Р Е Ш Е Н И Е
№ 21/27.06.2018г.
гр. Перник
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска
колегия,
На шести март
Година
2018
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:Капка Павлова
при секретаря Златка Стоянова_____________
и в присъствието на прокурора _______________________ като разгледа
докладваното от член съдията Капка Павлова, т. дело № 67 по описа за 2016
година, за да се произнесе взе предвид следното:
По изложените в исковата молба съображения ищцовата страна „Прокредит
банк (България)“ ЕАД моли да бъде признато за установено, че ответниците М.К.И., К.М.К. и М.М.К. дължат
солидарно на ищцовата страна следните суми: 57799,94лв. главница, дължима по
договор за земеделски кредит №***, 2734лв. наказателна лихва за периода
07.02.2014г.-25.03.2014г., 1115,73лв. просрочена лихва за периода 09.01.2014г.-
23.02.2014г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение до
окончателното й изплащане. За същите суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№ 2034/2014г. на ПРС. При условията на
евентуалност е предявен осъдителен иск за същите суми.
Ответниците са подали пространен отговор на исковата молба, с който я
оспорват и въвеждат редица възражения. Наред с тези по съществото на спора, се
сочи че исковата молба е нередовна, че претенцията е процесуално недопустима.
Алтернативно се излагат съображения за
неоснователност на иска,
включително и поради погасяването му по
давност. Направено е и възражение за прихващане със сума в размер на
25203,69лв., която се явява недължимо
платена от ответниците на ищеца за
периода 01.04.2012г. до 31.12.2014г. и за сумата 18270,17лв. също недължимо
платена от ответниците на ищеца за периода от 31.03.2014г. до завеждане на иска
до завеждане на исковата молба – 28.10.2016г.
В хода на процеса ответникът М.К.И. е починал и на негово място са
конституирани неговите наследници – ответниците К. и М. М.К. и Д.С.И..
На 28.08.2017г. искът против М. М.К. е оттеглен и производството против
този ответник е прекратено.
Ищцовата страна е подала допълнителна искова молба, с която поддържа
предявените искове.
Ответниците са подали отговор на допълнителната искова молба, който я
оспорват.
И двете страни претендират
разноски.
Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235
от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание.чл. 430, ал.1 и 2 от ТЗ, вр.
чл.79, ал.1 от ЗЗД чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК, както и чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Евентуалният иск е с правно основание чл. 430, ал.1 и 2 от ТЗ, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД .
Към настоящото дело е приложено ч.гр.д.№ №2034/2014г., образувано по
повод издадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК. Така подаденото заявление
е уважено и е издадена заповед за
изпълнение за сумите 76070,11лв. главница по договор за земеделски кредит от ***.
Анекс от ***, сумата 2734,27лв., представляваща наказателна лихва за периода
07.02.2014г. -25.03.2014г., сумата 1115,73лв., представляваща просрочена лихва
за периода от 09.01.2014г. до 23.02.2014г., сумата от 390,68лв. представляваща
дължима такса за текущо управление, съгласно т.3.2 от договора за кредит,
сумата 157,83лв., представляваща дължима такса застрахователна полица съгласно
т.7.3 т.7.4 от Договора за кредит ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда- 28.03.2014г.
до окончателното изплащане, както и за
1609,37 лв. държавна такса.
Тъй като главният иск е такъв по чл.422, ал.1 от ГПК, то предпоставка за
допустимост на същия е наличието на
издадена заповед за изпълнение на
парично задължение. В отговора на
исковата молба са направени възражения във връзка с валидността на издадената заповед за изпълнение като на първо място се твърди, че
тя е нищожна. Като основание за тази нищожност се сочи, че тя е издадена по
заявление, което противоречи на закона и добрите нрави, при превишаване на
правораздавателната власт на съда и а също и поради абсолютната й
неразбираемост и липса на мотиви. Освен това се сочи, че липсва валидно изразена
воля на съда, тъй като полученото от ответниците копие се състояло от два листа
и не може да се направи извод, че първият от тях, който не е подписан е свързан
с втория, който носи подпис., а що се
отнася да подписания такъв липсвали данни, че това е и именно подписът на съдията, посочен в
началото на заповедта.
