Решение по дело №423/2019 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е 

№

гр. Плевен, 18.09.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:     

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

                             ЧЛЕНОВЕ:1. РЕНИ СПАРТАНСКА                                                                      2.Мл.съдия СИЛВИЯ ДАСКАЛОВА

                                                            

при секретаря Александра Сергева, като разгледа докладваното от мл. съдия Даскалова  в.гр.д. №423 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 77  от 02.05.2019г., постановено по гр.дело №79/2019г. по описа на Районен съд-Левски, съдът е отхвърлил  като неоснователен предявеният  от Л.Е.Г. ***, ЕГН ********** против Е.Д.Г. ***, ЕГН ********** иск с правно основание чл. 144 СК да заплаща на пълнолетния си син Л.Е.Г. по 250 лв. месечна издръжка, считано от 21.12.2018 г. датата на навършване на пълнолетие до настъпване на условия за прекратяване или изменяне на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба  от Л.Е.Г., в която  се излагат съображения, че постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че месечната помощ  в размер на 930 лева и личната пенсия от 150,70 лева служат единствено за задоволяване на основните и специфични потребности, предвид заболяването му. Посочва се, че въззиваемият Е.Г.  не е наясно какъв ресурс е необходим на лице с такова заболяване, за да има възможност за учи и да се социализира. Излагат се доводи, че съдът е обсъждал само възможностите на въззиваемия, като е взел предвид низходящите му и получаваните доходи, без да обсъжда имуществено състояние на въззивника и дали последният има брат или сестра. Твърди се, че майката на Л.Г. е присъствала  в проведеното пред районния съд заседание, но не е  била допусната като свидетел. Отправено е искане към ОС-Плевен да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск.

         В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Е.Г., чрез адвокат Е.Р. ***, в който се поддържа, че решението на РС-Левски е правилно и законосъобразно. Изложени са доводи, че въззивната жалба е недопустима и неоснователна. Сочи се, че е недопустима, тъй като не е подписана от лицето, сочено за нейн подател. Отправено е искане към ОС-Плевен въззивникът  Л.Е.Г. да бъде задължен да се яви лично в съдебното заседание пред въззивната инстанция,  и да заяви изразил ли е  воля да бъде  депозирана въззивната жалба  и подписал ли е същата собственоръчно. Развити са съображения, че въззивната жалба  е неоснователна, тъй като съдът е изследвал всички релевантни обстоятелства по делото, както и всички относими наведени от страните доводи. Посочва се, че въззивникът не е отправял искане към първоинстанционния съд да бъде изследван въпросът има ли брат и сестра, както и че в съдебното заседание не се е явил нито Л.Г., нито негов представител, нито свидетел, който да бъде разпитан.  В тази връзка се поддържа, че искането на въззивника за допускане до разпит на майка му е преклудирано. Акцентирано е, че въззиваемият получава заплата, която не е достатъчна да задоволи неговите нужди  и на семейството му, в което има две малолетни деца.  Отправено е искане до Окръжен съд-Плевен първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден изцяло. Претендират се разноски.

         С Определение №828/07.06.2019г., постановено по в.гр.д. №423/2019г. по описа на ОС-Плевен, настоящият въззивен състав е оставил без уважение  направеното  с въззивната жалба доказателствено искане за допускане и разпит на свидетел-майката на въззивника Л.Е.Г., като преклудирано и е задължил  въззивника  Л.Е.Г.  да се яви лично в открито съдебно заседание и да заяви изразил ли е  воля да бъде  депозирана въззивната жалба  и подписал ли е същата собственоръчно.

В проведеното пред въззивния съд заседание на 19.06.2019г.  въззивникът  Л.Е.Г., нередовно призован не се явява и не се представлява. Пълномощникът на въззиваемата страна -адвокат Е.Р. *** прилага пълномощно на адвокат М.М. от АК-Плевен, упълномощена от Л.Г., като заявява, че адвокат М.  е отишла на погребение. Адвокат Е.Р. оттегля направеното искане във въззивната жалба за лично явяване на Л.Г. и направеното оспорване на подписа му  на въззивната жалба.

В проведеното пред въззивния съд заседание на 04.09.2019г.  въззивникът  Л.Е.Г., редовно призован не се явява и не се представлява.

         В проведеното пред въззивния съд заседание на 04.09.2019г.  въззиваемият Е.Д.Г., редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Е.Р. ***, която поддържа писмения отговор на въззивната жалба по изложените в него съображения. Посочва, че предвид събраните по делото доказателства за доходите на Л.Г. в размер на ежемесечна сума от 1080,70 лева-пенсия и помощи,  нуждите на въззивникът са задоволени. Развива доводи, че въззиваемият Е.Г. получава месечна заплата  в по-нисък от 1000 лева размер, с която трябва да  издържа четиричленно семейство, сред което две малолетни деца. Допълва, че учебната 2018/2019 година е вече  приключила и няма данни въззивникът  Л.Г. да е записан  за следваща учебна година.   Отправено е искане до Окръжен съд-Плевен първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден изцяло. Претендират се разноски.

Плевенски окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените във въззивната жалба доводи, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката относно правилността на първоинстанционното решение, той е ограничен от релевираните в жалбата доводи.

  Въззивната жалба  е подадена в срока по чл. 259, ал.1  ГПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество, съобразно наведените във въззивната жалба доводи, решението на Районен съд-Левски е правилно и законосъобразно.

Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е между страните, че въззивникът Л.Е.Г., роден на ***г.  е син на Е.Д.Г. и М.Л.В.. Приложено е копие на удостоверение за раждане на Л.Г..

Не се спори между страните и се установява от копие на  съдебно решение №61/05.06.2015г., постановено по гр.д.№ 113/2015г. по описа на РС-Левски, че на осн. чл. 150 СК  е изменен определеният  по гр.дело №268/2004г. по описа на РС-Левски размер на издръжка от 80 лева, като Е.Д.Г. е осъден да заплаща на непълнолетното дете Л.Е.Г. месечна издръжка в размер на 150 лв., платима със съгласието на  неговата майка и законен представител М.Л.В., считано от 25.03.2015г. до настъпване на причини за нейното изменение  или прекратяване , ведно със законната лихва  за забава върху всяка просрочена вноска. За разликата над сумата от 150 лева до първоначално предявената сума от 200 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.

Установява се от копие на  служебна бележка от дата 11.01.2019г.,   че Л.Е.Г. е ученик в 12 клас през учебната 2018/2019г. в СУ „***“ гр. Левски.

Установява се от   копие на Експертно решение  на ТЕЛК №0857/16.03.2017г., че Л.Е.Г.  е с водеща диагноза епилепсия, като му е определена 94 % т.н.р. без чужда помощ.

Установява се от копие на удостоверение за раждане, че Е.Д.Г. е баща на Д.Е.Г., родена на ***г.

Установява се от копие на удостоверение за раждане, че Е.Д.Г. е баща на А. Е.Г., роден на ***г.

Установява се от Удостоверение  Изх. №22-162/06.03.2019г., че Д.Е.Г. е ученик в пети клас през учебната 2018/2019г. в  ОУ „Максим Горки“ гр. Левски.

Установява се от Удостоверение  Изх. № РД 01-043/06.03.2019г., че А. Е.Г.  е  записан в подготвителна група  за задължителна предучилищна  подготовка за  учебната 2018/2019г. в  Детска градина  „***“ гр. Левски.

Установява се от Удостоверение  Изх. № 1289/06.03.2019г. от ФЗ „***“ ООД с. ***, че Е.Д.Г. работи по трудово правоотношение и е получил средни нетни месечни доходи  в размер на 964,91 лева за периода месец 02.2018г. до месец 01.2019г.

Установява се от Удостоверение   за текущо задължение по кредит Изх. № 3046/07.03.2019г. от ***(***), че  задължението на Е.Д.Г.  по паричен кредит е в  размер на 8471,56 лева, като е приложено и копие на договор за потребителски паричен кредит.

Установява се от Справка от Дирекция за социално подпомагане-Левски Изх. №1504-11-00-0412/14.03.2019г., че Л.Е.Г.  се подпомага по реда и условията на чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца, като същите се изплащат на  родителя за отглеждане на  дете с трайно увреждане  до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, които са в  размер на 930 лева месечно.

Установява се от Справка от Национален осигурителен институт, Териториално поделение – Плевен, Изх. №1056-14-203/25.03.2019г., че Л.Е.Г.  получава лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал.1 КСО  в размер на 150,70 лева.

Установява се от свидетелските показания на Ц.В.В., че Е.Г. живее във фактическо съжителство с М.Н., като имат две малолетни деца. Свидетелят Ц.В. посочва, че Е.Г. работи в населено място на 20 км разстояние от гр. Варна, докъдето се придвижва с автомобил втора употреба. Заявява също така, че М.Н. не работи и  е студент. Свидетелят излага също, че й е известно, че само Е.Г. издържа финансово семейството, като има банков заем, а заплатата му не покрива семейните нужди. Сочи също, че й е известно, че Е.Г. има дете от предходна връзка, за което редовно е внасял издръжка.

Предвид така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира от правна страна следното:

Предмет на разглеждане пред Районен съд – Левски е иск с правно основание чл. 144 СК.

Съгласно  чл. 144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Тази издръжка обаче не се дължи безусловно, както задължението на родителите за издръжка на непълнолетни деца по чл. 143, ал. 1 СК, защото законът предвижда, че издръжка на пълнолетни деца се дължи, ако родителите могат да я дават без особени затруднения.

Спорен е въпросът може ли въззиваемият Е.Г. да дава издръжка на своето навършило пълнолетие дете Л.Г.  без същата да съставлява особено затруднение за въззиваемия.

От представените по делото доказателства се установява, че въззиваемият реализира доходи от трудово правоотношение в средномесечен  размер на 964,91 лева. По делото има представени доказателства, че въззиваемият има задължение за издръжка към две  други лица - малолетните му деца Д.Е.Г. и А. Е.Г.. Също така се установява, че въззиваемият работи извън населеното място, в което живее семейството му, което предполага и допълнителни разходи, както и че същият е сключил договор за кредит, който изплаща.  Настоящият въззивен състав намира, че доходът на Е.Г., макар и в размер над минималната работна заплата, се явява недостатъчен за покриване на нуждите на семейството му. Задължението му  за издръжка  на двете малолетни деца е безусловно. Дали са налице особени затруднения или не, се преценява с оглед на материалните възможности на родителят, както и с оглед на наличието на други обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности. В случая реализираният средномесечен доход от Е.Г. не му позволява да дава издръжка без особени затруднения и би го поставил в невъзможност да осигури издръжка за себе си и за двете си малолетни деца, на които безусловно дължи такава.

В случая е безспорно, че Л.Г. страда от заболяване-епилепсия, което изисква специални грижи. Окръжен съд-Плевен намира за основателни възраженията на адвокат Е.Р. ***, че доходите, които Л.Г. получава месечно - лична социална пенсия за инвалидност по чл. 90а, ал.1 КСО  в размер на 150,70 лева и 930 лева месечно по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца, или общо 1080,70 лева месечно са в по-висок размер от реализираните от баща му, който  е задължен да полага издръжка  за  две малолетни деца.

Според общото правило, установено в чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна следва да докаже в процеса пълно и пряко онези обстоятелства, на които се позовава и от които черпи благоприятни последици за себе си. В случая са неоснователни възраженията във въззивната жалба, че първоинстанционния съд не  е събирал доказателства за материалното състояние и броя на членовете на семейството на Л.Г.. Л.Г. не е навеждал подобни доводи и възражения нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство. Предварителният доклад на РС-Левски, обективиран в Разпореждане №57/06.03.2019г. не е оспорен от Л.Г. и не е отправяно искане за неговото допълване, предвид разпределената доказателствена тежест. Настоящият въззивен състав намира, че РС-Левски е  приобщил нужната информация от Дирекция за социално подпомагане-Левски и от  Национален осигурителен институт, Териториално поделение – Плевен, от които е изяснено с какви  доходи е разполагал Л.Г.. Установява се от  справките от горепосочените институции, че тези доходи са в общ по-висок размер от получаваното от въззиваемия трудово възнаграждение.

Две от предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл. 144 от СК са изпълнени -  ищецът учи редовно в средно учебно заведение (към датата на подаване на исковата молба пред РС-Левски) и не е навършил 20 годишна възраст. Не са налице предпоставките - пълнолетния син на ответника да не може да се издържа от доходите си и родителя да може да дава издръжката без особени затруднения.

Основателно е възражението на адвокат Е.Р. ***, че учебната година 2018/2019 вече е  приключила и по делото не са ангажирани никакви доказателства,  от въззивника, че е записан за следваща учебна година.

Предвид гореизложеното, и тъй като Районен съд – Левски е достигнал до същите фактически и правни изводи, както въззивната съдебна инстанция, обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед изхода на правния спор пред настоящата въззивна съдебна инстанция, на основание чл.78 ГПК Л.Е.Г., ЕГН **********  следва да бъде осъден да заплати сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата въззивна инстанция на Е.Д.Г., ЕГН **********  в размер на 300 (триста) лева, които не са прекомерни, с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от гореизложеното, Плевенски окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 77  от 02.052019г., постановено по гр.дело №79/2019г. по описа на Районен съд-Левски, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА на осн. чл.78 ГПК Л.Е.Г., ЕГН ********** да заплати  на  Е.Д.Г.,  ЕГН ********** направените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата въззивна  инстанция в размер на 300 (триста) лева.

РЕШЕНИЕТО  не  подлежи на касационно обжалване пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                             2.