№ 4978
гр. Варна, 13.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. В.
Деница Славова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20243100502148 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на В. Д. В. чрез
пълномощника му адвокат Б. М. против решение № 2554 от 05.07.2024 г., допълнено с
решение № 3118 от 20.08.2024 г., постановено по гр.д.№ 20233110105225 по описа на
Районен съд – Варна, тридесет и четвърти състав, в частта, с която са отхвърлен предявените
от В. Д. В. срещу „Водоснабдяване и канализация[1]- Варна” ООД обективно кумулативно
съединени искове с правно основание член 344, алинея 1, точки 1, 2 и 3 от Кодекса на труда
/КТ/ за признаване извършеното със заповед № 91 от 09.03.2023 г. на управителя на
„Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД уволнение на ищеца за незаконно,
възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и осъждане на ответника да
му заплати обезщетение в размер на 28 208,70 лева за оставането му без работа за времето от
09.03.2023 г. до 09.09.2023 г., ведно със законната лихва върху търсената сума, считано от
подаване на исковата молба /26.04.2023 г./ до окончателното изплащане на главницата; в
частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Д. В. срещу „Водоснабдяване и
канализация[1]- Варна” ООД иск за заплащане на обезщетение по член 6 от допълнително
споразумение № 6 от 17.01.2023 г. към трудов договор № 316 от 09.07.2002 г. в размер на
47 014,50 лева, ведно със законната лихва върху търсената сума, считано от подаване на
исковата молба /26.04.2023 г./ до окончателното изплащане на главницата; в частта, с която е
отхвърлен иска с правно основание член 224, алинея 1 от КТ, предявен от В. Д. В. против
„Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД за разликата над присъдената сума от
23 820,68 лева до претендираната от 34 475,98 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 152 работни дни, както следва: 17 дни за 2012 г., 14
дни за 2013 г., 29 дни за 2015 г., 17 дни за 2016 г. , 12 дни за 2017 г., 25 дни за 2018 г., 21 дни
1
за 2019 г. и 17 дни за 2020 г., както и за 2 дни неползван платен годишен отпуск за 2020 г.,
ведно със законната лихва върху търсената сума, считано от подаване на исковата молба
/26.04.2023 г./ до окончателното й изплащане; както и в частта, с която е осъден В. Д. В. да
заплати на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД сумата от 5 234,50 лева,
представляваща сторените от ответника разноски в производството пред РС - Варна, на
основание член 78, алинея 1 от ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място
се излага, че първоинстанционният съд е направил погрешен извод, че към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение на въззивника е бил налице договор за
възлагане на управление на предприятието с конкретна бизнес програма, доколкото бизнес
планът е одобрен на 29.06.2022 г., тоест преди сключване на договора за управление. Също
така се навежда довод, че ищецът е освободен от заеманата от него длъжност на 13.03.2023
г. по време на отпуск, което е нарушение на член 1, алинея 3 от КТ, който отпуск е прекъснат
чрез SMS известяване. На следващо място се сочи, че неправилно и необосновано съдът е
приел, че допълнителното споразумение от 17.01.2023 г. е антидатирано, както и, че
правилото на член 301 от ТЗ е неприложимо. По иска по член 224 от КТ се твърди, че
първоинстанционният съд неправилно е определил дължимата сума за един ден отпуск, като
е разделил брутното трудово възнаграждение на календарни, а не на работни дни,
респективно неправилно е изчислил и дължимото обезщетение за неизползван отпуск от 152
дни.
Иска се да бъде отменено решението в обжалваните части, да се уважат предявените
искове с правно основание член 344, алинея 1, точки 1, 2 и 3 от КТ, както и да се уважат
исковете по член 224 от КТ и за заплащане на сумата 47 014,50 лева изцяло.
Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за назначаване на ССЕ, по
която вещото лице да даде заключение какъв е размерът на обезщетението по член 224,
алинея 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от 2012 г. до 2023 г.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в които
се излага, че решението е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено, като се излагат подробни аргументи. Желае се потвърждаване на решението.
На основание член 267, алинея 1 от ГПК при извършената служебна проверка съдът
констатира, че въззивната жалба е допустима – депозирана е от активно легитимирана
страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по член 259, алинея 1 от
ГПК, отговаря на изискванията за редовност по член 260 и член 261 от ГПК.
Така направеното доказателствено искане следва да се остави без уважение, доколкото
изводът дали обезщетението по член 224 от КТ следва да се определи на база календарни
или работни дни е въпрос по приложението на закона, а конкретната сума може да бъде
2
изчислена чрез прости аритметични действия.
Делото следва да се насрочи в съдебно заседание.
С оглед гореизложеното и на основание член 267, алинея 1 от Гражданския
процесуален кодекс, настоящият състав на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника за назначаване
на ССЕ, по която вещото лице да даде заключение какъв е размерът на обезщетението по
член 224, алинея 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск от 2012 г. до 2023 г.
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
09.12.2024 г. от 09,30 часа, за която дата и час да се пР.ат страните.
НАПЪТВА на основание член 273 във връзка с член 140, алинея 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба
посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно
уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите
извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание член 78, алинея 9
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3