Р Е
Ш Е Н
И Е
№___63___/
02.07.2020 год.,гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ окръжен
съд ТЪРГОВСКО отделение
На двадесет и шести
юни 2020
год.
В открито заседание в следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АДРИАНА
ПАНАЙОТОВА
Секретар:Билсер Мехмедова-Юсуф
като разгледа докладваното от съдията Адриана Панайотова
търговско дело № 346 по описа за 2018 година
за да се произнесе съобрази
следното:
Делото е образувано въз основа на молба от ищеца «***»ЕООД
ЕИК -*** гр.Добрич ,с която срещу «***»
ЕАД,ЕИК-***гр.София са предявени първоначално иск за заплащане на
застрахователно обезщетение в размер на частичен иск от 25 000 лв./целият
в размер на 34 140 лв./,впоследствие увеличен на 29 481 лв. по
застраховка каско за нанесени имуществени вреди на влекач,настъпили от застрахователно
събитие на 26.08.2017 г.,ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба и иск за сумата от,първоначално 2 602,42 лв. обезщетение за забава ,в
размер на законната лихва за периода
21.10.2017 г. до датата на подаване на исковата молба,впоследствие увеличен на
3 062,75 лв.
Претендират се сторените по делото
разноски.
Излага се в исковата молба,че ищцовото дружество е
собственик на влекач марка „В.“, модел **, с per. № **, год. на производство 2007, рама № ****.,за
който е сключил договор за застраховка Каско+ на МПС,
със застрахователна полица №**** от 02.11.2016г. и срок на валидност от 07.11.2016г. до 06.11.2017г.
На 26.08.2017 г. около
12:50 часа при навлизане на територията на база „П. А. К." в с. К., общ. Генерал Тошево пред превозното
средство,управлявано от служител на дружеството П. М. М.внезапно изскача теле и
за да го избегне камионът прави маневра и навлиза в неравност на пътя, в
следствие на което камионът и ремаркето се накланят и обръщат на дясната си
страна.На място били извикани служители на МВР гр Генерал Тошево, които направили
снимки с таблет.
За настъпилото застрахователно
събитие, при ответната страна била
образувана преписка - щета №** от 26.08.2017 г. Въпреки съставянето на два
описа на щетите от експерт на ответното дружество и даването на обяснения от
водача на МПС-то,с уведомително писмо с изх.№ **/23.10.2017 г. „Д. З. И. О. З.“,го
уведомило, че не са налице
"безспорни доказателства подкрепящи тезата, че механизмът на получените
увреждания от настъпилото ПТП са в следствие на описаните в уведомлението“.
След като застрахователят
не му заплатил обезщетение,ищецът не
могъл да събере средства за ремонт,негодният влекач бил продаден за
скраб за сумата от 3 360 лв. и регистрацията му-прекратена.
С депозираният отговор на исковата молба
застрахователят оспорва соченият механизъм за настъпване на застрахователното
събитие,причинно-следствената връзка между твърдяното събитие и настъпилия
резултат.Позовава се на противоречия между твърдяния механизъм на настъпване на
ПТП в исковата молба и декларираното от водача,което съгласно чл.9.3.1 от ОУ
било основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение.Навежда
доводи,че застрахованият не бил изпълнил свои задължения да пази и ползува
процесното МПС с грижата на добър стопанин,да го поддържа в добро техническо
състояние и да спазва техническите правила за неговата експлоатация,което
създало предпоставки за увеличаване на риска и е настъпило застрахователното
събитие.Съгласно т.9.1.8 от ОУ застрахователят не предоставял застрахователно
покритие за щети,настъпили в резултат на груба небрежност на
застрахования.Настъпването на процесната щета било в резултат на груба
небрежност , проявена от водача на автомобила, тъй като същият не е съобразил терена
и габаритите на управляваното МПС, с което е причинил ПТП по щета №**.
Водачът на процесното МПС управлявал същото по терен, който не е
съобразен с характеристиките на превозното средство и не е подходящ за влекач с
прикачено ремарке,тъй като е декларирал, че е управлявал влекача на „поляна” в
стопанска база.А съгласно т. 9.1.13 от Общите Условия към горепосочената
Автомобилна застраховка „Каско+”, застрахователя не предоставя застрахователно покритие за щети, настъпили
в резултат на „управление на леки и товарни автомобили в пътни участъци или в
места, забранени за движение на превозни средства или по пътища, които
предполагат висок риск от увреждане на МПС, или е в резултат от навлизане в
ограничени/затворени участъци, или пътища, които са явно неподходящи за движение
на МПС от съответния вид.
Така водачът е увеличил риска и създал
предпоставки за настъпване на ПТП,щото
под натиска на процесното МПС, терена е пропаднал.
В
случая бил налице предвидения в
застрахователния договор изключен риск, поради наличието на действия от страна
на водача на МПС, представляващи груба небрежност в пряка причинна връзка с
настъпване на застрахователното събитие.
В
условията на евентуалност, предвид
обстоятелството, че преди настъпване на застрахователното събитие
застрахованият е длъжен да не извършва действия, с които увеличава поетия от
застрахователя риск и да не допуска рискът да бъде увеличен от други лица или
вещи,нарушавайки изискванията за безопасност при експлоатацията на влекача,
водачът на МПС-то не е изпълнил горните си задължения по застрахователния
договор,отчитайки съпричиняване от страна на ищеца,моли за намаляване на
обезщетението за имуществени вреди с 2/3.
Пак в условията на евентуалност
твърди,че търсеният размер на обезщетението е завишен и не отговаря на реално
претърпените вреди,че ищецът не е представил доказателства,че увредените части
не могат да бъдат подменени с такива от алтернативен доставчик.
Моли да се отхвърли претенцията в
случай,че се установи „тотална щета“.Прави възражение за наличие на годни за
използуване части,както и намаляване на застрахователното обезщетение с цената
от продажбата на ППС-то от 3 360
лв.
Ищецът
оспорва твърдението на ответника за наличието на несъответствия и противоречия.Касаело се за непълнота на
декларацията,като водачът бил описал само конкретната причина,довела до
обръщане на влекача и ремаркето.Оспорва твърденията,че не е пазил и ползувал
процесното МПС с грижата на добър стопанин,за „груба небрежност“,за увеличен
риск и съпричиняване.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Не е спорно по делото,че ищцовото
дружество е собственик
на влекач марка „В.“, модел **, с per. № **, год. на производство 2007, рама
№ ****,за който е сключил договор за застраховка Каско+ на МПС,
със застрахователна полица №****
от 02.11.2016г. и срок на
валидност от 07.11.2016г. до 06.11.2017 г.
Представено е уведомление за щета по полица „Каско“ №**** от
29.08.2017 г. от „***“ЕООД,в което е записано,че на 26.08.2017 г. в с. К.,в
стоп.двор застрахованото МПС „при
маневра в двора „се е обърнало“.В попълненото към уведомлението Приложение
1,водачът П. М. М.е декларирал,че при извършване на маневра,камионът е влязъл в
неравност на пътя,наклонил се е , заклатил се е и се е обърнал на дясна
страна/лист 39 от делото/.
Представени са доказателства,че ответното дружество е завело щета № **/26.08.2017
г.
С Писмо изх.№92-1396/23.10.2017
г. ответният застраховател е уведомил ищеца,че отказва изплащане на
застрахователно обезщетение по щетата,поради липса на безспорни
доказателства,че механизмът на получените увреждания са вследствие на описаните
в уведомлението обстоятелства.
Не са представени доказателства за
извършено плащане на обезщетение на ищеца.
Представена е фактура №** от
29.03.2018 г.,която установява,че на ищеца са заплатени 3 360 лв. за
катастрофирал влекач,негоден за употреба,с прекратена регистрация,марка „В.“, год. на производство 2007, рама № ****.
Разпитаният като
свидетел водач на камиона П. М. М.сочи,че в деня на произшествието е превозвал силаж от
нивата към кравефермата.На 20-30 метра след кантара,след като
направил пълен ляв завой, за да влезе в плащадката ,при изправянето на
камиона,от дясната му страна излязло теле
и за да го избегне, завъртял по-рязко волана,когато камиона се залюлял и се обърнал на
дясната страна.Свидетелет
обяснява,че ремаркето било максимално натоварено,а на мястото на инцидента
настилката имала наклон,за да се оттича водата към нивата.Камионът се обърнал
на дясната страна,той излязъл през
прозореца на камиона и извикал КАТ.Полицаите не съставили протокол,защото
инцидента станал в частен обект.
Свидетелят С. Д. П.,Ръководител транспорт във ищцовата „Ф. – П“ ЕООД установява,че след като му се обадил шофьора за станал
инцидент,пристигнал в с. К. в
базата, която е кравеферма на „П. А. К.“, бивше летище,зърно база и кравеферма на тази фирма,с която те имали договор за извозване на силаж.Видял обърнат камиона на
дясната страна,а шофьора обяснил,че при завиване на ляв завой, от дясната му страна излязло теле и за да предпази животното реагирал,при което камиона се
обърнал.Пристигналите полицаи направили снимков материал,но отказали да издадат
протокол.Уведомил и застрахователите,които им обяснили,че трябва да другия ден
да отидат при тях,за да попълнят документи.Застрахователите не посетили
инцидента за оглед,а направили оценка след изгеглянето на
машините.Извиканите представители на „В.“
изготвили оферта за ремонт,според която следвало да се подмени кабината и
шасито,което излизало много скъпо,поради което машината била продадена за
скраб. Свидетелят сочи,че е било нерентабилно да се разглобява машината за
части.Застрахователят отказал за изплати обезщетение,поради липсата на
обяснения за станалото ПТП.
Разпитаният по делото свидетел М. Ж.,участвал в повиканият екип от МВР
на местопроизшествието сочи,че същото е станало в стопански двор,където се
намира крафеверма и помещения за силаж.Тъй като обектът се намирал извън
населеното място,в частен стопански двор,а не на пътен участък,констативен
протокол за произшествието не бил съставен,поради липса на компетентност на
органите на МВР.Свидителет установява,че когато отишли на место,установили
обърнат влекача.Направили проба на водача за алкохол,но същата била
отрицателна.Според свидетеля,влекачът се е преобърнал при разтоварването му със
силаж.
Назначената по делото автотехническа
експертиза,която съдът кредитира напълно, установява,че по процесния седлови
влекач са настъпили многобройни повреди и деформации,подробно изброени в
отговора на първа задача.,е изцяло повредена и разрушена. Изцяло е повредена и разрушена
кабината па влекача, частично е повредено нейното оборудване, всички възли и
детайли в тази част на автомобила са повредени до степен негодност за
възстановяване. Повредено е цялото оборудване в двигателното отделение,
охлаждаща система, климатична уредба, интеркулер.Деформиран е левият резервоар,
повредено е неговото оборудване.Деформирана е предната лява част на рамата.
Изцяло е разрушено окачването на предният мост и кормилният механизъм,
деформирана е предните лява джанта, разкъсана е предната лява гума. скъсан е
предният ляв спирачен тръбопровод.
Според вещото лице,повредите на седловия
влекач,описани в опис-заключение по щета № **/26.08.2017 г. на
ДЗИ,съответстват на механизма на настъпване на ПТП,станало на 26.08.2017 г. и
описан от водача на влекача.Според експерта,установените повреди се намират в
причинно-следствена връзка с ПТП-то.
Според вещото лице,конструкцията на
автомобилите,ремаркетата и полуремаркетата,прикачени към тях и предназначени за
превоз на товари,са съобразени със спецификата им и целта и нуждите,които се
удовлетворяват с тях,товарите които превозват и пътищата,по които се
експлоатират.По тази причина,тяхната конструкция позволява да се движат,не само
по пътищата от републиканската пътна мрежа,но и по земни пътища,обслужващи
земеделски земи,вътрешно заводски пътища,частни чакълирани и земни
пътища,свързващи стопански дворове,с цел доставка на товари.
На въпроса,възможен ли е ремонта на товарния автомобил,с оглед пълното
му възствановяване и използване за бъдеща експлоатация,вещото лице дава
заключение,че това е невъзможно.Вещото
лице дава заключение,че действителната
стойност на процесния автомобил /с процентно овехтяване/към датата на
произшествието е 33 440 лв..
По искане на ищеца ,съдът назначи повторна
оценъчна експертиза .Заключението на вещото лице по повторната автотехническа
експертиза за стойността на автомобила е в размер на 32 800 лв.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Искът
има правно основание в разпоредбата на чл.432 от КЗ във връзка с чл.45 и чл.52 от ЗЗД, процесуално допустим е, а разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно чл. 386, ал. 2
и чл. 405, ал. 1 от КЗ,
при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от
срока по чл. 108, ал. 1
– 3 или 5 от КЗ,
като застрахователното обезщетение е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност. Според легалната дефиниция
на чл. 400 от КЗ,
за действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество;
за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка, а когато не е уговорено друго, се приема, че застрахователната
сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото.
За да се уважи иск с
правно основание чл. 405, ал. 1, вр. чл. 386, ал. 2 от КЗ и се ангажира отговорността на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение е необходимо да се установи наличието на сложен
фактически състав, който включва следните елементи: валидно учредено
застрахователно правоотношение между страните; настъпване на застрахователно
събитие в периода на осигуреното застрахователно покритие, което съставлява
покрит от застраховката риск; наличие на вреди, възникнали в резултат от
застрахователното събитие; изпълнение на задълженията от застрахования за
заплащане на застрахователната премия; уведомяване на застрахователя за
настъпило застрахователно събитие и представяне на необходимите документи за
неговото установяване.
Необосновано, неоснователно и
недоказано е и възражението на ответния застраховател, че обстоятелствата около
настъпването на ПТП са неясни,а получените увреждания не кореспондират с
твърдяния механизъм на получаването им.
Не се доказа и наведеното от ответника
възражение,че процесното МПС е управлявано по терен, който не е съобразен с
характеристиките на превозното средство и не е подходящ за влекач с прикачено
ремарке,което да е проявление на груба небрежност от негова страна.Вещото лице
установи,че този вид машини имат характеристиките да се движат не само
по пътищата от републиканската пътна мрежа,но и по земни пътища,обслужващи
земеделски земи,вътрешно заводски пътища,частни чакълирани и земни
пътища,свързващи стопански дворове,с цел доставка на товари. Изложеното
опровергава и твърдението, че застрахования не е положил грижата на добрия
стопанин, доколкото когато става въпрос за управление на МПС, груба небрежност
/неполагане на грижата, която би положил и най-немърливият стопанин/ е виновно
противоправно поведение на застрахования, изразяващо се в нарушаване на
правилата за движение по пътищата, което да е довело до настъпване на
увреждането по застрахованото МПС.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
и САТЕ се установява наличието на кумулативните предпоставки на чл. 405, ал. 1, вр. чл. 386, ал. 2 от КЗ, поради което за застрахователното дружество възниква задължение за
заплащане на застрахователно обезщетение на застрахования ищец, а предявеният
иск е доказан по основание.
Относно размера на застрахователното
обезщетение съдебната практика е категорична, че при съдебно предявена
претенция за заплащане на обезщетение, последното се определя по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, без
да се проверява дали не се надхвърлят минималните размери по Методиката към
Наредба № 2/2006 г. Тази практика е приложима и при сега действащия КЗ, предвид
липсата на съществени различия в уредбата на имущественото застраховане с
отменения КЗ, като действителната стойност на вредата е съизмерима със средните
пазарни цени. Съгласно заключението на вещото лице се касае за тотална щета,тъй
като автомобилът не може да бъде възстановен.
Доколкото
вещта е останала във владение на
застрахованото лице и е била продадена за скраб, посочената сума следва да се приспадне от дължимото
застрахователно обезщетение, тъй като в противен случай ще се стигне до
неоснователното му обогатяване.
Според заключенията и на двете експертизи и
при уважаване на направеното възражение за намаляване на претендираното
обезщетение със стойността на реализираната цена за скраб от автомобила,в
предявеният частичен иск,искът за обезщетение се явява основателен и доказан.
По отношение на претенцията за
законна лихва:
Според чл.390, ал.1 от КЗ
заплащането на застрахователно обезщетение при наличие на ”тотална
щета”, е обвързано от ангажирането на доказателства за дерегистрация на
процесния автомобил, а имено представяне на удостоверение от компетентните
регистрационни органи, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията
е поради настъпилата тотална щета. За да се представи обаче такова
удостоверение, съответно за да се изпълни административното задължение за
дерегистрация, съобразно чл.18а ал.2 т.1 от Наредба №I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства, собственикът на увредения автомобил
следва да се легитимира с удостоверение от самия застраховател. В конкретния
случай, при определяне на размера на обезщетението по предявената извънсъдебна
щета и в хода на съдебното производство, застрахователя е поддържал становище,
че не е налице “тотална щета“, респективно не е искал от увредения представяне
на удостоверение за дерегистрация на автомобила, нито му е предал такова
издадено от него, за да се извърши дерегестрацията. Това становище на ответника
за отсъствие на “тотална щета“, изключва възможността за прекратяване на
регистрацията на увреденото МПС по посоченият ред. В резултат, от което с
поведението си самия длъжник се е поставил в забава за заплащане на
обезщетение, респективно то се дължи без допълнителни условия.
Ищецът
претендира законна лихва върху обезщетението от датата на подаване на исковата
молба и това му искане следва да се уважи,като основателно.Доколкото не е
оспорен размерът на претендираното обезщетение за забава,при положение,че се
доказа,че ответникът е в забава,искът също следва да се уважи в предявеният
размер.
Ищецът
претендира разноски в размер на 3 657,75 лв.,съгласно представеният
списък,от които 1 900 лв. адвокатско възнаграждение.Направеното
възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение съдът
намира за неоснователно по съображения,че ответникът е получил по-голямо такова
,в размер на 2 300 лв.,а по делото са се провели 6 съдебни заседания.
На основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 80 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от
него разноски по съдебното производство в размер на 3 657,75 лв.
Като се води от
гореизложеното,Добрички окръжен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА «***»
ЕАД,ЕИК-***гр.София , ДА ЗАПЛАТИ на «***»ЕООД ЕИК -*** гр.Добрич сумата
от 29 481 лв. по застраховка каско за нанесени имуществени вреди на
влекач,настъпили от застрахователно събитие на 26.08.2017 г.,ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
29.10.2018 г. и сумата от 3 062,75
лв. обезщетение за забава ,в размер на законната лихва за периода 21.10.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба 29.10.2018 г.
ОСЪЖДА «***» ЕАД,ЕИК-***гр.София , ДА ЗАПЛАТИ на «***»ЕООД ЕИК -*** гр.Добрич сумата от
3 657,75 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд-гр.Варна.
Окръжен съдия :