О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………../….....02.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно търговско дело № 171 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 77008/22.11.2018г., подадена от Р.П.Й.,
ЕГН: ********** ***, срещу
решение №4438/06.11.2018г., постановено по гр.д. № 834/2018г. на ВРС, с което е признато за установено, че дължи на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: град София, бул. Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, суми, присъдени в издадената срещу него
заповед №9830/01.12.2017год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №18180/2017год. на 20-ти състав при ВРС, а именно:
762.53лв. главница по договор за паричен заем №1758850/15.01.2013год.;
344.37лв. договорна лихва за периода от 23.02.203год. до 14.06.2013год. /падеж
на последна погасителна вноска/; 10лв. такса разходи; 369.48лв. лихва за забава
за периода от 23.02.203год. до датата на подаване на заявлението в съда -
30.11.207год., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.11.2017год.
до окончателното погасяване на дълга.
В
жалбата въззивникът е навел твърдения, че решението е
неправилно, немотивирано и незаконосъобразно. Твърди се, че задължението не е
съществувало към датата на сключване на договора за цесия, поради което не е
надлежно прехвърлено. Въпреки, че договорът е рамков и урежда прехвърляне и на
възникнали впоследствие вземания, това не изключва задължителният елемент на
чл.99, ал.3 от ЗЗД за тяхното изрично потвърждаване, каквото в случая не е налице,
тъй като представеното по делото касае вземанията, индивидуализирани в
Приложение 1/16.11.2010г., но не и тези, описани в Приложение 1/01.04.2014г.,
където фигурира процесното задължение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата като
неоснователна. Поддържа, че легитимацията му произтича от рамков договор за
цесия, в който е предвидено, че индивидуализацията на прехвърлените вземания се
извършва със съставянето на приложение под формата на електронен документ,
което е неразделна част от договора и има силата на допълнително споразумение. Процесното вземане е включено в представения по делото
заверен препис от приложение 1/01.01.2014г. към договора за цесия, което
представлява възпроизвеждане на хартиен носител на подписан електронен
документ. Доколкото представеният препис не е оспорен от ответната страна по
реда на чл.184, ал.1, изр. второ от ГПК, същият има
значението на носител, обективиращ подписан частен
документ. Изискването на чл.99, ал.3 от ЗЗД за потвърждаване на цесията от цедента урежда помощно право за
улесняване на новия кредитор при събиране на вземането и е продължение на
правилото, че цедентът отговоря по отношение на цесионера за съществуването на прехвърленото вземане, не и
за платежоспособността на длъжника.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни
изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални
нарушения във връзка с доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното производството да се предоставя възможност за
предприемане на процесуални действия от страните, поради релевирани
нарушения съдопроизводствените правила;
доказателствени искания не са направени.
Предвид
допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и
редовна въззивна жалба вх.№ 77008/22.11.2018г.,
подадена от Р.П.Й., ЕГН: ********** ***,
срещу решение №4438/06.11.2018г., постановено по гр.д. № 834/2018г. на ВРС, с
което е признато за установено, че
дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ”ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: град София, бул. Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, суми, присъдени в издадената
срещу него заповед №9830/01.12.2017год. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №18180/2017год. на 20-ти състав при ВРС, а
именно: 762.53лв. главница по договор за паричен заем №1758850/15.01.2013год.;
344.37лв. договорна лихва за периода от 23.02.203год. до 14.06.2013год. /падеж
на последна погасителна вноска/; 10лв. такса разходи; 369.48лв. лихва за забава
за периода от 23.02.203год. до датата на подаване на заявлението в съда -
30.11.207год., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 30.11.2017год.
до окончателното погасяване на дълга.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 13.03.2019г. от 15,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис
от настоящото определение, като на въззивника се
връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на
СТРАНИТЕ за
възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по
медиация, разположен
на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Н.В..
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.