Решение по дело №264/2024 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН /Закон за административните нарушения и наказания/ във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Делото е образувано след постъпила касационна жалба от В. В. Ц. чрез процесуален представител адв.Т.Б. от РАК срещу Решение № 201/11.12.2023 г. по АНД № 377/2023 г. по описа на РС - Разград, с което е потвърдено НП № 21-1873-000139/23.08.2021г., издадено от началник сектор РУ при ОДМВР - Разград, с което на касатора В. В. Ц. е наложено административно наказание на основание чл.175 ал.3 пр.1 ЗДвП „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон, като се възразява на правните изводи за осъществен състав на нарушението по НП и съществено нарушение на процесуалните правила при оценъчната дейност по доказателствата.

Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се отмени издаденото НП. Претендират направените по делото разноски

Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител е депозирал писмено становище по жалбата, като я счита за допустима,но неоснователна, предлага решението на РС-Разград да се остави в сила и претендира възнаграждение на юрисконсулт в размер на 100лева съгласно чл27е от НЗПП в полза на ОДМВР-Разград.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата като сочи, че решението на РРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

По същество касационната жалба е неоснователна.

Административнонаказателната отговорност на касатора, с оспореното пред първата съдебна инстанция НП е ангажирана в качеството му на водач на л.а БМВ530 Д с рег.№ [рег. номер] за това, че било установено управлението на л.а на 11.05.2021г. ,собственост на трето лице, при прекратена регистрация от 23.08.2018г., т.е за управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС.

Настоящето касационно и въззивно производство е второ след обезсилване на предходно постановено по казуса решение по к.а.н.д.14/23г. по описа на АС-Разград за неправилно конституирани страни, по което по същността на спора липсва произнасяне.

Въззивната инстанция в случая е установила от фактическа страна, че на 11.05.21г. около 17,30ч. в локалното платно посока с.Гецово на 50-100 метра при излизане от халето за регистрация на МПС на РУ-МВР Разград, по устно разпореждане на съответния началник за извършване на проверка на автомобила, МПС е спряно и е съставен АУАН, за това, че касатора управлявал МПС- л.а БМВ530 Д с рег.№ [рег. номер], чиято регистрация била прекратена служебно на 23.08.2018г. по реда на чл.143 ал.15 ЗДвП: „Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство“ и което било надлежно удостоверено на база писмени и гласни доказателства.

Съдът е приел на база приобщените писмени доказателства и от разпита на свидетелите, че оспорващия НП е бил наясно със служебно прекратената регистрация, тъй като не е изпълнил задължението си след закупуването на автомобила в срок до 14.10.2018г. да го пререгистрира в КАТ съгласно чл.14-17 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП.

Установено е, че такива действия започнал да предприема на 10/11.05.21г., превозвайки автомобила на платформа до гр.Шумен за изискуемия изпитвателен протокол, закупуването на ГОА и откарването до гр.Разград на платформа за преминаване на фактическите действия по прегистрацията чрез техн.преглед, който е неуспешен, поради установени неизправности и му било наредено да изкара автомобила извън халето/ двора на сектор ПП-Разград/, което и сторил потегляйки по локалното платно на бул. Априлско въстание“, където бил и спрян за проверка по нареждане на Началник сектор към ОДМВР-Разград, издател на потвърденото НП.

Въззивната инстанция е приела за установено,съответно относимо към приложената санкционна норма факта на управление в „ локалното платно“, напускайки двора на ОДМВР Разград и приел за осъществен състава на нарушението по чл.140 ал.1 ЗДВП от обективна и субективна страна при липса на съществени процесуални нарушения в производството по ЗАНН и справедливо наложено наказание и липса на предпоставки по чл.28 ЗАНН.

Решението е правилно, а за исканата му отмяна не се констатират наведените в касационната жалба основания.

Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение на приобретателя на регистрирано ППС, в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.

Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Съгласно посочената като нарушена материалноправна разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП гласи, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, т.е и в случая на прекратена регистрация при която издадените регистрационни табели се обявяват за невалидни.

Напълно излишно е възражението на касатора за незаконосъобразно с оглед на датата на служебно прекратена регистрация към установеното нарушение. От датата на служебното прекратяване при действително бездействие от страна на касатора и до установяване на вмененото нарушение е изминал значителен срок и действията по надлежната пререгистрация започват едва на 10.05.21г., а на следващия ден е установено управление на посоченото МПС с прекратена регистрация.

Съдът приемайки, че автомобилът е бил превозен до мястото му за пререгистрация чрез ползването на товарна платформа, не намира са основателни твърденията в жалбата, че същият не е напускал територията на халето / двора / на РУ Разград , където е било установено управлението му по локалното платно, което е част от пътища отворени за обществено ползване в посока с.Гецово,относимо към изпълнителното деяние на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1, във вр. с чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Изцяло неоснователни се явяват доводите на процесуалния представител на касатора за незаконосъобразно образувано административнонаказателно производство поради безспорен установен сигнал за проверка от самия издател на НП, яваващ се и началник на съответния сектор. Дори хипотетично да са били налице обтегнати отношения със съответните служители по повод разрешаването за пререгистрация, респ. оспорването на техните фактически действия или евентуален отказ от регистрация по дадено заявление, което следва да бъде надлежно удостоверено и доказано, което не е сторено от касатора, АНО разпореждайки извършване на проверка не е превишил или злоупотребил с власт, защото е разпоредил проверка. От тази проверка все пак е установено нарушението и то не в двора на сектора, както твърди касатора, нито е при спряло МПС, а при проверка на вече осъществено движение по локално платно в посока с.Гецово, т.е. при движение.

С правната норма на чл. 189з от ЗДвП е изключено приложението на чл. 28, съответно на чл. 58 г от ЗАНН за нарушенията по Закона за движението по пътищата, като принципно деянието би било несъставомерно при изпълнение на незаконосъобразна служебна заповед,ако не налага очевидно адм.нарушение , или при липса на установено движение по пътища, отворени за обществено ползване, което не е налице в случая.

Въззивната инстанция е направила анализ на доказателствата , както изискват чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, и дала макар и общ отговор на възраженията и не е допуснала процесуално нарушение при оценката на събраните доказателства.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло правните изводи на първоинстанционния съд, относно доказаността и съставомерността на нарушението и липсата на предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН.

По така изложените съображения решението на първоинстанционния съд се явява правилно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила

При този изход на спора са неоснователни претенциите на касатора за присъждане на разноски

Основателни са тези на процесуалния представител на ответната страна за присаждане в полза на ЮЛ-ОДМВР-Разград на разноски за юрисконсулско възнаграждение, на посоченото основание –чл.27 е от НБПП, но в размер на минимално определения от 80лв. поради липсата на правна и фактическа сложност и изготвянето само на писмено становище

Воден от това, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила Решение № 201/11.12.2023 г. по АНД № 377/2023 г. по описа на РС – Разград

ОСЪЖДА В. В. Ц. [ЕГН] от с.Юпер за заплати на ОДМВ-Разград сумата от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсулско възнаграждение

Решението не подлежи на обжалване.