РЕШЕНИЕ
№ 260424/4.11.2022г.
гр. Варна, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
РАЙКОВА
при
секретаря Гергана Дженкова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7029 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от „А.2.“ ЕООД срещу В.В.В.
осъдителен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата
9255 лв., представляваща припадащата се на ответника като солидарен длъжник по
сключен на 29.03.2015 г. Договор за овърдрафт до 50000 лв. № 020/О/2016 г.
между „Б.П.Б.“ АД /кредитор/ и „Б. В.“ ООД /кредитополучател/, солидарно с
длъжниците „А.2.“ ЕООД, С.А.А.и В.В.В.,
към който договор са подписани и съответни анекси №№ А1-020/О/29.03.2017 г. и
А2-020/О/15.12.2017 г., съставляваща част от платената от ищеца на 31.01.2019
г. в полза на банката сума в общ размер от 37020 лв. за погасяване на
задължението по договора за овърдрафт, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.06.2020 г. до
окончателното ѝ изплащане.
В
исковата си молба ищецът „А.2.“ ЕООД излага, че на 29.03.2015 г. е сключен
Договор за овърдрафт между „Б.П.Б.“ АД, като кредитор, от една страна и от
друга страна – „Б. В.“ ООД, като кредитополучател, солидарно с „А.2.“ ЕООД, С.А.А.и В.В.В., като солидарни
длъжници. Твърди, че по силата на сключения договор за овърдрафт банката е
отпуснала на кредитополучателя кредит за оборотни средства в размер до 20000
лв. Съгласно чл. 19 от договора съкредитополучателите
и солидарните длъжници отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на
задълженията по договора, включително и за заплащане на всички дължими суми,
лихви, такси и разноски до окончателното им погасяване. Посочва, че към
договора били подписани два анекса на 29.03.2017 г. и на 15.12.2017 г., като по
силата на последния анекс размерът на кредита се увеличава до 50000 лв., като
срокът за ползване и издължаване на кредита е удължен до 30.12.2018 г.
Поддържа, че тъй като на договорения падеж кредитополучателят „Б. В.“ ООД не е
погасил дължимата сума по кредита, дружеството „А.2.“ ЕООД, като солидарен
длъжник, е заплатил на кредитора на 31.01.2019 г. по банкова сметка, ***,
съгласно чл. 1.2 от договора, сумата в общ размер от 37020 лв., представляваща
дължимата главница по процесния договор за овърдрафт, ведно с начислените към
момента лихви, такси, разноски и неустойки. Твърди, че с преведената сума
банката се е удовлетворила за вземането си по договора за кредит. Излага, че
съгласно чл. 127 ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между
солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе
от тях по равно. Ето защо счита, че ответникът му дължи ¼ част от
платената от него сума. Поддържа, че е правил многократни опити за доброволно
уреждане на отношенията между страните, но към настоящия момент ответникът не е
извършил плащане към ищеца. По изложените съображения моли предявеният иск да
бъде уважен. Претендира разноски.
Ответникът
В.В.В., редовно уведомен, е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния му
представител – адв. Емилия Сиракова. Поддържа
становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва
обстоятелствата, че по силата на Договор за овърдрафт от 29.03.2015 г. банката
е предоставила на кредитополучателя „Б. В.“ ООД /общо дружество на С.А.–
едноличен собственик на капитала на „А.“ ЕООД и на В.В.
при равни дялове в капитала/ сумата от 20000 лв. за оборотни средства,
съответно, че е подписан Анекс към него от 29.03.2017 г. Не оспорва, че при
условията на солидарност задължения по този договор са поели лицата „А.2.“
ЕООД, С.А.А.и В.В.В.. Не е
спорно, че банката е отпуснала сумата 20000 лв. Твърди обаче, че от отпуснатата
по договора сума на 15.04.2016 г. лицето С.А.А.е
изтеглил от банковата сметка на „Б. В.“ ООД сумата в размер на 15000 лв., без
да внесе същата в касата на дружеството-кредитополучател, поради което
поддържа, че тази сума или е внесена от С.А.като управител и представляващ „А.2.“
ЕООД в касата на дружеството-ищец или е използвана от него като физическо лице
за лични нужди. Излага, че за обезпечение на кредита за овърдрафт е подписан
Договор за учредяване на особен залог върху вземанията по договора, по силата
на който банката като заложен кредитор е придобила правото да се удовлетворява предпочитателно за всички дължими суми по договора
/главница, лихви, неустойки и разноски/ от всички банкови сметки на „Б. В.“
ООД, открити в „Б.П.Б.“ АД. Поддържа, че по време на действието на договора за
кредит „Б. В.“ ООД е имала открити две банкови сметки /в лева и в щатски
долари/, като всяка една постъпила сума по тези сметки е служила за погасяване
на дължими вноски по процесния договор за овърдрафт. Не оспорва
обстоятелството, че от сметката на ищеца е наредена сумата 37020 лв. в полза на
банката, но твърди, че 15000 лв. от същата представлява изпълнение на
задължението на С.А.да върне по банковата сметка на „Б. В.“ ООД изтеглената от
него на 15.04.2016 г. сума, а остатъкът от 22020 лв. не е плащане на остатък по
кредита поради недължимост на такъв. В условията на
евентуалност твърди, че действителното задължение на кредитополучателя и
солидарните длъжници към 31.01.2019 г. е в размер на 22020 лв., поради което
претенцията към него би трябвало да е в размер на 5505 лв. Твърди, че в периода
17.04.2018 г. – 09.11.2018 г. като физическо лице – солидарен длъжник е
заплатил по процесния кредит за овърдрафт сумата в общ размер от 131149.07 лв.
