Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1554
гр. Пловдив, 23.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря Елена
Димова, като разгледа докладваното от
председателя гр.д.№1925 по описа на ПОС за
2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№ 24580/15.08.2019г. депозирана от И.Р.П. с ЕГН-********** ***, със съдебен
адрес:*** – чрез адв. Р.И. против
Решение №275 от 07.06.2019г постановено по гр.д.№2515/2018г. по описа на АРС,
първи гр.с., с което са отхвърлени предявените искове от И.Р.П., ЕГН ********** *** против А.Н.П.,
ЕГН **********, Д.К.П., ГЕН ********** *** и В.Н.Д., ЕГН ********** *** за
разпределяне на реалното ползване върху недвижим имот, представляващ поземлен
имот №00702.529.6 по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр. А., ул. ***, площ: 365
кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: 3802, кв. 327, парцел V-3802, съседи: №00702.529.18,
№00702.529.17, №00702.529.16, №00702.529.7, №00702.529.242, №00702.529.5, за
разпределяне на реалното ползване върху сграда с идентификатор №00702.529.6.2
по КККР на гр. Асеновград, разположена в същия поземлен имот, със застроена
площ от 42 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: постройка от допълващото застрояване, както и за
преустановяване на неоснователни действия, с които пречат на ищцата да
упражнява правото си на собственост, поради липса на достъп до входната врата
на жилищната сграда с идентификатор № 00702.529.6.1 от входната врата към
дворното място с административен адрес ул. ***, като премахнат поставената от
тях мрежа. С постановеният съдебен акт в полза на А.Н.П., Д.К.П., и В.Н.Д. е
присъдена сумата от 600лв, направени в производството разноски. Навеждат се
доводи за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт, постановен в противоречие със събраните
по делото доказателства, по
съображения изложени във въззивната жалба. Моли настоящата инстанция да отмени акта на първоинстанционния съд и
постанови друг, с който да разпредели реалното
ползване на незастроеното и незастроеното дворно място и сграда с сграда с идентификатор №00702.529.6.2 по
вариант №2 от приетата по делото СТЕ, както и да уважи иска по чл.109 ЗС, като бъдат осъдени ответниците
да премахнат поставената в дворното място мрежа. Претендират се разноски и пред
двете съдебни инстанции, съгласно представения списък
с направени такива.
Въззиваемите А.Н.П., Д.К.П. и В.Н.Д., чрез процесуалния им представител адв.В.Р. оспорва жалбата и наведените в нея
твърдения, моли да се потвърди решението
на първата инстанция като правилно и законосъобразно по съображения подробно
изложени в отговора. Претендират се разноски, съгласно представения списък с
направени такива.Възразяват относно размер на претендираните разноски на
другата страна, като прекомерни.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД след
преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена
в законния срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, поради което се
явява процесуално допустима,
а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС и чл. 109 от ЗС.
Ищцата твърди, че
на основание покупко-продажба е придобила 1/2 идеална част от ПИ 00702.529.6 и първи жилищен етаж
от построената в него двуетажна жилищна сграда. Останалата 1/2 идеална част от
поземления имот и втори жилищен етаж принадлежат на А.П. и Д.П.. Те са
придобили 1/12 идеална част по давностно владение и 5/12 идеални части на основание
покупко-продажба. В. Д. е носител на правото на ползване върху 4/6 идеални части от 1/2 идеална част от
поземления имот и върху втори жилищен етаж. В същото дворно място е разположена
сграда 2, която представлява лятна кухня, разделена на две помещения. Правото
на собственост върху нея също принадлежи общо на страните, по 1/2 идеална част за
ищцата и ответниците. Твърди се, че въпреки,
че от 18,07,2017г. ищцата владее източното помещение, ответниците са се
снабдили с нотариален акт за собственост на цялата сграда, като се позовават на
придобивна давност. Отделно от това твърди, че ответниците са поставили телена мрежа, която преминава през средата
на дворното място, като по този начин ищцата няма свободен достъп до входната
врата на жилищната сграда по бетонната пътека, започваща от административен
номер 13 на улица ***. Иска се ответниците да бъдат осъдени да преустановят
неоснователните си действия, с които
пречат на ищцата да упражнява правото си на свободен достъп до входна врата на
жилищната сграда откъм входната врата за дворното място с административен адрес
ул. ***, изразяващо се в поставяне на мрежа, ограничаваща достъпа до вратата,
като премахнат поставената от тях мрежа, както и да се разпредели реалното
ползване на дворното място и сграда №2,
намираща се в него.
Ответниците оспорват изцяло предявените искове. Твърдят,
че още при построяването на жилищната сграда през 1968г. братята Н. и П. Д. са
си разделили самостоятелните обекти и са разпределили начина на реално ползване
на дворното място, и на допълващото застрояване. Налице е било постигнато
съгласие двамата да ползват общо частта от дворното място от западната страна
на сградата в участъка от входа от западната страна на фасадата дворната входна
врата на ул. ***, а само П. Д. и неговото семейство да ползва вход от източната
страна на фасадата на сградата, посредством който се стига до СОС с
идентификатор №00702.529.6.1.5
(собственост на ищцата). Те разделили дворното място с телена мрежа и метални
колове, поставени върху бетонен пояс, като това разпределение съществува и до
днес. То осигурява равнопоставено използване на дворното място. В случай, че се
осигури достъп на ищцата през дворната
врата на ул.***до входа на сградата от западната фасада, се твърди, че ще се
заеме повече площ за общо ползване от около 34 кв.м. Преразпределението е неудобно
и поради съществуването на трайни насаждения, асмалък, чешма и второстепенни
постройки. Ответниците твърдят, че не е
налице изменение на обстоятелствата, при които е извършено разпределение на
ползването на незастроената част от дворното място. Същите съображения важат
относно ползването на сграда 2, тъй като източното помещение от същата от
построяването й се е използвало от П. Д., а двете западни – от ответниците.
Първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове,
като е приел, че съсобствениците могат да искат от съда да преуреди по реда на чл.32, ал.2 ЗС уговореното разпределение, само ако са се променили съществените обстоятелства, с
оглед на които е било постигнато, а доказателства
за наличието на възникнал спор между съсобствениците, както и за промяна на
обстоятелствата, не са събрани. Приел е, че след като разпределението на
реалното ползване на съсобствената вещ е извършено, то всеки от съсобствениците
осъществява правата си в пълен обем и по начин да не пречи на останалите, като
се избягва или ограничава възможността за възникване на спорове в тази връзка. Посочил
е, че за ответниците е налице правно основание от поставяне на мрежа, разделяща
дворното място, и наличието на такава не съставлява неоснователно действие, с което
се пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост, поради което е
отхвърлил и иска по чл.109 ЗС.
Недоволна от постановеният съдебен акт е останал
жалбоподателката, която твърди че решението е незаконосъобразно и
необосновано, постановено в противоречие
с материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. След като са изчерпани контролните
функции на въззивният съд, той проверява само
посочените в жалбата правни
изводи, законосъобразността на посочените
в жалбата процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации
на първоинстанционния съд, като взема предвид установените във
въззивното производство новооткрити и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г.
на ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е
валиден и допустим. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства за новооткрити или новонастъпили факти, поради което съдът
постановява съдебният си акт на база събраните пред първата инстанция
доказателства, които са подробно, пълно и правилно анализирани от
първоинстанционният съд.
Наведените оплаквания са, че ответниците са поставили телена мрежа, която
преминава през средата на дворното място, като по този начин ищцата няма
свободен достъп до входната врата на жилищната сграда по бетонната пътека,
започваща от административен номер 13 на улица ***. Иска се ответниците да бъдат осъдени да преустановят
неоснователните си действия, с които пречат на ищцата да упражнява правото си
на свободен достъп до входна врата на жилищната сграда, като премахнат
поставената от тях мрежа, както и да се разпредели реалното ползване на
дворното място и сграда №2, намираща се в него.
Безспорно е, а и
от представените писмени доказателства се установява, че ищцата и ответниците А.Н.П.
и Д.К.П., са собственици при равни права
по 1/2 идеална част от процесното
дворно място, а третото ответница си е запазила правото на ползване
върху част от дворното място. Доколкото липсва решение на мнозинството на собствениците за ползване на
общата вещ, искът по чл.32 ал.2 ЗС се явява допустим и като такъв следва да бъде
разгледан по същество.
В производството по чл.32 ал.2 ЗС съдът
не осъществява правораздаване и
не решава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобственици и постановява това, което то
е следвало да реши, с оглед
на най-целесъобразното ползване на общия имот т.е. налице е едно
производство по съдебна администрация. Действително ответниците твърдят, че още при построяването на жилищната сграда през
1968г. братята Н. и П. Д. са си разделили самостоятелните обекти и са разпределили начина на реално ползване на
дворното място, и на допълващото застрояване , но от събраните по делото
доказателства може да се направи обоснован извод, че постигнатото споразумение за реално разпределение ползване
на имота между праводателите на страните - е нарушено, доколкото безспорно се установява,
че вече не е възможно да се преминава от едната половина в другата половина по бетоновата пътека, разположена около жилищната
сграда, и осигуряваща достъп на ищцата до
входна врата на жилищната сграда, тъй
като бетоновата пътека е преградена с мрежа след продажбата на имотите на починалия брат П. Д..
В случая са налице
две спорещи групи съсобственици на
дворното място притежават правото на собственост от по 1/2 идеална част. Самото
сезиране на съда вече означава невъзможност да се формира мнозинство и прави
допустимо във всички случаи искането за разпределяне на ползването по съдебен
ред. Дори ,ако някой съсобственик сам е взел решение за разпределяне на
ползването на съсобствената вещ, както е в конкретния случай, той не би могъл
да приведе в изпълнение това свое решение, ако то не се изпълнява доброволно от
останалите съсобственици. Това негово решение не представлява изпълнителен
титул, за разлика от решението по чл. 32 от ЗС, поради което едно такова разпределение ще бъде наложено принудително и
както е и в конкретния случай създава неразбирателство и влошава отношенията
между съсобствениците на общата вещ.
В конкретният случай по безспорен начин се установява от
събраните по делото доказателства, че ответниците за преградили бетоновата
пътека с мрежа, което прави възможно преминаването от едната половина в
другата половина по бетоновата пътека, разположена около жилищната сграда, и осигуряваща
достъп до входна врата на жилищната сграда.
От друга страна по отношение на повдигнатия спор касаещо
сграда №2 в имота, следва да бъде отбелязано, че не се установи при условията
на пълно и главно доказване, че ответниците В.Д. и А.П. да са я придобили по
давност, поради което настоящият съдебен състав приема, че ищцата е собственик
на 1/2 идеална част от процесната сграда
За да извърши разпределението, съдът следва да се води от
принципа за законосъобразност, удовлетворявайки всички изисквания на закона по
този начин, както и от принципа за целесъобразност. Преценката за
целесъобразност при разпределението от своя страна изисква да се съблюдава за
осигуряване на достъп до жилищата на страните, построени в дворното място, като
има осигурен излаз до път и възможност за обслужване и ремонт на сградите, като
площите които следва да ползват съсобствениците, следва да отговарят максимално
точно на квотите в съсобствеността, отчитайки площта на собствените им сгради,
което понякога изключва абсолютното съответствие между интересите на всички.
Тези основни
изисквания са спазени според настоящия състав при вариант №2 от заключението на приетата пред първата инстанция СТЕ на
вещото лице инж.М. Р., което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено, без да се налагат преустройства и допълнителни разходи за труд и
материали по осигуряване на достъп на ищцата до нейното жилище и до сграда №2. Този вариант е реално
приложим, защото не създава затруднения и неудобства при изпълнение, и по този
начин отговаря на изискванията за целесъобразност.
