Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
15.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и шести юни януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10114/2018
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И.С.С. - Л., с която са предявени срещу З.Л.И. АД искове с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ, както следва:
за сумата от 58000 лв., представляваща неплатена част
от обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.07.2016
г.,
за сумата от 112 лв., представляваща обезщетение за
имуществени вреди.
иск в правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от
1152,37 лв., представляваща лихва за забава върху изплатеното от застрахователя
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в общ размер от 13755 лв. за
периода 17.06.2017 г. – 13.04.2018 г.
Претендира законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вредии от 17.06.2017 г., а върху обезщетението за имуществени
вреди – от исковата молба.
Ищцата твърди, че е пострадала при ПТП, настъпило на 25.07.2016
г., в резултат на което е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания,
както и имуществени вреди – разходи за лечение.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер,
твърди, че е платил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12000 лв. и
за имуществени – в размер на 1755 лв., които в пълна стелен са погасили
вземането на ищцата за застрахователно обезщетение. Позовава се съпричиняване
от страна на пострадалата поради непоставяне на предпазен колан. Претендира
разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ:
С определение от 11.04.2017 г. е
одобрено споразумение по НОХД №1048/2017 г. на РС – Варна, Р.Р.М. е признат за
виновен в това, че на 25.07.2016 г. на пътя между с. Шкорпиловци и с. Старо
Оряхово, обл. Варна, при управление на лек автомобил „Опел“ с рег. №WUV118, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20, ал.2 ЗДвП, поради движение с несъобразена скорост причинил на И.С.С. – Л.,
като пътник в насрещно движещ се автомобил, средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на дясната петна кост, обусловило трайно затруднение на
движението на десния долен крайник за срок от 2,5-3 месеца.
Съгласно чл.
300 ГПК влязлата в сила наказателна присъда е задължителна за гражданския съд
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца. Поради това, настоящият състав е обвързан от приетото от наказателния
съд, във връзка с настъпването на увреждането, механизма, по който се е
осъществило, неговото авторство и причинените съставомерни последици.
От представените медицински документи и заключението
на комплексната експертиза в медицинската й част се установява, че в резултат
на произшествието ищцата е получила следните увреждания: счупване на дясната петна кост, контузия на гръдния кош, контузия на
корема с кръвонасядания на предната коремна стена. На 07.06.2017 г. е установена коремна херния на мястото на стар оперативен
белег, която би могла да бъде получена от травмата на предпазния колан при
процесното ПТП. На 25.07.2016 г. ищцата е приета за лечение в болница „Св.
Анна“ – гр. Варна, поставена й е гипсова превръзка за обездвижване на счупената
кост на петата, а на 28.07.2016 г. е постъпила в болница „Пирогов“ – София,
където на 29.07.2016 г. й е извършена операция – открито наместване на
счупената кост на дясната пета и фиксация с метална пластина и винтове. На
01.11.2016 г. е започнала рехабилитация – за срок от 30 дни, а на 08.11.2016 г.
е приета в болница за извършване на рехабилитацията в болнични условия. Пострадалата е претърпялa болки с голям интензитет непосредствено след произшествието
за 2 седмици, а впоследствие затихващи за срок до един месец. Болките са били
интензивни и в периода на рехабилитацията. За срок от около 6 месеца ищцата не
е можела да се придвижва сама и да се самообслужва, като в този период е
ползвала помощ от близки. Коремната херния е причинила болки с умерен
интензитет. Към момента здравето на ищцата не е възстановено – има ограничение
на движенията на петата и дясната глезенна става с 20%, има подувания и болки в
десния глезен при ходене и умора. Според вещото лице до изваждане на металните
импланти не може да се даде прогноза дали състоянието на ищцата ще се подобри.
От показанията на свидетеля Ж.Л.–
съпруг на ищцата, се установява, че след катастрофата ищцата е имала
изключително силни болки, в продължителен период след операцията е била
неподвижна – на легло, а след това в период от 3 месеца се е придвижвала с
проходилка и не е излизала от вкъщи. Непосредствено след отшумяване на синините
са забелязали подуването в корема, което впоследствие е диагностицирано като
херния. Поради установяване на онкологично заболяване, лечението на хернията се
е забавило. От катастрофата са й останали емоционални последици – нарушения в
съня, силна тревожност когато тя или нейни близки се налага да пътуват.
По изложените съображения съдът
намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между
деянието и вредите. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Опел“ с рег. №WUV118, което наказателният съд е приел
за противоправно. От споразумението, одобрено от наказателния съд, представените
медицински документи, заключението на съдебно-медицинската експертиза и
показанията на свидетелят Лозанов се установи причинната връзка между
получените от пострадалата травматични и психологически увреждания и
произшествието. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен
от водача Р.Р.М. при управление на лек автомобил „Опел“
с рег. №WUV118.
Установява се по делото, че е
налице полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника
и делинквента, действаща към момента на произшествието. Поради това съдът
приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е
задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По изложените съображения в полза
на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – броя и вида на уврежданията; интензитет и продължителност на
болката; период на възстановяване; необходимостта от чужда помощ. Ищцата и
получила счупване на кости в дясната пета и контузии по тялото и в продължение
на месеци е била обездвижена – първо на легло, а после - вкъщи. Болките й са
били с висок интензивност в първите дни след произшествието и в началото на
рехабилитацията. При съобразяване на посочените критерии съдът намира, че
справедливото обезщетение е в размер на 35000 лв. Размерът на обезщетението
основно е обусловен от продължителното лечение на травматичните увреди от
произшествието, както и липсата на пълно възстановяване към настоящия момент,
въпреки, че възстановяването не е невъзможно – прогнозата не може да бъде
дадена, доколкото не са извадени металните импланти от счупената кост.
Основателна е претенцията за
имуществени вреди в размер на 112 лв. – от писмените доказателства и
медицинската експертиза се установява, че разходите са извършени за лечение на
процесните увреждания.
Възражението за съпричиняване е
неоснователно. От комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза
се установява, че към момента на настъпване на произшествието ищцата е пътувала
като пътник в лек автомобил „Опел Вектра“, движил се с посока от гр. Варна към
с. Шкорпиловци. Делинквентът, управлявал лекия автомобил „Опел Астра“, се
движил срещуположно, на десен завой навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил
челно лекия автомобил „Опел Вектра“. При настъпване на произшествието ищцата,
като пътник във предната дясна седалка, е била с поставен предпазен колан.
Поради това съдът приема, че ищцата не допринесла за настъпване на
произшествието или вредите.
Съдът като
съобрази изплатените обезщетения, намира че искът за неимуществени вреди следва
да се уважи до сумата от 23000 лв., а искът за имуществени вреди – в пълния
предявен размер от 112 лв.
Основателно
е искането за присъждане на законната лихва. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ
ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента лихви
върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано от
датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. По делото е приложена молба с вх. № на ответника от 26.05.2017 г., с
която ищецът
го е уведомил за извършено ПТП и за претенцията си за плащане на обезщетение. С
оглед диспозитивното начало, на ищеца следва да се присъди законната лихва
върху дължимите обезщетения, считано от 17.06.2017 г.
Основателна
е претенцията по чл.86 ЗЗД за дължимата лихва за забава върху платеното на
13.04.2018 г. обезщетение в размер на 12000 лв. за имуществени вреди и 1755,60
лв. за имуществени вреди. Както вече бе посочено, ответникът дължи лихва от
момента на уведомяването си, поради което в полза ищеца е възникнало вземане за
законната лихва върху главница от 13755,60 лв. за периода 17.06.2017 г. –
13.04.2018 г. в размер на 1150,11 лв.
По
разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските за такси за
документи, съразмерно с уважената част от исковете – за сумата от 30,30 лв.
На процесуалния представител на ищеца следва да се
присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 911,85 лв. адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 354,36 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част
от исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 1020 лв. – държавна такса,
както и сумата от 200 лв. разноски по делото.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:Ж.Л., да заплати на И.С.С. - Л., ЕГН**********,
както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата
от 23000 лв., представляваща
обезщетение на
неимуществени вреди – болки и страдания от произшествие, осъществено на 25.07.2016
г., заедно със законната лихва от 17.06.2017
г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата
от 112 лв., представляваща обезщетение на имуществени
вреди – разходи за лечение от произшествие, осъществено на 25.07.2016 г., заедно
със законната лихва от 17.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата,
на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 1150,11 лв., представляваща
лихва за забава върху главница от 13755,60 лв. за периода 17.06.2017 г. –
13.04.2018 г.,
на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 30,30 лв.,, представляваща съдебни
разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата до пълния предявен размер от 58000 лв.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:Ж.Л., да заплати
на адв. И. Н.И. – С., ЕГН:**********, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 944,85 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА И.С.С. - Л., ЕГН**********,
да заплати на З.Л.И. АД, ЕИК:Ж.Л., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 354,36 лв., представляваща
съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Л.И. АД, ЕИК:Ж.Л., да заплати
по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 1020 лв. – държавна такса и сумата от 200 лв. – разноски
по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: