РЕШЕНИЕ
№ 79
гр. Карнобат, 24.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно
наказателно дело № 20222130200298 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 АПК вр. чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на А. Н. И. с ЕГН ********** от гр. Карнобат , обл.
Бургаска против Заповед за задържане на лице рег. № 282зз – 267 от 21.09.2022 г.,
издадена от Ж.М.Ф. – на длъжност "**** " в група Охранителна полиция към Районно
Управление Карнобат на Областна Дирекция на МВР Бургас , с която на основание чл. 72,
ал. 1, т. 1 ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до
24 часа".
В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна,
като издадена в противоречие с материалния закон и целта на задържането не е
изпълнена,немотивирана. Претендира се отмяната й.
В съдебно заседание жалбоподателят А. Н. И. , редовно призован, се явява лично и
с упълномощен защитник - адв. К. от АК Бургас който моли за отмяна на оспорената
заповед , претендира за разноски .
Ответникът Ж.Ф. на длъжност"**** " в група Охранителна полиция към Районно
Управление Карнобат на Областна Дирекция на МВР Бургас лично оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да я отхвърли изцяло като такава , а във фазата по същество
моли издадената заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна имаща правен интерес от
1
обжалването , пред съответния надлежен съд и при спазване на 14-дневния преклузивен
срок по чл. 149, ал. 1 АПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Със заповед за задържане на лице рег. № 282 зз - 267 от 21.09.2022 г., издадена от
Ж.М.Ф. – на длъжност "**** " в група Охранителна полиция към Районно Управление
Карнобат на Областна Дирекция на МВР Бургас, жалбоподателят А. Н. И. е бил задържан
по реда на чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР на 21.09.2022 г. в 15,15 часа, като е бил освободен на
следващия ден - 22.09.2022 г. в 08, 10 часа, като основанието му за задържане е посочено ,
че това е сторено поради това , че на 03.07.2022 година в гр. Карнобат склонява други лица
да упражняват избирателното си право в полза на определен кандидат / парламентарна
партия на предстоящите парламентарни избори – престъпление по чл. 167 ал.3 от НК ,
като по случая е било образувано ДП № 282 ЗМ – 243 / 21.09.2022 по описа на РУ
Карнобат . .Същото ДП е образувано на основание чл. 212 ал.2 от НПК – с извършването
на следното действие по разследването - претърсване и изземване , затова , че на
21.09.2022 г. в гр. Карнобат, обл. Бургас организира предлагането на другиго на имотна
облага с цел да го склони да упражни избирателното си право в полза на определена
партия при провеждането на избори за Народно събрание на 02.10.2022 г. – престъпление
по чл. 167 ал.3 от НК. По същото ДП е извършена предварителна проверка , която проверка
съдържа освен това и 1 бр. докладна записка - от и-р К.А. , извършено е претърсване и
изземване на същата дата от 14,20 часа и завършило в 15, 40 часа , за което е съставен и
съответен протокол , който впоследствие е бил одобрен от съответен съдия при Районен съд
Карнобат . По същото ДП № 282 ЗМ – 243 / 2022 г. по описа на РУ Карнобат са разпитани
като свидетели лицата А.К.К. , С. С. Ч. и Е. А. Я. , снето е сведение от А. Н. И.,
жалбоподател по настоящото дело , като други следствени действия не са извършени.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните доказателства , приетите писмени доказателства по делото .
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи
от правна страна:
Оспорената заповед за задържане на лице представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При
проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в
предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните
разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя
допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на
административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери дали
административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е
изискването за законосъобразност на административния акт.
2
Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за
законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, но и на
всички основания по чл. 146 АПК, съдът намери, че жалбата е основателна.
Видно от приетите писмени доказателства по делото , а именно : удостоверение с
рег. № УРИ 251000 – 19923 от 03.10.2022 година издадено от Началник сектор Човешки
ресурси при ОД на МВР Бургас и типова длъжностна характеристика на заемната от
Ж.М.Ф. длъжност е че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на
предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски орган – Ж.М.Ф.
– на длъжност "**** " в група Охранителна полиция към Районно Управление Карнобат
на Областна Дирекция на МВР Бургас .
На следващо място съдът намери, че са спазени процедурните правила при
издаване на атакуваната заповед. Същата е издадена в писмена форма /чл. 74, ал. 1 от ЗМВР
/ и видно от отбелязването в самата заповед на задържания са разяснени правата по чл. 72,
ал. 3 - 6 ЗМВР и разпоредбата на чл. 73 НПК.
Задължителните реквизити на заповедта за задържане са уредени в чл. 74, ал. 2
ЗМВР. В случая в оспорената заповед са посочени името, длъжността и местоработата на
издалия заповедта полицейски орган; датата и часа на задържането; данни за задържаното
лице, както и правата му по чл. 72, ал. 3- 6 ЗМВР, връчен му е екземпляр от заповедта.
Съдът намира, че в оспорената заповед е посочено и фактическото основание за задържане
на лицето. Като правно основание за задържането на жалбоподателя е посочена
разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, - това , че на 03.07.2022 година в гр. Карнобат
склонява други лица да упражняват избирателното си право в полза на определен
кандидат / парламентарна партия на предстоящите парламентарни избори – престъпление
по чл. 167 ал.3 от НК , като по случая е било образувано ДП № 282 ЗМ – 243 / 21.09.2022
по описа на РУ Карнобат
По този начин мотивите съдържат конкретни фактически констатации на
административния орган, мотивирайки го да приеме наличието на предпоставките на
приложената от него правна норма. Това е условие за законосъобразност на акта и гаранция
за защитата на правата на засегнатата страна – адресат, от една страна, а от друга страна –
прави възможен контрола от съда на издадената заповед. Това е така , тъй като съдът намира
, че полицейското задържане трябва да е обосновано с ясни обстоятелства, които да сочат
връзка между задържаното лице и конкретно извършено от него правонарушение, което
последното в случая престъпление : или трябва да се попречи на уличеното лице да го
извърши , или да се попречи то да се укрие или да извърши друго престъпление или да
осуети наказателното преследване Съгласно постановките на ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм.
дело № ТР-4/2002 г. на ВАС излагането на мотиви при издаване на административен акт
дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите,
мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите
дават възможност на по-горестоящия административен орган и съда да извършат проверката
за законосъобразност на акта. Изключение от този принцип е допустим единствено когато с
3
акта се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни
интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан със защита на
класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. В тези случаи
се посочва само правното основание за издаването на акта. В цитираното тълкувателно
решение изрично е посочено, че липсата на мотиви във всички случаи е основание за
отмяната на издадения административен акт. Тука адм. орган е изложил основанията си за
постановяването на акта му и не са налице нарушения на административно
производствените правила или твърдяни основания за отмяната на акта поради липса на
мотиви.
Заповедта за задържането на лице на основание чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР за срок не
по- дълъг от 24 часа представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.
22 от ЗАНН , която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността
задържаното лице да извърши престъпление , да продължи да извършва престъпление или
да се укрие. Поради това възможността на органите на МВР да приложат принудителната
процесна административна мярка – задържане за срок до 24 часа е дейност свързана с
разкриването на престъпление , а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането на
мярката е необходимо данните обосноваващи предположението , че има вероятност лицето
да е извършител на престъплението или да е съпричастен към него , трябва да са
установени преди извършването на задържането . За прилагането на тази принудителна
административна мярка , законодателят не е предвидил необходимост да са събрани
доказателства установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило
престъпление по смисъла на НК , като достатъчно е само наличието на данни ,
обосноваващи предположението , че има вероятност лицето да е извършител на
престъплението , което дава право на административния орган , при условията на
оперативна самостоятелност да наложи мярката без да се поставя условие за точната
квалификация на деянието, а още по- малко е задължително престъплението да е безспорно
и окончателно установено. В случая въпросът дали задържаното лице е извършител на
конкретното деяние и дали то извършено от него виновно , подлежат на пълно доказване
респ. на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното
производство. За целите на задържането по реда на чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР наличието на
такива категорични данни , които да обвързват жалбоподателя със соченото нарушение не
са задължителни , като задържането се извършва не поради несъмненост на фактите , а с
оглед тяхното изясняване. Въпреки това , следва да се има впредвид , че за да се осъществи
задържането следва да е налице обосновано предположение , че задържаното лице е
извършило противоправното деяние т.е. следва да е налице обосновано подозрение затова.
А за да е налице обосновано подозрение затова , следва да са налице факти и информация ,
които биха убедили един обективен наблюдател , че въпросното лице е извършило
престъплението. По ДП № 282 ЗМ – 243 / 2022 г. по описа на РУ Карнобат такива данни и
информация , че задържаното лице е извършило процесното престъпление няма. В същото
ДП са разпитани като свидетели лицата А. К. К. С. С. Ч. и Е. А. Я. , които дават показания
за извършване на деяние от страна на тъжителя по смисъла на чл. 252 ал.1 от НК , а не и за
4
това престъпление по чл. 167 ал.3 от НК за което е било образувано и процесното ДП.
Напротив по делото освен това са разпитани кано свидетели В.Д. и В.Р. , които също
твърдят , че жалбоподателят не е извършил такова престъпление на сочената в заповедта
дата – 03.07.2022 г. , като съдът намира , че обективно жалбоподателят И. не е можел да
извърши такова престъпление на същата дата , тъй като на същата дата е действало 47
Народно събрание до дата 02.08.2022 г. , когато то е било разпуснато с Указ на Президента
на Р България № 213 от 02.08.2022 г. и са насрочени нови избори за Народно събрание на
дата 02.10.2022 г. , което показва , че на твърдяната в заповедта за задържане дата –
03.07.2022 г. е действало 47 Народно събрание и не е можело при тази обективен факт , при
липса на насрочени нови избори за ново Народно събрание на същата дата жалбоподателят
И. да е склонявал лица да упражняват избирателното си право в полза на определен
кандидат , политическа партия и коалиция като им е организирал предлагане или даване на
имотна облага за същото. Затова и самото ДП № 282 ЗМ – 243 / 2022 г. по описа на РУ
Карнобат е образувано за такова престъпление по чл. 167 ал.3 от НК , но извършено на дата
21.09.2022 г. и се отнася за провеждането на избори за Народно събрание също на дата
02.10.2022 г. .От това следва , че към сочената дата в заповедта за задържане – 03.07.2022 г.
обективно не са били налице данни за жалбоподателя да е извършил соченото престъпление
по чл. 167 ал.3 от НК и не са налице основания за задържането му в РУ Карнобат / тъй като
там дори не е и разпитан / , респ. не може да се установи за какво той е бил задържан , води
до извода на съда , че със съставянето на процесната заповед за задържане на лице ,
полицейския орган е нарушил с нея принципа на съразмерност по чл. 6 ал.2 от АПК , тъй
като с този адм. акт полицейския орган е засегнал правата и законните интереси на
жалбоподателя в по- голяма степен от най- необходимото от гледна точка на целта , за
която се издава този акт. В случая издаването на процесната заповед за задържане
превишава целта на закона поради обстоятелството , че принудата и нейното реализиране
, не е било обусловено от необходимостта на бъде задържан жалбоподателя , тъй като
единственото действие от полицейските служители е било именно задържането на
жалбоподателя и довеждането му в РУ Карнобат , като събраните по ДП доказателства не
са от естеството на тези , които да налагат неговото задържане. В случая в материалите от
преписката по задържането на жалбоподателя и по тези по ДП няма никакви данни от
които да се установяват твърдяното нарушение или престъпление от жалбоподателя , тъй
като на практика няма нищо което да установи , че при предприемане на процесното
оспорено задържане на жалбоподателя И. на дата 21.09.2022 г. в 15.15 часа полицейският
орган Ж.Ф. е имал някакви данни за извършено от жалбоподателя А. И. нарушение или
престъпление на сочената дата в същата заповед – 03.07.2022 г. , както и след неговото
задържане такива данни не са били намерени респ. открити и представени , поради което
съдът намира , че задържането е извършено своеволно и без основание и по този начин в
нарушение на закона – ЗМВР.По този начин с това задържане е нарушено и целта на закона
– чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР , като задържането е превантивна мярка в случая за да се съберат
данни и респ. и други факти доказващи същите , че жалбоподателят е извършител на
престъпление. По този начин съдът намира , че понеже по делото липсват каквито и да са
5
данни , че жалбоподателят е извършил престъплението , нито са налице и частични индиции
затова , че такова процесно престъпление е извършено и респ. и не е налице достатъчно
основание да се приеме , че са налице данни , че авторът на това престъпление е
задържаният жалбоподател А. И. .Същото задържане по мнението на настоящия съд по
смисъла на чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР освен , че е при липса на данни жалбоподателят да е
извършител на престъплението , респ. няма и такива предположения и индиции в тази
насока , не е извършено и с цел да се попречи жалбоподателя да се укрие ,да извърши друго
престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязла спрямо него в законна
сила присъда и като такова се явява незаконосъобразно.
Поради гореизложеното , настоящия съд счита , че се доказа по един несъмнен и
безспорен начин , че процесната заповед за задържане на лице рег. № 282 зз - 267 от
21.09.2022 г., издадена от Ж.М.Ф. – на длъжност "**** " в група Охранителна полиция
към Районно Управление Карнобат на Областна Дирекция на МВР Бургас с която
жалбоподателят А. Н. И. е бил задържан по реда на чл. 72 ал.1 т.1 от ЗМВР на 21.09.2022
г. в 15,15 часа, като е бил освободен на следващия ден - 22.09.2022 г. в 08, 10 часа се явява
незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена , ведно с всички последици от
това .
По разноските:
При този резултат от оспорването, право на разноски има жалбоподателят, който е
направил такова искане. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие,
същия е бил сключен на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. На
основание чл. 143, ал. 1 АПК разноските в размер на 310, 00 лева от които държавна такса
от 10 лв. и възнаграждение в размер на 300 лв. за адвокат съгласно чл. 8 ал.2 т.3 от Наредба
№ 1 от 9.7.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъдат
възложени в тежест на ответната страна, която следва да ги заплати на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК Карнобатският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за полицейско задържане на лице с рег. № 282зз –
267 от 21.09.2022 година издадена от Ж.М.Ф. – на длъжност "*****" в група
Охранителна полиция към Районно Управление Карнобат на Областна
Дирекция на МВР Бургас , с която на А. Н. И. с ЕГН ********** с постоянен
адрес Карнобат, обл. Бургас ул. *** на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е
наложена принудителна административна мярка "Задържане за срок до 24
часа", като незаконосъобразна .
Осъжда ОД на МВР Бургас на основание чл. 143 ал.1 от АПК да заплати
6
на А. Н. И. с ЕГН ********** с постоянен адрес Карнобат, обл. Бургас ул.
*** сумата от 310 лв. представляваща направените от него съдебни разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му
на страните.
Препис от решение на основание чл. 138 от АПК да се изпрати на
страните по делото.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
7