Номер 232606.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 06.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело
№ 20203100501606 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба вх. № 7447/28.01.2020г. от „Енерго-Про Продажби“ АД,
ЕИК ********* срещу определение № 644/13.01.2020г. по гр.д. № 13554/2019г. по описа
на ВРС, ХLIX-ти състав, с което на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК е допълнено
определение № 14348/01.11.2019г. по същото дело в частта за разноските, като на частния
жалбоподател са присъдени разноски в размер на 556.25 лв. – заплатено възнаграждение
за адвокат. По тази частна жалба е било образувано ч.гр.д. № 537/2020г. на ВОС-ГО.
В частната жалба са наведени доводи, че с обжалваното определение на частния
жалбоподател са присъдени разноски под формата на адвокатско възнаграждение в
минимален размер съобразно материалния интерес и Наредба № 1/2004г., без да е
отчетено, че Адвокатско дружество „Величков, Желязков и партньори“ е регистрирано по
ЗДДС. Заплатеният ДДС следва да се отчете като неразделна част от дължимото
възнаграждение, съгласно § 2а от Наредба № 1/2004г. Ето защо, върху присъдената сума
от 556.25 лв. следва да се начисли и ДДС в размер на 111.25 лв. или общо да се присъди
667.50 лв. с ДДС. Моли в тази връзка и на основание чл. 248, ал. 2 от ГПК да се допусне
изменение на определението, с което е допълнено предходно определение в частта
относно разноските. Претендира разноски за частното производство.
В отговор на жалбата, „Данивет“ ЕООД оспорва допустимостта на частната жалба
с довод за липса на правен интерес за частния жалбоподател от същата. Искането му по
чл. 248, ал. 1 от ГПК е било уважено, а изменение на определение постановено по реда на
чл. 248, ал. 1 от ГПК от първоинстанционния съд, каквото по същество е искането в
частната жалба в случая, е извън правомощията на въззивния съд. Моли поради
изложеното, частната жалба да се остави без разглеждане. Също моли за присъждане на
разноски.
Установявайки, че в обжалваното определение е допусната очевидна фактическа
грешка, съдът е прекратил производството по ч.гр.д. № 537/2020г. на ВОС-ГО и е върнал
делото на ВРС за провеждане на процедурата по чл. 247 от ГПК. Указал е на
дружеството-жалбоподател, че едва в случай, че в производството по отстраняване на
ОФГ, искането на ответника за присъждане на ДДС върху размера на адвокатското
възнаграждение бъде оставено без уважение, тогава за частния жалбоподател ще се
породи правото на жалба срещу неудовлетворителния за него правен резултат,
постановен с акта на първата инстанция.
Първоинстанционният съд е постановил определение № 7175/08.06.2020г. по гр.д.
№ 13554/2019г. по описа на ВРС, ХLIX-ти състав, като е поправил допуснатата в
диспозитива очевидна фактическа грешка, като в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД са
присъдени разноски в размер на 556.25 лв. с включено ДДС, представляващи заплатено
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК, каквато е
била формираната в мотивите воля на съда.
Постъпила е частна жалба вх. № 40536/25.06.2020г. от „Енерго-Про Продажби“
АД, ЕИК ********* срещу определение № 7175/08.06.2020г. по гр.д. № 13554/2019г. с
което е била отстранена допуснатата в определение № 644/13.01.2020г. очевидна
фактическа грешка, но не е бил променен резултата относно присъдените разноски,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с реалното начисляване на ДДС и
включване в размера. Върху разноските от 556.25лв., следвало да се начисли ДДС в
размер на 111.25лв. или общо разноските следвало да бъдат 667.50лв. с включено ДДС.
Изказва същите съображения за неправилност на определение № 644/13.01.2020г.,
поправено с определение № 7175/08.06.2020г., двете по гр.д. № 13554/2019г. на ВРС, като
тези в частна жалба вх. № 7447/28.01.2020г., по която е образувано ч.гр.д. № 537/2020г.
на ВОС-ГО. Моли се за изменение на постановеното от ВРС определение в частта за
разноските, като в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД бъдат присъдени разноски в
размер на сумата от 667.50лв. с включено ДДС. Претендира се присъждане и на сторените
в настоящото производство разноски. В случай, че бъде отхвърлена жалбата възразяват за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение,
съобразно минималния размер, определен по Наредба № 1/09.04.2004г. По тази жалба е
образувано настоящото ч.гр.д. № 1606/2020г. на ВОС-ГО.
В писмен отговор на частната жалбата „Данивет“ ЕООД оспорва допустимостта й,
намирайки я недопустима. Насрещната страна е поискала поправка на допусната
очевидна фактическа грешка и съдът е уважил молбата, така, че липсвало правен интерес.
Считат още, че е извън правомощията на въззивната инстанция да изменя постановеното
от първоинстанционния съд определение в частта за разноските, а именно с такова е
сезиран въззивния съд. В условията на евентуалност излага съображения за
неоснователност и недоказаност на частната жалба. Моли се частната жалба да бъде
оставена без разглеждане, евентуално да бъде потвърдено обжалваното определение.
Претендира заплащане на сторените по делото разноски. И това дружество възразява за
прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение, ако
надвишава това по Наредба № 1/09.07.2004г.
Настоящият състав намира, че е сезиран с частна жалба срещу определение №
644/13.01.2020г., поправено с определение № 7175/08.06.2020г., като се иска изменение в
частта за разноските, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение от 556.25лв., върху
което бъде начислено и ДДС от 111.25лв. или разноски от общо 667.50лв. с включено
ДДС. Вярно, че указанията на ВОС по ч.гр.д. № 537/2020г. са недотам коректни, а
искането в частната жалба към съда е съобразено с тях, но може да бъде изведено
непосредството по-горе посоченото.
Частната жалба е допустима за разглеждане. Тъкмо разпоредбата на чл. 248, ал. 3
от ГПК дава възможност на страна по спора да иска допълване, съответно изменение на
съдебния акт в частта за разноските, ако не е удовлетворена от произнасянето на съда.
ВРС е допълнил определението си за прекратяване на производството по делото, като е
присъдил разноски, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК, но в по-нисък от претендирания от
страната размер. Подадена е частна жалба.
Видно от представените по първоинстанционното дело доказателства за сторени
разноски-договор за правна защита и съдействие № 16812/04.09.2019г. фактура №
17693/05.09.2019г. и платежно нареждане за кредитен превод от 01.10.2019г. и списък по
чл. 80 от ГПК „Енерго Про Продажби“ АД е заплатило на Адвокатско дружество
„Величков, Желязков и Партньори“ адвокатско възнаграждение от 1110.00лв., върху
която сума е начислено ДДС в размер на 20% или 222.00лв.-1332.00лв. общо. От
представените доказателства за плащане може да се направи обоснован извод, че
уговорената в договора сума е платена, докато съмненията за това в частната жалба са
неоснователни. Нареждането на паричния превод от 1332.00лв. е одобрено от банката, а
не от платеца и като основание за превода е посочен номера на фактурата по която се
прави-17693, противно на наведените в отговора на частната жалба твърдения. С оглед
направеното възражение за прекомерност на заплатеното от „Енерго Про Продажби“ АД
адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК е намален от ВРС до размера на
556.25лв., определен по реда на чл. 7, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, с оглед ниската фактическа и правна сложност
на спора и материалния интерес от 4660.78лв.
Видно пак от представените по първоинстанционното дело доказателства за
плащане-договор и фактура, а и от многобройните водени еднотипни дела в съда,
Адвокатско дружество „Величков, Желязков и партньори“ е регистрирано по ЗДДС.
Върху заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 556.25лв. се дължи и ДДС в
размер на 111.25лв. или 667.50лв. с включено ДДС.
Жалбата е основателна.
Определение № 644/13.01.2020г., поправено с определение № 7175/08.06.2020г.
следва да бъде изменено, като бъде увеличено дължимото от „Данивет“ ЕООД в полза на
„Енерго Про Продажби“ АД възнаграждение за процесуално представителство, на осн.
чл. 78, ал. 4 от ГПК, от 556.25лв. с включено ДДС на 667.50лв. с включено ДДС.
Предвид изхода на спора не се следват разноски на „Данивет“ ЕООД. Това
дружество следва да бъде осъдено да заплати на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на „Енерго Про
Продажби“ АД разноски в размер на 240.00лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № 18356/17.01.2020г.,
фактура № 19245/17.01.2020г., преводно нареждане от 23.01.2020г., както и списък на
разноските на осн. чл. 80 от ГПК. Не следва да бъде намалявано заплатеното адвокатско
възнаграждение, по възражението на насрещната страна за прекомерност. Заплатеното
към 23.01.2020г. възнаграждение от 200.00лв. е на минимума според разпоредбата на чл.
11 от Наредба № 1/09.07.2004г. в ред. ДВ бр. 28/2014г. Към него е начислено ДДС от
40.00лв., при което се формира размера от 240.00лв.
Воден от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение № 644/13.01.2020г., поправено с определение №
7175/08.06.2020г., двете по гр.д. 13554/2019г. по описа на ВРС, ХLIX-ти състав, с първото
от които е допълнено определение № 14348/01.11.2019г., с което е прекратено
производството по гр.д. № 13554/2019г. по описа на ВРС, ХLIX-ти състав, в частта за
дължимите от „Данивет“ ЕООД, ЕИК ********* в полза на „Енерго Про Проджби“ АД
ЕИК *********, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК разноски, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение с ДДС, като УВЕЛИЧАВА размера от 556.25лв. с включено
ДДС на 667.50лв. с включено ДДС, на осн. чл. 248 от ГПК.
ОСЪЖДА Данивет“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Горски път“, № 4, представлявано от управителя П.А.А. да заплати на
„Енерго Про Проджби“ АД ЕИК *********, със седалище и адрис на управление гр.
Варпна, бул. „Вл.Варненчик“, № 258, Варна Тауърс-Г, предсктавлявано от всеки двама от
Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия разноски по
делото в размер на 240.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________