РЕШЕНИЕ №
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, I-6 състав, в публично
съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
Съдия: Гергана ТРОЯНОВА
при участието на съдебен секретар Антоанета Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. № 7746 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно
и субективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно
основание чл.49 от Закона за задълженията
и договорите (ЗЗД) вр. чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от С.Г.С. и С.И.С. срещу
„Б.Д.“ ЕАД (сега АД) за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди от противоправно поведение на служители на банката ответник, с което на
ищците е причинена загуба на обща стойност 1299744.37 лева, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 11.06.2018г. до окончателното плащане, от
която сума 236000.00 лева е имуществена вреда, нанесена поради противоправно
обявяване на договор за ипотечен кредит от 22.11.2007г., сключен със С.Г.С., за
предсрочно изискуем, 14190.00 лева начислени неправомерно разходи по този
договор; 302482 евро (591603.37 лева) – обявени за изискуеми суми по договори
за кредити на ищците в „Уникредит Булбанк“ АД и „ТБ В.“ АД (сега „Инвестбанк“
АД), като последица от неправилно обявената от ответника предсрочна изискуемост
на сумите по два договора за кредит – от 22.11.2007г. със задължено лице С.С. и
от 10.04.2008г. със задължени лица С.С. и С.С.; 395373.00 лева – лихви,
начислени по образуваните изпълнителни дела въз основа на изпълнителни листа по
обявените за просрочени кредити, както и
62578.00 лева – разноски по изпълнителните дела.
При условията на
евентуалност ищците заявяват осъдителни искове срещу „Б.Д.“ АД за заплащане на
обезщетение за причинени от противоправно поводение на негови служители на
сумата 65027.00 лева – неправомерно изтеглена от тяхна сметка сума, ведно със
законната лихва от 09.02.2010г. до окончателното плащане; 143505.00 лева –
събрани суми по изп.д.№ 13/2011г. на ЧСИ Д., образувано по искане на „Уникредит
Булбанк“ АД, ведно със законната лихва от 10.10.2011г. до окончателното
плащане; 65000.00 лева – заплатени на „ТБ В.“ АД суми по изп.д.№ 377/2014г. на
ЧСИ М., ведно със законната лихва от 30.09.2015г. до окончателното плащане.
Предмет на предявения
евентуален иск са били и суми, съставляващи разноски, заплатени по
горепосочените изпълнителни дела, но производството в тази част е било
прекратено с протоколно определение от 29.09.2020г., поправено с протоколно
определение от 16.03.2021г., поради оттегляне на иска от ищците в тази част.
Ищците твърдят, че на
22.11.2007г. е бил сключен договор за кредит между „Б.Д.“ ЕАД и С.Г.С. за
сумата от 236000.00 лева, като банката неправилно е счела, че вземането по него
е станало предсрочно изискуемо, поради което и въз основа на извлечение от
счетоводните си книги се е снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за
целия дълг по договора, както и с изпълнителен лист. Поддържат, че въз основа
на издадения изпълнителен лист банката е образувала изп.д.№ 562/2010г. на ЧСИ Г.Д.,
в хода на което са били наложени запори на всички сметки на ищцата в „Б.Д.“ ЕАД
и в други банки, а като последица ищците не са имали възможност да погасяват
задълженията си по други кредити, поради което те били обявени за предсрочно
изискуеми. Заявяват, че по изпълнителното дело били иззети от друга тяхна сметка
65027.00 лева, както и че по самия договор от 22.11.2007г. били надвзети суми,
с които, ако не са били запорирани от банката ответник, ищците са можели да
погасяват задълженията си по другите кредитни правоотношения. Поясняват, че в
резултат на неправилното осчетоводяване на този кредит като предсрочно изискуем
и друг техен кредит с „Б.Д.“ ЕАД бил обявен за изискуем, а именно договор от 10.04.2008г.,
по който задължени лица са и двамата ищци. Твърдят, че изпълнителният лист, по
който е било образувано изп.д.№ 562/2010г. на ЧСИ Г.Д. бил обезсилен с решение
по т.д.№ 4250/2015г. на САС, тъй като съдът приел, че сумите по заповедта не
били дължими, поради което и започналото принудително изпълнение се явявало
неправомерно. Поддържат, че доколкото изпълнителното дело било образувано по искане
на „Б.Д.“ ЕАД именно тя носи отговорност за вредите от провежданото срещу
ищците принудително изпълнение по няколко дела, тъй като всички те се явявали
резултат от противоправно действие на служители на банката, изразяващо се в
неправилно отчитане на вземането на банката по договора за кредит от
22.11.2007г. Считат също, че банката ответник неправилно е отнасяла погашенията
по пера, което също им причинило имуществена вреда, съставляваща загуба на
парични средства. Във връзка с предявения евентуален иск поясняват, че загубата
е в размер на сочените суми, тъй като същите са били реално платени от тях по
изпълнителните дела, образувани от банките кредитори за вземания, които не са
били изискуеми, но които са счетени за такива, поради наложените от „Б.Д.“ ЕАД
запори на банковите им сметки. Заявяват, че противоправното поведение на
банката ответник се изразявало в неправилно водене на счетоводството и
банковите операции, в пряка причинно-следствена връзка с което са нанесените
вреди.
Ответникът оспорва
претенцията. Счита същата за неоснователна с твърдение, че служителите на
банката са действали в изпълнение на закона и не са допуснали нарушение на
правилата за водене на счетоводството, поради което не е налице елемент от
твърдения деликт – противоправно поведение. Оспорват причинната връзка между
действията на банката ответник и образуваните от други кредитори изпълнителни
дела.
С отговора е заявено
искане за прекратяване на производството като недопустимо с твърдение, че
същата претенция е предмет на гр.д.№ 9730/2015г. на СГС и гр.д.№ 13496/2016г.
на СГС, като при проверка се установи, че между делата няма субективен и
обективен идентитет. Нещо повече, гр.д.№ 9730/2015г. на СГС е било прекратено с
връщане на исковата молба, поради неотстраняване в срок на нередовности в нея,
т.е. не е налице СПН.
С последваща молба
ответникът е заявил възражение за прихващане на дължими от ищците към банката
суми по договорите за кредит от 22.11.2007г. и от 10.04.2008г. с вземането на
ищците срещу банката-предмет на исковата претенция и при условие, че същата
бъде уважена. С протоколно определение от 19.10.2021г. възражението за
прихващане е било частично уважено, като за съвместно разглеждане в процеса е
прието възражението за прихващане с дължимите към банката ответник суми по
т.д.№ 243/2011г. на ОС – Варна (по договор за кредит от 10.04.2008г.), което
вземане е съдебно установено, и е отхвърлено възражението за прихващане със
сумите по договор за кредит от 22.11.2007г., които не са съдебно признати.
Сумата, с която е прието възражение на прихващане е в размер на 212916.00 лева.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от
фактическа
страна следното:
Със заявление от 11.02.2010г. „Б.Д.“ ЕАД е поискала от
СРС издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за дължими
от ищцата С.Г.С. суми по договор за
кредит от 22.11.2007г., по който вземанията са обявени за изцяло предсрочно
изискуеми, поради необслужването на договора. Искането е било уважено и на
31.03.2010г. съдът е издал заповед и изпълнителен лист по образуваното ч.гр.д.
6508/2010г. на СРС за следните суми: 172751.17 лева – главница, ведно със
законната лихва от 11.02.2010г., 163.83 лева – мораторна лихва за периода
01.11.2009г. – 10.02.2010г., 3455.02 лева разноски за държавна такса и 2177.00
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния
лист е било образувано изп.д.№ 562/2010г. на ЧСИ Г.Д.. Поради постъпило в срок
възражение срещу заповедта за изпълнение от страна на длъжника С.Г.С., банката
е предявила иск по чл.422 ГПК за установяване на вземанията по заповедта и е
било образувано гр.д.№ 11672/2010г. на СГС. С постановеното решение, съдът е
приел, че вземанията са дължими и е уважил исковата претенция в цялост.
Решението е било предмет на инстанционен контрол. С постановеното по т.д.№
4250/2015г. на САС решение, съдът е приел, че вземанията по заповедта не са
били дължими единствено по причина, че към датата на подаване на заявлението
банката не е обявила вземанията по договора за кредит от 22.11.2007г. за
предсрочно изискуеми с нарочно обявление до кредитополучателя. Съдът се е
позовал на разрешението по т.18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
което едностранното изменение на договора
от страна на кредитора, изразяващо се в отнемане преимуществото на
срока, следва да се съобщи на кредитополучателя, за да се позове банката кредитор
на предсрочна изискуемост, както и че това уведомление следва да е достигнало
до адресата преди депозиране на заявлението по чл.417 ГПК. Решението е влязло в
сила.
Със заявление от 26.08.2010г. банката ответник е
поискала издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за предсрочно
изискуеми вземания по друг договор за кредит от 10.04.2008г., по който
кредитополучател е С.Г.С., а солидарно задължено лице по него е С.И.С.. На 27.08.2008г.
е бил издаден изпълнителен лист по образуваното заповедно дело № 12896/2010г.
на РС – Варна и е било образувано изп.д.№ 1205/2010г. на ЧСИ Д.П.– Я.. С оглед
постъпило в срок възражение срещу заповедта по реда на чл.414 ГПК, „Б.Д.“ ЕАД е
предявила установителен иск по чл.422 ГПК за оспорените вземания, по който е
било образувано т.д.№ 243/2011г. на ОС – Варна. С влязло в сила решение
исковата претенция е била изцяло уважена, предвид представените доказателства,
че депозираната от ответника С.Г.С.молба по чл.303 ГПК за отмяна на това
решение не е била уважена (решение от 13.06.2017г. по т.д.№ 3563/2015г. на ВКС).
И в двата случая банката се е позовала на т.20.2 от
приложимите към договорите за кредит Общи условия, съгласно които просрочието в
плащанията на месечните погасителни вноски има за последица автоматична
предсрочна изискуемост на целия кредит.
Със заявление от 16.07.2010г. „Уникредит Булбанк“ АД е
поискала издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основана документ по
чл.417, т.2 ГПК – извлечение от счетоводните си книги по договор за кредит от
21.08.2007г. с длъжници ищците. Не е представена заповедта за изпълнение или
изпълнителен лист.
Въз основа на заявление от „Емпорики банк“ ЕАД на
03.10.2011г. е била издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№
14627/2011г. на РС – Варна срещу ищците като длъжници по договор за кредит
08.02.2006г. Не е представен изпълнителен лист. Представена е заповед в полза
на същата банка и за дължими суми по друг договор за кредит от същата дата,
като заповедта е издадена по ч.гр.д.№ 9545/2012г. на РС – Варна и е от
13.07.2012г.
Въз основа на заявление от „Уникредит Булбанк“ АД на
27.11.2010г. е бил издаден изпълнителен лист за дължими суми от ищците към
банката по заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 35880/2010г. на СРС. Не е
приложено самото заявление за установяване на обстоятелството вземанията по кой
договор за кредит са били.
Приложен е изпълнителен лист от 20.12.2018г. по т.д.№
243/2011г. на ОС – Варна за присъдените на „Б.Д.“ АД разноски по делото,
платими от С.Г.С. и от С.И.С..
За изясняване на спорни обстоятелства по делото е била
допусната съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на
материалите по делото, вкл. присъединените дела, и проверка при ответника, е
посочило, че:
-
Кредитните
средства в размер на 236000.00 лева по договор от 22.11.2007г., сключен между „Б.Д.“
ЕАД и С.Г.С. са били усвоени, като 170000.00 лева са били преведени на
„Уникредит Булбанк“ АД съгласно договора. На 09.02.2010г. сума в размер на
65027.55 лева е била преведена от сметка на кредитополучателя за обслужване на
задължения по договора от 22.11.2007г. На 11.02.2010г. банката кредитор е депозирала заявление по
чл.417 ГПК и на 31.03.2010г. се е снабдила с изпълнителен лист въз основа на
извлечение от счетоводните книги на банката за пълния размер на кредита, приет
за предсрочно изискуем. По образуваното въз основа на изпълнителния лист
изп.д.№ 562/2010г. на ЧСИ Д.и на 23.06.2010г. са били запорирани сметките на С.Г.С.
в „Б.Д.“ ЕАД, „Емпорики Банк“ АД, „Юробанк България“ АД, , „Райфайзенбанк“ АД и
„Уникредит Булбанк“ АД. Няма данни за наличните средства по запорираните сметки
към датата на запора. На 09.08.2010г. е постановено спиране на
изп.производство, а дългът е бил в размер на 342984.71 лева. За погасяване на
задълженията по изпълнителното дело са били събрани 3963.60 лева.
-
Кредитните
средства по договор за кредит от 10.04.2008г. с кредитополучател С.Г.С. и солидарно
задължено лице С.И.С. са били усвоени. Поради нередовно обслужване на кредита
същият е отразен като предсрочно изискуем, считано от 26.08.2010г., а на
28.08.2010г. банката се е снабдила с изпълнителен лист за сумите по кредита в
пълен размер въз основа на заповед по чл.417 ГПК. По образуваното изп.д.№
1205/2010г. на ЧСИ Д.П.–Я. са събрани 500.00 евро и са били получени от запор
на трудовото възнаграждение на С.С. 1070.00 лева
-
По изп.лист от 27.11.2010г.
в полза на „Уникредит Булбанк“ АД е било образувано изп.д.№ 13/2011г. на ЧСИУ.Д..
Длъжници по него са двамата ищци. Дългът по делото към 22.05.2019г. е 578300.00
лева.
-
По изп.лист от
03.07.2012г. в полза на „ТБ В.“ АД е било образувано изп.д.№ 2710/2013г. на ЧСИ
М.Б.с длъжници двата ищци. Размерът на дълга е 64891.28 евро.
Вещото лице е обосновало извод, че всички банкови
операции по договорите за кредит с „Б.Д.“ ЕАД от 22.11.2007г. са отразени в
счетоводството на банката ответник съобразно приетия от банката индивидуален
сметкоплан, който напълно съответства на изискванията на Закона за
счетоводството и на Международните счетоводни стандарти, приложими за банковите
институции като такива под особен надзор. В изпълнение на приетите правила на
09.02.2010г. банката е осчетоводила по сметка 22830 предсрочна изискуемост на
този кредит, на която дата е преведена и сумата от 65027.55 лева; на
11.02.2010г., когато е подадено заявлението пред заповедния съд сумите са
осчетоводени по сметка 44406 като съдебни вземания, а на 17.02.2020г. са
сторнирани всички операции, касаещи предсрочната изискуемост, и сумите са
отнесени по сметка 22834, като просрочени суми по договор за жилищен кредит, и
по сметка 496571, относима за вземания по просрочени над 90 дни кредити.
Отразяването следва постановеното по т.д.№ 4250/2015г. на САС решение, с което
установителния иск за сумите по заповедта за изпълнение, основана на този
договор, е бил отхвърлен.
Между страните не е спорно, че след постановяване на
решението по т.д.№ 4250/2015г. на САС събраните по изп.д.№ 562/2010г. на ЧСИ Д.суми
са били върнати от взискателя на длъжника.
Софийският градски съд, вземайки предвид материалите
по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона,
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от Закона за задълженията и договорите
този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Предвидената от
закона отговорност е безвиновна и обективна за чужди противоправни и виновни
действия и има гаранционно-обезпечителен характер. За уважаване на предявения
иск ищците е следвало да докажат в условията на пълно и главно доказване противоправно
поведение на служители на „Б.Д.“ АД, в пряка причинно-следствена връзка с което
да са настъпили вредите, чието обезщетяване се търси, характер на вредите и
техния размер. Конкретно, ищците е следвало да докажат, че банката е превела за
покриване на дълга на ищцата по договора за кредит от 22.11.2007г. сумата от
65027.00 лева, без да е разполагала с изпълнителен лист за вземания по този
договор, че по искане на банката ответник неправилно са били наложени запори на
банковите сметки на ищците, които са довели до просрочия в плащанията по
договори за кредит с „Уникредит Булбанк“ АД и „ТБ В.“ АД (сега „Инвестбанк“ АД),
в пряка причинно-следствена връзка с което тези банки са обявили предсрочна
изискуемост на вземанията по договорите, сключени от ищците, че са претърпели
имуществени вреди в резултат на противоправното поведение на служителите на
банката ответник в сочения размер. Соченото от ищците противоправно поведение
се изразява в неправилно осчетоводяване на договора за кредит от 22.11.2007г.,
сключен с ищцата, като предсрочно изискуем, поради липса на предпоставки за
това.
При преценка на събраните доказателства и приложимата
правна уредба съдът съобрази следното:
Производството по предявен иск по чл.422 от ГПК цели
да установи съществуване на твърдяното в заповедното производство вземане по
основание и размер, т.е. явява се негово своеобразно продължение. При просрочие
на месечни погасителни вноски по договор за паричен заем, кредиторът може
едностранно да измени договорното правоотношение, като при наличие на обективно
установеното неплащане на месечна/и вноска/и, упражнява субективното си право
да обяви кредита за предсрочно изискуем, т.е. отнема преимуществото на срока,
уговорен за издължаване на заемната сума, и приема, че цялата главница по
договора и възнаградителна лихва стават изискуеми и дължими.
Съгласно приложимите към договора за кредит от
22.11.2007г. ОУ на банката кредитор просрочието в плащанията на месечните
погасителни вноски има за последица настъпването на предсрочна изискуем на
кредита в пълен размер – т.20.2 ОУ. Текстовата редакция на разпоредбата сочи на
т.нар. автоматична предсрочна изискуемост, във връзка с която страните по кредитното
правоотношение са се съгласили, че правото на банката да отнеме преимуществото
на срока възниква при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за
срочно погасяване на кредита, без да е нужно кредиторът да му обявява с нарочно
известие, че упражнява това право.
С т.18 по ТР № 4/18.06.2014г., постановено по т.д.№
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, за първи път е дадено тълкуване, че разпоредбата на
чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, даваща право на банките да се
снабдят със заповед по чл.418 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си
книги, когато се позовават на предсрочна изискуемост, поради необслужване на
кредита, изисква кредиторът да е обявил на кредитополучателя, че упражнява това
право. Изискуемостта на непадежиралите съгласно погасителния вноски възниква от
момента на достигане до адресата на изявлението на кредитора.
Същевременно, с ТР № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС бе
преодоляна практиката да се отрича изискуемостта по договор за кредит и на
падежиралите вноски, ако кредиторът не е доказал, че е обявил предсрочна
изискуемост преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК, и бе прието, че предявеният
по реда на чл.422 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо (чл.235, ал.3 ГПК),
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Това разрешение
прави установителният иск допустим и основателен за всички падежирали и
непогасени вноски към датата на приключване на устните състезания в исковия
процес, като това не представлява недопустима подмяна на основанието на
претенцията, доколкото вземането в единия и в другия случай се основава на
договора за кредит.
Разрешенията по двете тълкувателни решение очертават
развитието на института на предсрочната изискуемост, както и това, че дадено
тълкуване на правна норма следва да се преценява, с оглед вложения смисъл и
последиците, дали е уместно да намери приложение към висящите спорове и в този
смисъл да има обратно действие, или следва да действа само занапред (каквито
доводи са били излагани във връзка с отмяната на ППВС № 3/1980г. с ТР №
2/2013г. на ОСГТК на ВКС – така ТР № 3/2020г. на ОСГТК).
В настоящия случай, няма спор по делото и се
установява от приетото заключение, че ищцата С.Г.С. е преустановила срочното
плащане на договора за кредит от 22.11.2007г. с „Б.Д.“ ЕАД, т.е. същата е била
в неизпълнение на насрещното си задължение по договора, като това нейно
поведение е скрепено с правото на кредитора да обяви вземанията по кредита за
изцяло предсрочно изискуеми. Правото е било предвидено в договора – т.20.2 ОУ,
явяващи се приложимо право в отношенията между страните. Именно по съгласие на
страните на разпоредбата е придадено действие незабавно при настъпване на
предпоставките за упражняване на това право, без да се изисква нарочно
уведомяване на кредитополучателя. Тази правна регламентация в отношенията
кредитор-кредитополучател е била съобразена при осчетоводяване на договора за
кредит от 22.11.2007г. като необслужван, съответно като предсрочно изискуем,
съгласно вътрешните правила на банката ответник и конкретно приетия от нея индивидуален
сметкоплан, за който се установи, че напълно съответства на изискванията на Закона
за счетоводството и на Международните счетоводни стандарти, приложими за
банковите институции, като такива под особен надзор, и въз основа на който
сметкоплан е била одобрена и внедрена ползваната електронна система за отчет на
банковите операции, която не допуска различно третиране на просрочените
кредити, съгласно приетата в сектора номенклатурата. Все при съобразяване на
тази уредба на отношенията кредитор – кредитополучател, обвързваща страните в
периода от 2007г. до приемане на ТР № 4/2013г. на ОСГТК – 14.06.2018г., „Б.Д.“
ЕАД е осчетоводила кредита като предсрочно изискуем на 09.02.2010г., наредила е
трансфер на средства от друга сметка за погасяване на задълженията и на
11.02.2010г. е депозирала заявление за снабдяване със заповед по чл.418 ГПК въз
основа на извлечение от счетоводните си книги, каквато възможност законът
предвижда. Приложимите правни норми са били съобразени от заповедния съд при
издаване на заповедта от 31.03.2010г. и изпълнителния лист и по него
законосъобразно е било образувано изпълнително дело при ЧСИ Г.Д., който е
наложил правомерно запори на банковите сметки на С.Г.С.. При действието на
същата уредба е постановено и решението по предявения установителен иск по
гр.д.№ 11672/2010г. на СГС. Едва с постановяване на тълкувателното решение по
въпросите на заповедното производство от 14.06.2018г. е изведено по
тълкувателен път изискване банката кредитор да обяви предсрочната изискуемост
на кредита при просрочие на плащанията по него с нарочно уведомление да кредитополучателя
и то да е достигнало до него, за да се позове на изискуемост на вземането, за
което иска издаване на заповед за незабавно изпълнение. Само по причина на
съобразяване на разрешението по т.18 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК с решение от
19.07.2016г. по т.д.№ 4250/2015г. Софийският апелативен съд е отменил решението
на СГС по иска по чл.422 ГПК и е приел, че поради ненастъпила изискуемост,
исковата претенция следва да се отхвърли и то за целия дълг, вкл. за
падежиралите вноски. Това изведено по тълкувателен път условие за изискуемост
на вземането на банката по необслужван договор за кредит не е било налице към
датата на осчетоводяване на процесния кредит като предсрочно изискуем,
съответно към датата на служебно инкасиране на суми от сметки на кредитополучателя
за погасяване на задължения по договора от 22.11.2007г., нито към датата на
подаване на заявлението пред заповедния съд и издаването на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, съответно на образуване на изпълнителното дело
въз основа на листа от 31.03.2010г. и налагане на запори от съдебния изпълнител
по искане на кредитора. Към датата на осъществяване на тези действия никой
служител на банката ответник не е допуснала нарушение на своите задължения при
водене на счетоводството на банката и отчетността на банковите операции, а са
действали в съответствие с индивидуалния сметкоплан на банката, преграждащ
възможността за произволно отчитане на средствата по кредитите, който сметкоплан
от своя страна е бил в пълно съответствие с приложимата нормативна уредба – МСС
30, МСС 32, МСС 39, НСС, Закон за счетоводството, Наредба № 3 за условията и
реда за изпълнение на платежните операции и използване на платежни инструменти
(така в приетата ССчЕ).
В подкрепа на изводите е и нормата на чл.422, ал.4 ГПК
(ДВ бр.86/2017г.), която изрично предвижда, че обратен изпълнителен лист не се
издава, ако установителният иск по чл.422 ГПК за оспорени вземания, за които е
била издадена заповед за изпълнение, е отхвърлен само поради неизискуемост на
вземането. В този смисъл издадената вече заповед и изпълнителен лист не се
обезсилват и такъв диспозитив решението на САС по т.д.№ 4250/2015г. няма.
Предвид изложените мотиви, настоящият съд намира, че
не е налице противоправно поведение на служители на банката в отчетността на средствата
по договора за кредит, нито в правилата за водене на банковите операции, поради
което не е налице осъществен деликт. Предсрочната изискуемост на процесния
кредит – този от 22.11.2007г., е бил осчетоводен по приетите за страната
стандарти, съответно наложените запори на банковите сметки на допусналия
неизпълнение кредитополучател С.Г.С. са били извършени въз основа на годно
правно основание – издаден и необезсилен изпълнителен лист.
При тези изводи, исковата претенция следва да се отхвърли
като неоснователна и недоказана.
Уместно е да се посочи, че претендираните вреди,
представляващи такива от обявена предсрочна изискуемост по други съществуващи
кредити с получател ищцата, не се установява да са в пряка причинно-следствена
връзка от поведение на банката ответник, нито се доказва размерът на евентуално
претърпените имуществени вреди.
Съдът намира за нужно да посочи, че делото е било
обявено за решаване в проведеното на 13.06.2023г. съдебно заседание, протекло с
личното участие на ищцата С.Г.С.. След приключване на съдебното заседание са
постъпили в деловодството на състава два броя молби от ищците с дата
13.06.2023г., за които не е съобщено на заседанието, с искане да им бъде
предоставена правна помощ. Така постъпилите молби не налагат възобновяване на
производството, поради тяхната неоснователност. Ищцата е адвокат по професия,
като изрично с определение на съда от 02.01.2020г. правна помощ по чл.95 ГПК за
този ищец е била отказана. Определението е потвърдено с определение на САС по
ч.т.д.№ 908/2020г. Не са налице обстоятелства, които да налагат ревизия на акта.
Ищцата е поела да се представлява сама в производството, като е поставяла
задачи на вещото лице и е указвала въз основа на какви документи да работи.
Запозната е с постъпилото заключение най-късно на 28.03.2023г., когато е
поискала в съдебно заседание изслушването на вещото лице да бъде отложено,
поради непредставяне на заключението в срок. Едва на 13.06.2023г. се заявява
искане за правна помощ за изясняване съдържанието на заключението, макар същото
да е ясно и да не съдържа обстоятелства, неизвестни за страната. Ищецът С.И.С.
лично е подал исковата молба. На същия веднъж е била допускана правна помощ
(определение от 02.01.2020г.), която е отказал, поради упълномощаване на друг
адвокат, като едва с молбата от 13.06.2023г. е указано оттегляне на
пълномощията от него, поради това, че страната не е узнала за експертизата от
пълномощника си. Упълномощаването на адвокат не отнема правото и не освобождава
от задължението ищеца сам да проверява делото и да бъде добросъвестен. Заключението
е входирано още на 23.03.2023г., което предполага достатъчно време за
запознаване с него. По изложените причини, искането не се уважава и делото не
се възобновява.
По разноските
При този изход на спора по делото ищците следва да
заплатят на ответника сумата от 600.00 лева, от които 200.00 лева депозит за
вещо лице и 400.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено по чл.25,
ал.2 НЗПП с оглед броя и цената на предявените искове и проведените процесуални
действия.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският градски съд, Първо гражданско отделение, I-6 състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищците С.Г.С., ЕГН **********, и С.И.С., ЕГН **********,***,
за допускане на правна помощ, съгласно молба от 13.06.2023г., като
неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявените от С.Г.С.,
ЕГН **********, и С.И.С., ЕГН **********,***, срещу „Б.Д.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, искове по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 1299744.37 лева - обезщетение за причинени имуществени
вреди от противоправно поведение на служители на банката ответник, изразяващо
се в неправилно водене на счетоводството и банковите операции по договор за
кредит от 22.11.2007г., сключен със С.Г. С., довело до предсрочна изискуемост
на други договори за кредит на ищците, ведно със законната лихва от
11.06.2018г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявените от С.Г.С.,
ЕГН **********, и С.И.С., ЕГН **********,***, срещу „Б.Д.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, евентуални искове по чл.49 вр. чл.45 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от
противоправно поведение на служители на банката ответник, изразяващо се в
неправилно водене на счетоводството и банковите операции по договор за кредит
от 22.11.2007г., сключен със С.Г. С., довело до предсрочна изискуемост на други
договори за кредит на ищците, по които ищците са заплатили сумите: 65027.00
лева, заплатена чрез служебно инкасо,
която се търси ведно със законната лихва от 09.02.2010г. до
окончателното плащане; 143505.00 лева – събрани суми по изп.д.№ 13/2011г. на
ЧСИ Д., образувано по искане на „Уникредит Булбанк“ АД, ведно със законната
лихва от 10.10.2011г. до окончателното плащане; 65000.00 лева – недължимо заплатени
на „ТБ В.“ АД суми по изп.д.№ 377/2014г. на ЧСИ М., ведно със законната лихва
от 30.09.2015г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, С.Г.С., ЕГН **********,
и С.И.С., ЕГН **********,***, да заплатят на „Б.Д.“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, сумата 600.00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта, с
която е отхвърлено искането по чл.95 ГПК решението има характер на определение
и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на ищците.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия:
(Гергана
Троянова)