/в табличен вид е посочено всяко от извършените плащания по всяка от двете открити
сметки в лева и в щатски долари/. От тази сума в условията на евентуалност
прави възражение за прихващане със сумата 9255 лв., евентуално със сумата 5505
лв., до който размер евентуално претенцията би била основателна, съобразно
направените оспорвания. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, както и заключенията по назначените
първоначална и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Между страните е обявено за безспорно с Определение
№ 262040/14.10.2020 г., в което е обективиран проект
на доклад по делото, приет за окончателен в о. с. з. на 18.02.2021 г., че на
29.03.2015 г. е сключен договор за овърдрафт до 50000 лв. № 020/О/2016 между „Б.П.Б.“
АД /кредитор/, „Б. В.“ ООД /кредитополучател/ и солидарните длъжници „А.2.“
ЕООД, С.А.А.и В.В.В.; че на
29.03.2017 г. е подписан Анекс А1-020/О/2017, а на 15.12.2017 г. – Анекс
А2-020/О/2017 г. към процесния договор за овърдрафт, както и че на 31.01.2019
г. ищецът „А.2.“ ЕООД е заплатил на банката сумата 37020 лв. с посочено
основание „дог. кредит 020/О/2016“.
Тези
правнорелевантни обстоятелства се установяват и от представените по делото
писмени доказателства – Договор за овърдрафт до 50 000 лева № 020/О/2016
от 29.03.2015 г., Анекс № А1-020/О/2017
към Договора за овърдрафт до 50 000 лева № 020/О/2016 от 29.03.2017 г.,
Анекс № А2-020/О/2017 към Договор за овърдрафт до 50 000 лева № 020/О/2016
от 15.12.2017 г., 1 бр.преводно нареждане за извършен банков превод от
31.01.2019 г., за сумата от 37 020
от ищеца „А.2.“ ЕООД по разплащателната сметка в „Б.П.Б.“ АД, обслужваща
процесния кредит – овърдрафт, Transaction history за периода 31.01.2019 г. на банковата сметка на „А.2.“
ЕООД IBAN *** „Пиреос България“ ЕД.
Изяснено
е по делото, че съгласно клаузите на договора за овърдрафт и анексите към него
„Б.П.Б.“ АД е отпуснала оборотни средства в размер на до 20 000 лв. на
кредитополучателя „Б. В.“ ООД. По силата на договора банката е приела да
извършва плащания по нареждане на кредитополучателя при условията на
кредит-овърдрафт за осъществяване на текущи разплащания по следната банкова
сметка *** ***, при
максимално допустимо дебитно салдо в размер на 20 000 лв., впоследствие с
Анекс от 15.12.2017 г. размерът на кредита е увеличен с 30 000 лв. до
размер от 50 000 лв. За предоставения кредит кредитополучателя заплаща
такса в размер на 0,3% върху размера на одобрения кредит за разходи по
обслужването му, както и всички останали такси, съгласно актуалната тарифа на
банката. Съгласно уговорките в раздел III „Усвояване, ползване и издължаване“ от договора за кредит, разрешеният
лимит се усвоява от кредитополучателя еднократно или на части до достигане на
максималния му размер. В срок от 90 дни след всяко усвояване на кредита
кредитополучателят следва да извърши погасяване на използвания лимит. При
неизпълнение на това задължение усвояване по кредита не може да се извърши и
вече усвоените (но непогасени) суми следва да се считат за просрочени, като
върху тях се начислява лихва по чл. 11 от договора. Кредитополучателят е длъжен
да погаси всички свои задължения по ползвания овърдрафт, включително главница,
лихви, неустойки и разноски до края на срока по чл. 7 от договора – 30.03.2017
г. Съгласно чл. 2 от Анекса от
15.12.2017 г. към договора за кредит, срокът за ползване и издължаване на
кредита е удължен до 30.12.2018 г.
Установено
е и че съгласно чл. 14, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 19 от
процесния договор за овърдрафт „А.2.“ ЕООД, С.А.А.и В.В.В. са поели задължение за солидарна отговорност за
изпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за заплащане на
всички дължими суми, лихви, такси и разноски до окончателното погасяване на
дълга.
Приобщен
към доказателствения материал по делото е и Договор за учредяване на особен
залог върху вземания № 020-1/О/2016 г. от 29.03.2016 г., който е сключен в
изпълнение на задължението на кредитополучателя по чл. 14, ал. 1, б. „а“ от
договора за овърдрафт за учредяване на обезпечение под формата на особен залог
върху всички свои настоящи, бъдещи и условни вземания от всички негови банкови
сметки.
Съгласно
вписванията в Търговския регистър съдружници и
управители на кредитополучателя „Б. В.“ ООД са едноличния собственик на
капитала на ищцовото дружество С.А.А.и ответника В.В.В..
Според
приетото по делото заключение по назначената и неоспорена от страните
първоначална съдебно-счетоводна експертиза към 31.01.2019 г. задължението на
кредитополучателя „Б. В.“ ООД по Договор за овърдрафт до 50 000 лева №
020/О/2016 от 29.03.2015 г. е възлизало на 36 980 лв. Усвояването на
кредита е извършено чрез теглене на суми от банковата сметка на дружеството, по
която са предоставени оборотните средства до размер от 50 000 лв., както и
чрез извършени преводи на трети лица, плащане на сметки чрез ПОС терминали и
начисляване на лихви и такси, а погасяването посредством направени вноски и
получени преводи. За усвояване на кредита се счита ползване на парични средства
в размер, надвишаващ салдото (остатъка) по сметката, до сумата от 50 000
лв., т.е. автоматично когато салдото на сметката е отрицателно число. От
провереното извлечение, предоставено от „Юробанк
България“ АД, вещото лице е установило, че такова отрицателно салдо има за
периода от 15.04.2016 г. до 29.08.2017 г. и от 19.09.2017 г. до 31.01.2019 г.,
като през другите периоди банковата сметка на кредитополучателя е била с
положително салдо и съответно е нямало задължение по процесния кредит.
Видно
данните в Приложение № 1 и 2 към заключението на експертизата и двамата
управители в дружеството-кредитополучател са извършвали тегления на суми от
банковата сметка на „Б. В.“ ООД, с което са извършвали действия по усвояване на
кредита.
Изяснява
се от заключението на вещото лице, че на 31.01.2019 г. е извършен банков превод
от ищцовото дружество „А.2.“ ЕООД, с който е преведена сумата от 37 020
лв. по банковата сметка на „Б. В.“ ООД с посочено основание процесния договор
за овърдрафт. Така със сумата от 36 980 лв. е погасен дължимия остатък от
задължението по Договор за овърдрафт до 50 000 лева № 020/О/2016 от
15.12.2017 г., а останалите 40 лв. са останали налични по банковата сметка на
кредитополучателя.
Съгласно
заключението по назначената допълнителна съдебно-счетоводна експертиза,
първоначално усвоената сума по кредита-овърдрафт е в размер на 14 910,58
лв., като това е част от изтеглена в брой сума в размер на 15 000 лв. на
15.04.2016 г. от управителя на дружеството С.А.Андонов. Внесени от него по
сметката на кредитополучателя са общо 10 780 лв. в периода 28.04.2016 г. –
14.12.2018 г.
В
заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, вещото лице е достигнало до фактическия (доказателствен)
извод, че ответникът В.В.В. за периода 2015 г. – 2019
г. е внесъл на каса по банковата сметка на „Б. В.“ ООД, по която се обслужва процесния
договор за овърдрафт, суми на обща стойност 30 590 лв., служещи за
погасяване на задълженията по кредита.
Според
проверените от вещото лице данни по валутната сметка на „Б. В.“ ООД ответникът
е внесъл общо 97 818,50 щатски долара в периода 2015 г. – 2019 г., но
същите са отнесени за погасяване на задължения към доставчици или са изтеглени
от банковата сметка, като няма данни за прехвърляне на суми към банковата
сметка в лева, по която се обслужва процесния кредит.
