СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
09.11.20г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 08.10.20г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 14536/18г. и констатира следното:
Предявени
са искове от А. П. и П. О. против Ц.ЗА С.М.П.с
правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумите: по 800 000 лева – за всяка от
ищците /обезщетения за неимуществени вреди/. Претендира се и законната лихва
върху посочените суми за периода – след завеждането на делото.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Събраните
по делото доказателства /писмени, гласни и експертни – преценени в съвкупност/ удостоверяват,
че:
Ищците
са наследници /съпруга и дъщеря/ на Г. П.. Последният е починал на 04.08.18г. На
посочената дата – съпругата на починалия /А. П./ няколко /общо 6/ пъти /в
продължение на период от около 2 часа/ е звъняла по телефон на Ц.ЗА С.М.П.с
искане /молба/ да бъде изпратен медицински екип, който да окаже неотложна /животоспасяваща/
помощ на Г. П. /получил дихателна криза – силно
затруднено дишане/. Не се спори /този факт е и доказан по делото/, че – дори
след последното позвъняване /към 21, 17 ч./ в дома на ищцата /при болния/ не е
дошъл екип на ответника. След този момент Г. П. е починал /настъпилата смърт е
констатирана от дежурен лекар към съответната поликлиника/.
Исковете
са частично основателни – до размера на сумите по 150 000 лева /за всяка
от ищците/:
Безспорно
– в тежест на ответника е възложено /законово; именно заради това е създаден Центъра/ да
осигурява помощ /спешна, незабавна, навременна, неотложна/ на болни /пострадали
физически/ лица. Съдържанието на събрания по делото доказателствен материал
/преценен в съвкупност/ налага извода, че: състоянието на починалия /на
процесната дата – през целия времеви период от около два часа/ е изисквало
/налагало/ на болния да бъде оказана спешна медицинска помощ /с цел – запазване
на живота на пациента/. Това не е било сторено /поради – бездействие на
ответника; на практика – екип на Центъра така и не е посетил дома на Г.
П./. С оглед „естеството“
на Центъра /предвид неговото изначално предназначение, функции, цели, причина
за съществуване и т.н./ посоченото бездействие следва да се окачестви като –
противоправно. Същото следва да се определи и като морално недопустимо
/абсолютно незащитимо в житейски аспект е: при 6-кратно позвъняване в рамките
на период от около 2 часа – да не бъде осигурено посещение на адреса; особено
като се има предвид конкретната информация за състоянието на пациента, която
всеки път е била свеждана до знанието на ответника по време на поредицата от
телефонни разговори – съгласно съдържанието на приетите по делото в тази връзка
технически експертизи/. Обстоятелствата, че: ответникът е бил ангажиран с посещение
на други адреси /случаи/ към процесния момент /т.е. не е имал свободни екипи за
помощ/ и, че: е давал /чрез свои служители/ по телефона указания какви
животоспасяващи действия да бъдат извършени от съпругата на ищеца /а такива
действия последната е предприела и сама - съгласно съдържанието на приетата по
делото техническа експертиза, възпроизвеждаща текста на проведените телефонни
разговори/ принципно не могат да освободят Центъра от задължението му: да
осигури физическо присъствие на екип на място /да окаже фактическа медицинска
помощ/. С други думи: евентуалната фактическа необезпеченост на ответника с
необходим брой екипи е факт, който не може /не следва/ да бъде възлаган в
тежест на пациента /съответно и на неговите наследници/. С оглед това: във
всяка хипотеза /когато бъде констатирано подобно бездействие на ответника, дори
и същото да се дължи на липса на свободни екипи за оказване на помощ/ колизията
между правата на болния /и неговите наследници/ и тези на Центъра – следва да
бъде разрешена в полза на физическото лице. Действително: предвид естеството на
процесното заболяване на Г. П. /онкологично, необратимо – нелечимо
по естеството си/ в случая не може да се констатира категорично /еднозначно/ наличие
на пряка причинно-следствена връзка между - настъпилата смърт и бездействието
на ответника /с други думи: възможно е било процесния вредоносен резултат да
настъпи дори и при навременно – незабавно пристигане на медицински екип на
адреса и оказване на спешна – адекватна медицинска помощ – грижа/. С
оглед правната квалификация на исковете обаче /и изричното правило на чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД/ в случая: ответникът носи доказателствената тежест да –
опровергае наличието на релевантната причинно-следствена връзка. Независимо от
това /дори и последният извод да не бъде споделен/ - председателят на състава
намира, че: такава връзка следва да се презумира - във всяка хипотеза /когато
принципно съществува и най-малка вероятност – възможност за спасяване или дори
само за удължаване на човешкия живот/. Във всеки такъв случай: бездействието /фактическия
отказ/ на медицинско лице да предостави момента здравна помощ - грижа /и то с
мотив, че последната би се явила безпредметна, безполезна – съгласно
съдържанието на процесната телефонна кореспонденция/ следва да се окачестви еднозначно
като - противоправно /и виновно/.
Досежно
размера на исковете:
В
процеса не са събрани доказателства досежно конкретно измерение на процесните
неимуществени вреди /доказателства, които да опишат - отношенията в семейството
преди да настъпи смъртта на Г. П. и доказателства относно това - как загубата
на последния се е отразила на физическото и психическо състояние – здраве на
ищците/. Председателят на настоящия съдебен състав намира обаче, че: във всички
случаи, когато е настъпил смъртен случай /на близък роднина/ наличието на
неимуществени вреди /в психическата сфера на неговите наследници/ следва да се -
презумира /т.е. обезщетение се следва винаги, във всички случаи на настъпила
смърт/. Независимо от това – по делото са налични и косвени доказателства
досежно процесното релевантно обстоятелство /съдържанието на проведените по
телефона разговори – удостоверени от приетите по делото технически експертизи/.
Това доказателство - установява /макар и косвено, но - директно, еднозначно,
категорично/ психическото състояние на А. П. през целия период на очакване на
екипа на спешната помощ /в тази връзка по делото са събрани и свидетелски
показания/. Процесните обезщетения се определят при условията на чл. 52 от ЗЗД в
контекста на горните принципни съображения и при съобразяване на конкретните /налични
по делото/ доказателства досежно претърпените неимуществени вреди. Съдът отчита
също – възрастта на ищците, възрастта на починалия и обстоятелството, че
последният е страдал от необратимо /нелечимо/ заболяване /последното
обстоятелство не може да дерогира отговорността на ответника – съобразно
изложеното по – горе, но същото следва да бъде взето предвид при определяне на
размера на обезщетенията/.
С
оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Ц.ЗА С.М.П.да
плати на А.П.П. ЕГН ********** и на П.Г.О. ЕГН ********** сумите: по
150 000 лева – за всяка от ищците /обезщетения за неимуществени вреди/ -
на основание чл. 49 от ЗЗД; законната лихва върху тези суми от 01.11.18г. до
цялостното им изплащане и 75 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените
искове/.
ОТХВЪРЛЯ
главните искове за сумите над по 150 000 лева /за всяка от ищците/.
ОСЪЖДА
А.П.П. и П.Г.О. да платят на Ц.ЗА С.М.П.4 550 лева - съдебни
разноски /съразмерно на отхвърлените искове/.
ОСЪЖДА
Ц.ЗА С.М.П.да
плати на адвокат С. 7 530 лева - адвокатски хонорар на основание чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА
Ц.ЗА С.М.П.да
плати на СГС 12 000 лева - държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението е постановено при
участие на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: