О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7178 13.07.2018 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в закрито заседание на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година, като разгледа докладваното от съдията Точевски гражданско дело № 113 по описа на съда за 2018 г., намира следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба с вх. № 381/ 03.01.2018 г., подадена от Р.Р.О., ЕГН: **********, против „ЕОС Файнънс“ ЕООД, с искане за признаване на установено, че ищецът
не дължи на ответника поради изтекла давност парични суми по изпълнителен лист.
В исковата молба са изложени твърдения, че по заповедно производство срещу ищеца ответникът през 2012 г. се снабдил с изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. През 2017 г. трето за спора лице подало молба за образуване на изпълнително дело по листа, с твърдения, че било придобило вземанията с договор за цесия. Прави се възражение за изтекла погасителна давност и се твърди, че цесията не била съобщавана на длъжника.
С две последователни разпореждания от 04.01.2018 г. и от 19.01.2018 г. исковата молба е била оставена без движение до мотивиране на правния интерес от предявения иск, като ищецът е подал съответни молби, в които е посочил, че имал правен интерес да отрече вземането на кредитора по листа. Твърди, че именно ответникът следвало да бъде пасивно легитимиран в процеса, защото той се явявал кредитор по листа, защото цесията не била съобщавана на длъжника.
С определение № 1082 от 01.02.2018 г. съдът е прекратил производството по делото, като е приел, че липсва правен интерес от предявяването му, но с определение № 513/ 07.03.2018 г., постановено по В. ч. гр. дело № 414/ 2018 г. на Окръжен съд- Пловдив, VI гр. с-в, делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Исковата молба, ведно с уточненията й след това е изпратена за отговор до ответника „ЕОС Файнънс“ ЕООД, който чрез пълномощника си „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, подава такъв, като счита иска за недопустим, предвид прехвърленото вземане с договор за цесия от 29.02.2016 г. между двете дружества, който представя.
След постъпилия отговор съдът отново е оставил исковата молба без движение с разпореждане от 03.05.2018 г., до мотивиране на правния интерес, като в срок е постъпила уточнителна молба от пълномощника на ищеца, в която се посочва, че правният интерес произтичал от това, че ищецът не бил уведомен за договора за цесия и не знаел за новия си кредитор, поради което кредитор на длъжника се явявал ответника.
С определение от 20.06.2018 г. съдът по искане на ответника е конституирал по делото като трето лице помагач на негова страна „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Като взе предвид становищата на страните, съдът намира следното:
Независимо от обстоятелството, че след прекратяване на производството по делото същото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, мотивите на въззивната инстанция за наличие на правен интерес за ищеца са изведени от това, че съдът преждевременно бил прекратил производството по делото, защото не била извършена размяна на книжа, още не бил депозиран отговор от ответника и като писмено доказателство липсвал въпросният договор за цесия, от който да е видно кой бил кредитор. Към настоящия момент вече е постъпил отговор от ответника, а също така с него е представен и въпросният договор за цесия от 29.02.2016 г., с който вземането е прехвърлено. При това положение съдът намира, че вече е налице основание да се прекрати производството по делото, защото предявената претенция е недопустима.
Правният интерес от предявяване на иска е абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост, като при липса на такъв, провеждането на производството по делото се явява безпредметно. Ищецът с исковата си молба и уточненията към нея поддържа становището си, че имал правен интерес да установи, че вземането на „ЕОС Файнънс“ ЕООД, почиващо на издаден изпълнителен лист по влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, е недължимо поради изтекла давност. По отношение на цесията пък твърди, че доколкото тя не му била съобщена преди подаване на иска, то негов кредитор се явявал не взискателят по изпълнителното дело „ЕОС Матрикс“ ЕООД, а ответникът. Същевременно с отговора ответникът не твърди, че е кредитор на ищеца, точно обратното- посочва, че вече бил прехвърлил вземането си и представя писмени доказателства в тази връзка- договор за цесия, който е с дата, предхождаща подаването на исковата молба и образуването на изпълнителното производство против ищеца. Така се получава ситуация, при която от една страна ищецът цели да се признае за установено, че вземането на ответника по издаден срещу него изпълнителен лист е погасено по давност, а от друга- кредиторът по листа вече е прехвърлил вземането си на трето лице и не го търси от ищеца. Нещо повече, новият кредитор е този, който е образувал изпълнителното дело против длъжника по листа и който претендира вземането по него. При това положение ищецът няма никакъв правен интерес да иска да се признае за установено, че той не дължи на стария кредитор, защото този кредитор нито твърди да има вземане, нито пък претендира такова спрямо ищеца. Точно обратното- новият кредитор е този, който е започнал принудително изпълнение и е придобил вземането по листа с договор за цесия, като именно в тази връзка той се явява пасивно легитимираният субект, по отношение на който следва да се предяви отрицателният установителен иск. Ищецът няма да получи търсената защита дори и при положителен изход от процеса спрямо него, ако поддържа претенцията си спрямо стария кредитор, защото формално той вече няма вземане, тъй като го е прехвърлил. Така и при евентуално уважаване на иска ще се приеме за установено, че ищцата не дължи на „ЕОС Файнънс“ ЕООД, но това обстоятелство няма да я ползва по изпълнителното дело, по което взискател е „ЕОС Матрикс“ ЕООД и спрямо който няма да има влязло в сила такова решение. Макар новият кредитор вече да е конституиран по делото като помагач, решението по делото за него ще има обвързваща сила само за мотивите, но не и като диспозитив за недължимостта на сумите по листа спрямо кредитора, който принципно формира силата на пресъдено нещо на съдебния акт.
Въпросът
с надлежното уведомяване за цесията на този етап от делото е без значение, като
той въобще няма отношение по допустимостта, а е свързан единствено с
основателността на иска. Дали съответното прехвърляне е редовно, поражда ли
действие, обвързва ли то длъжника и т.н. са все второстепенни въпроси по
съществото на спора, но те трябва да се разгледат в един евентуален процес
против новия кредитор, защото с цесията именно той се легитимира като носител
на вземането и искът трябва да бъде насочен спрямо него. В тази връзка е
необходимо да се отбележи, че са изцяло неоснователни съображенията в
последната уточняваща молба на ищеца за прехвърляне на спорното право във висящ
процес, защото случаят въобще не касае подобна хипотеза, тъй като цесията
предхожда предявяването на иска. Знанието за прехвърленото вземане, което
ищецът твърди да е получил едва след подаване на иска, е свързано със
субективния му момент на узнаването за настъпване на това обстоятелство, което
обаче обективно се е случило много по- рано и именно този факт е от значение за
допустимостта. Доколкото пасивната процесуална
легитимация представлява абсолютна предпоставка за надлежното упражняване
правото на иск, отсъствието й води недопустимост на предявената претенция.
Предвид горното, е безпредметно продължаването
на процеса и разглеждането на спора по същество и след като производството е
недопустимо, то следва единствено да се прекрати като нередовно образувано.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
като недопустимо производството по гр. дело № 113/ 2018 г. по описа на ПРС, XVI- ти гр. състав, образувано
по предявения от Р.Р.О.,
ЕГН: **********, против „ЕОС Файнънс“ ЕООД, иск за
признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника поради изтекла
давност сумата от 1250 лева- главница по договор за кредит на стоки и услуги ***/
22.10.2007 г. по изпълнителен лист, издаден по частно гр. дело № 18260/ 2012 г.
на ПРС, XVIII гр. с-в, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 9681/ 2017 г. по описа на ***
*** ***, рег. ***.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/
/ Александър Точевски /
Вярно с оригинала.
АД