При така
констатираните обстоятелства съдът достигна до следните правни изводи:
Регресното право по чл. 127, ал.
2, изр. 1 ЗЗД на един от солидарните длъжници спрямо останалите такива възниква
тогава, когато той изпълни такава част от солидарното задължение, която
надхвърля припадащата му се част от него, като е без значение дали той е
погасил чрез плащане на кредитора или чрез поемане на ново задължение. Размерът
на припадащата се част на всеки от съдлъжниците,
респ. – размерът на изпълненото в повече от някой от тях и на това, което му се
дължи от всеки от останалите съдлъжници се определя
от размера на дълга, но не какъвто е бил той към момента на възникването му, а
какъвто е към момента на погасяването. В този смисъл е и установената практика
на ВКС, обективирана в решение № 827/15.12.2010 г. по
гр. дело № 1328/2010 г. на IV-то гр. отд. на ВКС,
решение № 196/21.08.2015 г. по гр. дело № 6068/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 211/23.07.2012 г. по гр. дело №
177/2011 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение №
245/29.09.2012 г. по гр. дело № 178/2012 г. на IV-то гр. отд.
на ВКС.
По
безспорен начин по делото се установява, че ищецът в качеството си на солидарен
длъжник е изпълнил задълженията на кредитополучателя „Б. В.“ ООД, произтичащи от договор за
кредит овърдрафт от 29.03.2015 г. и сключени анекси към него
от 29.03.2017 г. и 15.12.2017 г., като е заплатил дължимите по договора за кредит суми след изтичането на
неговия краен срок – 30.12.2018 г. От заключението по назначената първоначална
съдебно-счетоводна експертиза по категоричен начин се установява, че към датата
на плащането от „А.2.“ ЕООД по банковата сметка на „Б. В.“ ООД на сумата от
37 020 лв. – 31.01.2019 г. задължението по процесния договор за овърдрафт
е било в размер на 36 980 лв.
Разпоредбата
на чл. 127, ал. 1 ЗЗД урежда оборима презумпция за
равна задълженост във вътрешните отношения между
солидарните длъжници по договор. В отношенията им с кредитора всеки от тях
дължи всичко и може да се освободи от отговорност, когато общото задължение е
изпълнено изцяло, но във вътрешните им отношения се предполага, че те дължат по
равно. Предположението по чл. 127, ал. 1 ЗЗД е, че солидарните длъжници са се
облагодетелствали в равна степен. В тежест на този, който твърди, че отговаря
за по-малка част от задължението, е да докаже, че е получил по-малка част или
че някаква част е облагодетелствала другия в по-голяма степен.
В
конкретния случай оспорващият солидарен длъжник – ответникът в процеса не
доказа твърдението си, че изтеглената сумата от 15 000 лв. на 15.04.2016
г. от С.А.А.е разходвана за негови лични нужди, а не
за търговската дейност на дружеството-кредитополучател „Б. В.“ ООД като
управител на същото. Доказателства в тази на насока от ответната страна не са
ангажирани в процеса. От заключението по назначената ССчЕ
единствено се установява, че тази сума е изтеглена от лицето, както и че същият
е внесъл обратно в банковата сметка на „Б. В.“ ООД сумата от 10 780 лв.
Несъстоятелен се явява и доводът на ответника, че с заплащането на сумата от
37 020 лв. от „А.2.“ ЕООД се погасява личен дълг на С.А.А.към „Б. В.“ ООД за връщането на изтеглената сума от
15 000 лв. Следва да бъде отбелязано също така, че от банковата сметка на
„Б. В.“ ООД през срока на действие на процесния договор за кредит във времето,
в което банковата сметка на кредитополучателя е била с отрицателно салдо, са
били извършвани от В.В.В. тегления на суми в по-голям
размер, видно от Приложение № 1 и 2 към заключението на първоначалната
съдебно-счетоводна експертиза. Предвид обаче липсата на наведени твърдения от
ищеца, че този солидарен длъжник се е облагодетелствал в по-голяма степен от
останалите длъжници, съдът не следва да обсъжда този въпрос.
При
така установените обстоятелства и изложените правни съображения настоящият
съдебен състав намира, че с превеждането на сумата от 37 020 лв. по
банковата сметка на кредитополучателя, по която се обслужва процесния договор
за овърдрафт от 29.03.2015 г., ищецът е погасил дължимият остатък от задълженията
по кредита в размер на 36 980 лв. Съобразявайки факта, че солидарните
длъжници по кредита са четирима и всеки от тях отговаря по равно за дълга – арг. чл. 127, ал. 1 ЗЗД, припадащата се част на ищеца
възлиза на 9245 лв., респ. е възникнало правото му по чл. 127, ал. 2 ЗЗД да
иска заплащане от останалите на разликата над дължимата от него част от
задължението, която в случая спрямо ответника В.В.В.
