквото си иска, логично и
последователно предвид отношенията на страните е свързано според
настоящия състав със съхраняването, респ. разпадането на връзката. В същото
не се съдържа каквото и да е признание за осъществена преди два дни заплаха
при сключване на процесния договор/разписка.
Още повече, не се установява по категоричен начин от заключението на
вещото лице инж. С. Е. Цветанова по приетата по делото съдебно-почеркова
експертиза и изслушване на експерта в съдебна зала, договорът/разписката да
е изписан в особено моментно емоционално състояние, под стрес, натиск или
4
диктовка. Констатираното от вещото лице уголемяване на буквите при
изписване на разписката според настоящия състав, че съставлява съществен
порок, дори и да свидетелства за бързане при изписването.
Няма събрани по делото категорични доказателства, които да
потвърждават твърдените от ответника обстоятелства за оказване на
въздействие върху психиката му, възбуждащи основателен страх за сключване
на договора. Ето защо, съдът следва да приложи неблагоприятните последици
при недоказване на твърдян факт в хода на процеса и да го приеме за
ненастъпил. Тоест, възражението по чл. 30 ЗЗД за наличие на заплашване се
явява недоказано и като такова неоснователно.
При доказване сключването на валиден договор за заем, в тежест на
ответника е да докаже връщане на заемната сума, като същият не твърди и
установява този факт. Следователно, настоящият състав приема, че се е
породило вземане в полза на ищеца, което е изискуемо поради настъпил срок
за изпълнение за падежиралите вноски за периода м. 02.2019 г. – м. април
2023 г.
Поради изложеното предявеният главен иск се явява установен по
основание и размер, поради което и предвид диспозитивното начало следва да
бъде уважен в цялост. Следва да се присъди, предвид изрично направеното
искане в тази насока, законната лихва за забава от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
По приетия за съвместно разглеждане насрещен иск:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Задължението за обезщетяване на вреди, причинени от непозволено
увреждане възниква, когато е налице виновно действие или бездействие на
ответника, от което са причинени вреди (имуществени и неимуществени) на
ищеца, както и причинната връзка между тях. Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 ГПК,
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, а именно противоправното деяние на ответника,
вредите и причинната връзка между тях. С оглед разпоредбата на чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, като тази презумпция
променя доказателствената тежест и задължението за установяване на
обстоятелствата, които изключват вината, е възложено на ответника.
Константна е съдебната практика, че отговорността за непозволено
увреждане предпоставя вреди от деяние, което е неправомерно. В
съответствие с тази практика е и изводът, че сезирането на надлежните органи
на властта с искова молба, сигнал или жалба от гражданите е конституционно
гарантирано право и упражняването му зависи изцяло от тяхната преценка и
воля. Гражданите имат право да подадат искова молба, жалба или сигнал до
съда, прокуратурата, разследващите органи с искане за съдействие и защита
на собствени права. Това действие би могло да е деликтно, ако се установи
състав на набедяване или злоупотреба с право, т.е. следва да се докаже от
субективна страна умисъл и вина. Същевременно, ищецът/жалбоподател е
5
добросъвестен и когато посочените от него обстоятелства не бъдат
установени. Злоупотреба с право, т.е. противоправно поведение, е налице,
когато исковата молба/жалбата/сигналът не са отправени с цел
обстоятелствата да бъдат проверени и да се вземат необходимите мерки, а
когато гражданинът знае, че обстоятелствата са неверни, но въпреки това
подава искова молба/жалба/сигнал, за да навреди другиму, или да накърни
друг обществен интерес. Отговорността за вреди от злоупотреба с право е
деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване
на законно признато право, като доказателствената тежест е за пострадалия.
В случая настоящият състав счита, че предвид уважаване исковата
претенция на първоначалния ищец, не е налице злоупотреба с процесуални
права чрез предявяване на исковата молба за образуване на настоящото
производство. Дори да беше отхвърлена исковата претенция, отправеното от
първоначалния ищец искане за съдействие чрез подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и
установителен иск за съществуване на вземането си поради подадено от
длъжника възражение, с оглед изложените обстоятелства и органа, до който е
адресиран, не се установява да е израз на злоупотреба с права. Също така, не
се установява предприетите от първоначалния ищец действия да са
недобросъвестни и да са имали за цел да увредят права и законни интереси на
ищеца по насрещния иск или в противоречие с интересите на обществото, а
именно липсва субективната страна на злоупотребата с права – умисъл и вина.
Противоправността на деянието е елемент от фактическия състав на чл.
45 ЗЗД, който съществува обективно. Липсата и е основание искът да бъде
отхвърлен, защото от една страна предпоставките в посочения текст са
кумулативно дадени и липсата на която и да е води до неоснователност на
претенцията, а от друга липсата на противоправност води до липса на
причинна връзка между деянието и настъпилия за ищеца вредоносен резултат.
По тези съображения, предявеният насрещен иск с правно основание чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде отхвърлен в цялост.
При този изход на спора право и предвид изрично направеното искане в
тази насока, право на разноски възниква за първоначалния ищец. В
съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и
по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в заповедното производство, от които 302,00
лева – платена държавна такса в заповедното производство и 902,00 лева –
реално заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в исковото производство, от които 302,00 лева –
платена държавна такса в исковото производство, 500,00 лева – депозит за
експертиза и 902,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран настоящият състав на Софийски районен съд
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че М. Д.С., ЕГН ********** с адрес
гр. София, ********** ДЪЛЖИ на В. В. Г., ЕГН ********** с адрес гр.
София, ********** сумата от 15100,00 лева, представляваща дължима за
периода от 05.02.2019г. до 05.04.2023г. главница по Договор за заем от
26.09.2018 г., ведно със законна лихва от 06.04.2023г. до изплащане на
вземането, за която суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 29.05.2023 г. по ч.гр.д. № 18475/2023г. по
описа на СРС, 77-ми състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д.С., ЕГН ********** с адрес гр. София,
********** срещу В. В. Г., ЕГН ********** с адрес гр. София, **********
насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата 1000,00 лева – част от вземане в пълен размер на 10000,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат
от злоупотреба с процесуални права чрез предявяване на исковата молба за
образуване на настоящото производство като НЕОСОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА М. Д.С., ЕГН ********** с адрес гр. София, ********** ДА
ЗАПЛАТИ на В. В. Г., ЕГН ********** с адрес гр. София, ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1204,00 лева – разноски в заповедното
производство и сумата 1704,00 лева – разноски в исковото производство пред
СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7