В този смисъл решението на първата инстанция в
тази част следва да бъде отменено, като се допусне разпределение на правото на ползване на дворното място по вариант №2 от
заключението на СТЕ.
По
основателността на иска по чл.109 ЗС:
Установи се по
безспорен начин от събраните по делото гласни доказателства – свидетелите Н. Д.
и А. Б. А./ без родство/, чийто показания съдът кредитира като обективни,
незаинтересовани и основани на непосредствени възприятия и кореспондиращи
със приетата СТЕ, че поставената телена мрежа,
която преминава през средата на дворното място, ограничава свободния достъп на ищцата до входната врата на жилищната сграда по
бетонната пътека, започваща от административен номер 13 на улица ***, като по
този начин пречи на последната в пълен обем да упражнява правото си на
собственост. Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да преустановят
неоснователните си действия, като премахнат поставената от тях мрежа. Като е
достигнал до различни от изложените правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, като вместо
това искът по чл.109 ЗС –уважен.
С оглед изхода на
спора, на жалбоподателката се дължат направени по делото разноски. Съдът като
отчете направеното възражение за прекомерност на същите и като взе предвид
фактическата и правна сложност на делото намира, че разноските за адвокатски
хонорар следва да бъдат намалени от 1100.00
лв на
600.00лв.
Следва да бъдат
присъдени разноски и за заплатена
държавна такса или общо на жалбоподателка следва де се присъди сумата от 650лв.
С оглед гореизложеното ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло Решение №275 от 07.06.2019г
постановено по гр.д.№2515/2018г. по
описа на
АРС, първи гр.с., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ
РЕАЛНОТО ПОЛЗВАНЕ върху недвижим
имот, представляващ поземлен имот №00702.529.6 по КККР на гр. Асеновград,
адрес: гр. А., ул. ***, площ: 365 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: 3802, кв. 327, парцел V-3802,
съседи: №00702.529.18, №00702.529.17, №00702.529.16, №00702.529.7, №00702.529.242,
№00702.529. и върху сграда с идентификатор №00702.529.6.2 по
КККР на гр. Асеновград, разположена в същия поземлен имот, със застроена площ
от 42 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: постройка от допълващото
застрояване, съобразно вариант втори
от заключението на вещото лице М. Р.,
при което:
- в дял на ищцата И.Р.П. се дава площ по буквите З-Ж-О-П-Л-К-З, в която
попадат сграда 3 и 16кв.м. от сграда №2, колорирано в червен цвят
- в дял на А.Н.П., Д.К.П., и В.Н.Д., се дава площ по буквите И-З-К-Л-М-Н-И, в която
попадат 26кв.м. от сграда №2, колорирано в син цвят.
- а за общо ползване на
страните - площ по буквите А-Б-В-Г-Д-Е-А, колорирано в
жълт цвят
като обявява
заключението на вещото лице инж.М.
Р. и скица –проект втори вариант / находяща се на л.63 от делото на ПРС/ за неразделна
част от настоящото решение.
ОСЪЖДА А.Н.П., ЕГН **********, Д.К.П., ГЕН **********
*** и В.Н.Д., ЕГН ********** *** ДА ПРЕУСТАНОВЯТ неоснователните действия, с които пречат на И.Р.П. с
ЕГН-********** *** да упражнява правото си на собственост, поради липса на
достъп до входната врата на жилищната сграда с идентификатор № 00702.529.6.1 от
входната врата към дворното място с административен адрес ул. ***, като премахнат поставената от тях мрежа.
ОСЪЖДА А.Н.П., ЕГН **********, Д.К.П., ГЕН **********
*** и В.Н.Д., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на И.Р.П. с ЕГН-********** ***
направени по делото разноски общо в размер на 650.00лв/шестстотин и петдесет лева/.
Решението, в частта касаещо иска по чл.109 ЗС подлежи на
обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл.280 ГПК, а в останалата част по
отношение на иска по чл.32 ал.2 ЗС – решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ: