№ 1139
гр. Варна, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20223110101786 по описа за 2022 година
Предявен е иск от ИВ. ЛЮБ. ИВ. срещу „Ч.М.“АД с правно
основание чл.128, т.1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 20 438.98 лева, представляваща дължимо нетно трудово
възнаграждение за периода 01.05.2018г. до 31.10.2021г., ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на иска 14.02.2022г.
Ищцата твърди, че е започнала работа в ответното дружество през
1973г. и към момента заемала длъжността „Касиер Домакин“. Твърди, че
дължимото трудово възнаграждение за периода 01.05.2018г. до 31.10.2021г. в
общ размер на 20438.98 лева не й е изплатено.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Сочи се, че трудовият договор на ищцата е прекратен на 01.02.2022г., на основание
чл.327,ал.1, т.2 КТ.
Твърди се, че ответникът не е преустановил периодично плащане на дължими
трудови възнаграждения на ищцата. Вследствие на икономическата криза от 2018г.
оборотите на предприятието спаднали чувствително, намалели поръчките, ограничили се
пазарите, получил се спад в търсенето на основно продукти на дружеството. Въпреки
желанието си дружеството не могло да изплати пълните възнаграждения на работниците и
служителите поради липса на средства. Ръководството се стремяло периодично да изплаща
трудовите възнаграждения на работниците и служителите. Ищцата имал информация за
състоянието на дружеството и доброволно останала на работа без да й бъде намалено
трудовото възнаграждение и осигуровки със знанието, че трудовите възнаграждения не
1
могат да бъдат изплащани редовно. Оспорва се дружеството да дължи сумата над признатия
размер от 15 880.80 лева за периода месец януари 2019г. до месец октомври 2021г.
Оспорва се за дължима поради изтичане на давностния срок на сумата от 5 004.74 лева за
2018г. , от която дружеството било изплатило изцяло нетното трудово възнаграждение за
месец май 2018г. и частично за месец юни 2018г. в размер на 274.87 лева.
Предлага се разсрочено плащане на дължимото чрез сключване на споразумение.
Настоява се за разрешаване на спора чрез медиация.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното :
По делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства : че за процесния период ищцата е била във валидно трудово
правоотношение с ответното дружество; че дружеството й дължи сумата от 15 880.80 лева,
представляващи трудови възнаграждения за периода месец януари 2019г. до месец октомври
2021г.
Съобразно заключението на проведената по делото ССчЕ размерът на
нетното трудово възнаграждение дължимо по ведомост на ИВ. ЛЮБ. ИВ., за
длъжността "Касиер-домакин" по трудов договор за периода от м. 05.2018 г.
до м. 10.2021 г. е в размер на 20025.64 лева. По трудов договор № 002 от
07.01.** г. ищеца ИВ. ЛЮБ. ИВ., за длъжността "Касиер-домакин" в "Ч.М."
ЕООД следва да получава начислената работната заплата до 25 число на
следващия месец
Съобразно разпоредбата на чл.128, т.2 КТ работодателят е длъжен да
заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Съобразно заключението на вещото лице по изготвената за нуждите на
делото ССчЕ и Приложение 1 към нея в частта за дължимостта на НТВ се
установява, че възнаграждението на ищцата за месец май 2018г. е изплатено
изцяло при частични плащания на 30.09.2021г.; 325.10.2021г.; 23.11.2021г.;
22.12.2021г., а възнаграждението за месец юни е изплатено частично в размер
на 274.87 лева на дати 22.12.2021г. и 12.01.2022г., като остават дължими
336.57 лева. Ищцата не е получила трудово възнаграждение за останалия
претендиран от нея период.
Възражението на ответника за изтекла погасителна давност на
останалите дължими възнаграждения за 2018г. е основателно предвид, че
съобразно разпоредбата на чл.111, б.“а ЗЗД вземанията за възнаграждения за
2
труд се погасяват с тригодишна давност . Падежната дата за заплащане на
трудовото възнаграждение съгласно трудовия договор е 25-то число на
следващия месец и с оглед датата на исковата молба 14.02.2022г. погасени
по давност се явяват вземанията за възнаграждения за месеците от юни до
декември вкл. за 2018г., поради и което са недължими.
С оглед изложеното от общо посочения от вещото лице размер
20 025.64 лева, съобразен с платеното възнаграждение за месец май 2018г. в
размер на 611.44 в цялост и частично за месец юни 2018г. в размер на 274.87
лева, следва да се извади сумата от 4004.74 лева, представляваща
възнаграждение за периода месец юни 2018г. до месец декември 2018г. вкл.,
което вземане е погасено по давност.
Въз основа на всичко изложено предявения иск е частично основателен
и следва да бъде уважен за сумата от 16 020.90 лева и да се отхвърли за
разликата до 20 438.98 лева.
По разноските :
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски съобразно уважената част от иска в размер на
862.22 лева- адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в
тежест на ответника, на основание чл. 78,ал.1 ГПК.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати следващите се държавни такси по делото : в размер на
640.84 лева за уважената част от иска и сумата от 200 лева, представляваща
изплатения от бюджета на съда депозит за ССчЕ.
Воден от горното съд :
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ч.М.“ АД, ЕИК : ** със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №**, представлявано от П.ЙО.М. да
заплати на ИВ. ЛЮБ. ИВ., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“**“ №1,
ет.2 сумата от 16020.90 /шестнадесет хиляди и двадесет лева и
деветдесет ст./ лева, представляваща сбора на дължимото нетно трудово
възнаграждение за периода месец януари 2019г. – месец октомври 2021г.
3
вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 14.02.2022г. до окончателното й изплащане, на основание
чл.128, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода месец май
2018г. до месец декември 2018г. вкл. и за разликата до претендирания размер
от 20 438.98 лева.
ОСЪЖДА „Ч.М.“ АД, ЕИК : ** със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №**, представлявано от П.ЙО.М. да
заплати на ИВ. ЛЮБ. ИВ., ЕГН: ********** с адрес гр.Варна, ул.“**“ №1,
ет.2 сумата от 862.22 /осемстотин шестдесет и два лева и двадесет и две
ст./лева, представляваща реализирани разноски в производството по делото,
на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Ч.М.“ АД, ЕИК : ** със седалище и адрес на управление
гр.Варна, бул.“Владислав Варненчик“ №**, представлявано от П.ЙО.М. да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския
районен съд сумата от 840.84 / осемстотин и четиридесет лева и осемдесет
и четири ст./ лева, представляваща дължима държавна такса по делото и
изплатен депозит на вещо лице по проведената ССчЕ, на основание чл.78,ал.6
ГПК.
На основание чл.242,ал.1 ГПК решението, в частта относно
присъдените суми за трудово възнаграждение подлежи на предварително
изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ВОС.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4