се равнява на 9245 лв. Следователно, предявеният иск с правно основание чл.
127, ал. 2 ЗЗД се явява основателен до тази сума, а за разликата до пълния
предявен размер от 9255 лв. е неоснователен.
При
частичната основателност на предявения регресен иск е
настъпило вътрешното процесуално условие за разглеждане на възражението за
прихващане, релевирано в отговора на исковата молба.
Както
бе изяснено по-горе, от заключението по неоспорената от страните допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е внесъл по сметката
на кредитополучателя за периода от 2015 г. до 2019 г. суми на обща стойност
30 590 лв., с които са били погасявани задължения по процесния договор за
овърдрафт от 29.03.2015 г. При действието на договора за кредит, по който
четирима отговарят солидарно – един кредитополучател и трима солидарни
длъжници, припадащата се част на ответника от задължението е 7647,50 лв., респ.
на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД всеки от останалите длъжници му дължи сумата
от 7647,50 лв.
Поддържаното
от ответната страна възражение, че внесените от ответника суми във валутната
сметка на дружеството-кредитополучател са служели за удовлетворяване на
вземанията на банката по договора за овърдрафт, пояснено от процесуалния
представител на ответника в о.с.з., проведено на 28.01.2022 г., съдът намира за
неоснователно. Видно от заключението на вещото лице по назначената допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза, сумите, постъпили по тази сметка, не са били
прехвърлени към банковата сметка, по която е бил обслужван процесния кредит, а
са послужили за плащане на задължения към доставчици или са били изтегляни,
респ. с тези суми не са погасявани задължения по договора за овърдрафт и за
ответника не е възникнало регресно право да търси
надплатени суми от останалите солидарни длъжници.
Следователно,
възражението за прихващане с насрещно предявената претенция по чл. 127, ал. 2 ЗЗД е частично основателно за сумата от 7647,50 лв., поради което трябва да се
извърши съдебно прихващане на сумата от 9245 лв. – по предявената от ищеца регресна претенция, със сумата от 7647,50 лв. – по
предявеното насрещно право, като по-голямото парично вземане се счита погасено
чрез прихващане до сумата от 1597,50 лв.
Въз
основа на тези правни доводи предявения от ищеца осъдителен иск с правно
основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД следва да бъде уважен до тази сума, а да бъде
отхвърлен за разликата до пълния му предявен размер.
При
този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед уважената и
отхвърлената част от иска ищецът има право на съдебни разноски, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК и представените доказателства за реалното им
извършване, в размер на общо 236,51 лв., представляващи сбор от заплатени
държавна такса, депозит за ССчЕ и адвокатско
възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да
се присъдят сторените от него съдебни разноски в общ размер на 1070,90 лв.,
представляващи сбор от платени депозит за ССчЕ и
адвокатски хонорар.
Така
мотивиран, Районен съд – Варна
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „А.2.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 1597,50 лв.
(хиляда петстотин деветдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща припадащата
му се част като солидарен длъжник по сключен на 29.03.2015 г. Договор за
овърдрафт до 50000 лв. № 020/О/2016 г. между „Б.П.Б.“ АД /кредитор/ и „Б. В.“
ООД /кредитополучател/, солидарно с длъжниците „А.2.“ ЕООД, С.А.А.и В.В.В., към който договор са
подписани и съответни анекси №№ А1-020/О/29.03.2017 г. и А2-020/О/15.12.2017
г., съставляваща част от платената от А.2.“ ЕООД на 31.01.2019 г. в полза на
банката сума в общ размер от 37 020 лв. за погасяване на задължението по
договора за овърдрафт, на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД (частично погасена с
насрещно вземане в размер на сумата 7647,50 лв. по наведеното компенсаторно
възражение, представляваща припадаща се част от погасени от В.В.В. в периода 2015 г. – 2019 г. задължения по Договор за овърдрафт до
50000 лв. № 020/О/2016 г. в общ размер от 30 590 лв.), като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 9255 лв.
ОСЪЖДА В.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „А.2.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 236,51 лв.
(двеста тридесет и шест лева и петдесет и една стотинки), представляваща
сторени съдебни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „А.2.“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.В.В., ЕГН **********, с
адрес ***70,90 лв. (хиляда и
седемдесет лева и деветдесет стотинки), представляваща сторени съдебни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в
2-седмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: