Р Е Ш Е Н И Е
№……………/04.11.2020 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание,
проведено на пети октомври,
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша
докладваното от председателя АД № 357/2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Ж.А. Г.,
с ЕГН **********,***, срещу решение № 382 от 26.06.2020 г. на пети
специализиран постоянен заседателен състав на КЗД, постановено по преписка № 92/2019 г., с което е
установено, че ответните страни ДФ “Земеделие” и Областна дирекция - Добрич към
ДФ “Земеделие” не са извършили нарушение на ЗЗДискр. въз основа на признака
“увреждане”, както и че разпоредбата на чл.6 от НУРОИСДА не представлява
непряка дискриминация по признак “увреждане”, и са оставени без уважение жалба
с вх. № 10-00-166/27.02.2019 г. и допълнение към нея с вх.№
44-00-895/20.03.2019 г., подадени от Ж.А. Г.. В жалбата и в допълнителната
уточняваща молба от 20.08.2020 г. се излагат съображения за незаконосъобразност
на оспорения административен акт поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди
се, че КЗД само е констатирала прилагането на правните норми, без да отчете, че
те са явно несправедливи и неприложими към хората с увреждания. Сочи се, че законодателството
изключва една група лица от системата за атестация и актуализация на трудовото
възнаграждение, което по съществото си е дискриминация. Твърди се също така, че
на заседанието от 01.10.2019 г. изпълнителният директор на ДФ “Земеделие” е бил
представляван от нередовно упълномощено лице, което е лишило жалбоподателя от
възможност за споразумение. Иска се обявяване на нищожността или алтернативно отмяна
на оспореното решение.
Ответникът – КЗД, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата и иска тя да бъде отхвърлена като
неоснователна, както и да му бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на изискванията
за форма и съдържание, при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон.
Твърди, че комисията правилно е установила, че ответниците (ДФЗ и ОД – Добрич към
ДФЗ) не са извършили нарушение на ЗЗДискр. въз основа на признака “увреждане”,
както и че разпоредбата на чл.6 от НУРОИСДА не представлява непряка
дискриминация по признак “увреждане”. В случая оценяващият ръководител и
администрацията, в която работи Г., отчитайки императивните разпоредби относно
оценяването на служителите в държавната администрация, законосъобразно и
правилно са приели, че служителят не подлежи на годишно оценяване поради липса
на реално отработени 6 месеца. Счита, че разпоредбите на чл.6, ал.1 – ал.3 от
НУРОИСДА не въвеждат нито пряка, нито непряка дискриминация, както и не създават
различно третиране на който и да е служител по признаците на чл.4, ал.1 от
ЗЗДискр. Тези норми се прилагат спрямо всички служители и единственото
обективно условие за извършване на атестационна оценка е наличието на 6
действително отработени месеца от календарната година. В случай че даден
служител не е изпълнявал служебните си задължения, независимо от причините за
това, той не подлежи на атестация, какъвто е и настоящият случай.
Заинтересованите лица – ДФ “Земеделие”,
ОД – Добрич към ДФ “Земеделие” и Министерски съвет на Република България,
оспорват основателността на жалбата. Считат решението на КЗД за правилно и
законосъобразно, поради което искат съдът да отхвърли жалбата срещу него. В писмено
становище МС на РБ сочи, че административният орган обосновано е приел, че
разпоредбите на чл.6 от НУРОИСДА не представляват непряка дискриминация, тъй
като не поставят на основата на признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. който и да
е служител в по-неблагоприятно положение спрямо останалите.
Добричкият административен съд,
като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, и след
като извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички
основания, посочени в чл.146 от АПК, намира следното :
Жалбата е подадена от лице,
адресат на оспорения индивидуален административен акт, в рамките на 14-дневния
срок от съобщаването му, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество, е основателна, макар и не по всички изложени в нея съображения.
Производството пред КЗД е образувано по препратена по компетентност от
Административен съд – Добрич жалба на Ж.А. Г.с вх.№
02-080-6500/38/11.02.2019 г. с оплаквания за осъществена спрямо него
дискриминация по признак “увреждане”. В жалбата са изложени твърдения за дискриминационност на разпоредбите на
чл.6 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите
в държавната администрация (по-нататък Наредбата) и на решение за липса на
годишно оценяване, основано на тези разпоредби. Посочено е, че вследствие на
продължително отсъствие от работа поради лечение на раково заболяване Г.попаднал
в обхвата на чл.6, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредбата, поради което и съгласно решение
от 11.02.2019 г. не подлежал на оценяване за календарната 2018 г. Липсата на
годишно оценяване довела до невъзможност за актуализиране на трудовото му
възнаграждение съгласно вътрешните правила на ДФЗ. Изложени са оплаквания, че
текстовете от Наредбата са архаични, дискриминационни и неизпълними по
отношение на хората с увреждания, защото каквито и да е усилия да положат, не
могат да изпълнят условието по отношение на периода на оценка. Твърди се, че разпоредбите
са в противоречие с целите и основните принципи на ЗХУ (чл. 2 и чл.4 от с.з.)
на равнопоставеност и недискриминация поради неотчитането на форсмажорни
обстоятелства, каквито за заболяването на жалбоподателя и ползването на дълъг отпуск
по болест.
С уведомление от
12.03.2019 г. председателят на КЗД е дал възможност на жалбоподателя да
конкретизира оплакванията си и да направи исканията си съобразно
компетентността на комисията.
На 20.03.2019 г. е
депозирано допълнение към жалбата с вх.№ 44-00-895/20.03.2019 г., в което е
посочено, че нарушенията се съдържат в чл.10, ал.1 и чл.14 от Вътрешните
правила за заплатите на служителите на ДФ “Земеделие” от 04.11.2018 г.,
преповторени в чл.10, ал.1 и чл.13 от Вътрешните правила за заплатите на
служителите на ДФ “Земеделие” от 15.02.2019 г. Изложени са твърдения, че обстоятелствата
за лицата, посочени в чл.10, ал.1, т.2 от правилата, са сходни с тези на хората
с увреждания, поради което жалбоподателят очаква промяна в правилата, като
хората с увреждания бъдат третирани наравно с лицата, посочени в чл.10, ал.1,
т.2, и получат полагащото им се увеличение на трудовото възнаграждение съгласно
условията на чл.13, ал.1 от правилата от 15.02.2019 г.
С разпореждане № 366/28.03.2019
г. на председателя на КЗД преписка № 92/2019 г. е разпределена на Пети
специализиран постоянен заседателен състав за установяване на дискриминация по
признак “увреждане”. Изискани са становища и писмени доказателства от
изпълнителния директор на ДФЗ, ОД на ДФЗ – Добрич и Министерски съвет на
Република България. След проучване на преписката е изготвен доклад –
заключение. На 01.10.2019 г. е проведено открито заседание, в което преписката
е обявена за решаване. Производството пред комисията е приключило с
постановяване на оспореното решение № 382 от 26.06.2020 г., с което е
установено, че ответната страна ДФЗ и ОД – Добрич към ДФЗ не са извършили нарушение
на ЗЗДискр. въз основа на признака “увреждане”, както и че разпоредбата на чл.6
от НУРОИСДА не представлява непряка дискриминация по признак “увреждане”, като
жалбата и допълнението към нея са оставени без уважение. В мотивите към
решението е прието, че процедурата по оценяване е уредена в чл.6 – чл.24 от
Наредбата. Оценяването на изпълнението на длъжността обхваща периода от 01
януари до 31 декември на съответната година. Изпълнението на длъжността включва
времето, което действително е отработено от служителя. Всеки служител, който
има действително отработени най-малко 6 месеца за една календарна година,
подлежи на оценяване. Въз основа на доказателствата по преписката е установено,
че през 2018 г. жалбоподателят има 105 действително отработени дни като
служител в ДФЗ, като е ползвал 127 дни отпуск за временна неработоспособност и
17 дни платен годишен отпуск, т.е. няма действително отработени 6 месеца и не
подлежи на годишно оценяване. С оглед на това комисията е преценила, че оценяващият
ръководител и администрацията, в която работи Г., отчитайки императивните
разпоредби относно оценяването на служителите в държавната администрация,
законосъобразно и правилно са приели, че жалбоподателят не подлежи на годишно
оценяване поради липса на реално отработени дни. Приела е, че с цитираните от
жалбоподателя разпоредби на чл.6, ал.1 - 3 от Наредбата не се въвежда нито
пряка, нито непряка дискриминация, нито се създава различно третиране на който
и да е служител по признаците на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. Посочила е, че тези норми
се прилагат спрямо всички служители и единственото условие за извършване на
атестационна оценка е обективно – наличието на 6 (шест) действително отработени
месеца от календарната година. В случай че даден служител не е изпълнявал
служебните си задължения независимо от причините за това, той не подлежи на
атестация, какъвто е и конкретният казус. Комисията е счела за основателно
твърдението на МС на РБ, че при наличието на обективни обстоятелства, поради
които държавен служител не е изпълнявал служебните си задължения, Законът за
държавния служител, съответно Наредбата за заплатите на служителите в
държавната администрация предвиждат отделни основания за увеличение на
възнаграждението – напр. чл.67, ал.5, т.2 и т.4 от ЗДСл.
Решението е връчено на
жалбоподателя на 07.07.2020 г., а жалбата срещу него е подадена на 15.07.2020 г.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Решението е постановено от
компетентен орган съгласно чл.65, т.5, във вр. чл.48, ал.2, т.3 от ЗЗДискр, в
предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Компетентността на КЗД е уредена в разпоредбата на чл.47 от ЗЗДискр.,
където са регламентирани правомощията й като независим специализиран държавен
орган, осигуряващ предотвратяване на дискриминация, защита от дискриминация и
равенство на възможностите. КЗД се произнася
само по конкретни твърдения за упражнено пряко или непряко неравно третиране на
конкретни лица съобразно заложените в специалния закон цели. Тя не дължи
произнасяне по неуточнени жалби/сигнали и бланкетни искания, с оглед на което в
разпоредбата на чл.52, ал.3, пр.2 от ЗЗДискр. е предвидено, че производството пред комисията се прекратява, когато
жалбата или сигналът не бъдат поправени в срока, определен от
комисията.
Следователно самото сезиране на комисията с твърдения за дискриминация не
поражда задължение за произнасяне по същество. За да е редовно производството
пред КЗД, тя трябва да е сезирана с надлежно искане, съответстващо на правомощията
й по чл.47 от ЗЗДискр. Ето защо, за да са изпълнени изискванията на чл.51,
ал.2, т.3 и 4 от ЗЗДискр., следва при посочване на обстоятелствата, на които се
основава жалбата, да се направи ясно изложение на това в какво се изразява
нарушението на ЗЗДискр. или на друг закон, уреждащ равенство в третирането –
спрямо кои лица (група лица) и по кои защитени признаци е осъществено неравното
третиране, кой е извършителят на нарушението (кой, след като е бил длъжен, не е
осигурил равенство в третирането, респ. кой е нарушил забраната за
дискриминация), кое е засегнатото лице и в какво се състои искането му до комисията.
Кои лица са отговорни за осигуряване на равенство в третирането и са
адресати на забраната за дискриминация – т.е. могат да са извършители на
дискриминационно нарушение, е посочено изрично в Глава първа от ЗЗДискр. и това
са: държавните и обществените органи (чл.6, ал.2 и чл.10 от ЗЗДискр.), органите
на местно самоуправление (чл.10 и чл.11, ал.2 от ЗЗДискр.), работодателят
(чл.12 и сл. от ЗЗДискр.) и физически лица, съзнателно подпомогнали извършването
на актове на дискриминация (чл.8 от ЗЗДискр.).
От горното следва, че в случаите, в които жалбата или сигналът по чл.51,
ал.1 от ЗЗДискр. не съдържат ясни указания досежно нарушението и неговият
извършител, заседателният състав е длъжен да остави жалбата/сигнала без
движение и да укаже срок за отстраняване на констатираните нередовности.
Едва след като жалбата/сигналът бъдат приведени в съответствие с
изискванията на чл.51, ал.2 от ЗЗДискр., КЗД, в определения състав, въз основа
на изложените по чл.51 от ЗЗДискр. обстоятелства следва да определи предмета на
проучването и страните в административното производство, на които да им осигури
право да участват в административното производство.
В конкретния случай КЗД се е произнесла по жалба, която не отговаря на
изискванията на чл.51, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДискр. В жалбата са изложени факти
относно заболяването на Г., ползването на дълъг отпуск поради продължително
лечение и липсата на годишно оценяване, основано на разпоредбите на чл.6,
ал.1-3 от Наредбата, като са наведени твърдения, че жалбоподателят е
дискриминиран по признака “увреждане”. Изложени
са оплаквания за дискриминационност на текстовете от Наредбата спрямо хората с
увреждания. Впоследствие в допълнението към жалбата са наведени твърдения, че
нарушенията се съдържат в чл.10, ал.1 и чл.14 от Вътрешните правила за
заплатите на служителите на ДФЗ от 04.11.2018 г., респективно в чл.10, ал.1 и
чл.13 от Вътрешните правила за заплатите на служителите в ДФЗ от 11.02.2019 г.,
като е посочено, че лицата с увреждания трябва да бъдат третирани наравно с
лицата, посочени в чл.10, ал.1, т.2 от правилата.
В жалбата до КЗД, в нарушение на чл.51, ал.2, т.3 и 4 от ЗЗДискр, не е
посочено ясно и точно в какво конкретно се изразява дискриминационното
отношение, от кого точно е проявено и в какво качество – кой е нарушителят на
забраната за дискриминация, с кой от цитираните в жалбата актове, действия/
бездействия е извършено нарушението и какво е искането до КЗД.
Това не е направено и в допълнението към жалбата независимо от дадените указания
за отстраняване на нейните недостатъци, което от своя страна е довело до
неправилно определяне на предмета на спора и на страните в производството.
Надлежен ответник в производството през КЗД е соченият в жалбата/сигнала
нарушител на забраната за дискриминация, като той може да бъде само някой от
очертаните в Глава първа от ЗЗДискр., а именно: държавните и обществените
органи
(чл.6, ал.2 и чл.10 от ЗЗДискр.), органите на местно самоуправление (чл.10 и
чл.11, ал.2 от ЗЗДискр.), работодателят (чл.12 и сл. от ЗЗДискр.) и физически
лица, съзнателно подпомогнали извършването на актове на дискриминация (чл.8 от
ЗЗДискр.). Доколкото част от оплакванията в жалбата са свързани с решение за
липса на годишно оценяване (формуляр за годишна оценка, в който е посочено, че
служителят не подлежи на оценяване), неправилно в производството е
конституирана ОД – Добрич към ДФЗ вместо директора на дирекцията в качеството
му на оценяващ ръководител. По отношение на Вътрешните правила за заплатите на
служителите на ДФЗ субект на евентуалното дискриминационно нарушение може да е
само изпълнителният директор на фонда, който в качеството си на негов
ръководител е утвърдил правилата. Действително комисията е изискала становище
от изпълнителния директор на ДФЗ, но след това е призовала като ответник самия
фонд и е постановила решението си по същество спрямо ДФЗ, а не спрямо неговия
изпълнителен директор в качеството му на държавен орган на управление. Колкото до
твърденията за дискриминационния характер на чл.6 от Наредбата, то като
ответник по преписката е следвало да бъде конституиран МС на РБ (като издател
на подзаконовия нормативен акт), който вместо това е участвал в производството пред
комисията като заинтересована страна. Изрично в становището си по повод на
отправеното от комисията искане по чл.55 и чл.56 от ЗЗДискр МС на РБ е посочил,
че не е ясно защо в искането до него е цитирана нормата на чл.9 от ЗЗДискр.,
при положение че на етапа на проучване на преписката не са конституирани
ответни страни и към настоящия момент той не е ответна страна. Възразил е, че в
приложената към уведомителното писмо жалба липсват страници, поради което не
може да се прецени дали аргументите за дискриминация на жалбоподателя са срещу
изпълнителния директор, срещу когото е жалбата, или срещу разпоредби на
Наредбата за условия и реда за оценяване изпълнението на служителите в
държавната администрация. (НУРОИСДА). Въпреки това становище и въпреки
съществуващите в жалбата твърдения за дискриминационност на текстове от
Наредбата комисията е конституирала МС на РБ като заинтересована страна по
преписката и именно в това му качество го е призовала за откритото заседание и
е постановила решението си спрямо него, с което е допуснала нарушение на чл.60,
ал.2 от ЗЗДискр.
Наред с това комисията не е изпълнила задълженията си да изясни всички
факти и обстоятелствата от значение за решаване на спора, да събери всички
необходими и относими доказателства за това и да се произнесе по всички
твърдения за дискриминационно третиране на жалбоподателя.
И в двете си становища по преписката по повод на оплакванията на
жалбоподателя за липса на годишно оценяване за календарната 2018 г. изпълнителният
директор на ДФЗ е посочил, че за същия период в Областна дирекция – Добрич към
ДФЗ са работили още две лица, които също са имали по-малко от шест отработени
месеца (едното от които поради ползван отпуск за временна неработоспособност) и
не са били оценявани за изпълнение на длъжността за 2018 г., но не е приложил
доказателства за това нито към първото, нито към второто си становище.
Представянето на тези доказателства е било необходимо с оглед на извършването
на надлежна преценка дали е налице или не пряка дискриминация по смисъла на
чл.4, ал.2 от ЗЗДискр., т.е. по – неблагоприятно третиране на жалбоподателя на
основата на признака „увреждане“ в сравнение с други лица при сравними сходни
обстоятелства, но комисията не е предприела мерки за тяхното събиране и не ги е
изискала служебно от ответника.
От друга страна, комисията изобщо не е обсъдила твърденията за допусната
непряка дискриминация с утвърждаването на Вътрешните правила за заплатите на
служителите на ДФЗ, както и с приемането на разпоредбите на чл.6, ал.1 – ал.3
от Наредбата, нито е събирала доказателства за това. За разлика от пряката
дискриминация непряката дискриминация не е третиране, обусловено от защитен
признак, а е третиране, което еднакво се прилага спрямо всички без оглед на
признаците им, но се отразява по-неблагоприятно на едни, отколкото на други,
като несъразмерното засягане е на групи, характеризиращи се със защитен
признак. Следователно непряката дискриминация не е различно третиране на лица,
които се отличават по защитен признак, а е различна степен на злепоставяне
вследствие на еднакво третиране чрез привидно неутрална (приложима към всички)
разпоредба, критерий или практика. Тя се установява не толкова чрез изследване
на съдържанието на правилото, а чрез сравняване на последиците, които то
поражда в правната сфера на различни групи свои адресати. В мотивите към
решението не е коментирано изобщо дали разпоредбите на чл.10, ал.1 от
Вътрешните правила за определяне на случаите, в които може да се увеличава
индивидуалната основна месечна заплата, не съставляват привидно неутрална
разпоредба или практика, с която несъразмерно се засяга определена по защитен
признак група служители. Така разписана нормата изключва изцяло от обхвата си и
лишава от възможност за увеличаване на индивидуалната им основна месечна
заплата всички онези служители, които поради ползване на по-дълъг отпуск за
временна неработоспособност, не могат да попаднат нито в т.1 на чл.10, ал.1,
защото не подлежат на годишно оценяване с оглед на липсата на отработени шест
месеца през годината, нито в т.4 на чл.10, ал.1, защото ползваният от тях
отпуск не е с продължителност повече от една година. Липсва адекватна оценка на
комисията и за това дали сочените за дискриминационни разпоредби на чл.6 от
Наредбата и въведеното с тях изискване за минимум 6 отработени месеца за
извършване на годишно оценяване биха могли да се считат за осъществяващи
непряка дискриминация, като създават еднакво положение на хора, които са в
различно положение, т.е. без да компенсира неравенството. Лицата с увреждания (какъвто
е и жалбоподателят съгласно приложеното решение на ТЕЛК) поради тяхната
физическа или психическа недостатъчност са в по-уязвимо положение в сравнение
със здравите лица по отношение на упражняването на правото си на труд и
изпълнението на заеманите от тях длъжности. С оглед на това комисията е била
длъжна да прецени дали те не са засегнати по-тежко от оспорените текстове,
защото от тях се изискват обективно по-сериозни усилия за изпълнение на
изискванията на Наредбата, или неблагоприятните последици от неизпълнение на
изискванията се отразяват по – сериозно на техни законни интереси или права. Засягането
трябва да е значително, отколкото за останалите, като този извод се прави
конкретно с оглед на всички обстоятелства по делото, което в случая не е
сторено. Действително непряката дискриминация се изключва, ако посочените
разпоредби са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за
постигане на целта са подходящи и необходими съобразно правилото на чл.4, ал.3
от ЗЗДискр., но това въобще не е изяснено и обсъдено в мотивите към решението. В
него е посочено формално, че цитираните норми се прилагат спрямо всички
служители, като единственото условие за извършване на атестационна оценка е
обективно – наличието на 6 действително отработени месеца от календарната
година, което обаче е валидно само при преценката за наличието на пряка
дискриминация, а не и на непряка дискриминация, липсата на която е установена с
оспореното решение. Правото на индивида да не бъде дискриминиран при
упражняване на гарантираните му от закона права се нарушава не само, когато
държавата в лицето на своите органи третира по различен начин лица в аналогично
положение, но и когато без обективно и разумно оправдание не се отнася различно
към лица, чието положение значително се различава, прилагайки съответен
компенсиращ механизъм. Именно такъв коментар за наличието на разумно и
обективно оправдание липсва в решението на комисията, с което тя се е
произнесла бланкетно по твърденията в жалбата и допълнението към нея, без да се
събере необходимите доказателства за изясняване на спора и да разпредели точно
доказателствената тежест между страните съобразно правилото на чл.9 от ЗЗДискр.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че КЗД е постановила акта си по
нередовна жалба, при участието на ненадлежни страни, неизяснена фактическа
обстановка, непълнота на доказателствата и липса на мотиви. Така допуснатите
процесуални нарушения са съществени, тъй като засягат правото на участие на
страните в производството и опорочават крайните правни изводи на органа, поради
което обжалваното решение следва да се отмени, а преписката да се върне на КЗД
за ново разглеждане и произнасяне по жалбата на Г..
При новото разглеждане комисията следва да даде указания на жалбоподателя
да посочи ясно и точно в какво конкретно се изразява дискриминационното
отношение спрямо него, от кого точно е проявено – кой е нарушителят на
забраната за дискриминация и в какво качество е извършил нарушението, с кой от
цитираните в жалбата актове, действия или бездействия е извършено
дискриминационното нарушение и в какво се състои искането му до КЗД в
съответствие с правомощията й по чл.47 от ЗЗДискр. След като жалбата се приведе
в съответствие с изискванията на чл.51, ал.2 от ЗЗДискр., комисията следва да
конституира надлежните страни в производството, да проведе процедурата по чл.55
и сл. от ЗЗДискр. и да постанови решение, с което да се произнесе по всички
твърдения за осъществена дискриминация съобразно с указанията, дадени в
мотивите към настоящото решение.
С оглед на изхода от
спора ответникът няма право на разноски по делото. Жалбоподателят и
заинтересованите страни не са претендирали разноски по делото, поради което и
съдът не се произнася по дължимостта им.
Така мотивиран и на основание чл.
172, ал. 2, във вр. чл.173, ал.2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 382 от
26.06.2020 г. на пети специализиран постоянен заседателен състав на КЗД, постановено по преписка № 92/2019 г.
ИЗПРАЩА преписката на Комисия за
защита от дискриминация за ново разглеждане на жалба с вх. №
10-00-166/27.02.2019 г. и допълнение към нея с вх.№ 44-00-895/20.03.2019 г.,
подадени от Ж.А. Г., при спазване на указанията в настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Административен
съдия :