Определение по дело №211/2023 на Административен съд - Силистра

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 февруари 2024 г.
Съдия: Маргарита Русева Славова
Дело: 20237210700211
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 151

гр.Силистра, 13.02.2024г.

 

       Административният съд гр.Силистра,в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година,в състав:съдия Маргарита Славова,при секретаря Виолина Рамова, разгледа докладваното от с-я Славова адм.дело №211 по описа на съда за 2023 година и установи следното:

 

         Производството е образувано по жалба на община гр.Силистра срещу Решение за отказ от предоставяне на средства №1002-384/30.10.2023г., издадено от определения от министъра на МОН, Ръководител на Структурата за наблюдение и докладване на инвестициите по стълб 1 „Иновативна България“ от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България,към министъра на образованието и науката,който е и изпълнителен директор на ИА“Програма за образование“ проф.дхн Г.В..С оспореното Решение е прието, че кандидатът за изпълнение на инвестиция,подал предложение с рег.№BG-RRP-011-0001 и наименование „Основен ремонт,обновяване и внедряване на мерки за енергийна ефективност на сградата на обединено общежитие за средношколци „М.“ гр. Силистра“, не отговаря на изискванията за краен получател на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост,тъй като попада в хипотезите на чл.6 ал.1 т.1 от Постановление №114 на Министерския съвет от 08.06.22г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на средства на крайни получатели от Механизма за възстановяване и устойчивост(Обн.ДВ,бр.43/22г., посл.изм.ДВ,бр.47/ 23г.) Оспорващата община е била определена за финансиране, но в хода на последния етап на процедурата по одобряването ѝ, било установено, след извършени служебни проверки от одобряващия орган,че срещу нея има влязло в сила Наказателно постановление (НП) на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) гр.Силистра за нарушение на чл.62 ал.1 КТ,което е пречка за участие изобщо в състезателната процедура, съгласно регламентацията от чл.6 ал.1 т.1 ПМС №114/22г.,във връзка с чл.54 ал.1 т.6 от Закона за обществените поръчки (ЗОП).

Въпросното НП №19-001336/15.09.2021г.- връчено на жалбоподателя на 16. 09.2021г., е влязло в сила (като необжалвано) на 24.09.2021г. (л.125-гръб-126), а на 05.10.2021г. оспорващата община е платила наложената ѝ имуществена санкция.В изпълнение на задължително предписание на ДИТ-Силистра, на 11.05.2021г. е сключила трудов договор с лицето по отношение на чието правоотношение с нея, са установяванията на контролните органи по КТ (Постановление за обявяване съществуването на ТПО по чл.405а КТ).

          В открито съдебно заседание по адм.д.№211/23г. на АС-Силистра, проведено на 31.01.2024г., жалбоподателят, чрез упълномощен адвокат М.Д. ***, представя доказателства за образувано производство пред Районен съд гр. Силистра с предмет - нищожността на НП №19-001336/15.09.2021г. на директора на ДИТ-Силистра, което не е ограничено със срок, а евентуалното му уважаване има установителен ефект с обратна сила.Доколкото единствената причина за оспорения в настоящото производство отказ за финансиране на проекта на община Силистра по Механизма за възстановяване и устойчивост е установеното с влязло в сила НП, нарушение на чл.62 ал.1 КТ, съгласно чл.54 ал.1 т.6 ЗОП, страната заявява искане за спиране на делото до произнасянето на СРС по твърдението за нищожност на НП, която е начална и при нейното установяване в процеса по ЗАНН, ще бъде елиминирана причината за настоящия отказ от финансиране.

          Съдът е дал възможност на ответния орган, чрез процесуалния му представител гл.юрискнсулт М.К., да изрази писмено становище по искането, каквото с вх.№207/07.02.24г. на АС-Силистра, е постъпило. Със същото се възразява срещу искането за спиране на делото, поради липса на преюдициалност на предмета, по който ще се произнесе СРС, в производството по ЗАНН и настоящото оспорване на индивидуален административен акт, по смисъла на чл.21 ал.1 АПК. Поддържа се,че нормативна възможност за прогласяване на нищожност на юрисдикционен акт от вида на въпросното НП, нямало с оглед разписаните правомощия на съда по чл.59 ал.1 ЗАНН, в чл.63 ал.2 ЗАНН. Освен това се счита, че не е налице предвидената в чл.229 ал.1 т.4 ГПК връзка и зависимост между двете дела. Излагат се доводи за бланкетност на жалбата на община Силистра срещу НП пред СРС и нейната неоснователност, които стоят извън предмета на настоящото произнасяне, още повече, че компетентният съд за тяхната преценка е съдът по ЗАНН,т.е.РС-Силистра. Релевира се и довод за изискуема (не е посочено от къде произтича такава) последователност при образуването на обусловеното и обуславящото го дело, като се акцентира върху обстоятелството, че производството по ЗАНН е инициирано на 01.12.2023г., т.е. значително след постановяване на процесния по настоящото дело акт (30.10.23г.) и завеждането в АС-Силистра на жалбата - 20.11.2023г.В този контекст се твърди, че единствената причина за воденото производство по ЗАНН е (считайки го за необосновано) протакане на настоящото дело,след като релевантно-то НП е влязло в законна сила на 24.09.2021г. и разпоредените с него последици са изпълнени от община Силистра. В тази връзка се твърди, че е нарушена логичната последователност между образуваните две съдебни производства, което се счита за основание за отхвърляне на искането за спиране на заведеното първо по време адм. дело №211/2023г. на АС-Силистра. В същия контекст се поддържа, че фактите,които ще се доказват и преценяват в производството по ЗАНН, нямали никаква връзка с настоящия процес и подлежащите на установяване в неговите рамки факти и обстоятелства, което изключвало каквато и да връзка между двете дела. В този ракурс е възведено и възражение,че каквато и да е съдбата на въпросното НП, съгласно чл. 142 ал.1 АПК,настоящият съд следва да прецени съответствието на оспорения акт с материалния закон към момента на издаването му,т.е. когато е било в сила НП №19-001336/15.09.21г. на ДИТ-Силистра.На същия терен се поддържат и доводи за различност на страните в двете дела и липсата на връзка в техните предмети.

Процесуалният представител на жалбоподателя е с разрешен достъп до електронното дело (л.270) и със Становище вх.№226/12.02.24г., възразява срещу релевираните доводи от ответния орган.Твърди,че производството относно нищожността на НП на ДИТ-Силистра е в ход, като представя Протокол №91/05.02.2024г. по АНД №806/23г. по описа на РС-Силистра, видно от който е, че ход на делото е да-ден, разпитвани са свидетели и е отложено решаването му с оглед представяне на доказателства от ДИТ-Силистра за компетентността на актосъставителя и на издателя на процесното при СРС наказателно постановление. В този контекст настоява да бъдат ирелевирани съжденията на ответния орган за допустимостта и основателността на жалбата срещу НП, с твърдение за неговата нищожност. Още повече, че настоящият съд не е компетентен да извърши подобна преценка.Искането в жалба-та пред СРС е за отмяна на НП, поради неговата нищожност, каквото правомощие несъмнено има съдът по ЗАНН, съгласно чл.63 ал.2 т.1,вр. с ал.3 ЗАНН. Намира за несъстоятелни оплакванията, свързани с разменената поредност на дете съдебни дела, като изискване за твърдяната последователност в закона нямало.Поддържа,че същественият момент в искането за спиране на настоящото производство е, че при евентуалната отмяна на въпросното НП,поради неговата нищожност, което именно лежи в основата на оспорения отказ в настоящото административно производство, е винаги с обратна сила (ex tunc), което свързва със заличаването му в правния мир, защото никой нищожен акт, пък бил той и от вида на нормираните с чл.58д ЗАНН, не може да породи каквито и да е правни последици,щом е засегнат от тежък порок обуславящ неговата нищожност.Ето защо поддържа,че настоящото административно дело е обусловено от изхода на това по ЗАНН, защото и в релевирания от ответния орган ракурс на чл.142 АПК, съдът е длъжен да съобрази установените нови факти от значение за делото след издаване на акта, ако те променят фактическото положение към датата на постановяването му. Или, легнало в основата на административния акт НП, обявено за нищожно впоследствие от компетентния по ЗАНН съд, се счита за несъществувало и към датата на издаването му. Ето защо твърди, че е налице безспорна обусловеност между двете производства, като изходът на настоящото административно, зависи изцяло от изхода на образуваното пред СРС административно-наказателно дело.

Съдът като съобрази становищата на страните и обсъжданите в тях факти с правно значение за изхода на настоящия процес, намира следното: Съставомерното обстоятелство,послужило за постановения отказ от финансиране - предмет на съдебния контрол по адм.дело №211/23г. на АС-Силистра, съгласно чл.54 ал.1 т.6 ЗОП е:[]установено с влязло в сила наказателно постановление или съдебно решение,нарушение на[] чл.62 ал.1[] от Кодекса на труда[]Ето защо,отмяната на същото, в хипотезата на твърдяна при безсрочност, нищожност на релевираното в процеса НП №19-001336/15.09.2021г. на директора на ДИТ-Силистра, е от значение за правилното решаване на настоящото дело.

Това е така, защото само горното основание е посочено от ответния орган като основание за оспореното Решение №1002-384/30.10.23г. и при евентуалната му преценка за нищожност (на НП), същото се елиминира от датата на издаването му, като непораждащо никакви правни последици. Последното би оставило процесния в настоящото производство индивидуален административен акт без правно и фактическо основание,което води до извод за преюдициалност на предмета на АНД №806/23г. на СРС. Основателно оспорващата община възразява срещу доводите за нарушена последователност при образуване на обуславящото и обусловеното дело, каквато няма нормативно уредени.Без правно значение са и съображенията, поради които жалбоподателят в настоящия процес е оспорил като нищожно релевираното НП. Не следва друг извод и от правилото на чл.142 АПК, защото главен факт, счетен за несъществуващ впоследствие с обратна сила,административният съд е длъжен да съобрази при произнасянето си, съгласно чл.142 ал.2 АПК, тъй като с това се променят фактите, съществували  към момента на издаването на оспорения акт.

Няма нормативно изискване двете дела, намиращи се в условията на обусловеност помежду си, да се водят между едни и същи страни и да имат еднакъв предмет (последното би довело до прекратяване на по-късно образуваното, а не до спиране на което и да е от тях). Ирелевантни са доводите за неоснователност на жалбата на община Силистра срещу въпросното НП,тъй като тяхната преценка е нормативно възложена на друг орган на съдебната власт. Единствените обстоятелства,които имат значение за настоящото произнасяне са: в същия или друг съд да се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора, които са несъмнено установени.

Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №1/09.07.2019г. по т.д.№1/2017г. на ВКС,ОСГТК, основанието по чл.229 ал.1 т.4 ГПК за спиране на производството по делото, се разглежда в правната доктрина като абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване правото на иск,в по-широк смисъл - на активна легитимация за водене на съдебен процес.Тази разпоредба от ГПК предвижда, че съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което "ще има значение за правилното решаване на спора".Законодателят няма предвид всяка възможна връзка между две висящи дела,а точно определена зависимост,при която задължително следва да се зачетат последиците от влязло в сила решение или присъда по обуславящото дело, какъвто именно е настоящият случай.

Въпросът с действителността (законосъобразното съществуване в правния мир на НП №19-001336/15.09.21г. на директора на ДИТ-Силистра) е базов и засяга основата на настоящия процес, тъй като приложеният чл.54 ал.1 т.6 ЗОП, изисква процесното нарушение на КТ, да е установено с влязло в сила НП, като ирелевира всякакви други установявания (с протоколи, актове и т.н.), което налага съгласно чл.229 ал.1 т.4 ГПК,във връзка с чл.144 АПК, производство да бъде спряно, защото решението по образуваното административно-наказателно дело №20233420200806/ 2023г. по описа на Районен съд гр.Силистра,е от значение за правилното разглеждане и решаване на повдигнатия административен спор,воден от което и на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, във връзка с чл.144 АПК, съдът

 

                                                О П Р Е Д Е Л И :

 

         СПИРА производството по административно дело №211/2023г. по описа на Административен съд гр.Силистра, до произнасяне с влязло в сила решение по административно-наказателно дело №20233420200806/2023г. на Силистренския районен съд.

        

          Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: