РЕШЕНИЕ
№
Гр.П. , 28.03.2019г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
П.ски окръжен съд ,търговско отделение , в открито
съдебно заседание
на двадесет и пети март ,през
две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
При секретаря АНЕЛИЯ
ДОКУЗОВА и в присъствието на Прокурора ................., като
разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№
249/ 2018 г. по описа на ПлОС и за да се
произнесе взе предвид:
Постъпила е
искова молба от Ч.А.Ч. от гр.София
срещу „М. –Т. „ООД – гр.П. ,ул.“Г..„ № 1 с която са предявени обективно съединени
искове, както следва :
1. Иск по чл. 240 ,
ал.1 във вр. с чл. 79 от ЗЗД с цена 29 337,45 лв.
2. Иск по чл. 240
,ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД с цена 7040,99
лв.
3. Иск по чл. 86 ,
ал.1 от ЗЗД с цена 8 390,20 лв. или общо за сумата 44 768,64лв. ,ведно
със законната лихва върху тази сума от момента на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
На основание
чл.118, ал.1 от ГПК, съдът е приел, че с оглед цената на предявените искове , е
родово компетентен по смисъла на чл.104, т.4, от ГПК да разгледа делото, а предвид заявения от
ищеца предмет на иска и изложената в исковата молба фактическа обстановка ,
която е свързана с твърдение за неизпълнение на задължение на ответното търговско дружество , произтичащо от търговска сделка - договор за паричен
заем ,
съдът намира, че се касае за търговски спор по чл.365, т.1 от ГПК, който
следва да бъде разгледан по реда на Глава тридесет и втора от ГПК.
В исковата молба се
твърди ,че между страните по делото е сключен договор за заем от 10.03.2016 г.
по силата на който ищецът е предал на ответното дружество сумата 60 000евро
,която е била преведена по банков път по сметката на заемополучателя
в СЖ „Експресбанк „АД-клон Варна на 10.03.2016г. ,като заемополучателя
се е задължил да върне тази сума ,заедно с възнаградителна
лихва в размер на 3600 евро в срок от 12 месеца ,но не по-късно от 10.05.2017г.
Твърди се че длъжникът не е пристъпил към плащане на дължимите суми и считано
от 11.05.2017г. е изпаднал в забава да изпълни цялото си парично задължение.
Ищецът признава ,че след отправени покани до длъжника ,последния е направил три
превода по сметката на заемодателя ,както следва :
1. 20 000 евро на
02.08.2017г. с основание „възстановени средства“
2. 20 000 евро на
10.08.2017г. с основание „възстановени средства“ и
3. 5 000 евро на
11.05.2018г. с основание „по договор“ .
Тези парични
преводи ищецът счита ,че са за възстановяване на заетите средства ,тъй като
между страните няма други финансови взаимоотношения освен свързаните с процесния договор за заем.
Поради това ищецът
претендира постановяването на съдебно решение с което да бъде осъдено ответното
дружество да заплати исковите суми,както са посочени по-долу
- по чл. 240 , ал.1
във вр. с чл. 79 от ЗЗД сумата 15 000 евро или 29 337,45 лв. –невърната главница .
- по чл. 240 ,ал.2 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД сумата 3600 евро или 7040,99 лв.
–договорена възнаградителна лихва .
- по чл. 86 , ал.1 от ЗЗД сумата 8 390,20 лв.- законна лихва
върху изискуемата сума до момента на
завеждане на исковете – 02.11.2018г. , както и законната лихва върху изискуемата сума от подаване на исковата
молба до окончателното и изплащане. Впоследствие
процесуалният представител на ищеца изрично е уточнил ,че се иска присъждане на
сумите в лева .
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответното дружество ,представлявано от управителите му Т.М. и Ц.К.
.Изразено е становище ,че предявеният иск е недопустим , неоснователен и
недоказан.
Направено е
възражение за нищожност на процесния договор за заем
,като заобикалящ императивни разпоредби
на Закона за БНБ ,кредитните институции и тяхната дейност –т.е. за нищожност на
осн. чл. 26, ал.1 предл.
второ от ЗЗД .Изразено е становище ,че даването
на заеми от физически лица срещу възнаградителна
лихва без необходимия лиценз за това , е престъпление по чл. 252 от НК ,като се
сочи и съдебна практика в това отношение.
Сочи се ,че
„страните не са имали спор ,който да бъде предмет на настоящото производство „
?-твърдение ,което остава напълно неясно по смисъла си за съда ,доколкото е
очевидно ,че между страните по делото има спор ,който именно е предмета на
настоящото исково производство.
Заявено е общо
оспорване на представените писмени доказателства ,без обаче да става ясно в
какъв аспект се оспорват тези документи ,които са представени с исковата молба
–дали се твърди ,че договора за заем не е подписан от лицата ,които са посочени
в него ,което е оспорване от гл.т. на автентичност на този документ или пък се
оспорват представените банкови документи като неистински и неудостоверяващи
посочените в тях парични преводи или пък нещо друго ?.
Прави
се и възражение ,че липсвало „оправомощаващо решение
на общото събрание на дружеството“ ,без
да се уточнява дали ответника счита ,че трябва да има такова решение за
валидното сключване на договора за заем
или за нещо друго ?
Твърди се също така
,че „ липсва надлежно изразена воля от
управителите на дружеството „ като по този повод не става ясно оспорва ли се ,че договора за заем е подписан
от двамата управители на дружеството ?
Не е изразено изрично становище
от ответника по извършените частични плащания ,които се сочат от самия ищец .
В отговор на изрично
поставените от съда въпроси в определението му от 07.01.2019г. ответникът е
заявил ,че не оспорват получаването на сумата по договора за заем , не оспорват
и задължението за връщането и , и именно поради това са предприели съответните
плащания ,но продължава да счита,че има разминавания по отношение размера на
сумите, претендирани,
като възнаградителна и мораторна
лихва.
В т.вр. П.ски окръжен съд повторно е дал възможност на
ответника да внесен определения депозит за изготвяне на съдебно- счетоводна експертиза
по тези въпроси ,като при това изрично е указал на ответника, че ако определеният
депозит не бъде внесен в дадения на ответника срок ,то съдът ще приключи
производството по делото без такова експертно заключение. Въпреки това
предупреждение , ответното дружество не е внесло определеният депозит за в.л. до приключване на
съдебното дирене по делото на 25.03.2019г.
Поради това ,съдът
при определяне размера на мораторната лихва използва
електронен калкулатор / on-line калкулатор / ,който позволява чрез
въвеждане на олихвяваната сума и на началната, и крайната дата , да
се изчисли общият размер на мораторната лихва за
даден период. При това съдът установи ,че тези изчисления съвпадат с
представените от самия ищец с исковата му молба
изчисления на дължимата мораторна лихва
,вложени на л. 12 -16 от делото.
Съобразно
извършеното от съда с доклада по делото разпределение на доказателствената
тежест между страните , тя е върху ищеца
да установи наличието на валиден договор за заем между страните по делото с
посоченото в исковата молба съдържание
, както и че той е изпълнил
задължението си да предостави договорената сума
на ответното дружество за ползване.
Ищецът не носи доказателствена тежест да
установява отрицателния факт на неизпълнение на задължението на ответното
дружество за връщане на дадената в заем сума.
Ако ответникът
твърди ,че е погасил въпросното парично задължение било изцяло ,било в по
–голям размер от признатия от самия ищец, то върху ответника е доказателствената тежест да установи това погасяване.
Върху ответника е била доказателствената
тежест да установи и възражението си за нищожност на договора за заем .
Като бъдат
съобразени събраните по делото писмени доказателства ,както и заявеното с
молбата вх.№ 1713/ 08.02.2019г.от ответника
признание на факта на получаване
на сумата по договора за заем, съдът намира ,че ищецът успешно е изнесъл
възложената му доказателствена тежест по делото. Налице е валиден договор за заем ,сключен
между страните по делото ,по който
договор заемодателят е изпълнил
задължението си да предостави на заемополучателя /заемателя / сумата 60 000 евро до пет работни
дни от подписване на договора .Както се вижда договорът е подписан на
10.03.2016г. , а от платежното нареждане /вложено на л. 8 от делото / е видно
,че сумата 60 000 евро е била преведена по сметка на ответното дружество
на 14.03.2016г. Самото получаване на сумата не се оспорва от ответника по
делото / вж. молбата му вх.№ 1713/ 08.02.2019г. /.
Заедно с това съдът намира,че
процесният договор за заем е действителен , а не
нищожен както счита ответникът поради следните съображения: Ответникът не сочи
на кои законови норми според него противоречи договора за заем ,като сочи само общо противоречие със Закона за банките
,кредитните институции и тяхната
дейност. Противоречие с конкретни законови норми ,обаче, съдът не установява. Що
се касае до аргумента, основан на чл. 252 от НК ,то следва да се отбележи ,че
от страна на ответника не се твърди да е налице влязла в сила присъда срещу ищеца с която същият да е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 252 от НК ,като заедно с това процесният
договор за заем да е част от
инкриминираната дейност на ищеца . Само
в такъв случай би имало основание да се зачете влязла в сила присъда и да се
приеме ,че конкретният договор е част от системна /извършвана по занятие /
престъпна дейност и по тази причина се явява в противоречие със закона , а
оттам да е нищожен. При липсата на такава присъда ,няма основание да се приеме ,че процесният
договор се явява сключен в противоречие със закона ,тъй като се касае за една
отделна сделка по предоставяне на парични средства в заем , а не до извършвана
по занятие дейност .Що се отнася до възражението на ответника за липса на
„оправомощаващо
решение на общото събрание на дружеството“ ,като очевидно се има предвид
решение на общото събрание на съдружниците за
сключване на договора за заем ,то съдът намира ,че този факт не се отразява
върху действителността на договора за заем .На първо място в учредителния акт
на дружеството няма изискване
сключването на договор за заем
от вписаните законни представители на дружеството да се предшества от вземане
на решение от събранието на съдружниците за сключване
на такава сделка или за сключване на сделка над определена стойност. Освен това
съдебната практика приема ,че дори такова решение да е необходимо ,но да
липсва , то сключената от
представителите на дружеството сделка не
е нищожна. Не на последно място следва да се има предвид и това ,че двамата
управители на дружеството Т.М. и Ц.К. ,които са сключили договора за заем
,всъщност са и двамата съдружници в това дружество
,т.е. налице е еднопосочна воля и на двамата съдружници
за сключване на договора за заем ,което би санирало
липсата на решение на събранието на съдружниците, ако условно се приеме ,че такова е необходимо
.
При това положение следва ,че процесният договор е валиден и подлежи на изпълнение от страните
по него и че след като заемодателят е изпълнил задължението си по него , то за заемателя пък
е възникнало задължението по чл. 4 от договора да върне заемната сума в срок до 12 месеца ,считано от датата на
предаването и , но не-по –късно от 10.05.2017г. Това
задължение на заемателя не е било изпълнено в
договорения срок до 10.05.2017г.,тъй като няма доказателства за извършено
плащане на цялата сума от 60 000 евро от ответното дружество до
договорения краен срок за нейното връщане.
Налице е признание
от ищеца на факта на частични плащания от страна на ответника, придружени със съответните платежни документи
от които се установява ,че действително ответното дружество е извършило частични
погасявания на задължението си по договора за заем, както следва :
- на 02.08.2017г. е платена сумата 20 000 евро или 39 116,60лв.
-на 10.08.2017г..е платена сумата 20 000 евро или
39 116,60лв. и
-на 11.05.2018г. е
платена сумата 5 000 евро или 9 779,15лв. или общо е върната сумата от 45 000 евро.
Остават невърнати от
главницата още 15 000 евро с левова равностойност 29 337,45 лв. , изчислени
по фиксирания курс на лева към еврото . Макар ответникът в последната си молба
до съда да твърди ,че част от главницата по договора за заем е върната чрез
плащане в брой ,той не е ангажирал никакви писмени доказателства в подкрепа на
това свое твърдение , поради което съдът го приема за недоказано. Заедно с това
въпросните частични плащания са
извършени след крайната договорена дата - 10.05.2017г., поради
което ответникът е изпаднал в забава за изпълнение на паричното си задължение . Поради това върху забавените суми се дължи и мораторна лихва на осн. чл. 86,
ал1. от ЗЗД .
Заедно с това съдът приема ,че в конкретния договор
за заем е уговорена и възнаградителна лихва за
ползване на дадената в заем сума ,тъй
като в чл. 4 от договора е предвидено заемателят да
върне на заемодателя заемната сума в размер на 63 600евро , като по този
начин разликата над договорените и предадени 60 000 евро до предвидените
за връщане 63 600евро се явява договорена от страните възнаградителна
лихва в размер на 3600евро. В т.см.
съдът приема , че е налице хипотезата на чл. 240 , ал. 2 от ЗЗД и се дължи
връщане не само на заемната сума ,но и на предвидената възнаградителна
лихва по договора за заем.
За забавеното и
плащане също така ответното дружество дължи и мораторна
лихва при условията на чл. 86 от ЗЗД. Левовата равностойност на тази възнаградителна лихва от 3600 евро е в размер на
7 040,99 лв.
Върху главницата по
договора и върху възнаградителната
лихва се дължи мораторна лихва, чиито размер, както
беше посочено по-горе е изчислен с електронен калкулатор и тези изчисления съвпадат със справката относно начина на формиране на исковата
претенция ,вложена на л. 12 от делото ,като от нея се вижда , че ищецът е
съобразил и извършените от ответника частични плащания и те са били приспаднати
от общия размер на дължимата сума по отношение на която ответникът е изпаднал в
забава при изчисляване на мораторната лихва. Общият размер на мораторната
лихва върху главницата и възнаградителната лихва е
8 390,20лв. определена до крайна дата- 02.11.2018г. ,когато е предявена
исковата молба.
Съдът
намира ,че няма пречка дължимите суми за
главница и възнаградителна лихва по договора за
заем да бъдат присъдени в тяхната левова
равностойност ,макар да са били договорени и предадени в евро,тъй като в
България действа Валутен съвет , въведен на 01.07.1997г. със Закона за Българска народна банка , приет
на 05.06.1997г. съгласно който има
фиксиран курс на лева към германската марка / 1000 л. за 1 г.м. /, а
след въвеждане на еврото през 1999г. курсът е 1955,83 лева за 1 евро , а след
деноминирането на лева на 05.07.1999г.
този фиксиран курс става 1,95583 лева за 1 евро. В т.см.
според съда не се касае за присъждане на нещо различно от полученото по договор
за заем ,тъй като поради фиксирания курс на лева към еврото няма опасност от
присъждане ,респ. получаване на нещо
повече или по –малко от действително дължимата номинална стойност в резултат на евентуални курсови разлики между двете валути, тъй като такива
разлики са законово елиминирани.
Поради тези съображения ,съдът намира ,че
следва да бъдат уважени предявените искове изцяло ,като само по отношение на
искането за присъждане на законната
лихва и върху мораторната
лихва в размер на 8 390, 20лв. , съдът
счита , че то е неоснователно и следва да бъде отхвърлено ,тъй като в случая се
касае за недопустим анатоцизъм –присъждане на законна
лихва за забава върху лихва за забава.
С оглед този изход
на делото следва ответното дружество да бъде осъдено на осн.чл. 78, ал.1
от ГПК да заплати на ищеца направените от него деловодни разноски ,които
съобразно с представените по делото доказателства за тяхното извършване и
списъка с разноските по чл. 80 от ГПК са в общ размер на 4790,75лв. / 1790,75 лв.- д.т. и 3000 лв. – адвокатско възнаграждение / .
Поради изложеното ,
П.ски окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
на осн. чл.
по чл. 240 , ал.1 във вр. с чл. 79 от ЗЗД „М. –Т. „ООД , ЕИК-******* , със седалище и
адрес на управление гр.П. , ул.“Г..„ № 1 , представлявано от управителите Т. И.
М. и Ц. И. К. да заплати на Ч.А.Ч.
, ЕГН- ********** с адрес *** , със съдебен адрес *** офис 1 адв. А.Д.-К. сумата
29 337,45 лв., представляваща левовата равностойност на 15 000 евро
– невърната част от главницата по договор за заем от 10.03.2016г.,ведно
със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба -
02.11.2018г. до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА
на осн. чл.
по чл. 240 , ал.2 във вр. с чл. 79 от ЗЗД „М. –Т. „ООД , ЕИК-******* , със седалище и
адрес на управление гр.П. , ул.“Г..„ № 1 , представлявано от управителите Т. И.
М. и Ц. И. К. да заплати на Ч.А.Ч.
, ЕГН- ********** с адрес *** , със съдебен адрес *** офис 1 адв. А.Д.-К. , сумата 7 040,99лв. лв., представляваща левовата равностойност на
3 600 евро – договорена възнаградителна лихва по договор за заем от 10.03.2016г.
,ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на исковата молба- 02.11.2018г. до
окончателното и изплащане .
ОСЪЖДА на осн. чл. по чл.86 от ЗЗД „М. –Т. „ООД , ЕИК-******* със седалище и адрес на управление гр.П. , ул.“Г..„ № 1 , представлявано от управителите Т. И. М. и Ц. И. К. да заплати на Ч.А.Ч. , ЕГН- ********** с адрес *** , със съдебен адрес *** офис 1 адв. А.Д.-К. сумата 8 390 ,20 лв. представляваща законна лихва за забава върху главницата по договора за заем и върху възнаградителната лихва , считано от изпадането на ответника в забава - 11.05.2017г. до подаването на исковата молба- 02.11.2018г. , като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на законна лихва и върху тази сума ,считано от подаването на исковата молба- 02.11.2018г. до окончателното и изплащане, като неоснователно.
ОСЪЖДА на осн. чл. по чл.78,ал.1 от ГПК „М.
–Т. „ООД , ЕИК-******* със седалище и адрес на управление гр.П. , ул.“Г..„ № 1
, представлявано от управителите Т. И. М. и Ц. И. К. да заплати на Ч.А.Ч. , ЕГН- ********** с адрес *** , със
съдебен адрес *** офис 1 адв. А.Д.-К. направените от ищеца деловодни разноски
в общ размер на 4790,75лв. / 1790,75 лв.-д.т. и 3000 лв. – адвокатско възнаграждение / .
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД :