Решение по дело №302/2024 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 235
Дата: 6 юни 2024 г. (в сила от 5 юни 2024 г.)
Съдия: Галина Магардичиян
Дело: 20244500500302
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 235
гр. Русе, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Йордан Дамаскинов
Членове:ГА.на Магардичиян

Васил Петков
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от ГА.на Магардичиян Въззивно гражданско
дело № 20244500500302 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
А. С. Т. чрез пълномощника си адв. Н. Т. обжалва Решение № 113 от
01.02.2024г, постановено по гр.д.№ 1137/23 по описа на РРС. Счита
решението за неправилно, незаконосъобразно, немотивирано, постановено
при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Счита, че в хода на първоинстанционното производство съдът е допуснал
нарушение на процесуалните правила като е допуснал и изслушал
свидетелите на ищцовото дружество, тъй като същите са недопустими на
основание чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Отделно от това показанията на свидетелите
били противоречиви и дадени от лица, които съдът следвало да цени
съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК. Съдът не е изложил мотиви защо
цени тези доказателства. Иска от въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
Претендира разноските, направени в двете съдебни инстанции.
Въззиваемият „Барту енерджи“ЕООД чрез пълномощника си в писмен
отговор счита въззивната жалба за неоснователна, а постановеното от
първоинстанционния съд решение за правилно. Претендират се разноските
по делото.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
По делото не е спорно, че между „Барту инерджи“ЕООД със седА.ще и
1
адрес на управление гр.Д., обл.С.и А. С. Т. е сключен договор, по силата на
който дружеството се е задължило да достави и монтира на Т. отоплителна
термопомпа, за което е съставена проформа фактура от 28.07.2022г за сумата
от 8 000лв. Т. е изплатил сумата от 4000лв на 23.08.2022г, за което по делото е
представено платежно нареждане и извлечение от сметка.
Спорно по делото е дА. дружеството е доставило на Т. термопомпата,
предмет на сключеният между тях договор и дА. последният дължи остатъкът
от продажната цена в размер на 4000лв.
По делото са събрани две групи доказателства- свидетелите на
ищцовото дружество сочат, че А. Т. със собствено превозно средство е взел
термопомпата от дружеството и я е закарал в дома си в гр.Г.. След това на
14.10.2022г Б.М., заедно със св.Т. ХА.л и св. Е.М. отишли в дома на Т. и
монтирА. термопомпата като преди това направили стойка от винкел върху
която да я монтират, за което пробивА. и стената. По искане на св.М. Т.
закупили от железарията ВиК части, които били необходими като тези части
Т. не заплатил в магазина, а поискал да му ги дадат, а той след това да
заплати. Първият ден не могли да завършат целия монтажа, затова отишли на
другия ден когато Т. не бил в дома си, а там била само жена му. Той се обадил
на приятели да донесат циркулационна помпа. Те обаче не били подходящи
затова св.М. заедно със съседа на Т. отишли в железарията, където съседът
купил необходимата за Т. помпа, която била електрическа. След като я
сложили я пуснА.. Наложило се да отидат и за трети път, за да се изкара
въздуха. Тогава ходили Б.М. и св.Т. ХА.л.
Втората група свидетели, посочени от ответника Т., сочат, че Б.М. и
св.Е.М. били в дома на Т., но само пробили дупки като подготовка за
поставяне на термопомпата, но нея не са я монтирА., а той се наложило да се
отоплява на пелети. СвМ., който е съсед на Т., е заявил, че изобщо не е
виждал майстори в дома на Т. и не е помагал на такива.
На първо място въззивният съд намира, че с разпита на свидетелите на
ищцовото дружество не е допуснато нарушение на процесуалните правила от
страна на първоинстанционния съд. Същите са допустими. В случая са
допуснати и установяват, че е нА.це изпълнение на сключеният между
страните договор за покупко-продажба и монтаж на термопомпа, не за
установяване съществуването на самия договор. Относно последният факт
между страните не съществува спор, че е сключен договор за покупка и
монтаж на термопомпа на стойност 8 000лв, за което е издадена и проформа
фактура, по който договор има и частично изпълнение от страна на А. Т. в
размер на 4 000лв.
На следващо място първоинстанционният съд правилно е ценил
събраните по делото гласни доказателства и е дал вяра на показанията на
свидетелите на ищцовото дружество. Техните показания са пространни и
непротиворечиви и съответстват на останА.те събрани по делото
доказателства, докато показанията на свидетелите на ответника са
противоречиви и непълни и правилно съдът не им е дал вяра. СвМ. твърди, че
в дома на ответника изобщо не са ходили майстори във връзка с
термопомпата, докато св. Х. М. и св.Г.И. заявяват, че са виждА. Б.М. и
св.Е.М. били в дома на Т., но къщите само били пробили дупки за поставяне
на термопомпа.
С оглед изложеното съдът намира, че първоинстанционният съд е
преценил правилно събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
2
съвкупност и правилно въз основа на тях е стигнал до извода, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от 4000лв, представляваща остатък от
доставена и монтирана отоплителна термопомпа, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 5925/22 по описа
на РРС. Решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде
потвърдено.
В тежест на жалбоподателя е адвокатско възнаграждение за адв.В. П. за
представителство на „Барту Енерджи“ЕООД във въззивната инстанция, на
основание чл.38, ал.2 ЗА, което съдът при съобразяване на правилата на чл.7,
ал.2, т. 2 от Наредба 1/04 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения определя в размер на 700лв.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 113 от 01.02.2024г, постановено по гр.д.
№ 1137/23 по описа на РРС.
ОСЪЖДА А. С. Т., ЕГН ********** от гр. Г., общ. В., обл. Р., ул. Х. Б.
№** да заплати на адвокат В. П. от АК- С., личен № *********, на основание
чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 700.00 лв, представляваща адвокатско
възнаграждение за представителство на „ Барту Енерджи“ЕООД във
въззивното производство
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3