Мотиви към присъда N 2 / 09.01.2012год. по НОХД N 636
/ 2011г. по описа на Окръжен съд –
Русе.
Русенска окръжна прокуратура е обвинила П.Г.А. за извършено престъпление по чл.199, ал.1,
т.4, вр. с чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2 от НК – за това, че на 18.06.2011год. в гр.Русе, в
условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – златно синджирче – 4 грама и златно сърце с
тегло от 2, 5 грама
и зелен камък в средата му, от 14 каратово злато, всичко на обща стойност 318,
50 лева от владението на Г.Ц.М., с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това сила.
Прокурорът поддържа
обвинението.
Подсъдимият
П.Г.А. не дава обяснения, като от характера на конкретни въпроси,
задавани в съдебното следствие и от тезата, заявена в съдебните прения, следва,
че отрича участвието си в процесното деяние.
Съдът, като съобрази и след преценка на
доказателствената съвкуност, приема за установена следната фактическа
обстановка:
В края на месец декември 2010год., подсъдимият А. бил
предсрочно освободен от затвора, където изтърпявал поредното наложено му
ефективно наказание лишаване от свобода за престъпления от общ характер
/Определение № 913/29.12.2010год. по ЧНД № 1433/2010год. на Окръжен съд –
Плевен за УПО – л.73 от досъд. п/во/.
Докато продължавал да тече изпитателният срок по предсрочното освобождаване,
около два месеца, включително и през месец юни 2011год., подсъдимия А. ***, в
района на фирма „Е.Он”, зад халите, заедно със св.Й. Т. Г., която живеела там
под наем. Докато съжителствали, подсъдимия, прибирайки се, често й показвал
различни златни накити – скъсани златни гривни и верижки, за които обяснявал,
че ги бил дърпал от вратовете на бабите.
На 18.06.2011год. подс.А. ришил да извърши грабеж
от някоя жена. Облякъл тъмни дрехи и си сложил черна шапка с козирка на
главата, с цел да затрудни възприемането му и евентуално разпознаване от
съответната жертва. Излязъл и около обяд се намирал в района на кооперативния
пазар. В един момент видял на единият от тротоарите по ул.”Шипка” възрастна
жена, и че носела на врата си златно синджирче с украшение /златно сърчице със
зелен камък/. Това била свидетелката Г.Ц.М. на 71 години. Същата по-рано пазарувала
от аптека по ул.”Борисова”, след което тръгнала да се прибира към домът си,
движейки се по ул.”Шипка”. Срещнала своя съседка от бл.”Българка”, в който
живеела и двете продължили да се движат към него. Подсъдимия набелязал св.М. за
жертва и започнал да я следи, движейки се след тях по другия тротоар на
ул.”Шипка”. Пътят минавал покрай магазин „Авея” на ул.”Шипка”, където имало
монтирана охранителна камера, която записала подсъдимия А., включително и това,
че докато две жени били спрели и разговаряли на другият тротоар, подс.А.
приклекнал до един автомобил, след което, като продължили движението си,
подсъдимия станал и също продължил да се движи на определена дистанция след тях
в същата посока. Двете жени влезли във вх.6, на бл.”Българка” на ул.”Димчо
Дебелянов” в гр.Русе и се качили на
ет.2, където живеели. Докато св.М. приготвяла ключовете си, съседката й
влязла в своя апартамент. Св.М. започнала да отключва входната врата на
жилището си. В този момент подсъдимия А. започнал да се качва на бегом по
стълбите към ет.2 и като стигнал бързо до свидетелката, както е с гръб към него
я поздравил, като й казал „Добър ден, госпожо” Св.М. се обърнала, за да види
кой я поздравява, и видяла подсъдимия /включително и значителната част от
лицето му/, който бил на разстояние около 1 метър. По това време
подсъдимият бил вдигнал малко нагоре носена дреха, частично закривайки лицето
си – отдолу нагоре - до областта около устата, както и бил с носената шапка с
козирка на главата. Бързо след обръщането на св.М., подсъдимият се пресегнал с
дясната си ръка, хванал синджирчето от врата й и го дръпнал. То се скъсало и
останало в ръцете на подсъдимия, заедно с украшението, при което той веднага
хукнал надолу по стълбите, за да избяга. Св.М. изкрещала от уплаха и се
разтреперила. Нейни съседи излезли бързо, за да видят какво става.
Междувременно, подсъдимият излязъл бягайки от входа и продължил да бяга в
посока към близката поща, като криел лицето си с ръка, а също и като вдигал тениската
си нагоре. Избягал успешно от мястото. По – късно показал на св.Г. отнетото при
този случай и тя го запомнила, заради характерното сърчице с камъче. След това,
подсъдимият се разпоредил по неустановен по делото начин с отнетото.
На 18.06.2011год, следобед след отнемането /около
18, 00 часа/, свидетелката М. съобщила за случилото се в полициаята. Била
разпитана веднага, с което започнало разследването. В покаанията си описала
възприетото за външността на извършителя, с немалко подробности, както и
заявила, че ако го види, би го разпознала. Описала подробно и отнетата й вещ –
като външен вид, особености и грамаж на синджирчето и отделно на сърчицето с
камък. В последните дни на юни 2011г. на свидетеля Н.Н. – полиц. служител при
Второ РУП – Русе, била възложена оперативно - издирвателна дейност по
установяване на извършителя. Св.Н. провел беседа с тъжителката, която му
разказала в подробности случилото се, както и бил установен очечвидец на излизането
от входа и бягството на лицето /св.Ш.М.Ш./, който също описал възприетото за
външността на това лице. При извършени проверки на записите на охранителни
камери по маршрута на преминаване на св.М., св.Н. установил и копирал за
оперативни нужди, запис от камера на магазин „Авея” на ул.”Шипка”, на който за
процесния ден била записана горепосочената ситуация. При преглеждането на
записа, св.Н., по телесложението, дрехите с които бил облечен, и най-вече по
характерната му походка, приел, че лицето, записано да се движи по тротоара на
ул.”Шипка” е П.Г., когото познавал служебно отпреди. Подсъдимият Г. бил
призован в полицията и задържан за 24 часа. Там св.Н. провел беседа с подсъдимия
и му показал записа, като подсъдимия отрекъл да е извършител по случаят със св.М.,
както и, че е лицето на записа. След това подсъдимия бил освободен. От
разследващият орган и прокуратурата било прието, че липсвали достатъно данни за
извършителя и с Постановление от 29.07.2011г. на РРП, наказателното производство
било спряно. В следващ период от време, през месец септември 2011год., при
продължаващите издирвателни действия, чрез друг полицейски служител, св.Н.
узнал за свидетелката Й. Т. Г., тя била извикана в полицията и разговарял с нея.
По това време св.Г. била прекратила съжителстването си с подс.А.. Св.Н. провел
беседа със св.Г., при която тя му разказала, че докато живеела с подсъдимия,
той и показвал често скъсани златни бижута, хвалейки се, че ги късал от
възрастни жени. След като служителят и описал заявеното като отнето от св.М.,
св.Г. заявила, че е виждала точно такива златни предмети в подсъдимия,
описвайки по-конкретно медальона с камък. Св.Н. и показал и записа от магазин
„Авея”, при което тя категорично заявила, че на него се вижда именно подс.А.. При
тази нова информация, с Постановление от 20.09.2011г. на РРП, производството
било възобновено, след което Й.Г. била разпитана в качеството на свидетел, и
потвърдила същото. На 09.11.2011год. било преведено разпознаване с разпознаващ
свидетелката М. и разпознавани лица, между които бил и подс.П.Г.А..
Свидетелката котегорично разпознала последния като лицето, което и отнело
златните предмети на 18.06.2011год.
Съгласно изводите на назначената и приета по делото съдебна
ценова икономическа експретиза, средната пазарна цена на процесните златни
предмети, към датата на деянието, била 318, 50 лева.
Тази
фактическа обстановка, съдът приема за доказана от показанията на свидетелката Г.Ц.М. - дадени по време на съдебното
следствие и тези приобщени към доказателствения материал по делото
по реда и на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.2 от досъд.
п/во/; от показанията свидетеля Ш. Межди Ш. - дадени по време на съдебното
следствие и тези приобщени към доказателствения материал по делото
по реда и на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.5 от досъд.
п/во/; от показанията на свидетеля Н.И.Н. - дадени по време на съдебното
следствие и от частично приобщените към доказателствения материал по делото по
реда и на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.15 от досъд.
п/во/; от показанията на свидетелката Й.Т.Г. - дадени по време на съдебното следствие и от тези, приобщени към
доказателствения материал по делото по реда и на основание чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т.2, пр.2 от НПК /л.16 от досъд. п/во/; от заключение на съдебна ценова
икономическа експертиза /л.23 и 24 от досъд. п/во/, от Рапорт /л.3 от досъд.
п/во/; от Протокол за разпознаване на лица и предмети /л.28 от досъд. п/во/; от
Докладни записки от Н.Н. /само в конкретизираната по-долу насока/; От справка за
съдимост с приложени бюлетини, протоколи от производства по чл.306 от НПК и
чл.70 от НК /л.46 до 74 от досъд. п/во/; от справка от Главна дирекция
„изпълнение на наказанията” при МП /л.33 от съд. п/во/; от отговори от Сектор
Пътна полиция при ОД на МВР – Русе, Удостоверение от Община – Русе – отдел
Местни данъци и такси и приложение към него, от отговор от НАП – Варна, офис –
Русе /л.27 до л.31 от съдебното производство/; от декларация и автобиография на
подс.А. /л.44 и 45 от досъд. п/во/.
Анализ на доказателствата:
В
доказателствената съвкупност поради факта на изразена само декларативно от
подсъдимия несъпричастност към процесното деяние, като заявява невиновност в
последната си дума /както и поради следващото от развитата от служебният му
защитник теза за неучастие на същият в него/ от една страна и от друга – поради
следващото от всички, без изключение налични по делото доказателствени
източници – че именно подсъдимият бил лицето, отнело по описаният във фактическата
обстановка начин процесните златни предмети от св.М., не е налице противоречие в
аспекта на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК, по обстоятелствата, от значение за
предмета по чл.102 от НПК. Едновременно с това, доколкото развитата защитна
теза навежда съмнение в годността, доказателствената стойност и съответно като
цяло интерпретация на съвкупността, от което се извежда твърдение за
недоказаност на въпроса за предмета, както и на авторството на деянието, е
наложителен отговор на поставените по
нея въпроси. На първо място, съдът приема за изцяло достоверен и основен с
оглед предмета на доказване източник, показанията на св.М., вземайки предвид
тяхната обстоятелственост, идентичност на значимите за случилото се елементи
/при съпоставяне на тези дадени в съдебното следствие и тези от досъдебното
производство, приобщени към доказателствената съвкупност/, а и поради
потвърждаването им в съответни части от други доказателствени източници по
делото /показанията на св.Ш. както и на св.Н./, по начин, разкриващ именно
такава качествена характеристика на този доказателствен източник. Подробното
описание на отнетите предмети от св.М. още на процесната дата – показания на
л.2 от досъд. п/во /особено и на висящата на синджирчето висулка/, също така и
пълната липса на данни внасящи каквото и да е съмнение за нейна
недобросъвестност при описване вида, съответно грамажа и следващата от тях
стойност на отнетото, като заявител на извършено спрямо нея престъпление, са
обстоятелства, които съвкупно със самия факт на подаденото до полицейските
органи оплакване, достатъчно категорично сочат, че свидетелката действително
била владелец на тези вещи /и ги носела именно на врата си/ до момента на процесното
им отнемане, съответно, че такова са състояло. Несъмнено сизирането на
полицейските органи от тази възрастна жена, с подробно изложено оплакване за
противозаконно отнемане на носената до него момент вещ, било обусловено от
настъпването именно на това събитие, в реализиране на правото и да иска защита
и съдействие от тях, а не нещо различно. Ако се приеме за възможно съмнението,
наведено от процесуалния представител както за обективното наличие до деянието
на златните предмети у владението на М., както и въобще, че то било извършено,
неясно е тогава /след като при тази хипотеза за М. би било ясно, че няма как да
бъде установена твърдяната от нея вещ, съответно да бъде установено което и да
е лице като извършител/ защо въобще свидетелката би приела за необходимо да
сизира полицейските органи. В частност, очевидно същата не се разделила със
златните си предмети по нейната воля /процесуалният представител на подсъдимия
внася съмнение и в упражнена принуда/, след като сизирала полицията за
съдействие с така подробно описание на случилото се, включващо и действия на
непознато за нея лице, довели до отнемането на тези предмети. Установяващо се посредством
показанията на св.М. за действията на такова лице на процесните дата, място и
време, не остават изолирано по делото, а се потвърждава и по тази начин разкрива
като достоверно и посредством друг доказателствен източник, а имено показанията
на свидетеля Ш.Ш.. Същият сочи, че възприел викове за помощ и то с конкретно
съдържание: ”Откраднаха ми синджира” идващи именно от вход 6, в който било
жилището на св.М., факта, че възприел шумът от бързото слизане по стъблите на
някакво лице, малко след което и отдръпвайки се отвън, възприел, че от там излизъл
бягащ мъж /на който свидетеля дава възможното подробно описание с оглед малкото
време, в което го е наблюдавал/. Несъмнено виковете за помощ, и последвалото
тичане на стълбите на този мъж и след това отдалачаване от входа, криейки си
лицето с ръце, като възприети от св.Ш. обстоятелства са продължение - последица
именно от настъпилото по същото време и място отнемане от св.М. и потвърждава
именно подробно разказаната от нея фактология на случилото се, като двата
доказателствени източници взаимно се допълват и съответстват помежду си относно
външността на извършителя – в неговите приблизителни височина, възраст,
облекло, че бил с шапка с козирка /както и за последователността по отношение
определени действия, с които се опитвал да затрудни възприемането на лицето му
от околните/. Допълнително, съдът отчита като индиция за именно такива заявени
обстоятелства – с такова съдържание и конкретика, непосредствено на процесната
дата /за пострадалата/, както и няколко дена след това /за св.Ш./, съответно в
потвърждение за деятелността на това лице именно с визираната по-горе фактология,
показанията на св.Н., в частта им, в която възпроизвежда узнатото от тези лица
при проведените с него беседи, извън обективираните им като процесуално
действие показания. Видно от тях, пред полицейският служител св.М. разказала по
идентичен начин основните моменти от случилото се, описала по идентичен начин
външността на извършителя, както и изрично заявила, че е имала възможност и е
видяла лицето му, както и че би могла да го разпознае /показания на стр.9 от
прот. за с.з. на 09.01.2012г./. Тази достатъчно първоначална подробна
информация за външността на извършителя, получена непосредствено след деянието,
вкл. и за маршрута на св.М., предходил по време прибирането във входа, в който
живеела, логично предпоставила сочените от св.Н. негови издирвателни действия
/възложени му и изрично с Постановлението, приложено на л.6 от досъд. п/во,
реално извършване на които формално следва и от самото наличие на изхождащи от
същият служител последователни по време Докладни записки – л.7, 13, 30 от
досъд. п/во, като съдът ги цени единствено в този смисъл, а не и съдържанието
им/, включително и проверка за евенутална информация от намиращи се в района на
ул.”Шипка” средства за видеонаблюдение, функциониращи процесният ден. Съдът не
намира опора в съвкупността за наведеното от процесуалния представител на подсъдимия
съмнение както във факта на установяване на конкретен запис на процесната дата
от св.Н. от камера, намираща се при съответния магазин по ул.”Шипка”, така и за
копирането му, възприемането от него на съдържание и конкретното ползване на
същият от полицейският служител по начина, следващ от неговите показания.
Напротив – доказателствената съвкупност налага показанията на св.Н. и в тази им
конкретна част да бъдат кредитирани. Несъмнено по реда на НПК не е обективиран
по делото съответен запис, нито факта на неговото установяване и конкретно
съдържание, но самите показания на св.Н., събрани по време на досъдебното производство,
както и по време на съдебното следствее са годен доказателствен способ, чрез
които обстоятелствата от този кръг се обективират като доказателствена информация
достатъчно конкретно и по несъмнен начин. При даже изолираното обсъждане на
тези показания, предвид съдържащата се конкретика на соченото от св.Н. – за
визприетото за поведението на конкретно лице от мъжки пол на единия от
тротоарите, положението на тъжителката и друга жена на другият тротоар в същото
време, външността и спецификата в походката на първия, се индицира извода, че
имат за източник лице, действително възприело тази визуална информация.
Допълнително, съществуването на запис с
именно такова съдържание, и, че на него се наблюдавало лице от мъжки пол, в
частност – притежаващо характерна походка, по делото се доказва и посредством
показанията на свидетелката Й.Г., която е категорична, че такъв и бил показан
от св.Н. /за което същият разказва по идентичен начин/, при което тя
категорично разпознала в това лице от мъжки пол именно процесният подсъдим.
Същата обяснява сигурността на това си възприятие с идентичните на същият
походка /която била специфична/, по частта от косата, подаваща се от шапката,
както и по дрехите /показания на св.Г. на л.16 от досъд. п/во/, а в съдебното
следствие отново потвърждавайки, че на показаният й от св.Н. запис се виждал именно
подсъдимия, описва и конкретните негови действия, които възприела. Видно е, че
е налице идентичност на последните, при съпоставянето на показанията на св.Г. и
тези на св.Н., което е факт, допълнително сочещ достоверността на всеки един от
двата доказателствените източници /за наличието му на съответния тротоар, за
приклякането му до автомобил, след това изправянето и отново продължаване на
движението му/. Като се преценят внимателно показанията на св.Г. по време на съдебното
следствие в тази им част /отразени на л.11 от прот. за с.з. на 09.01.2012г./ се
установява, че като признак, по който разпознала на записа П.А., сочи и
възприемане на лицето му, виждащо се на записа макар и за кратко /в момента, в
който се изправял/. Конкретно това обстоятелство всъщност било заявено от св.Г.
още в разпита и през месец октомври 2011г./в показанията й, дадени по време на
досъдебното проиводство/, като посочва, че макар и да не се виждало идеално
лицето /което води до извода, че все пак свидетелката го видяла в определена
степен/ достигнала до категоричното си мнение, че това е именно подсъдимият, в
крайна сметка, включително и въз основа на този признак още в предходната фаза
на процеса. При тези констатации, включително и установеното, че лицето било
със шапка с козирка, че както сочат и двамата свидетели, възприели записа,
очевидно записващото устройство било
разположено по-високо от височината на записаното лице /записвало под
определен ъгъл отгоре надолу/, за заявеното и от двамата свидетели, че това
лице било именно подсъдимия /основно поради известната му от предходна
служебната работа с него, характерна походка като преценка на св.Н., и
съответно по всички възприети външни белези, вкл. и походката, но и по видяната
за кратко на записа физиономия, като преценка на св.Г./, липсва каквото и да е
противоречие в съвкупността, както при съпоставяне на собствените им показания
в двете фази на процеса, така и при съпоставката помежду им, поради което са
несъстоятелни противните твърдения от процесуалният представител по време на
съдебните прения. Всъщност, тези гласни доказателствени източници се допълват,
като логично на предходното си лично съжителство с подсъдимия /от което следва
и цялостно много добро познаване на неговата външност и особености/, за св.Г.
било достатъчно и мимолетно визуализиране, макар и на част от чертите от лицето
на показаният й запис, за да бъде категорична съвкупно преценявайки и
останалите външни белези /облекло, начин на придвижване/, че това бил именно
подсъдимия, каквато категоричност и възможност за преценка не би могло да се
очаква и от полицейският служител, които в крайна сметка достига до извода за
индивидуализицаята на това лице по общи наблюдавани и забелязани от него признаци.
В тази част двата доказателствени източника, като си съответстват за това обстоятелство,
следващо от тях, взаимно се проверяват, потвърждават и съответно се установяват
като достоверни. Тук следва да се посочи, че не е налице и минимална
доказателствена информация, която да внася съмнение в добросъвестното излагане
и достоверността на показанията на свидетелката Г. и в останалата им част -
както за факта на съжителството й с подсъдимия в период от време, в който
попадала и процесната дата на съответното място в гр.Русе, така и за всяко
обстоятелство, станало й известно за неговото битие, вкл. и за носените в
квартирата от подсъдимия златни предмети – предимно скъсани синджирчета и грвни
и за заявяваният й от подсъдимия начин, по които се сдобивал с тях. В този
смисъл съдът като обстоятелство, индициращо истинността на показанията на св.Г.,
отчита и очевидно чистосърдечното и признание, че всъщност не би съдействала на
полицията, разказвайки обективно случилото се при това й съжителство, ако за
това не са настоявали родителите й, след като узнали в каква именно среда и с
какво лице съжителствала. Освен това, самата им обстоятелственост, съответствие
на соченото при съпоставянето на тези дадени в предходната фаза с тези, дадени
по време на съдебното следствие и изолирано е белег за достовореността на
съдържанието им. Показателно е, че на практика включително и от процесуалният
представител на подсъдимия, не се излагат каквито и е данни или твърдения за
такива, от вида да определят показанията на св.Г. като лъжливи или по каквато и
да е причина компрометиращи подсъдимия и въобще, да разкрива ненастъпили факти
за съвместното й съжителство с
последния.
Несъмнено
установеното посредством показанията на свидетелите Н. и Г. наличие на
подсъдимия А. ***, по която в същият момент се движела и св.М. отивайки към
домът си, намиращ се недалеч, вкл. и действията му по приклякане до съответен
автомобил докато свидетелката е спряла със своя позната и продължилото движение
в тяхната посока в следващ момент, не би могло еднозначно да се отчете като
обстоятелство, представляващо индиция в насока неговото авторство в
извършването на процесното отнемане. Такова значение обаче това обстоятелство
придобива, когато се обсъжда съвкупно с други обстоятелства, установяващи се от
останалите доказателствени източници по делото и предвид хронологията на
настъпването им и спецификата им, всички те водят до достатъчно категоричният
фактически извод, в положителен отговор на основния от въпросите по чл.102 от НПК – че извършител на процесното деяние бил именно подс.П.А., а не което и да
е друго лице. Като основен източник на пряко доказателство за авторството на
подс.А. в извършеното на процесната дата отнемане на вещите от св.М., съдът
цени факта на разпознаването, извършено от същата свидетелка, обективирано в
съставеният Протокол за разпознаване на лица и предмети /л.28 от досъд. п/во/,
което процесуално действие видно от съдържанието му, както и
предхождащият го разпит на пострадалата,
било проведено при спазване на формалните изисквания на 169 – 171 от НПК.
Категоричността на разпознаващата М., че именно посоченото от нея лице бил
извършителя /поставеният под № 2, П.А./ се обективара и от конкретиката на
заявените от нея и вписани особености, по които извършила тази преценка /по
носа, лицето, по цялото телосложение/, които признаци несъмнено са основните,
при възприемане на които се предполага максимално точна субективна преценка за
идентичност на дадено лице. Наред с
това, пресъздавайки в показанията си и в съдебното следствие извършеното
разпознаване, св.М. продължава да е така категорична, че от представените и лица,
без да се колебае разпознала и посочила лицето, което и отнело прецесните
златни вещи, а отново без колебание, заявява, че това лице е именно намиращият
се в съдебната зала по време на съдебното зеседание подсъдим /показания на л.4
от прот. за с.з./. Устновяващата се от показанията на М. нейна субективна
увереност и заявена категоричност в разпознаването на лицето, което извършило
процесното отнемане, съответства на и логично се обяснява със също така
категорично посоченото в показанията й, в частта им за сложилата се при осъществяване
на деянието възможност – от момента следващ обръщането и към извършителя, макар
и за кратко да го наблюдава в лицето, съответно да възприеме характерни
особености, черти и т.н., така, че да се очаква непоколебима преценка за
идентичността на това лице, при последващо евентуално възприемане/. Както бе
посочено, изрично заявила това в показанията си още непосредствено след деянието,
а както става ясно от показанията на св.Н. и при описване на случилото се пред
същият полицейски служител. Освен това, добрата способност на св.М. да
възприеме и запомни и в конкретният случай да бъде категорична при провеждано
разпознаване на лицето, което извършило процесните действия спрямо нея, в
частност се предпоставя и от датайлността на разказа й /съответно конкретно
възприетото от характеристичните черти от лицевата част на извършителя/, в които
не спестява обстоятелството /установяващо се индиректно като заявено от
свидетелката, посредством показанията на св.Н. в тази им част/, което
единствено тя би могла да изясни в производството, а именно – че в определен
момент, в който имала възможност да наблюдава лицето на извършителя, той бил
закрил с вдигане на носената дреха, част от долната страна на лицето си. Явно
макар и с наложеното от извършителя затрудняване на цялостното възприемане на
лицето му /като бил и с шапка с козирка/, пострадалата възприела
индивидуализиращи го признаци достатъчно ясно /както заявява категорично в
показанията си, а и като такива изрично сочи, носа и лицето – при
разпознаването, както и съответно допълнителен признак – цялото телосложение на
извършителя/. Обсъдената доказателствена съвкупност в този смисъл,
обективността на преценката й за идентичност на извършителя именно с
представеният сред разпознаваните лица с № 2, процесен подсъдим, не поражда и
минимално съмнение. Освен това, като доказателствен източник - явяващ се косвен, но с особено
значение по отношение на авторството именно на подс.А. в осъщестяане на
отнемането от св.М. на процесната дата, съдът преценява показанията на св.Г., в
частта им, с която разказвайки за множество случай, при които подсъдимият носел
в квартирата им и показвал различни предимно скъсани златни накити, сочи и за
конкретен такъв, свързваща го с характерна форма и особеност, напълно идентичен
по белези, като заявеният за отнет от пострадалата М. по процесното деяние, а
именно – както св.Г. сочи..”малко сърчице от злато с камъче и едновременно с това
скъсано тънко златно синджирче”...Показанията на св.Г. и в тази им част са идентични
и в двете фази на процеса, като разбираемо с оглед значително по-краткият
период, изминал от времето на процесното събитие, до първият по време проведен
разпит /на досъд. п/во/, същата в него описва тези златни предмети значително
по-подробно. Съпоставянето на съдържанието на показанията на св.Г. в тази им
част,с тези на св.М., достатъчно ясно свидетелства, че намиращите се във
владението на подсъдимия златни предмети – скъсано синджирче и сърчице от злато
с камък (чийто външен вид, състояние, приблизителен грамаж и време на това
фактическо състояние – докато Г. живеела с подсъдимия в посочената квартира в
гр.Русе) са идентични на разбираемо по-подробните такива характеристики, дадени
от страна на пострадалата, за вещите отнети и по същото време, и поради самият
начин на отнемане – чрез дърпане от врата, по който начин била прекъсната
цялостта на синджирчето – като последица довел именно до скъсване на
синджирчето, на което висяло именно такова златно украшение. Категорично при
това, въз основа на показанията на св.Г. се установява, че включително и тези
конкретни намиращи се във владението на подсъдимия А. златни вещи, които й
показал, не били придобити по някакъв различен начин от обичайният за него –
свързан с противоправно отнемане от възрастни жени. Опосредената чрез
доказателствената информация за именно такива по вид и специфика златни
предмети, връзка между подсъдимият А. /в чието владение били/ и предходното им
владение от техният собственик /св.М./, е поредна индиция за неговото авторство
в отнемането им. Както бе посочено горе, комплексното наличие на всички тези
установени обстоятелства – оплакване от страна на пострадалата до полицията, с
описание на конкретните вещи от владението й, й начина на това отнемане и
заявена възможност да разпознае лицето, на второ място – установеното
едновременно наличие процесният ден, непосредствено преди осъществяване на това
отнемане, недалеч от имота на пострадалата именно на подс.А. /в частност
установени негови действия, определено обусловени от поведението именно на
намиращата се на отсрещния тротоар на улицата св.М., включващи и движението
след нея/, несъмненият факт на самото отнемане и начинът на извършването му, на
трето място внесената доказателствена информация посредством показанията на св.Ш.
за външните белези на лице, характерни именно като установените несъмнено в
производството за подс.А. /освен
телесложението му и приблизителна височина, вкл. и за обичайният му начин на
обичане в този период – с тъмни дрехи и с шапка с козирка – вкл. и чрез
показанията на св.Г. в тази част/, на четвърто място индициращата авторството
на подс.А. доказателствена информация в показанията на св.Г. – свързана с
наличие в него на вещи, идентични на отнетите от пострадалата при процесното
събитие, на пето място – прякото доказателство за авторството на подс.А. в
отнемането /с източник извършеното разпознаване от страна на пострадалата/,
водят до несъмненият и единствено възможен извод, че извършител на това деяние
бил именно процесният подсъдим. Следва да се посочи, че липсата на отнетото
/предмета на деянието/ поначало е обичайна последица на повечето противозаконни
отнемания /в случая въпреки усилията в тази насока – видно от показанията на св.Н./
не бил установен начина по който било реализарано, отправено, извършено каквото
и да е разпореждане с предмета на деянието от страна на извършителя А., но тази
липса в случая не води до неяснота, нито за вида и стойността на този предмет,
нито до неговото обективно наличие във владението на пострадалата, до момента
на противозаконното му отнемане /по този въпрос съдът е изложил съображения и
горе/. В допълнение следва да се посочи, че самият факт на подробно описание на
отнетото от пострадалата, още в показанията и на датата на отнемането, в
частност – че отношението към тези вещи имало и конкретен личен аспект за
пострадалата /както сочи, камъчето като вид не бил ослучайно избрано от нея,
съответно това предполага още по-добро познаване на отнетото като вид и
грамаж/, предпоставя и обективност на оценката на същото за целите на
наказателния процес, направено въз основа на показанията на свидетелката в тази
им част, съответно на св.Г., от експерта изготвил приетата по делото съдебна-ценова
експертиза. Освен това, в крайна сметка и да се предположи /без в случая това
да се налага от доказателственият материал по това дело/, че даден пострадал
поради определена неточност или недобра субективна преценка не би могъл да
прецизира максимално белезите, по които обичайно се оценяват златни предмети –
например дали теглото на златното синджирче било 4 или 3,5 или 3 грама, и и от там с
абсолтната точност и грамажа на процесната висулка с форма на сърце и в средата
му камък, във всеки случай би било достатъчно с оглед необходимото поне
приблизително остойностяване на предмета на престъпление, тези белези да бъдат
посочени и в приблизителни до реалните или в гранични стойности и по мнение на съда,
и евентуалното им приблизително остойностяване посредством необходимата
експертиза, не може да бъде обстоятелство, което да води до несъставомерност, поради
липса на предмет на отнемането или поради невъзможност за неговото абсолютно точно
стойностно изражение. Този смисъл се извежда от даващото основни насоки ТР №
2/07.10.2002г. по т.н.дело № 2/2002г. ОСНК на ВКС – в частта по т.4.2., поради
което противно заявеното от процесуалният представител на подс.А. се явява
неоснователно. Конкретно мнението на процесуалния представител, че недаването
на обяснения от подсъдимия изключвало /поради несъбиране на евентуални следващи
от това самопризнания/, възможнастта да се докаже авторството освен, че явно не
може да се подкрепи, и самостоятелно се установява като несъстоятелно по
аргумент на противното от принципа,
въведен с чл.116, ал.1 от НПК.
Анализирайки така цялостния
доказателствен материал, съдът достига
до единствено възможния извод за виновността на подсъдимия П.Г.А. и за постановяване на
осъдителна присъда спрямо него. Съгласно чл.102 от НПК в наказателното
производство подлежи на доказване извършеното престъпление и участието на
подсъдимия в него. Съдът счита, че от събраните по делото и обсъдени по-горе
доказателства, безспорно се установи факта на извършено престъпление, такова в
извършването на което е обвинен подсъдимият А.. Хронологията на доказателствата
и тяхната взаимовръзка изключват възможността престъплението да е извършено от
друго лице, а не от подс.А.. Предвид изложеното съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност извежда следните правни
изводи:
Подсъдимият
П.Г.А. е годен субект на престъплението, в което е обвинен,
защото го е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.
От
обективна страна подс. П.Г.А. е осъществил
състава на престъплението по чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1, пр. 1 от НК, като на 18.06.2011год. в гр.Русе, в условията на опасен рецидив, отнел чужди
движими вещи – златно синджирче – 4 грама и златно сърце с тегло от 2, 5 грама и зелен камък в
средата му, от 14 каратово злато, всичко на обща стойност 318, 50 лева от
владението на Г.Ц.М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил
за това сила.
Подс. П.Г.А. осъществил изпълнителното деяние на чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198,
ал.1, пр. 1 от НК, тъй като изпълнил съставките на това сложно присвоително престъпление
– упражнил принуда при една от двете й възможни форми – а имено приложил сила,
спрямо подстрадалата М., с оглед отнемането на вещите от владението й, след
което и реално отнел тези вещи. Грабежът започнал с упражняване на принуда
върху пострадалата. Принудата се изразила конкретно в това, че подс.А. с едната
си ръка хванал синджирчето от врата на М. и прилагайки сила /дърпайки го/ го
скъсал. С тези си действия подс.А. осъществил тази форма на принуда спрямо
лицето, чийто вещи противозаконно отнел. Физическото въздействие върху
пострадалата /силата/ е самото дърпане, в резултат на което се скъсала
верижката със описаната висулка от врата на пострадала. Приложената сила от
подсъдимия спрямо пострадалата, несъмнено била в преследване на целта да отнеме
от нея намиращите се до момента, предхождащ тази принуда, златни предмети,
което и сторил – с отделянето на златното синджирче и златното сърчице с качък,
висяло на него на врата на пострадалата, и попадането им по този начин в ръката
на подсъдимия, било прекъснато досегашното владение на св.М. върху вещите и се
установило /подсъдимия създал за себе си/ фактическо състояние на ново владение
върху тях. С оглед малките размери и тежест на отнетото, съответно възможността
за незабавно отправяне по различни начин от лицето, което току-що е започнало
фактически да ги държи /даже и първоначално само в ръката си/, с наличието им в
ръката на подсъдимия, престъплението вече било довършено – владението било
прекъснато за св.М. и установено ново такова за подс.А. върху същите вещи, като
на практика незабавното след скъсването на вещите отдалечаване с отнетото,
представлява проявление на това ново фактическо състояние – подсъдимият веднага
реализирал възможноста да се разпорежда с предмета на отнемане /веднага
отправяйки го по начин и място, съобразно неговата воля/, с което грабежът бил довършен.
От субективна
страна подсъдимият П.Г.А. извършил престъплението при пряк умисъл -
съзнавал е противообществения характер на извършеното и неговите
общественоопасни последици /при този подсъдим това му познание допълнително
ясно се предпоставя и от факта на множеството предходни слечаи, в които
отговорността му била ангажирана за различни видове престъпления, а включително
и за грабежи/, целял е настъпването именно на това, което е било обективирано в
поведението му – отнемане на движими вещи от пострадалата М., посредством прилагане
на принуда спрямо нея, като по този начини именно /чрез това средство/
реализирал намерението си за противозаконно присвояване на тези вещи. С
използването на силата в случая, целял да бъде сломена една възможна и очаквана
съпротива от страна на пострадалата, да и бъдат отнети, владяните от нея,
носени на врата й златни накити, като в действителност било постигнато именно
това – поради бързото дърпане от врата й с такава сила, че да се откъснат
вещите, на практика си осигурил възможността да ги отнеме, поставяйки
пострадалата в невъзможност и да реагира и се съпротивлява срещу отнемането,
като очаквана и обичайна реакция в такава ситуация на директни противозаконни
действия срещу имуществото й.
Процесното престъпление било
извършено от подс.А. в условията на "опасен рецидив" по смисъла на
чл.29, ал.1, б.”а” от НК – след като бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на наказание лишаване от свобода повече от една година, изпълнението на което
не било отложено по чл.66 от НК , а именно – със Споразумение №
158/12.04.2010год. за прекратяване на наказателното производство по НОХД№
835/2010год. по описа на Районен съд – Русе, А. бил осъден за извършени
умишлени, две тежки по смисъла на чл.93, т.7 от НК престъпления, с наложено
общо наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, което да се
изтърпи ефективно. От влизане в сила на това осъждане – 12.04.2010год., до
процесната дата, не бил изтекъл срока по чл.30, ал.1 от НК /реално не бил и
започнал да тече предвид приложимата хипотеда на ал.2 от същата разпоредба/.
Едновременно с това, опасният рецидив като квалифициращо обстоятелство е налице
и съобразно хипотезата на чл.29, ал.1, б.”б” от НК, достатъчно за което е
едновременното наличие на посоченото тук осъждане, с което и да е от
предходните му осъждания /с изключение на първите четири по време, извършени
докато А. бил непълнолетен – чл.29, ал.2 от НК/.
Причини за
извършването на престъплението – незачитане на чуждата собственост, желание за
облагодетелстване по неправомерен начин, изграден престъпен начин на живот.
За
изчерпателност, доколкото макар и следващо само от заключителната част на
процесният обвинителен акт, при изписването на цифровият вид на въведената
квалификацията, е посочен за съставомерната принуда и пр.2 на чл.198, ал.1 от НК /форма на принудата – заплашване/, а установените въз основа на
доказателствената съвкупност обстоятелства, не сочат при изпълнението на
грабежа от подс.А., тази форма да е била осъществена, следва подсъдимият А. да
бъде признат за НЕВИНЕН
в това, да е налице съставомерният признак заплашване относно принудата при
осъществяване на деянието, поради което и на основание чл.304 от НПК, да бъде
оправдан само в тази част от обвинението – само за квалификацията по пр.2 на
чл.198, ал.1 от НК.
Индивидуализация на наказанието:
Съдът отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства: множеството осъждания
на подсъдимия А., с изключение на обуславящите квалифициращото обстоятелство
„опасен рецидив” /както бе посочено достатъчно за това е и самостоятелното
наличие на последното по време осъждане/, както в частност и факта, че три от подлежащите
на обсъждане осъждания, са за извършени грабежи – по НОХД№ 2676/2001г.,
1554/02г. – двете на Районен съд – Русе и НОХД№ 363/03г. по описа на Окръжен съд
– Русе /бюлетини на л.60, 65 и 66 от досъд. п/во/. Като отегчаващо вината
обстоятелство, отчита и факта на установената от съвкупността подготвителна
дейност за осъществяване на престъплението, в насока да затрудни установяване на
престъпната деятелност /поставяне на шапка с козирка на главата/, съответно
прикриване на част от лицето и при начеването изпълнението на престъплението, а
преди това и упоритостта в преследване на осъществяването му, каквато се разкрива
в следването на жертвата и внимателното с оглед успешността на престъпното
отнемане, подбиране на подходящи място и
момент на упражняване на принудата. Последното обстоятелство предпоставя
по-висока степен на обществена опасност на подсъдимият А. като извършител, в
сравнение с други извършители на същият вид престъпления. Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчита сравнително ниската степен на въздействие върху
пострадалата посредством процесно приложената от подсъдимия принуда и на
следващо място - относително ниската стойност на предмета на престъплението. Несъмнено
посочените като счекчаващи вината обстоятелства не биха могли да се ценят за
многобройни, нито е налице изключително такова, а и отделно най-лекото, а и
по-тежко от него наказание, предвидено в закона, не се явява несъразмерно тежко
за извършеното от А., което изключва приложимост на института на чл.55 от НК. Вземайки
предвид тези обстоятелства, съдът намира, че наказанието лишаване от свобода
следва да се определи по реда на чл.54 от НК, по размер под средата и повече
към нея на предвиденото в чл.199, ал.1,
т.4, вр. с чл.198, ал.1, пр.1 от НК, а именно ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Този размер съдът счита за адекватен за постигане целите на
наказанието и най – вече от тях, за този период от време на подс.А. да се
отнеме възможността да върши престъпления и в достатъчен период от време да
обмисли предстоящото си поведение. Това наказание следва да се изтърпи
ефективно от подс.А., както предвид размера му, така и предвид миналите му
осъждания, при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит
тип, съобразно чл.61, т.2, вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
В състава на престъплението по
чл.199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.1,
пр.1 от НК, факултативно законодателя е предвидил и друго наказание –
конфискация до една втора от имуществото на виновния. В случая не следва да
бъде налагано, след като се установява /въз основа на изричните справки от
съответните служби – приложени на л.28 ,29, 31 от съдебното производство/, че
подсъдимия не притежава недвижими имоти, както и МПС, които биха били евенуален
обект на това наказание, за да бъде допустимо постановяването му, съобразно
правилото по чл.44, ал.1 от НК. Липсата на имущество, върху което да бъде
насочена санцията на подобно наказание, се потвърждава и от автобиографията и
декларацията, изхождащи от подсъдимия в частта им за имотно състояние. /л.44 и
45 от досъд. п/во/. По това съображение, съдът не е наложил обсъжданото
факултативно наказание на подс.А..
Подсъдимият П.Г.А. е извършил
настоящото умишлено престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от
свобода, в изпитателният срок, определен по реда на чл.70, ал.6 от НК, в
производдство по условно предсрочно освобождаване, проведено по ЧНД№
1433/2010год. по описа на Окръжен съд – Плевен, поради което и императивното
правило по чл.70, ал.7 от НК, и на същото основание, съдът е постановил същият
да изтърпи отделно, при първоначален строг режим, в затворническо заведение от
закрит тип наказанието ЧЕТИРИ МЕСЕЦА И ДВАДЕСЕТ И ПЕТ ДЕНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
– неизтърпяна част от общо наказание една година и шест месеца лишаване от
свобода по НОХД№ 835/10г. по описа на Районен съд - Русе, определено в
производство по условно предсрочно освобождаване, съгласно Определение №
913/29.12.2010год. по ЧНД № 1433/2010год. по описа на Окръжен съд – Плевен.
Подсъдимия следва да заплати
разноските, направени в наказателното производство.
Мотивиран
така, съдът се произнесе с присъдата си.
Окръжен съдия: