Решение по дело №261/2025 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от П. Ж. М., с [ЕГН], чрез адвокат А. С., срещу Решение № 102/28.04.2025 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 302/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърден Електронен фиш серия К № 9987084, издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Кюстендил. С посочения електронен фиш на основание чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на П. М. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия закон. В жалбата е посочено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на електронния фиш.

П. М. не се явява и не се представлява в съдебното заседание по делото. С молба с вх. № 2569/09.07.2025 г. по описа на Административен съд - Кюстендил адвокат А. С. поддържа жалбата.

ОДМВР – Кюстендил не се представлява в съдебното заседание по делото. С отговор с вх. № 6862/13.06.2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил и молба с вх. № 2552/08.07.2025 г. по описа на Административен съд - Кюстендил юрисконсулт Б. Л. – процесуален представител по пълномощие на ОДМВР – Кюстендил, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

С обжалвания пред Районен съд – Кюстендил електронен фиш административнонаказателната отговорност на П. М. е ангажирана за това, че на 15.11.2024 г. в 10:38 часа в [населено място], община Кюстендил, по път втори клас № 62, км 4+730, е управлявала лек автомобил марка „Мерцедес”, с рег. № [рег. номер], със скорост 74 km/h (след приспаднат толеранс в полза на водача от 3%), при разрешена за населено място скорост на движение от 50 km/h. Скоростта е установена и посоченият автомобил е заснет със стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „SITRAFFIC ERS 400”, насочена към [населено място]. Към 15.11.2024 г. автомобилът е собственост на П. М.. Нарушението е извършено в условията на повторност – в едногодишния срок от влизане в сила на Електронен фиш серия К № 4633092, издаден на 29.03.2021 г. от СДВР, връчен на М. на 20.01.2024 г. и влязъл в сила на 06.02.2024 г., с който на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП ѝ е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от същия закон. Районният съд е приел от правна страна, че е спазена процедурата по установяване на нарушението с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и процесното деяние е доказано, и е потвърдил електронния фиш.

Настоящият касационен състав, при служебната проверка на обжалваното решение съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с посоченото в жалбата касационно основание, намира, че същото е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.

При реализирането на административнонаказателната отговорност на П. М. не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Правилен е изводът на районния съд, че е спазена процедурата по установяване на нарушението с АТСС в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Процесният електронен фиш съдържа изчерпателно посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП реквизити, в това число надлежна индивидуализация на приложената санкционна норма – чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Неоснователно e обективираното в касационната жалба твърдение за издаване на електронния фиш в нарушение на чл. 34 от ЗАНН. С оглед на систематичното ѝ място нормата установява срокове за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по санкциониране на нарушение посредством издаването на електронни фишове. Относно формата, съдържанието, реквизитите и процедурата по издаване на електронни фишове нормите на ЗАНН са неприложими, включително и спазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от Наказателния кодекс, който в случая не е изтекъл.

Обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка. Изводът на районния съд, че П. М. е осъществила състава на процесното административно нарушение, е правилен и обоснован, и се споделя от настоящия касационен състав. Представеният снимков материал, извлечен от паметта на стационарната видео-радарна система, доказва мястото и времето на нарушението, както и измерената скорост. Видно от отбелязването на снимковия материал и Протокол от проверка № 090-СГ-ИСИС/21.06.2024 г., скоростта на движение на процесния автомобил е измерена от изправна стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „SITRAFFIC ERS 400” с ID № 00305904964В, идент. № 10752D9A010800ВВ. При ограничение от 50 km/h за населено място, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, автомобилът се е движил със скорост 74 km/h (след приспаднат толеранс в полза на водача, при измерена скорост 77 km/h). Наказуемото превишаване от 24 km/h е съставомерно по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. От справката за нарушител/водач се установява, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП – в едногодишния срок от влизане в сила на Електронен фиш серия К № 4633092, издаден на 29.03.2021 г. от СДВР за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и влязъл в сила на 06.02.2024 г. (за посоченото нарушение на основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на М. е наложена глоба в размер на 50 лева).

По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че процесният електронен фиш е законосъобразен и като го е потвърдил, районният съд е постановил правилно решение. При този изход на спора искането за присъждане в полза на адвокат А. С. на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата е неоснователно.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 102/28.04.2025 г., постановено по АНД № 302/2025 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

Решението е окончателно.