Окръжният съд намира тези възражения за неоснователни. Видно от
приложеното ч.гр.д.№ 2034/2014г. на ПРС издадената по същото заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 от ГПК има ясно разбираемо съдържание. Същата е издадена
в рамките на правомощията на съда по
чл.411,ал.2 от ГПК и има нормативно изискуемото съдържание, което е закрепено в
чл. 412 от ГПК. Последната разпоредба не съдържа изискване заповедта за
изпълнение да има мотиви.
Неоснователни са и възраженията, че заповедта е нищожна, тъй като е издадена по заявление, което противоречи на
закона и добрите нрави. Заповедното производство е строго формално и при
осъществяване на правомощията си по същото, съдът извършва проверка чрез
преглед на документите от външна страна и дали същите установяват подлежащо на
изпълнение вземане.
Възраженията за нищожност на заповедта, свързани с вида на копието от
нея, връчено на ответниците не следва да се обсъждат, тъй като нямат отношение
към валидността на самата заповед, намираща се в кориците на ч.гр.д.№
2034/2014г.
В законоустановения двуседмичен срок длъжниците са подали възражение
против заповедта за изпълнение и на кредитора указано, че в следва да
подаде искова молба в едномесечен срок
от съобщението. Тези указания са спазени и исковата молба е заведена в преклузивния срок по чл. 415,ал.4 от ГПК. Предвид на това окръжният съд приема, че
производството е допустимо. Направените с
отговора на исковата молба възражения за нередовност на същата поради
факта, че е подписана от лице, което няма право да извършва банкова и търговска
дейност и поради липса на реквизитите по чл. 127 от ГПК са несъстоятелни. Исковата молба е подадена чрез
пълномощник, който може да осъществява процесуално представителство, което
включва и предявяване на иск. Освен това съдържа всички
данни, изискуеми от закона.
В исковата молба е посочено, че след издаването на заповедта за изпълнение
и изпълнителен лист длъжниците са платили доброволно сума в размер на
18 270,70лв. като са били сключени допълнителни споразумения от
29.04.2014г. и 26.11.2014г.
Ищцовото дружество основава претенциите си на твърденията, че на ***
между него и М.К.И. е сключен Договор за земеделски кредит № ***, с който на кредитополучателя
е отпуснат кредит за оборотни средства в
размер на 88 500лв. Уговорено е, че кредитът ще бъде погасен на 120
месечни вноски, а възнаградителната лихва ще се изчислява на база шестмесечния
EURIBOR + 8,75%, но не по-малко от 10,50% на годишна база на *** е подписан
Анекс 1 към този договор, съгласно който на банката е учредено допълнително
обезпечение чрез учредяване на реален залог върху движими вещи. Договорът е
подписан и от лицата К.М.К. и М. М.К. в качеството
им на съдлъжници. Неразделна част от договора са Общите
условия за кредитиране на „Прокредит банк (България)“ ЕАД като лицата, подписали договора са
декларирали, че са запознати със същите и с Тарифата на Банката.
Представените допълнителни споразумения към договора за кредит, сключени
след издаване на заповедта за изпълнение касаят единствено изплащането на част от дължимите суми и
сроковете за това без да се отразяват
на останалата част от задължението.
Чл.12 от Общите условия предвижда, че при нарушение на сроковете за
погасяване на главницата и лихвите по кредита, както и в случаите на обявена
предсрочна изискуемост на кредита кредитополучателят дължи наказателна лихва в
размер на 4% месечно. Съгласно чл.39 при непогасяване на падежа на една месечна
вноска, както и на което и да било задължение по договора, Банката може да направи кредита за предсрочно
изискуем.
Ведно от приложения протокол за
предсрочна изискуемост с дата 24.02.2014г.
при констатирано просрочие на плащане от 41 дни е взето решение кредитът
да бъде обявен за предсрочно изискуем. В ч.гр.д.№ 2034/2014г. на ПРС се
съдържат писма до М.М. и К.К., с които същите са уведомени, че за така
обявената предсрочна изискуемост. Същите са връчени чрез куриер като връчването
е оформено с товарителници. Ответниците са оспорили товарителницата за връчване
на М.М. с твърдение, че подписа на същата не е положен от това лице. В тази
връзка по делото е допусната съдебно- графическа експертиза, извършена от вещото
лице Е.К.. От заключението по същата се установява, че подписът на получател на
товарителница, с която е връчено писмото до М.И. не е положен от това лице.
Възраженията, направени с отговора на исковата молба, че отправените уведомления за предсрочна изискуемост са нищожни
актове са неоснователни, доколкото става
въпрос за изявление, изходящи от насрещната страна и ответниците не са
материалноправно легитимирани да възразяват относно евентуални пороци на
представителството или упълномощаването, тъй като те обвързват само представлявания.
По делото е допусната и изслушана съдебно- икономическа експертиза- първоначална
и допълнителна, изготвена от вещото лице В.П.. От заключението по същата се установява, че
кредитът е усвоен чрез превод по разплащателната сметка на М.М. на 31.08.2011г.
Вещото лице е отразило в табличен вид всички постъпили вноски, както и какво
точно е погасено с тях главница,
такса или лихва. Преди обявяване на кредита
за предсрочно изискуем са били налице две просрочени вноски - тази с дата
09.01.2014г. и тази с дата 10.02.2014г. Изчислени са също дължимите суми към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение, а именно 75031,26лв. редовна главница, 1048,85 лв.
просрочена главница, 1115,73лв. просрочена лихва, 2 734,27лв. наказателна
лихва, 390,68лв. такса за текущо управление и 157,83лв. такса застрахователна
полица. С допълнителното заключение са посочени внесените суми по сключените на
29.04.2014г. и 26.11.2014г. споразумения.
Към датата на проверката, извършена от вещото дължимата главница е в
размер на 55337,14лв., начислената просрочена лихва за периода 09.01.2014г.-25.03.2014г.
е 1115,73лв., 2734,27лв. начислена наказателна лихва за периода 2734,27лв.,
17 615,11 законна лихва и 6903,92 лв. съдебни разноски. За периода от
29.12.2016г. до 08.02.2017г. са погасени 2462,80лв. от главницата. Видно
от констатациите в заключението сумите
390,68лв. такса за текущо управление и 157,83лв. такса застрахователна полица вече
не се водят като дължими, поради което съдът приема, че те са били погасени с
внесените в периода между подаване на заявлението и депозиране на исковата
молба 18270,17лв. Няма данни на какво основание
се дължат 6903,92лв. съдебни разноски след като в заповедта за изпълнение
са отразени само 1609,37лв.
От удостоверение изх.№ *** на „Прокредит банк (България)“
ЕАД е видно, че на 11.01.2016г. М.К.М. е
внесъл сумата 300,84 лв., представляващи разноски по заповедно производство.
С оглед на такса събраните доказателства съдът приема, че безспорно между страните е сключен договор за
банков кредит. Същият не е потребителски такъв, поради не следва да се прави служебна
преценка дали противоречи на ЗЗП.
Ответниците са изложили твърдения за нищожност на същия, тъй като не
отговаря на изискванията на чл.10, ал.1 от ЗКИ, както и че липсва предписаната
от закона форма. Освен това е посочено, че с него се заобикаляне разпоредбата
на чл.11, ал.3 от ЗКИ, накърняват се добрите нрави, има невъзможен предмет.
Последното възражение са основава на разбирането, че договорът е сключен от лица,
които нямат съответното одобрение от БНБ да извършват Банкова дейност. Твърди
се също, че договорът е привиден, защото всъщност не представлява договор
за банков кредит, че липсва съгласие от
страна на ищеца, че е сключен без
представителна власт и при липса
на основание. Освен тава се сочи, че е
напълно неразбираем.
Съдът намира, че така направените възражения са неоснователни. При направената
по реда на чл. 23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ справка в ТР е видно, че в предмета на
дейност на ищцовото дружество е включена такава по предоставянето на кредити.
Същото е вписано в регистъра на БНБ за лицензираните кредитни институции, който е публичен. Договорът е
сключен чрез надлежно упълномощени лица като кредитополучателите нямат интерес
от релевирането на възражения във връзка
с представителството, тъй като то би засегнало само правната сфера на
представлявания. Не са налице каквито да било пороци на договора, които да
водят до неговата нищожност. Договорът има предмет – предоставянето на кредит, а
основанието за неговото сключване за кредитора е получаването на възнаградителната лихва като цена на
кредитния ресурс, а за кредитополучателя -
получаване на паричните средства за ползване.
Тъй като става въпрос за договор за банков кредит, то по силата на чл. 430, ал. 3 от ТЗ същият следва да бъде
сключен в писмена форма, която е такава за действителност. Това изискване също
е налице. С този договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на
срока.
От приетото и неоспорено от страните заключение се установява, че сумата по кредита е усвоена от ответника М.К.,
а следва да се посочи, че същият не се оспорва от ответниците. От експертизата
както беше посочено по-горе, е видно, че част от дължимата сума по кредита е погасена, като
включително има такова след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение.
По делото няма спор, че кредитополучателят не е заплатил две вноски по
кредита в уговорения срок. Предвид на това и в съответствие с разпоредбите на
чл. 60, ал.2 от ЗКИ и чл.38 и 39 от
Общите условия за кредитиране, неразделна част от договора следва да се приеме,
че в полза на кредитора е възникнало правото да
обяви кредита за предсрочно изискуем. По-горе бяха изложени съображения във връзка с възраженията
за „нищожност“ на протокола за обявяване на предсрочна изискуемост, като следва да се посочи също,
че това е вътрешен документ, съставянето на който е въпрос на организация на
самия кредитор и той не е предпоставка за възникването на право да бъде обявена
предсрочна изискуемост.
Що се касае обаче до уведомяването за обявена предсрочна изискуемост, то това се е осъществено само по отношение на ответника К.М.К. в качеството
му на съдлъжник.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че е налице е хипотезата на
чл.430, ал.1 и 2 от ТЗ – получен паричен заем като заемополучателят дължи
връщане на главницата по договора заедно със заплащане на цената на
предоставения паричен ресурс- начислената договора лихва, като на
уговорените наказателни лихви,
които имат характер на неустойка за забава. От събраните по делото доказателства
се установи частично плащане на дължимите суми поради което следва да се
приеме, че останалата част от тях са дължими. Предвид на това и релевираното в
тази насока възражение за погасяване на задължението – чрез плащане се явява неоснователно.
Искът за присъждане на наказателна лихва е с правно основание чл.92, ал.1
от ЗЗД. Налице е уговорка, че при забава в плащанията кредитополучателят ще
дължи наказателна лихва в размер на 4
% месечно. Предвид на това този иск е доказан
по своето основание, а с оглед заключението на
вещото лице – и по размер.
Възражението за погасяване на задълженията по давност е неоснователно, тъй
като не е изтекъл предвидения в закона срок, който за главното задължение е петгодишен, а за лихвата – тригодишен.
Съдът намира за неоснователно и възражението за прихващане на претендираните суми със заплатените от
длъжниците на банката суми в размер на 25203,69лв. внесена ответниците за
периода 01.04.2012г. до 31.12.2014г. и за сумата 18270,17лв. платена в за периода от 31.03.2014г. до завеждане на иска – 28.10.2016г., които според тях са платени
без основание. От приета по делото
съдебно- икономическа експертиза се установява какви суми са заплатени от
ответниците през този период и всички те са внасяни за погасяване на техни
задължения по договора за кредит, т.е установено е основание за тяхното плащане. Предвид на това
се налага и така направеният извод.
С оглед на изложеното, претендираните с исковата молба суми се явяват
дължими.
За ответникът К. К. задължението възниква въз основа на договора, с който той се е съгласил бъде
солидарно отговорен за всички задължения
по същия наред с кредитополучателя. Към него е отправено изявление, с което
кредиторът е обявил кредита за предсрочно
изискуем, което е произвело действие на изменение на договора. В следствие на
това изявление главницата става изискуема незабавно, а не както
е уговорено в договора –на 120 месечни вноски. Предвид на това по отношение на
него са налице предпоставките за уважаване на иска по чл.422, ал.1 от ГПК. Искът
обаче е основателен само за този размер от главницата, за който се установи, че
е дължим към датата на приключване на съдебното дирене. Още в искова молба е
направено твърдение, че след издаване на заповедта по чл.417 ГПК длъжникът е заплатил 18270,17лв., поради
което и същите не се претендират. От заключението по приетата съдебно- икономическа
експертиза се установи, че след
завеждане на делото са заплатени още 2462,80лв. и дължимата главница е в
размер на 55 337,14лв.
Следователно по отношение на този ответник следва да бъде признато
за установено, че дължи на „Прокредит
банк (България)“ ЕАД следните суми: 55337,14лв. главница, дължима по договор за
земеделски кредит №***, 2734лв. наказателна лихва за периода
07.02.2014г.-25.03.2014г., 1115,73лв. просрочена лихва за периода 09.01.2014г.-
23.02.2014г., както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение до окончателното й изплащане. Искът до
пълния му предявен размер за главницата от 57799,94лв. следва да бъде отхвърлен поради плащане.
К.К. ще следва да бъде осъден да заплати и направените разноски в
заповедното производство съобразно уважената част иска. От тях ще следва се приспадне заплатената от главния длъжник сума от 300,84лв. При това
положение дължимата сума за разноски по
заповедта за изпълнение е 885,23лв.
Предявеният против него евентуален иск следва да бъде оставен без
разглеждане.
По отношение на ответника Д.С.И.: Същата е наследник на кредитополучателя М.К.М. и следва да отговаря
дотолкова, доколкото исковите суми са дължими от наследодателя й и съобразно нейната
наследствена част. Тази част предвид разпоредбата на чл. 6 от ЗН е една трета.
Предвид установено от фактическа страна –че М.И. не е получил
уведомлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, то по отношение на него, респ.наследниците му не са налице
предпоставките за уважаване на иск по
чл.422, ал.1 от ГПК. Този извод следва с оглед обстоятелството, че предмет на
установителния иск е вземането по заповедта за изпълнение, а предпоставка за
издаване на такава е обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като именно
това е основанието на което кредиторът
се позовал в заявлението.
С оглед на това по отношение на нея следва да бъде разгледан предявеният
при условията на евентуалност иск за заплащане на описаните в исковата молба
суми. Тъй като исковата молба съдържа в себе си изявление за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, то следва да се приеме, че с получаването
й изявлението е произвело свето действие
за изменение на договора и всички суми по него са станали предсрочно
изискуеми. От подробно обсъдените по-горе доказателства следва извода, че от
правна страна е установено сключването на договор за заем между М.И. и
„Прокредит банк (България)“ ЕАД, както и че задълженията по същия са погасени
частично. Към момента на приключване на съдебното дирене са дължими сумите
55337,14лв. главница, 2734лв. наказателна лихва за периода
07.02.2014г.-25.03.2014г., 1115,73лв. просрочена лихва за периода 09.01.2014г.-
23.02.2014г., както и законната лихва върху главницата, считано в случая от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. И. следва да отговаря за по 1/ 3 от всяка
една от тях поради което и осъдителният иск с правно основание 430, ал.1 и 2 от ТЗ, вр. чл.79,
ал.1 от ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД следва да бъде уважен за 18445,71лв. главница, 911,42лв. наказателна
лихва за периода 07.02.2014г.-25.03.2014г., 371,91лв. просрочена лихва за
периода 09.01.2014г.- 23.02.2014г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата
молба -28.10.2016г. до окончателното й изплащане
Предвид изхода от делото и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят разноските за исковото производство съразмерно с
уважената част от иска. Същите са в размер на 4088,28лв. една трета от тях се
дължат солидарно от двамата ответници, а останалата част, която е в размер на
2725,72лв. се дължи само от ответника К. К..
Водим от гореизложеното Пернишкият окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК по отношение
на К.М.К. с ЕГН ********** с адрес ***, че същият дължи на „Прокредит банк (България)“
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Тодор Александров“
№26 следните суми: 55337,14лв. главница, дължима по договор за земеделски
кредит №***, 2734лв. наказателна лихва за периода 07.02.2014г.-25.03.2014г.,
1115,73лв. просрочена лихва за периода 09.01.2014г.- 23.02.2014г., както и
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение до окончателното й изплащане като част от тези суми -
19266,64лв. главница, дължима по договор за земеделски кредит №***, 911,42лв.
наказателна лихва за периода 07.02.2014г.-25.03.2014г., 371,91лв. просрочена
лихва за периода 09.01.2014г.- 23.02.2014г., както и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението се дължат солидарно с Д.С.И. с
ЕГН ********** и адрес *** , като ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Прокредит банк (България)“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.София,
бул. „Тодор Александров“ №26 против К.М.К. с ЕГН ********** с адрес *** до
пълния предявен размер за главницата от
57799,94лв. като неоснователен и
недоказан.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „Прокредит банк (България)“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Тодор Александров“
№26 против К.М.К. с ЕГН ********** евентуален иск за заплащане на сумите
55337,14лв. главница, дължима по договор за земеделски кредит №***, 2734лв.
наказателна лихва за периода 07.02.2014г.-25.03.2014г., 1115,73лв. просрочена
лихва за периода 09.01.2014г.- 23.02.2014г., както и законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Прокредит банк
(България)“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София,
бул. „Тодор Александров“ №26 против Д.С.И.
с ЕГН ********** и адрес *** иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК да бъде признато за установено, че същата
в качеството си наследник на М.К.И. с
ЕГН ********** *** дължи солидарно с К.М.К. с ЕГН ********** на ищеца сумите 19266,64лв.
главница, дължима по договор за земеделски кредит №***, 911,42лв. наказателна
лихва за периода 07.02.2014г.-25.03.2014г., 371,91лв. просрочена лихва за
периода 09.01.2014г.- 23.02.2014г., както и законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното
й изплащане като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА Д.С.И. с ЕГН ********** с адрес ***
в качеството й наследник на Д.С.И. с ЕГН ********** на основание чл.430, ал.1 и
2 от ТЗ вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД да заплати на „Прокредит банк (България)“ ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Тодор Александров“
№26 следните суми 18445,71лв. главница, дължима по договор за земеделски кредит
№***, 911,42лв. наказателна лихва за периода 07.02.2014г.-25.03.2014г.,
371,91лв. просрочена лихва за периода 09.01.2014г.- 23.02.2014г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба -28.10.2016г. до окончателното й изплащане, като тези суми се дължат
солидарно с К. М.К. с ЕГН ********** с
адрес ***.
ОСЪЖДА К.М.К. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Прокредит банк
(България)“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.София,
бул. „Тодор Александров“ №26 сумата 885,23лв. разноски, направени в заповедното
производство.
ОСЪЖДА К.М.К. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „Прокредит банк
(България)“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.София,
бул. „Тодор Александров“ №26 сумата 2725,72лв разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА К.М.К. с ЕГН ********** с адрес *** и Д.С.И. с ЕГН ********** с адрес *** да заплатят солидарно на „Прокредит
банк (България)“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Тодор Александров“ №26 сумата 1369,79.6лв..
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :